“Свръхразвитата” Япония трябвало да се учи от “щастливия” Бутан

[von Danitz]

Япония трябва да се занимава по-малко със своя Брутен национален продукт и да следва примера на Бутан, който измерва напредъка си с помощта на друг показател – “Брутно национално щастие”.

Това заявиха днес видни японски икономисти. “Япония може да научи многобройни неща от Бутан”, посочи Такайоши Кусаго, бивш икономист в Световната банка и професор в университета в Осака. Той направи това изказване на симпозиум за “Брутното национално щастие”, организиран в Токио по инициатива на японското външно министерство. Брутният национален продукт /БНП/ на малкото хималайско княжество е едва около 500 милиона долара, а на Япония – 4400 милиарда долара. От 70-те години насам обаче Бутан се интересува предимно от “Брутното национално щастие” /БНЩ/ – показател, с който се измерва индивидуалното щастие на гражданите. При изчисляването на БНЩ се вземат под внимание 4 фактора: трайното и справедливо социално-икономическо развитие, опазването на околната среда, опазването и развитието на културата и доброто управление. В търсенето на модел на развитие Бутан не откри нито един, който да отговаря на ценностите и стремежите на страната. Затова пък княжеството видя, че светът е разделен на богати и бедни нации, заяви на симпозиума бутанският икономист Карма Галай.

[Гост]

E, хм, мда.... :o

Оригинално и може даже и приложимо в Бутан, където будистката хармония и пр. и пр.
Но за останалите държави .....

Какъв триумф за някои тези от други теми

[Batko Charly]

Да бе, КГ със сигурност съй изкефил!

Такива измерения обаче се ползват не само в Бутан, в Европа има бол.
Евробарометъра например се занимава с подобни неща. Но какво пък, ако
им е добре така и им харесва, защо не?

[Гост]

Бе то....като ще се мери щастието, а не доходите, няколко магистралки на глава от населението ще решат въпроса веднъж завинаги.

[Batko Charly]

Основната идея обаче е, че икономическо свръхразвитие не води задължително до щастие. И тука повечето надъхани капиталисти заекват.
После процъфтават курсове и литература за "Как да бъдем щастливи", като всеки им обяснява по един или друг начин, че сами са си виновни... :twisted:

"Surviving Capitalism: how we learned to live with the market and remained almost human"
Erik Ringmar
Anthem Books (23 August 2005)

http://www.lse.ac.uk/collections/pressAndInformationOffice/publications/books/Surviving_Capitalism.htm

lse=London School of Economics and Politics

Тва е специално за КГ. Името на книгата в превод е:

"Оцеляване при Капитализма: Как Се Научихме да Живеем с Пазара и Почти Запазихме Нещо Човешко в Себе Си"

[Николай]

Да не са имали предвид село Бутан, Белослатинско ли беше, Врачанско ли... :sm186: Аз навремето служих в казармата с един от там.

[Динлин]

Насч¸т Бутана не знаю, но проводился опрос в разных странах мира - кто больше всего доволен жизнью. На первом месте оказался Китай - не самая богатая, но бурно растущая экономически страна. Вот и вопрос - китайцы так счастливы потому, что быстро раст¸т экономика или, наоборот, экономика быстро раст¸т потому, что китайцы счастливы :-))) ?

[Warlord]

Абе в Китай си длъжен да си щастлив след като работиш като вол в името на председателя Мао. Както е казал Сталин: "Трудът е свобода".

[Гост]

На первом месте оказался Китай - не самая богатая, но бурно растущая экономически страна. ?

Защото най-добре е, когато виждаш, как всичко отива напред, а с него и личните ти работи, а това май става сега в Китай.

[Batko Charly]

Мао отдавна го няма, а политиката на ККП е съвсем друга. Днес основната и цел е да подобри жизнения стандарт, за да има легитимност в очите на народа. Китайците обаче са доста по-хитри от повечето бивши соц-лагерни страни - учат се от грешките им и не допускат драстични промени берзразборна дерегулация както проповядват МВФ и СБ. В Китай всичко се развива постепенно, и коннтролирано, дори там където търговията и производството бясно се развиват. Еваллата!

Тук обаче ставаше въпрос за щастие срещу развита икономика. Има един интересен термин - 'affluence effect' (ефект на замогването). Термина служи като показател за парадокса породен от недоволството сред хората надминали еди-кое си ниво на замогване в Запада. След достигането на това ниво всичко върви обратно. Но се досещам хитрия българин например какво би казал по въпроса: "Ми да са сменим!" или "Абе дай ми на мен да съм богат и недоволен/нещастен пък аз ще му мисля "

[Гост]

И прав ще е хитрият българин...

А пък успеха на Китай се дължи на дерегулацията - т.е. на отпущането на частното. Централната власт подържа стабилността, обаче частното е свободно да стигне чак до Илиянци. Восток-дело тонкое, казват съседите им.

[Obi1]

Веднъж гледах интервю с един български актьор, забравил съм как се казва. Та значи той си отишъл да живее на село от известно време и разказва следната случка. "Излязъл съм да работя на двора. Вали ситен дъжд и съм целия мокър. Тикам количка с тор и газя в калта. Защо тогава съм толакова щастлив?"

[Гост]

Защото селската работа прави хората от града щастливи. Колкото повече къщи на село имаме, толкоз ще сме по-добре. За тях трябват пари, те трябва да се изкарват /защото ако ги изкарваме със селска работа няма вече да сме толкова щастливи, защото знаем, че допреди 100-200 г.одини това е бил основният източник на доходи и от това половината деца в семейството са си отивали/. За да се изкарват пари трябва развитие, то става чрез капитализъм, той става чрез индустрия и пак опираме до Япония.

В едно развито общество нямаш проблем да си идеш на село и даже да идеш в Бутан. В Бутан нямаш ИЗБОР, ако случайно ти се прище да имаш DVD, кола или мобифон /щото някой хора това им харесва/.
Та колкото повече ИЗБОРИ има човек, толкова е по-щастлив.

Другия вариант е наистина - по една магистралка дневно на човек и ей ви най-щастливата държава.

Основната идея обаче е, че икономическо свръхразвитие не води задължително до щастие. И тука повечето надъхани капиталисти заекват.

Че що? Нима някой задължава някого да е капиталист в това, дето му викате "свръхразвитие"? /няма такова нещо като свръхразвитие, но нейсе/.
Не, не задължава.

Тая изтъркана плоча, че "щастието" е в простия селски живот ще я приема, но когато авторите на тези цитирани от тебе книжки напуснат Оксфорд, Хайделберг или Айви лигата или където там са, и започнат да пишат с пачи пера от Бутанските висини.

Щото пак на вятъра се противопоставя капитализЪма на селската почивка. Това "бръмчи" на плоскостта, че всекиму се иска да отдъхне от стресовата урбанистична и пр. среда на село или даже на пустинен остров, по възможност с Наоми Кембъл под ..... ръка, де, ама все пак не виждам не виждам масово заселване на японци в Бутан за постоянно

Аз бих препоръчал повече почивки на село, ама без да си забравяме компютърчетата, нали.
То впрочем къде най-много хората живеят в извънградски домове и прочие - пак в развитите държави. Кой може да си позволи да иде в Бутан - пак те, и пр.

Навремето в "Комсомолская правда" пишеше колко кофти нещо е пералната машина - не разбрах що трябва рускинята да пере на ръце и така ли именно прави жената на автора, ама си ги твърдяха хората.
:sm113: :sm113:

Ех, тия икономисти :p