Вече отдавна споменавам, че ще пусна такава тема. И тъй като съм в отпуска, май е дошъл момента. Е, ще сложа нещата на части, но все пак почна се.
Въведение
Първо вещо като работно определение за исторически извор (по-точно в рамките на това, за което ще се огранича да пиша; поне за сега смятам да пропусна напр. легендите): това е някакъв писмен текст, който съдържа някакви сведения за дадено историческо събитие или въобще данни за ист. минало.
Историческите извори са основния източник на сведенията за миналото. Познания за живота на хората живели някога ни дават изследванията озвършвани с методите на различни науки, но информацията не може да запълни това, което ни дават ист. извори. Сведения за имената на хората, техните постъпки, развоя на събитията могет де се чурпят основно от ист. извори. Затова е от същестено значение как трябва да бъдат ползвани.
Видове ист. извори
Може да ги групираме различно. Засега аз ще предложа следните групи:
1. Преки и непреки - в зависимост от това дали автора е съвременникна събитията или не. Преките могат да се подразделят на 1.такива, чийто автор е само съвременник 2. автора им е свидетел на събитието 3. автора им е участник във събитието.
Най-ценни са преките източници. Тези, които са само писани от съвременници обикновено не се отличават с точност и прецизност, но затова пък са най-малко предубедени. В групата на трите с нарастване на осведомеността от 1 към 3, право пропорционално намаля обективността.
2. Според носителя - на камък, на хартия, на пергамент. Това има повече значение за обема за запазването на източника, отколкото за неговата достоверност.
3. Според предназначението - ист. книги, надписи, хроники, писма, графити... Най-удобни за ползване са историите и хрониките, тъй като ист. материал е обработен предварително и е много по-удобно за четене. Често обаче те не са преки източници, тъй като авторите им са били отдалечени във времето или пространството от описваните събития. Надписите често свидетелстват пряко за дадено събитие, но поради носитела им също така обикновено са сравнително кратки по обем. Писмата често са от хора, които или са участници от събитията или са добре осведомени, но също така не рядко е необходимо да се изчетът няколко страници писмо за да се намерят 1-2 конкрутни изречения за някое ист. събитие. Графитите и преписките често съобщават интересни събития, при това от съвременник или дори очевидец, но обикновено са твърде малки по обем.
Следва продължение...
Въведение
Първо вещо като работно определение за исторически извор (по-точно в рамките на това, за което ще се огранича да пиша; поне за сега смятам да пропусна напр. легендите): това е някакъв писмен текст, който съдържа някакви сведения за дадено историческо събитие или въобще данни за ист. минало.
Историческите извори са основния източник на сведенията за миналото. Познания за живота на хората живели някога ни дават изследванията озвършвани с методите на различни науки, но информацията не може да запълни това, което ни дават ист. извори. Сведения за имената на хората, техните постъпки, развоя на събитията могет де се чурпят основно от ист. извори. Затова е от същестено значение как трябва да бъдат ползвани.
Видове ист. извори
Може да ги групираме различно. Засега аз ще предложа следните групи:
1. Преки и непреки - в зависимост от това дали автора е съвременникна събитията или не. Преките могат да се подразделят на 1.такива, чийто автор е само съвременник 2. автора им е свидетел на събитието 3. автора им е участник във събитието.
Най-ценни са преките източници. Тези, които са само писани от съвременници обикновено не се отличават с точност и прецизност, но затова пък са най-малко предубедени. В групата на трите с нарастване на осведомеността от 1 към 3, право пропорционално намаля обективността.
2. Според носителя - на камък, на хартия, на пергамент. Това има повече значение за обема за запазването на източника, отколкото за неговата достоверност.
3. Според предназначението - ист. книги, надписи, хроники, писма, графити... Най-удобни за ползване са историите и хрониките, тъй като ист. материал е обработен предварително и е много по-удобно за четене. Често обаче те не са преки източници, тъй като авторите им са били отдалечени във времето или пространството от описваните събития. Надписите често свидетелстват пряко за дадено събитие, но поради носитела им също така обикновено са сравнително кратки по обем. Писмата често са от хора, които или са участници от събитията или са добре осведомени, но също така не рядко е необходимо да се изчетът няколко страници писмо за да се намерят 1-2 конкрутни изречения за някое ист. събитие. Графитите и преписките често съобщават интересни събития, при това от съвременник или дори очевидец, но обикновено са твърде малки по обем.
Следва продължение...
Comment