Българската дипломация многократно в българската история е показвала своята некадърност за разлика от противоположното на нея - армията. :twak: Просто не мога да разбера дали наистина нашите "дипломати" са били некадърници или поради външни фактори те не са си вършели работата както трябва - да защитават националните интереси?!? Тяхната неумелост е доказвана при най - големите наши погроми - Берлинския конгрес, драмата на междусъюзническата война, а от там и пътят към втората национална катастрофа и какво ли още не....просто никой българин няма смелостта да говори за това - или поне аз това съм забелязал! :sm186:
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Българската дипломация
Collapse
X
-
Типично мнение, доказващо моята теория, че българинът не знае своята собствена история. Дипломатите и политиците са ни виновни, пък армията, разбираш ли, не била губила битка :vb_sad:
Само, че не е точно така....
Първо по време на Берлинският конгрес не сме имали дипломация в истинския смисъл на думата по простата причина, че още не сме имали държава.
Второ - направи си труда да прочетеш как е започнала Междусъюзническата война. Наистина там българската дипломация не се проявява по най-добрия начин, но като цяло виновни са царят, висшите военни и правителството, чиито действия са меко казано неуместни. Друг е въпросът как е подготвян Балканския съюз и нужно ли е било да се действа по този начин, но по въпроса защо сме били толкова заблудени има една теория, която ти препоръчвам да прочетеш:
Трето - ще ти задам една гатанка: Коя е единствената страна, съюзник на Хитлер, която след мирните договори след края на Втората световна война е с по-голяма територия отколкото е била през 09.1939г.?
Крайно време е да престанем да изучаваме историята си все едно сме още във Възраждането. Ако човек вземе произволен български учебник по история ще остане с впечатлението, че за сто години национални катастрофи ние нищо не сме научили. :evil:We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
-
Гост
Коя е единствената страна, съюзник на Хитлер, която след мирните договори след края на Втората световна война е с по-голяма територия отколкото е била през 09.1939г.?
А иначе сме имали и дипломатически успехи:
Княз Борис ² след военни неуспехи на запад и глад в страната се покръстил и успял да изръси от византийците земя. Пак поради същите му качества и военните неуспехи на запад не били толкова големи (даже ако се съди по увърнатията на К. Багренородни, е твърде възможно да е лепнал на сърбите и данък).
Симеон ² също си го бивало. Той се съюзил с печенегите и първо жестоко прекарал маджарите, а после скроил лош номер на византийците.
Цар Петър ² пък прекарал византийците. Те подтикнали маджарите да нападнат България. Той първо поискал помощ от Византия, но му била отказана. Тогава се договорил с маджарите и ги пропуснал към Византия. Така извадил с чужди ръце кестените от огъня. Вместо да се бие на два фронта, оставил съюзниците да се потрепят помежду си.
Борис ²² също го бивало. Никифор ²² хванал България в клещи - от юг Византия, а от север - русите. Борис ²² обаче накарал да се бият руси срещу византийци. Е, последиците за България на били щасливи, но ресурсите и били съхранени и страната могла да продължи да се бори начело със Самуил.
Цар Иван Асен доста разширил България основно с преговори.
Comment
-
Гост
Това, което се стоварва като вина на професионалната българска дипломация, всъщност е един по-голям проблем - затрудненията на българското общество да генерира и възприема политиката. Заклаха Стамболов и половин София отиде да му обръща ковчега на улицата.....
Търпяха 30 год. Фердинандовите прищевки, докато не стана белята, после още 5 го търпяха, докато се сетиха да го изгонят.
Има и следващи примери. А пък като сбъркаш в голямата политика, какво им остава на дипломатите....
Само че има и нещо друго. Който не е търсил съдействие от наше посолство в чужбина, той не знае какво значи български дипломат.
При сравнение с армията като обществена институция, дипломацията наистина губи, но големия проблем е в голямата политика.
Comment
-
През Средновековието е имало умела българска дипломация, която е извоювала големи победи за нас, понякога и без въобще да се пролива кръв, това е безспорно. Тук изглежда е поставен най-вече въпросът за българската дипломация след 1878 г. Значи ако се направи най-общ повърхностен анализ на най-новата ни история може да се каже, че военните са си свършили перфектно работата, докато дипломацията - съвсем не. Естествено истината съвсем не е така едностранчива както се представя обикновенно по този случай. И през Х²Х и ХХ век сме имали много талантливи политици и дипломати с изключителни способности. В момента веднага ми изскачат разни случайни имена: Стамболов, Малинов, Буров, Стамболийски, Кьосеиванов... много са. Въпросът е че има едни непреодолими пречки като Велики сили, международно положение и отношения крайно неблагоприятни за една малка държава разположена на световен кръстопът и възел от интереси. И най-вече Фердинанд. Каквото и да е можела да постигне българската дипломация тогава този индивид е имал властта въпреки това да насочва съдбата на България накъдето на него му харесва и то в продължение на 33 години (С риск това да бъде изтрито от модератора ще кажа че внукът на въпросният индивид прави абсолютно същото в момента). Така че неможе да се каже, че нашата дипломация не е направила нищо - ако беше така България сега въобще нямаше и да съществува. Също и неможе да се каже, че армията ни е била съвършена и винаги се е справяла блестящо - няма непобедими армии (макар и в най-новата история загубите ни на бойното поле да са изключителна рядкост). В крайна сметка обаче се гледа крайният резултат (като във футбола например) На бойното поле имаме почти само победи, а на масата за преговори - почти само загуби. Така че в този случай като цяло учебниците ни по история казват истината.(\_/)
(°_°)
(> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.
Comment
-
Galahad написаНяма да е България, защото тя си остава с територията отпреди да почне да воюва. Пък и придобивката и е била отстъпена доброволно от страна, която е била също съюзник на Германия.
Унгария тогава също не е "почнала да воюва" (освен ако не считаме краткия пограничен конфликт с друг съюзник на Райха - Словакия).
Но не помня днешна Унгария да включва ТрансилванияLast edited by dibo; 15-08-2005, 12:58.We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Comment
-
KG125 написаСамо че има и нещо друго. Който не е търсил съдействие от наше посолство в чужбина, той не знае какво значи български дипломат.
KG125 написаПри сравнение с армията като обществена институция, дипломацията наистина губи, но големия проблем е в голямата политика.We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Comment
-
А аз искам да те попитам не са ли царят и другите политици дипломати а? Защото колкото пути и да р отишъл български дипломат на международна среща(изключение правят Ст.Стамболов и Цар Борис 3) толкова пъти е имало проблеми в нашата държава! А що се отнася до Берлинския конгрес то съм на твоето мнение драги сънароднико.....
Първо чети на каква тема е въпроса а пък тогава разсъждава, приятелю! Първо аз говоря за дипломатите през 3-тата Българска държава!
Второ: Що се отнася до нашите ханове и царе от 1ва и 2ра Българска държава аз мисля, че те не са били много дипломатични, защото винаги са се оправяли с помоща на оръжието, а не с помощта на езика си!!!
За някои неща съм съгласен с теб, но с други..:Стамболов не е заклан а е намушкан с 42 прободни рани на жълтите павета, а що се отнася до посолствата имал съм си работа с някое от тях няма да го споменавам, но е пълна бюрокрация!!!
Знам за най - голямата ни дипломатична победа през 2ра Б.Д. - на Иван Асен 2ри други поне аз не съм запомнилл
Наистина имали сме наистина надарени дипломат, които са се интересували от прогреса и просперитета на нашата държава, но просто винаги или са избирали грешната "посока" или са нямали избор.По-лесно е да се развърже завързаното, отколкото да се съедини разделеното.
--- Цицерон ---
Comment
-
stanislavb написаА аз искам да те попитам не са ли царят и другите политици дипломати а? Защото колкото пути и да р отишъл български дипломат на международна среща(изключение правят Ст.Стамболов и Цар Борис 3) толкова пъти е имало проблеми в нашата държава! А що се отнася до Берлинския конгрес то съм на твоето мнение драги сънароднико.....We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Comment
-
Гост
"Тази страна" отстъпва същата година "доброволно" територия (Трансилвания) и на Унгария.
Унгария тогава също не е "почнала да воюва" (освен ако не считаме краткия пограничен конфликт с друг съюзник на Райха - Словакия).
Но не помня днешна Унгария да включва Трансилвания
Стамболов, Малинов, Буров, Стамболийски, Кьосеиванов... много са
Comment
-
Що се отнася до нашите ханове и царе от 1ва и 2ра Българска държава аз мисля, че те не са били много дипломатични, защото винаги са се оправяли с помоща на оръжието, а не с помощта на езика си!!!
1.При Берлинския конгрес не сме имали държава като хората, а ти искаш дипломация.Освен това резултата от конгреса е бил явен още преди Руско-Турската война.Русия е изтощена от войната и не може да се противопостави на Англия и Франция.Кой ще ни остави да владеем такава голяма част от Балканите и да сме под влиянието на Русия-самата идея, че можем да се обединим веднага след войната е абсурдна.
2.Кризата след Балканската война е заради Фердинанд(лично мое мнение).Гърците са се страхували от армията ни и са икали да уточним кой какво ще вземе след войната, но Фердинанд не е бил съгласен.Той носи основната отговорност за издаването на онази заповед за започване на военни действия срещу Гърция и Сърбия.Тогава военните не са виновни, защото нямат точни заповеди какви цели да преследват в тази кампания.Понеже Фердинанд не си осигурява неутралитета на Румъния и Турция сме принудени да водим война на 4 фронта-което не може никоя държава.
3.Военните ни загуби не са били често явление, но сме имали и такива.Не бива да съдим за всички политици само по сегашните-имали сме няколко свесни след освобождението.
4.Според мен Борис III спасява България през ВСВ.Той баламосва Германия с партизаните и не изпраща нито един български войник на източния фронт.По това време армията на Германия е била колкото цялото българско население(да не говорим за техническото превъзходство)-идеята да се противопоставим на Райха е самоубийствена.Сключвайки привиден съюз с Германия Борис си запазва голяма част от властта в България и спасява еврейте.Много хора са искали да ги спасят тогава, но отговорността е в ръцете на Борис и той понася последствията от това решение-германците да не ми говорят за естествена смърт.През ВСВ единственото, което България дава на Германия е достъп до пристанищата и храна-нещо което биха си взели сами, ако ние бяхме отказали.В края на войната Българските политици се предават на СССР и руските войници не минават от тук като "червената армия".Ние се разминаваме само с няколко бомбандировки от Б-17 - повечето европейски държави и Япония са сринати.Дали да се присъединим към "светлия социализъм" никога не сме избирали или сме имали право на избор.Гадното е, че комунистите избиват интелигеницията на страната ни и на власт идват пълни кретени.И оттогава до сега сменяме едни кретени с други.Най-лошото е, че за сега няма по-хубави, които да сложим да управляват.
В заключение искам да кажа, че за политическите лайна сме си виновни ние.Всеки народ си заслужава управниците.Ние не упражняваме никакъв контрол и не бива да се изненадваме, че правят каквото си искат.Докато гражданското самосъзнание на българите не се събуди, ще си останем ЦИГАНСКА ДЪРЖАВА.
Comment
-
А как става упражняването на контрол? За 15 г. спомняш ли си да е провеждан референдум? Или да е имало протест за нещо и той да е бил чут? Нашите политици действат на принципа "Кучетата си лаят, керванът си върви". И, естествено, всички недоволни си вземат багажа и бягат в "по-нормални" държави. Гражданско съзнание има там, където има национален идеал, няма значение етническата принадлежност, ако сме единни като нация. Ей на това сме му оттървали края и отсега на сетне тепърва трябва да се търси идея, коло която да се обедини народа, и вече обединен, да търси сметка на политиците дали го водят в избраната посока (извинявайте, ама това дето ни надуват главите с ЕС и НАТО си е бля-бля за замазване на очите).
Comment
-
Има една много хубава книжка "Ньойският договор и България" . Писана е 1935 г. и доста добре представя ситуацята в която се е намирала българската делегация в Париж. Хората там дори може да се каже, че не са били дипломати и делегати, а подписници на договора. И това е не понеже са некадърни, а защоти именно Великите сили са защитавали своите интереси и не са оставили никакъв шанс на нашата дипломация да защити интересите на страната ни, колкото и убедителни да са били аргументите им в малкото случаи в които са имали възможност да изкажат своята позиция. С изключение на американците, всички останали са гледали на България като на победена страна без всякакви права и длъжна да приеме всяко едно наложено решение. И ако тогава американската подкрепа би успяла да се наложи и над останалите Велики сили и поне донякъде, иначе справедливите български претенции бяха удовлетворени, но историята ни можеше да е много по-различна, както и участието ни въвъ ВСВ и последиците след нея.
Dulce et decorum est pro patria mori
ОТТУКА ЗАПОЧВА РОДИНАТА -
СЪС ГРОБ НА НЕЗНАЕН ЮНАК,
НАД КОЙТО СМЪРТТА Е ПРЕМИНАЛА,
СМЪРТТА НЕ И ВРАЖИЯ КРАК.
Comment
Comment