Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Pеформата в българското образование

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Хм, може би не съм се изяснил.
    Хайде да разгледаме една по-промислена визия.
    Всъщност това ще рече да се говори за определена философия. А винаги нещо ме е възспирало да го правим тук.
    В такъв случай нека само да отговоря, че не си ме разбрал. Не говоря за атрофията като обвързана с някакви времена, нито за свят без техника, a за опазването от зависимост към техниката.
    Човекът е средство? Нали знаеш кои режими са споделяли същия възглед?

    Comment


      Всички режими. Всеки режим, всяко управление. Самата дума произлиза от глагола "управлявам" тоест насочвам, манипулирам. Не направлявам, не подреждам, не спомагам - а именно управлявам. Властта не може иначе освен да приеме отделния индивид като идентична част от цялото. Ако тя не работи съответно очакванията на управата, то тя трябва да бъде ремонтирана или отстранена.

      Колкото и нехуманно да звучи, но като всички сме чаркове в машината на социума. Ако много части едновремено не работят както трябва - цялата машина може да се развали или дефекта да се задълбочава докато накрая не се стигне до необходимост от генерален ремонт (я революцийка, я диктатурка).

      Разликата е в това че демократичната машина се вслюшва по-внимателно в скърцането на колеленца и като усети че нещо куца гледа да го оправи на време. Тоталитаристичните режими досега са дейстли по следния начин. Машината работи, колелетата се изхабяват - като се изхаби - просто се изхвърля и се заменя с друго. Няма защо да се хабят средства за подръжка или възстановяване на изхабяващата се част, когато има толкова много резервни.
      Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

      请您死在地狱般的阵痛
      [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
      きさまはしんでくださいませんか
      [kisamawa shinde kudasaimasenka]

      Comment


        Е, хубаво, то няма лошо да се пише и за това. Но не виждам връзката му с темата тук (не и такава връзка, която да предполага подобна дискусия да се провежда в тази тема). Така че ако желаеш (от моя страна - ще се включа ако намеря време), можеш да отвориш отделна тема по този въпрос.

        Човекът е средство? Нали знаеш кои режими са споделяли същия възглед?
        За всички, без изключение. Тук пиша не за това каква е идеологията на даден режим, а за това как функционират държавите, а и обществата. От тази гледна точка (т.е. ако си представим държавата или обществото като живеещ организъм) човекът винаги е средство, а не цел. Целта е продължаването на живота на въпросния организъм, хората са елементите, от които той е изграден. Би било малко странно да мислим отделната жива клетка от човешкия организъм като цел на човека, нали?

        Comment


          Проблема на Иван е в това че той се опита да приложи идеалите на хуманистите от епохата на Просвещението към политологическа и социологическа мисъл - хората са се старали от толкова много години и са постигнали съществуващия господстващ консенсус - демокрацията. Това обаче не е олицетворение на хуманитарните идеи - просто режим в който засега се отделя най-много внимание към нуждите на отделното колелце, но все пак отделното колелче по самата същност на "Правото на мнозинството" е по-малко важно от колкото цялата машина.
          Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

          请您死在地狱般的阵痛
          [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
          きさまはしんでくださいませんか
          [kisamawa shinde kudasaimasenka]

          Comment


            Напълно съм съгласен!
            Сержант Алексей Воронин написа
            НО:

            Време е да се разбере, че ролята на училището е единствено и само да дава знания и умения и да учи на социално общуване, а НЕ да възпитава и да оформя личности. Това е работа на родителите. Предполага се, че ако двама души (мъж и жена за предпочитане, изцепки напоследък всякакви) са се хванали да създават семейство, могат да преценят критично от какво да предпазват наследниците си. Само че това е голяма отговорност, която най-често се прехвърля на образователните институции. Резултатът е известен.
            Разбира се, че е добре и училището да възпитава, НО, то не може да се справи с основната си функция да образова, камо ли да възпитава. Нещо повече, чел съм сводки за влиянието на училището върху възпитанието преди 89-та (тогава бяха секретни). Не мога да си спомня процентите, но бяха с пъти по-малко от влиянието на семейството и улицата (средата). Още повече училището малко или повече унифицира, докато родителите трябва да създават (по-точно да насочват създаването) личността на своето дете, да видят индивидуалните му дарби и заложби, това което го отличава от другите за да ги развият. Разбира се има прекрасни педагози (все още), които могат да се справят с клас от 25 деца, но за огромната част от нашите учители това е непосилна (а и не нужна) задача. Защото в българското семейсто децата са едно или две (рядко повече) и е много по-лесно. И още един пример от моята буйна младост . Когато бях в седми клас учех в кварталното у-ще, кото не беше нещо особено (после се оказа, че не е така, но тогава нито аз нито родителите ми го знаеха). С цел диплом пълно шест за голямото кандидатстване се преместих в едно от крайните квартали, където директора и половината даскали ми бяха роднини . На първото класно по математика (аз си бях звезда по строго научните дисциплини и в старото даскало) даскала извика майка ми и й каза в прав текст: Ако искаш нещо повече вземи му частен учител (а той си беше добър даскал), аз тук се мъча да събудя някакъв интерес в половината ученици за да получат поне елементарни познания, една четвърт за да си повишат малко жалките си знания и не ми остава време за няколко деца, които могат да се справят и сами с материала, но това не и дава големи гаранции при кандидатстването. И така аз и двама приятели тръгнахме на частен учител и година по-късно влязах навсякъде където кандидатствах. И още нещо накрая, един приятел когато приказваме за образование обича да повтаря: на държавата са нужни не умници, а работници, затова няма интерес от повишаване качеството на образованието - и е много прав.

            Comment


              Е, радвам се, че се връщаме към темата. Аз по конкретния въпрос мнението си го написах вече, та ще коментирам само това:
              И още нещо накрая, един приятел когато приказваме за образование обича да повтаря: на държавата са нужни не умници, а работници, затова няма интерес от повишаване качеството на образованието - и е много прав.
              Съвсем прав е. За това пиша в последните няколко поста. Но не е прав за едно - държавата (и обществото) имат интерес от повишаване на качеството на образованието, но в конкретна посока, по-точно две посоки: завършващите средното си образование да са по-социализирани (по-малко проблеми за държава и общество) и (което е по-важно от гледна точка на държавата) да излизат от средното си образование готови да работят, т.е. получили съответните практически професионални познания (с изключение на тези, които ще продължат да се образоват в системата на висшето образование, макар че и в този случаи практическите умения хич не са ненужни). А и в двете отношения качеството на българското образование не е достатъчно, т.е. то гълта много пари, като практическия резултат е малък. Това погледнато точно от гледната точка на държавата.
              На практика се получава така, че дялът на отпадащите в различни маргинални от гледна точка на обществото категории нараства, а същевременно завършващите дългото си средно образование ( с тенденция да заема все по-дълго време) излизат "готови безработни", т.е. без никаква професионална ориентация и умения, които да се търсят на пазара на труда. Очевидно, че държавата и обществото имат интерес да се работи в посока на това "качество" на средното образование.

              Comment


                Митака малко по-горе ще видиш обширна дискусия с тонев кой и какво трябва. Не може родителят адекватно да възпитава детето си без помоща на училището - няма начин.

                Нерядък е случаят родителят да иде на иде на родителска среща и да завършва разговора с учителя с потресена физиономия и думите "Ама в къщи той не е такова дете!" Родителят с цялото си желание не може да възпитае адекватен член на социума, след като няма пряк поглед над резултатите от това възпитание. Детето често играе роля пред родителя. Иначе родителите не биха научавали с огромна изненада че детето им пуши от 12 годишен, или че детето ги лъже че няма домашни и родителят да отива с идеята да се скара със заядливия даскал, а се връща объркан от факта че детето го е лъгало през цялото това време. Такива дребни но показателни примери има милиони. Като чевкойто активно се е занимавал с решаване на подобни проблеми - първо като ученически представител на педагогически съвети, след това като член на структури на ученическо самоуправление, след това като сътрудник на нестопански организации в сферата на образованието. Срещал съм се с родители, ученици и учители, заедно сме търсили решение на проблемите. Факт е че никой не учи родителите как да разпознаят че детето им има социални или психологически проблеми в училище, но учителите се обучават как да разпознават когато ученикът има подобни проблеми у дома си. Родителите са прекалено заинтерисовани старин за да имат обективен поглед върху развитието на децата си и това започва още от ранна предучилищна възраст, децата от своя страна са достатъчно хитри за да се стараят да поддържат тази илюзия на родителите си у дома. Извън погледа на родителите те са истински и свободни - така го чувстват те. Това е проява на бунта им срещу възрастните - и учителите и възрастните специалисти имат задачата да насочат този бунт в правилната насока, а не родителите. А именно в този бунт и борба се изгражда личността на бъдещия възрастен. Затова още веднъж ще заява че родителите в днешно време нямат ЗАДЪЛЖЕНИЕТО да възпитаят детето си - това задължение е снето от тях от държавата, която е създала за това свои механизми и институции, за да може да използва родителите пълноценно за други цели. Това обаче не отрича задължението родителят да желае доброто на детето си и да се старае по всякакъв начин да подпомага неговото възпитание следвайки съветите на специалисти. Да се възпитава детето върху личния си субективен житейски опит в повечето случаи може дори да бъде опасно - защото ние самите често не осъзнаваме връзките между фактите в собствения си живот. Да не говорим когато родителите самите са едва 20-25 годишни.
                Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

                请您死在地狱般的阵痛
                [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
                きさまはしんでくださいませんか
                [kisamawa shinde kudasaimasenka]

                Comment


                  Аз в тази връзка залагам на генетиката и ще кажа още, че каквито са родителите, такова е и поколението. Има ли детето лош родителски пример, оттам-нататък никакво образование не помага.

                  Comment


                    Абсолютно несъгласен - повечето гениални умове всъщност са имали трудно детство. Като пример от воле мога да дам Ломоносов. А чичко Ленин пък имайки безупречно патриархално семейство виж кви каши е забъркал както в личен така и в социален план И стига сме се оправдавали с тая генетика. Ако беше виновна само тя то щяхме да имаме поколения поведенчески двойници - но нямаме такива. Най-често децата не подражават а точно анти-подражават на родителите си (освен пред самите тях).
                    Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

                    请您死在地狱般的阵痛
                    [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
                    きさまはしんでくださいませんか
                    [kisamawa shinde kudasaimasenka]

                    Comment


                      AYB написа
                      Аз в тази връзка залагам на генетиката
                      Ъъъ, в смисъл, че генетиката определя всичко? Т.е. за възпитанието, образованието и способностите няма никакво значение какво ще прави детото (и какво ще правят с него) след като веднъж се роди? Или намекваш, че "оправията е в манипулация на генетичния код", нещо а ла "Прекрасния нов свят"?
                      Така или иначе, според мен ролята на генетичното наследство в сравнение със социалната среда и примера е многомалка, освен в съвсем конкретни патологични случаи.

                      AYB написа
                      Има ли детето лош родителски пример, оттам-нататък никакво образование не помага.
                      Това е някакъв вариант на фразата за "първите седем години". Но примерите от практиката показват, че личността не се развива само през този период или пък ако го разширим и до училището. Инак едва ли щеше да се случва някой да "надрасне произхода си", а подобно явление е характерно не само за днешните дни, но и за по-голямата част от човешката история. Явно и други сили участват в този процес извън семейната среда (то си е очевидно ако се помисли колко време в коя среда прекарва детето и кои хора приема за авторитети в различните периоди на детството и юношеството).

                      Comment


                        "Няма сила по-могъща от любимата ми тъща!"
                        Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

                        请您死在地狱般的阵痛
                        [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
                        きさまはしんでくださいませんか
                        [kisamawa shinde kudasaimasenka]

                        Comment


                          княз Крылов написа
                          Абсолютно несъгласен - повечето гениални умове всъщност са имали трудно детство. Като пример от воле мога да дам Ломоносов. А чичко Ленин пък имайки безупречно патриархално семейство виж кви каши е забъркал както в личен така и в социален план И стига сме се оправдавали с тая генетика. Ако беше виновна само тя то щяхме да имаме поколения поведенчески двойници - но нямаме такива. Най-често децата не подражават а точно анти-подражават на родителите си (освен пред самите тях).
                          Изключенията само потвърждават правилото! Мога да дам в това отношение стотици примери, но тъй като са частни случаи, не са интересни.

                          Comment


                            AYB написа
                            Изключенията само потвърждават правилото! Мога да дам в това отношение стотици примери, но тъй като са частни случаи, не са интересни.
                            То за да изведеш някакво "правило", първо трябва да извършиш съответното изследване, нещо, което се съмнявам, че си направил, т.е. да събереш огромен обем статистически данни, които да потвърждават, че:

                            а) генетиката определя поведението, личността и способностите, иначе казано, каквито са родителите статистически винаги такива са и децата;

                            б) възпитанието, получено от родителите определя напълно поведението и способностите на личността до каря на живота й.

                            Потвърждението би дошло ако 99% от случаите потвърждават тези две заключения. Тогава можеш да заключиш, че в случая става въпрос за "изключения, потвърждаващи правилото". Без правилото първо да е потвърдено няма как това да са изключения от него, които да го потвърждават .

                            Comment


                              Някои неща просто са очевадни и не се налага да бъдат изследвани (поне от мен). Старите хора затова казват: "Крушата не пада по-далеч от дървото".

                              Comment


                                Наистина ли тук няма някой, който да не е заразен от социологическото рамкиране на мисленето и да не мисли образованието през държава? Може би това да е отпечатък от едно не толкова отдавна отминало време...
                                Във всеки случай възможни са и други възгледи.
                                Да подхвърля един от тях?
                                Нека видим как промисля образованието един от най-известните философи (а не социолози) на 20в.
                                Според Мартин Хайдегер, да речем, западноевропейското образование почива върху гръцката идея за paidea - та. Какво означава това?
                                Тълкувайки платоновата философия и по-точно емблематичната за платоновото мислене притча, или мит за пещерата, Хайдегер вижда в нея една епохална подмяна на мястото на истината. На гръцки истина е aleteia, нескритост. Докато у досократиците алетейя е удържана в изначалният си смисъл, то с притчата за пещерата Платон въвежда няколко насилия върху истината, които наследяващите го превеждат като идеал за образование. Платон говори за четири позиции, или етапа на свикване на зрението на излизащия от пещерата. Той е длъжен да пренастрои зрението си веднъж към изкуствената светлина на огъня, веднъж към дневната светлина на истинския свят извън пещерата и още веднъж - когато иска да погледне към самото слънце, т.е идеята за благото, или идеята на идеите. Единствено в нейната светлина е възможна истината за нещата, истината изобщо. Според Хайдегер, мястото на истината се измества, тя попада под игото на идея-та и чрез тази платонова история се подготвя промяната в природата на истината - от алетейя, нескритост във veritas, което има корени и в нашия език - проверимост, достоверност, верифицируемост. Природата на истината е допроменена в латинското тълкуване на истината. Истината се превръща в съ-ответствие на интелекта с вещта, нещото, което съответствие и неговото проверяване е вече въпрос на техника, занаят. Цялата западна култура е технизиращото отношение към истината и съществуващото.
                                Но историята на Платон не спира дотук! Пренастроилият (умо)зрението си освободен човек се връща в пещерата, за да обясни и на останалите затворници, че съществува истински свят и неговата истина е всъщност со-образяването с идея, или идеи, т.е вкарването в определена идеология. Следователно Платоновата притча за пещерата е всъщност разказ за необходимостта от paidea-та, по гръцки, по-точно по платоновски разбраното образование. То пък е част от идеалната държава - прототипът на комунистическото общество, както я наричат, с нейните жестоки наказания към провинилите се спрямо вярата в идеите, спрямо господстващата идеология, т.е официалното учение за приоритетните идеи.
                                Дали всички ние не сме продукт на сходна по идеи система и дали вътрешно не се стремим към същата?
                                Само че в нея истината е заглушена - макар и само като нескритост.
                                Ето едно несоциологическо проучване. Май не става дума за век-два назад, нито пък за няколко. Може би върху въпроса може (и трябва) да се мисли по-изначално, съответстващо на потеклото на науки, които са се изказали много преди появата на съвременния тип науки, социологически нагласи и държави, нищо че последните почиват върху по-стари интуиции и мисловни решения - правилни или грешни - за което може би изобщо не си дават сметка.

                                Comment

                                Working...
                                X