Всъщност, техническите нововъведения са напълно способни да решат проблемите, създавани от разстоянията и чисто количествените показатели, така че ситуацията да се сведе до гръцкият полис и прякото участие на всички граждани във взимането на решения. Което, естествено, не премахва питането за компетентността на взимането на подобни решения по-принцип чвъпрос, който не зависи от количествени показатели).
Иначе разликата между съществуващите днес демокрация, олигархия и диктатура е външна. Диктаторът винаги се е опирал на популизъм и е търсел широка народна подкрепа. Не случайно управлението на атинския тиранин Пизистрат е било наричано от демоса (сир. народа) "Кроносов век" (златния век, в който управлявали титаните, нещо като рая, в който били Адам и Ева). И от там - до наш Тато. Олигархията също разчита на популизъм и търси широка общ. опора. Днешна Демократична България стои най-близо до това управление. Дори обаче формалната олигархия трябва да има широка опора. Иначе се стига до такова неща, като напр. до "сецесиите" в Древен Рим. Демокрацията пък има или силен президент и си е диктатура, или е представителна и си е олигархия.
Comment