20 мита за българския език, които показват елементи от филологическата култура на българина
1. Съвременният български книжовен език е езикът на българската нация.
2. Съвременният български книжовен език се използва като средство за общуване между всички граждани, които живеят и работят в Република България, независимо от тяхната териториална, социална и верска принадлежност и майчин език.
3. Съвременният български книжовен език е език на художествената литература, печата, радиото, театъра – на всички културни прояви, които се изразяват в словесна форма.
4. Книжовният език е общоприет от цялото население в страната.
5. Използването на българския книжовен език е социално престижно, тъй като говори за добро образование.
6. Езиковедите създават книжовния език и могат да “въртят” правилата му както си искат.
7. Писателите са единствените строители на езика.
8. Възможно е да има “чист” български език, без интернационализми и чуждици.
9. Българският книжовен език непрекъснато обеднява.
10. “Бедността” на книжовния език може да бъде преодоляна чрез заемане на думи и изрази от териториалните диалекти и от младежкия жаргон.
11. Книжовният език е правилен, а диалектите са грешна, развалена, проста реч.
12. Българският език е много по-точен от останалите славянски езици, защото има най-много (9 на брой) форми за изразяване на глаголното време.
13. Българският език е по-напреднал, в своето развитие от останалите славянски и множество други езици, защото е извървял пътя от падежност на имената до безпадежни предложни конструкции.
14. Езикът ни е едновременно класически и екзотичен.
15. Българският език не може и не трябва да се изписва на латиница.
16. Българската азбука, наречена кирилица, е създадена от братята Кирил и Методий.
17. Днешната погрешна употреба на българския език “утре” може да се превърне в езикова норма.
18. Най-правилен български език се говори в градовете Пловдив и Велико Търново.
19. Българите са най-псуващият народ на света.
20. Най-много псуват жителите на столицата – гр. София.
А дали е така?
1. Съвременният български книжовен език е езикът на българската нация.
2. Съвременният български книжовен език се използва като средство за общуване между всички граждани, които живеят и работят в Република България, независимо от тяхната териториална, социална и верска принадлежност и майчин език.
3. Съвременният български книжовен език е език на художествената литература, печата, радиото, театъра – на всички културни прояви, които се изразяват в словесна форма.
4. Книжовният език е общоприет от цялото население в страната.
5. Използването на българския книжовен език е социално престижно, тъй като говори за добро образование.
6. Езиковедите създават книжовния език и могат да “въртят” правилата му както си искат.
7. Писателите са единствените строители на езика.
8. Възможно е да има “чист” български език, без интернационализми и чуждици.
9. Българският книжовен език непрекъснато обеднява.
10. “Бедността” на книжовния език може да бъде преодоляна чрез заемане на думи и изрази от териториалните диалекти и от младежкия жаргон.
11. Книжовният език е правилен, а диалектите са грешна, развалена, проста реч.
12. Българският език е много по-точен от останалите славянски езици, защото има най-много (9 на брой) форми за изразяване на глаголното време.
13. Българският език е по-напреднал, в своето развитие от останалите славянски и множество други езици, защото е извървял пътя от падежност на имената до безпадежни предложни конструкции.
14. Езикът ни е едновременно класически и екзотичен.
15. Българският език не може и не трябва да се изписва на латиница.
16. Българската азбука, наречена кирилица, е създадена от братята Кирил и Методий.
17. Днешната погрешна употреба на българския език “утре” може да се превърне в езикова норма.
18. Най-правилен български език се говори в градовете Пловдив и Велико Търново.
19. Българите са най-псуващият народ на света.
20. Най-много псуват жителите на столицата – гр. София.
А дали е така?
Comment