Съобщение

**Thorn** · 19-12-2011, 01:47

Тази поезия твоя ли е?

**Гост** · 19-12-2011, 09:05

От баща ми е.

**Henry Sinclair** · 19-12-2011, 18:52

Историческите данни за крепостта Зареница са твърде оскъдни. Единствени археологическите находки хвърлят известна светлина на местността около Зареница. Намерени са много стари кюпове от груб червен хоросан, гробници, въглища, кости и др. През 1925 г. иманяри слизат в процепа до калето с въже и откриват останки от оръжия. През същата година в източната част на крепостта е намерен нож с две остриета, с месингова кания, накрая със змийска глава.
Ето една от легендите за Зареница: “В селото има един старец на 107 години, който разказва, че на Зареница се е държал срещу турците българският юнак Зарю. От трите страни на крепостта се спускали гладки, отвесни скали, а в подножието им, на стотици метри надолу, проправяла своя път Лютидолската рекичка.Било нощ, защитниците на крепостта останали без хляб и помощ и апуснали калето по тайна пътека. Със силен пристъп турците нахлули в крепостта, не забелязали зиналата пропаст и в дивия си устрем изпадали в нея. Дълго време рекичката в подножието на скалите текла кървава, а труповете на нашествениците се „влютили” (разложили), и дали името на дерето “Лютидол”.

Поверието разказва, че след като завладели Тракийската и Беломорската низина, ордите на османлиите нахлули в Родопите по долините на реките Въча и Чая. Отрядът на Джадит Али паша разбил защитниците на крепостите Зареница и Заград и когато завзел цялото Рупско корито, преминал Карабалкан и се отправил към Турлата. Турците обсадили крепостта на върха, която била запасена обилно с храна и - най-важното - разполагала с вода, и дълго не успявали да сломят съпротивата й. Тогава на един хитър ходжа дошло наум да нахрани едно магаре със сол и да го пусне да обикаля край крепостните стени. Полудяло от жажда, животното усетило водата, заровило с копита, открило глинените тръби на водопровода и ги прегризало. Тъй крепостта останала без вода и скоро се предала, озверените нашественици я сринали до основи, а защитниците били изклани. Местността се обезлюдила, останали само преданията и мъката по загиналата надежда.

При завладяването на Родопите към вътрешността щ се насочили два османски военни отряди под командването на Джадит Али паша. Единият тръгнал по течението на река Чая. Първо била превзета крепостта Зареница, след което постепенно отрядът успял да навлезе навътре в планината. Вторият отряд се насочил към Дряново. Друга войска е навлязла от източните части на планината по течението на река Арда в областта Ахридос, след което се прехвърлила и в Меропа. От север по течението на река Въча нахлули и други османски части, начело с Ибрахим паша. След превземането на крепостта Градище, той насочил няколко отряда към крепостта Кавурското кале, на пет километра западно от Девин. След превземането и на Средните Родопи, Ибрахим паша бил убит в една от битките при село Гьоврен.

На 10 километра над селото се намира може би единствената скална крепост в България. Представлява укрепление, което е отделено от околния свят с издадена над скалите крепостна стена. Самата крепост е скрита в камъка. Мястото е известно като „Зареница". Толкова е прочуто, че туристи правят преходи до него чак от разположените на 15 километра Нареченски бани. На крепостта има едно място, на което според преданията турците били подлъгани от защитниците и оттам ги бутнали от скалите в дерето. Лобното място отдолу се казва Люти дол. Някои му викат и Кървъв дол, обяснява коренякът от Павелско Иван Йотов.На километър от селото, по посока Хвойна,има друга забележителност. Това е малък скалист връх, който се издига на равнината, наречена Рупчос. Мястото носи средновековното си име Свети Никола. И то било крепост, която пазела прохода за Бяло море. Под нея имало манастир с товаиме. Никой не знае останало ли е нещо от него или не. Теренът досега не е изследван сериозно. Втори изгубен през виковете манастир е бил построен навътре в планината. Местността, където е бил, и досега носи името Черковата.

Съобщение

Легенда за Зареница.

Легенда за Зареница.

Comment

Comment

Comment