Митове за българския език

[ISTORIK]

20 мита за българския език, които показват елементи от филологическата култура на българина

1. Съвременният български книжовен език е езикът на българската нация.

2. Съвременният български книжовен език се използва като средство за общуване между всички граждани, които живеят и работят в Република България, независимо от тяхната териториална, социална и верска принадлежност и майчин език.

3. Съвременният български книжовен език е език на художествената литература, печата, радиото, театъра – на всички културни прояви, които се изразяват в словесна форма.

4. Книжовният език е общоприет от цялото население в страната.

5. Използването на българския книжовен език е социално престижно, тъй като говори за добро образование.

6. Езиковедите създават книжовния език и могат да “въртят” правилата му както си искат.

7. Писателите са единствените строители на езика.

8. Възможно е да има “чист” български език, без интернационализми и чуждици.

9. Българският книжовен език непрекъснато обеднява.

10. “Бедността” на книжовния език може да бъде преодоляна чрез заемане на думи и изрази от териториалните диалекти и от младежкия жаргон.

11. Книжовният език е правилен, а диалектите са грешна, развалена, проста реч.

12. Българският език е много по-точен от останалите славянски езици, защото има най-много (9 на брой) форми за изразяване на глаголното време.

13. Българският език е по-напреднал, в своето развитие от останалите славянски и множество други езици, защото е извървял пътя от падежност на имената до безпадежни предложни конструкции.

14. Езикът ни е едновременно класически и екзотичен.

15. Българският език не може и не трябва да се изписва на латиница.

16. Българската азбука, наречена кирилица, е създадена от братята Кирил и Методий.

17. Днешната погрешна употреба на българския език “утре” може да се превърне в езикова норма.

18. Най-правилен български език се говори в градовете Пловдив и Велико Търново.

19. Българите са най-псуващият народ на света.

20. Най-много псуват жителите на столицата – гр. София.

А дали е така?

[ISTORIK]

Митът, тоест – разказът, не характеризира само всекидневното и образното мислене. Науката също произвежда митове. Научните митове могат да бъдат твърдения, съобразени с логиката или с фактите, характеризиращи даден отминал период. Научният мит е последователност от твърдения, образуващи корпуса на т. н. “нормална наука”. “Нормалната наука” е изложена в учебниците и енциклопедиите и нито едно от нейните твърдения не се оспорва през определен период. То започва да се оспорва едва тогава, когато в недрата на господстващата “нормална наука” започват да се създават условия за пораждане на нова парадигма в науката, която ще породи нова “нормална наука”.
(Парадигма — това е което обединява членовете на научната общност, и обратно, научната общност се състои от хората, признаващи парадигмата. В дадения случай логическият кръг се явява като източник на реални трудности. Научните общности могат и трябва да бъдат отделени като обект без отношение към парадигмата. По същество терминът “парадигма” в социологически смисъл фиксира отношението, при което група хора представлява персонифицирано знание.)
Последователността от основни твърдения, образуваща “нормалната наука”, се превръща в мит тогава, когато емпиричните данни все по-настойчиво опровергават тези твърдения, но ученият не желае (или не е в състояние) да отчете този факт и продължава да настоява върху валидността им, като по този начин ги превръща в мит. Теорията за относителността например е породена от аномалии, които според класическата Нютонова физика не би трябвало да се случват, но въпреки това са отчетени като реален факт от астрономите. С други думи твърденията на отиващата си парадигма се превръщат в мит тогава, когато те започват да се подчиняват на основното изискване на мита – историята, която той разказва, трябва да бъде недействителна, но приемливо звучаща.
Национални научни митове са тези научни митове, които излизат извън рамките на науката и започват да се прилагат с различни цели от най-широк кръг хора. Обикновено, научните митове за историята и за езика на страната най-често напускат ограничената научна територия и стават широко използвани митове.
Когато отиващата си “нормална наука” премине в своя митологичен стадий на съществуване, привържениците й стават особено чувствителни към всеки опит нейните твърдения да бъдат подложени на преоценка по какъвто и да е начин.
Учебниците по български език, понякога, също могат проводници на митове за българския език от всякакъв характер.


1. Съвременният български книжовен език е езикът на българската нация.

- Това е било вярно за отминал период, но не описва точно съвременното му състояние. Наистина, идеята за книжовния език като наддиалектна, национална форма на българския език възниква през Възраждането, в епохата, когато се създава идеята за нацията и националната държава. В днешно време, идеята за нацията и за националната държава все повече започва да се обяснява като съвкупност от различни общности (хомогенни или нехомогенни като идентичности), обединени от общ стопански интерес, от определен цивилизационен модел и от определен модел на света. В този смисъл, идеята за книжовен език все повече се измества от идеята за стандартен, служебен език, който изпълнява функциите на lingua franca между различните общности в държавата.

2. Съвременният български книжовен език се използва като средство за общуване между всички граждани, които живеят и работят в Република България, независимо от тяхната териториална, социална и верска принадлежност и майчин език.

- Ако вместо израза “средство за общуване” беше употребен изразът “средство за официално и междуобщностно общуване” (т.е. като lingua franca), нямаше да говорим за митологичен елемент, съдържащ се в това твърдение. Емпиричните данни рязко противоречат на цитираното по-горе твърдение: като средство за общуване се използват и диалектите, и жаргоните, и тайните езици, и професионалните езици, и други етнически езици. Изключителното общуване само на книжовен език е идеал за част от българските езиковеди. А, както е известно, идеалът затова е идеал, защото той никога не може да бъде цялостно осъществен в действителността.

3. Съвременният български книжовен език е език на художествената литература, печата, радиото, театъра – на всички културни прояви, които се изразяват в словесна форма.

- Мит е, че книжовният език е езикът на художествената литература, на театъра и на всички културни прояви. За езика на художествената литература отдавна е доказано, че той дублира естествения език във всичките му форми и съдържания, а книжовната форма е само една от многобройните форми на естествения език. По различните радиостнации и телевизии могат да се чуят всички разновидности на българския език. Ако в случая с електронните медии обаче не се говореше за книжовния език като цяло, а само за книжовно (т.е. стандартно) произношение на говорещите от страна на медията, отново нямаше да си имаме работа с поредното митологизирано твърдение.

4. Книжовният език е общоприет от цялото население в страната.

- Че е общоприет, общоприет е. Но е общоприет ЗА цялото население, а не е общоприет ОТ цялото население. Употребеният предлог е от съществено значение, защото задава различни модалности: в случая на “общоприет за…” се набляга върху институционалния характер на книжовния език, разпространяван най-вече чрез училището. В случая на “общоприет от..." е налице социален идеализъм и утопизъм.

5. Използването на други разновидности на българския език е по-малко престижно.

- Аргументацията за това твърдение е идентична с предишната.
По-малката социална престижност на некнижовните форми за изразяване не накърнява тяхната ценност, защото в тях се съдържа полезна информация за другия, а другият може да бъде също толкова ценен за обществото от граждани, колкото мога да бъда и аз. Всеки роден (или майчин) език е ценен в еднаква степен. Най-страшното, което може да сполети едно общество от граждани, е в него да настъпи едногласие в говоренето. Едногласието в говоренето е един от пътищата да се установи авторитаризъм, а така също и расова, етническа, полова, културна и пр. сегрегация на обществото.


6. Използването на българския книжовен език е социално престижно, тъй като говори за добро образование.

- Вече не сме в епохата на единното училище, от което всички трябваше да излизат еднакво грамотни, защото социалната стратификация в обществото не биваше да си личи по начина на изразяване, понеже партийните лидери имаха проблеми и с изразяването си. Елитните държавни училища се превръщат наистина в елитни (не толкова като социален състав на учениците, а като тип образование). Създават се и частни средни училища и частни университети. Учениците, в зависимост от своите способности или от материалното положение на родителите си, ако пожелаят и, ако успеят, са в състояние да получат по-доброто образование. Основен белег на по-доброто образование е начинът на изразяване. Най-добре можем да се изразим, като познаваме в детайли тънкостите на книжовния (стандартния) език, който е многогласен (за разлика от останалите разновидности на българския език, които са едногласни). Колкото по-детайлно познаваш регистровото и стиловото разнообразие на книжовния (стандартния) език и колкото по' умееш да си служиш с това разнообразие, толкова по-престижен става начинът ти на изразяване.

Продължението следва.

[Bagatur-Bagain]

Митове за българския език

ISTORIK ето още един мит:
-В българския език има само шепа прабългарски думи, авсичко други са славянски.
В днешния български език има много старобългарски думи. Много от тях могат още да бъдат чути в старите не земи- Памир и Кавказ. Повечето хора дори и не знаят, че използват думи от езика на старите българи:КНИГА,
КОКИЧЕ, СТЪЛБА, БАТКО, ЗИД, ТАЛПА,КАКА, КУЧЕ, ТАРГА, ВУЙЧО, ТОЯГА, ЧИТАВ, ЧЕРТОГ,ПАТИЦА и СНАХА. Около 1/3 от българските думи имат древен прабългарски корен. И до ден днешен в Балкария куче се нарича КУЧ, а патица ПАТ или ПАТАРАН. Справка: трудовете на проф. Петър Добрев.

[Гост]

Стряха; чук;

[Warlord]

Баща, бъбрек

[byzantiner]

Леш! Ама бая лингвисти са се събрали тука

[Sir Gray]

проф. Петър Добрев

Хех, смехория....

[Warlord]

Езиковите упражнения на Петьо (който дори не е завършил история, а освен това знае само руски език) съвсем смело и невъзмутимо навлизат в просторите на чистата фантастика.

[messire Woland]

ISTORIK ето още един мит:
-В българския език има само шепа прабългарски думи, авсичко други са славянски.
В днешния български език има много старобългарски думи. Много от тях могат още да бъдат чути в старите не земи- Памир и Кавказ. Повечето хора дори и не знаят, че използват думи от езика на старите българи:КНИГА,
КОКИЧЕ, СТЪЛБА, БАТКО, ЗИД, ТАЛПА,КАКА, КУЧЕ, ТАРГА, ВУЙЧО, ТОЯГА, ЧИТАВ, ЧЕРТОГ,ПАТИЦА и СНАХА. Около 1/3 от българските думи имат древен прабългарски корен. И до ден днешен в Балкария куче се нарича КУЧ, а патица ПАТ или ПАТАРАН. Справка: трудовете на проф. Петър Добрев.

"Книга"? Я пак си помисли ...

[Хана]

Аз имама двама любими професори: професор Димитров и професор Добрев, даже се чудя кой от двамата ми е по-любим. Просто първият доста по-често ми се мярка чисто визуално пред очите, та понякога забравям колко много обичам Петър Добрев.
Създала съм си една теория, както и самият Петър Добрев си е създал теория, сега за пръв път ще я обявя публично тук, авторските права са на Бойна Слава: как Петър Добрев е достигнал до откритието си, нещо като Архимед и ваната или Нютон и ябълката. Това тук ще бъде Добрев и етажерката. Та като доктрант по история на българската икономика в Москва някъде 70 или 80 години на П.Д. му се е налагало да си прекарва времето в библиотеката, имени Ленина, защото всички епохални открития могат бъдат направени само библиотека с такова име. Седейки и дремейки пред някоя скучна книга, П.Д. вдига очи и погледът му случайно попада върху близката етажерка с речници на някакви странни и непознати за него езици: руско-осетински, афганско-руски, руски-пущу и други такива. Нашто момче взело от любопитство един речник, отворило го и попаднало случайно на думата БЕЛ, която била преведена на руски като “правильный”. И той веднага се сетил, че БЕЛ на български е ПРАВА лопата!!! Приликата е очевидна! Хванал следващия речник и там намерил приличаща на българска думичка. И така, вместо да пише доктората си П.Д. извадил думичките и си направил българо-памиро-фергански многоезичен речник.
Поуката: ако искате да направите откритие, къпете се по-често, почивайте си под плодни дръвчета и ходете на библиотека.
:mhehe: :mhehe: :mhehe:

[gollum]

Хана, теорията ти е много точна :tup: - директно трябва да я включим като сценарий в историята на науката .

[Warlord]

:sm113: :tup:

[bsb]

"филологическата култура на българина" - такова животно няма. Някои българи имат филологическа култура, но българите като статистическо понятие не притежават такова нещо. Справка - идеше ми да напиша "трудовете на проф. Добрев", но това нямаше да е уместно, като се има предвид, че не съм чел нито един от тях. Затова справка - вестници, телевизия, кварталното кафене, интернет-чатове, градския транспорт.

[Veni]

Няма защо да се иронизира връзката между българския и руския език. Тя съществува, но смея да твърдя ,че те си приличат, защото ние- българите сме им дали азбуката и книгите си. Ние ги покръстваме. Русите вземат нашата култура и книжнина, нашия черковно-славянки език и затова техните думи са всъщност наши. Голяма част са и прабългарски. А точната дума за книга е "кънига". Има я и днес останала в диалекта на източните Родопи и близките до нея части на Тракия. нняма как да

[шляхтич]

Ужас. Не съм го чел Петър Добрев, но ми прилича на Ерих фон Деникен. А това псуването съм съгласен, ** ** *** ******!