Ползването на историческите извори

[Гост]

Вече отдавна споменавам, че ще пусна такава тема. И тъй като съм в отпуска, май е дошъл момента. Е, ще сложа нещата на части, но все пак почна се.

Въведение
Първо вещо като работно определение за исторически извор (по-точно в рамките на това, за което ще се огранича да пиша; поне за сега смятам да пропусна напр. легендите): това е някакъв писмен текст, който съдържа някакви сведения за дадено историческо събитие или въобще данни за ист. минало.

Историческите извори са основния източник на сведенията за миналото. Познания за живота на хората живели някога ни дават изследванията озвършвани с методите на различни науки, но информацията не може да запълни това, което ни дават ист. извори. Сведения за имената на хората, техните постъпки, развоя на събитията могет де се чурпят основно от ист. извори. Затова е от същестено значение как трябва да бъдат ползвани.

Видове ист. извори

Може да ги групираме различно. Засега аз ще предложа следните групи:
1. Преки и непреки - в зависимост от това дали автора е съвременникна събитията или не. Преките могат да се подразделят на 1.такива, чийто автор е само съвременник 2. автора им е свидетел на събитието 3. автора им е участник във събитието.
Най-ценни са преките източници. Тези, които са само писани от съвременници обикновено не се отличават с точност и прецизност, но затова пък са най-малко предубедени. В групата на трите с нарастване на осведомеността от 1 към 3, право пропорционално намаля обективността.

2. Според носителя - на камък, на хартия, на пергамент. Това има повече значение за обема за запазването на източника, отколкото за неговата достоверност.

3. Според предназначението - ист. книги, надписи, хроники, писма, графити... Най-удобни за ползване са историите и хрониките, тъй като ист. материал е обработен предварително и е много по-удобно за четене. Често обаче те не са преки източници, тъй като авторите им са били отдалечени във времето или пространството от описваните събития. Надписите често свидетелстват пряко за дадено събитие, но поради носитела им също така обикновено са сравнително кратки по обем. Писмата често са от хора, които или са участници от събитията или са добре осведомени, но също така не рядко е необходимо да се изчетът няколко страници писмо за да се намерят 1-2 конкрутни изречения за някое ист. събитие. Графитите и преписките често съобщават интересни събития, при това от съвременник или дори очевидец, но обикновено са твърде малки по обем.

Следва продължение...

[Гост]

А ние можеме ли да допълваме с разни работи, докато го пишеш лека-полека, Галахад??

Може. Само дето това бяха общите приказки. Това ще рече, че останалото трябва да се допълни.

Продължение...

Текста и носителя на текста
Напоследък стана едва ли не модерно да се говори за авторско правое и интелектуална събственост. Иначе казано собствеността върху един интелектуалан продукт. Напр. Историята на Херодот не са двете томчета, които имате в библиотеката, нито твърдия диск на компютъра ви или дискетата. Изворът е самия текст написан от Херодот - независимо от неговия материален носител - хартия, магнитен носител.

Създаване на извора
Извора има определен автор - този, който е създал творбата като резултат от мозъчната дейност. Накои високопаставени автора като Константин Багренородни, Йоан Кантакузин, имп. Лъв Филосов обаче най-вероятно на са записвали целия текст, а са ползвали услугите на писари. Иначе казано - един е съставил текста, а друг го е написал.

Възможно е също даден извор да резултат от колективна дейност - група автори - тайни или явни. От такива съставящи части от текста, през даващи "съвети" до такива, които само си приписват авторството.

Крайният резултат зависи от осведомеността и безпристрастността на автора, от съветите на упоменатите по-горе "съавтори" и от конкретната обществено-политическа обстановка, в която се създава извора. За ролята на "съветите" е показателен примера с романа "Тютюн", който благодарение на тях има 2 редакции.

Развитие на извора
След като извора е бил създаден и поставен на някакъв носител, той често не достига в оригиналния си вид до полвателя от няколко века по-късно. Колкото ползвателя е по-отдалечен от автора, толкова по-вероятно е извора да се отличава от оригинала. Той може да е бил подложен на редкции, да е повреден или отчасти изгубен.

ПОЛЗВАНЕ НА ИЗВОРА

И така - даден извор е дошъл при нас и от него трябва да се почерпи информация за миналото.

Първото нещо, което трябва да се направи е да се устави текста на извора.
Установяване такста на извора
За по-добро изясняване на въпроса ще говоря основно за античните и средновековните извори. Тези от по-ново време са доста по-добре запазени.

"Сглобяване" на извора
Обикновено за извор се приема книжката, която имаме у дома си. Понякога обаче тя е само сглоба от няколко паметника - напр. парчета от плоча с надпис пръснати из разни музеи, няколко ръкописа съдържащи текста на творбата. Напр. законите на Хамурапи не са запазени изцяло на каменната колона(при опит за вторично ползване, част от текста е бил унищожен). Познатия ни от христоматиите текст е "сглобен" от запазения текст от колоната и клинописни плочки от библиотеката на Ашурбанипал.

"Попълване" на изворите
С това се занимават редакторите и издателите. Понякога изданието се ограничава само до запазената част и сглобата. Понякога редакторите правят малки "добавки", при това коректно. Понякога обаче текста е доста свободно попълнен. Въпреки това, някои издания пускат добавения текст без да отграничат надпис и попълнение - така е направено да речем в т. 2 от ХИБ с Търновския надпис. Става дума за част от надгробен надпис - по-точно първата плоча. Имало е поне още 1, ако не и 2 плочи. Протоиерей Ив. Гошев е направил опит да реконструира такста - на места ( напр. годината 1380) са доста свободно попълнение. Въпреки това в христоматията е сложена реконструкцията на Гошев като единен текст. Всеки се сеща, че това доведе до комични ситуации - в едно научно изследване иманно от творческото поставяне на дати в надписа бе направен опит да се установи годината на възкачване на престола на цар Иван Шишман. :wall:

Изворите се попълват по-различини начини.
1. Най-точно и прецизно е когато имаме няколко преписа. Тогава празнотите, повредите и липсите във всеки един се попълват благодарение на текста от другите.
2. Разбира се е възможно когато са правени преписите дефекта вече да е съществувал (напр. в Именника на бълг. ханове - при името на 3-я владетел) или да имаме само 1 препис. В такъв случай попълването става чрез запазените детайли: запазени части от повредения текст или реконстуиране на думи (ако в преписа са били възпроизведени запазени елементи, макар и записани погрешно като друга дума, която не се вписва в текста.
3. Най-непрецизното е когато се попълва въз основа на познанията ни за дадената епоха (език, история, култ...) - напр. така в Батошевския надпис е допълнено името на патр. Василий ²².

Извод: При ползването на извора е добре да се знае кое е запазения текст и кое е редакторска и издателска намеса. Когато попълването е направено само въз основа на позанията за определена епоха, тези добавки не е много удачно да се ползват като аргумент в едно сериозна научно изследване.

Следва продължение ...

[albireo]

Галахад, ти сега какво. Наново ще измисляш историческата методология ли?

[Гост]

Не може ли някой друг (не като мен невеж) да продължи темата?
Както и да добави ~топ 10 сайтове за извори (на BG и EN)!
Много моля!