Върху едно скалисто родопско било,разположено недалеч от село Нареченски бани има останки от крепостни стени.Това са останки от старата българска твърдина Зареница.Под скалистото било зее страшна бездна.Тя носи името Люти дол.
В атака
след атака
към крепостта
се втурвали
пълчищата
свирепи.
В атака
след атака.
Но твърдината българска
не падала.
Защитниците устоявали
на ударите
на многочисления
враг.
Ала
една мъглива утрин
във крепостта
осъмнали
без капчица
вода
и без трошица
хляб.
Надигнали се...
колебливи гласове.
Надигнали се...
и предложили:
Отбраната
да бъде прекратена.
Надигнали се
дръзки гласове.
Надигнали се ...
и предложили:
Отбраната
да продължи до край.
Кръвта
на Аспарух...
На Крум...
На Симеон...
издула
жилите
в телата
мършави.
Издула
жилите...
и гордите защитници
решили
върху стените
да останат
докато
и последният
боец
издъхне
от глад,
от жажда,
или
от удар
на вражеска
ръка.
Решението
за отбраната
изпълнило
душата на една девойка
с възторг
неописуем.
Тя вирнала
чело
и почнала
да пее.
Ала
внезапно
в главата и
се зародило нещо много,много дръзко.
Тя млъкнала,
помислила...
и след това
предложила:
Във тъмна
нощ
на твърдината
яките врати
широко
да разтворят
и с диви
викове
към дивите пълчища
да се втурнат.
Да приближат
до тях
и бой неравен
да започнат.
Внезапно
да побегнат,
да скочат
в бездната
и в бездната
да повлекат
пълчищата
свирепи.
Девойката се казвала
Зареница.
Зареница!
Красива като планината
и със
очи
по-ясни
от небето ясно,
по-сини
от небето синьо.
Във тъмна
нощ
на твърдината
яките врати разтворили
и с диви
викове
се втурнали
напред...
На
сутринта
от
дъното
на
пропастта
като
от някакви
огнища
гаснещи
кръвта
човешка
на
шепата
защитници
димяла.
На
сутринта
от
дъното
на пропастта
като
от някакви
огнища
гаснещи
на вражеската
сган
кръвта
димяла.
И там...
сред труповете...
и тя...
Зареница...
девойката
красива.
Макар...
макар и мъртва...
приличала
на някаква дриада.
Изминали
и дни... и нощи...
Телата
се разложили.
Надигнала се
люта миризма.
Надигнала се...
нетърпимо люта...
И хората
нарекли бездната дълбока Люти дол
А твърдината
българска
Зареница
нарекли.
Зареница!
Красива като планината
и със
очи
по-ясни
от небето ясно,
по-сини
от небето синьо.
В атака
след атака
към крепостта
се втурвали
пълчищата
свирепи.
В атака
след атака.
Но твърдината българска
не падала.
Защитниците устоявали
на ударите
на многочисления
враг.
Ала
една мъглива утрин
във крепостта
осъмнали
без капчица
вода
и без трошица
хляб.
Надигнали се...
колебливи гласове.
Надигнали се...
и предложили:
Отбраната
да бъде прекратена.
Надигнали се
дръзки гласове.
Надигнали се ...
и предложили:
Отбраната
да продължи до край.
Кръвта
на Аспарух...
На Крум...
На Симеон...
издула
жилите
в телата
мършави.
Издула
жилите...
и гордите защитници
решили
върху стените
да останат
докато
и последният
боец
издъхне
от глад,
от жажда,
или
от удар
на вражеска
ръка.
Решението
за отбраната
изпълнило
душата на една девойка
с възторг
неописуем.
Тя вирнала
чело
и почнала
да пее.
Ала
внезапно
в главата и
се зародило нещо много,много дръзко.
Тя млъкнала,
помислила...
и след това
предложила:
Във тъмна
нощ
на твърдината
яките врати
широко
да разтворят
и с диви
викове
към дивите пълчища
да се втурнат.
Да приближат
до тях
и бой неравен
да започнат.
Внезапно
да побегнат,
да скочат
в бездната
и в бездната
да повлекат
пълчищата
свирепи.
Девойката се казвала
Зареница.
Зареница!
Красива като планината
и със
очи
по-ясни
от небето ясно,
по-сини
от небето синьо.
Във тъмна
нощ
на твърдината
яките врати разтворили
и с диви
викове
се втурнали
напред...
На
сутринта
от
дъното
на
пропастта
като
от някакви
огнища
гаснещи
кръвта
човешка
на
шепата
защитници
димяла.
На
сутринта
от
дъното
на пропастта
като
от някакви
огнища
гаснещи
на вражеската
сган
кръвта
димяла.
И там...
сред труповете...
и тя...
Зареница...
девойката
красива.
Макар...
макар и мъртва...
приличала
на някаква дриада.
Изминали
и дни... и нощи...
Телата
се разложили.
Надигнала се
люта миризма.
Надигнала се...
нетърпимо люта...
И хората
нарекли бездната дълбока Люти дол
А твърдината
българска
Зареница
нарекли.
Зареница!
Красива като планината
и със
очи
по-ясни
от небето ясно,
по-сини
от небето синьо.
Comment