The Pacific

[1951]

Учудвам се как в този форум няма тема за последния минисериал на HBO (или поне аз не я намерих). Реално рецептата е същата като Band of Brothers. Лично аз не успях да го гледам, когато го даваха по телевизията, но сега за три дни наваксах.

С две думи сериалът ми хареса, но на моменти идва доста тежичък за гледане. Дори не става въпрос за кървищата (с които според мен са прекалили), а по-скоро за тежката и потискаща атмосфера. Е, войната особено в Тихия океан едва ли е песен. Като стана въпрос за кървища, наистина са прекалили. Просто няма артилерийски обстрел при който да не хвърчат крайници, или пък изтръгване на златни зъби от полуживи японци, или доста разложени трупове из локвите на Окинава. С две думи първите 15-минути на "Спасяването на редник Раян", но разтеглени в рамките на 10 серии. Доста графично представяне на насилието, което май е тоталното противоречие на филмите от 40-те до 60-те, където всички мирно и тихо умират от един куршум с минимално кървене.

За разлика от Band of Brothers сюжетът се върти около трима главни герои чийто съдби се проследяват през 10-те серии. Двама от тях са написали мемоари, по които реално е писан сериала. Заинтересувах се от книгите та ще се пробвам да си ги поръчам. А и като цяло сериала ме възбуди интереса към касапниците по забравените от господа острови из Тихия океан. Но наистина отлично пресъздаване на атмосферата на най-ниските нива в Корпуса на Морската пехота. И пак казвам, тежичка история се разказва, чак се зародиха едни пацифистки настроения в мен.

Предвид, че в последните 9 години НВО направи три страхотни военни минисериала ( Band of Brothers, Generation Kill и The Pacific) просто нямам търпение да видя какво ще сътворят в следващите две, три години на същата тематика.

[gollum]

Правилно се учудваш. В своя защита (другите да му мислят всеки сам за себе си ) ще напиша, че почти никога когато гледам филм или прочета книга не сядам да пиша във форума за това. Не знам защо, но е така.
Съгласен съм, и трите сериала много ми харесаха и са сред любимите ми филми на военна тематика. Аз все още "наваксвам", защото също не го гледах по телевизията, но ми остават още три серии (почти нямам време за гледане). На мен ми допадна, в много отношения кореспондира, да речем, с "Писма от Иводжима" и "Знамената на нашите деди" (които също много ми допаднаха, при това значително повече от "Тънката червена линия" (пак същата тематика), който беше доста по-интелектуална в лошия смисъл на думата). Наистина кървищата са много, както и общата подтиснатост, но вероятно отразяват доста добре нещата, поне съдейки от разни интервюта с ветерани, на които съм попадал в научно-популярни филмчета (или мемоарни книги като "Спомените на един страхлив войник").
Да речем, темата за трофеите (японското злато попада в тази категория, но пак там са всякакви оръжия, части от униформи и знаци, както и кости и черепи) е съвсем реална и са взимали и изпращали вкъщи какво ли не (включително черепи на японци). Така че има смисъл да присъства.
Самите сражения траят много дълго време на съвсем малка площ и се свеждат до постепенно "овладяване" на местност, изпълнена с бункерчета и скрити позиции, подземни проходи и прочее и, естествено, японци, които в повечето случаи се бият до последно. Така че няма как картината да не е кошмарна и едва ли някой е можел бързо да прибере труповете.
Съгласен съм, че артилерийският обстрел на японците изглеждаше твърде ефективен - едва ли не всеки снаряд (а както знаем, в повечето случаи това са били леки мини или снаряди) откъсваше крайник. Другото, което не ми направи много добро впечатление беше тактическата грамотност при настъпление на японците или по-точно почти пълната й липса. Съгласен съм, че е имало случаи на "безсмислена последна атака в търсене на геройска смърт". Но не мисля, че всяка атака е била такава, още повече в началото (да речем, в епизода за Гуадалканал). Още повече, че кажи-речи никъде японците не разполагат с числено превъзходство и е малко вероятно да настъпват на плътна тълпа срещу картечница в стил ПСВ. Особено като си припомним, че същите тези части успяват да се справят доста добре в хода на японската офанзива преди това, което не предполага подобен подход към атаката (нещата, които съм чел за сраженията със съветската армия в края на 30-те години също не говорят за подобна тактика).
Но това са вероятно простими неща на иначе много добре направен филм. Между другото, ако сравнявам трите сериала чисто художествено, бих казал, че този най-малко ми допада. Някак по-накъсан е и същевременно повече се повтаря.

Да се надяваме, че ще направят нещо ново, още повече, че теми едва ли им липсват.

[кало]

Абе само на мен ли ми се струва, че някак в този липсва духът на Бенд ъф брадърс? В смисъл - в онзи имаше някак по-ярки образи, тук като че липсват. А времето в сериала лети твърде бързо или - на места - твърде бавно. Няма го ритъмът на Бенд...

Иначе - несъмнено трите изредени сериала са сред най-доброто на военна тематика, правено някога.

[gollum]

Не, не само на теб - за затова посочих, че от трите този ми харесва най-малко (макар че сам по себе си е много добър, особено на фона на повечето други "военни филми"). Наистина ритъмът не е толкова добър, затова писах, че ми се вижда на места накъсан и някак по-слабо свързан от другите два, които много повече се гледаха като едно цяло.
Между другото, към тази троица бих добавил и други - поне за мен "Подводницата" (мини-сериалът от 1985 г., който е значително разширена версия на игралния филм (от което поне за предубедени зрители само печели) и поради формата си попада в една категория с тези три мини-сериала) съвсем достойно стои в една линия с назованите.

Между другото, наистина се прекалява с натурализма, поне според мен. Не бих казал, че старите военни филми (от 50-те и 60-те години) страдат особено от това, че не са натуралистични. А сред тях има шедьоври.

[Dinain]

Сериалът ми се стори скучноват, патосът беше прекален, на моменти просто превъртах напред. Героите наистина бяха невзрачни и на моменти се питах "Този кой беше?". Няма го бондинга от другия сериал, може би защото персонажите заминаваха и се връщаха прекалено често - през половината време май въобще не бяха в ротата.

А относно Джон Базилон, той е легендарна фигура и е спрял едва ли не собственоръчно 3000 японци: http://en.wikipedia.org/wiki/John_Basilone#cite_note-4

[bonebiter]

пф тоя сериал е доста по-зле от бенд ъф брадърс... ама както там така и тук фактът, който ме кара да спра да го гледам е как постоянно удрят някакъв смотан американски патриотизъм, който лъха отвсякаде... относно кървищатата аз не го гледах много, но и не видях много кървища... другото което най-много ме дразни при всичките американски военни филми е да гледам как "смотаните" немци/японци/талибани налитат на вълни и 4-5 американски миндилчета ги избиват в промишлени количества и накрая 1 умира от раните си и от това става няква супер драма,нищо че около него лежат стотина "лоши"... Единствено редник Райън ми допадна като филм... макар че и там сюжета е мега тъп - 10-15 човека да спасяват 1 като през това време 12-13 от тях умират...
Бяха ми казвали, че съветските военни филми били хубави... дръпнах си там една поредичка "Освобождение" и бях супер очарован - първо - най-после да видя във филм как и генералите си взимат решенията и показват стратегиите с точни детайли. Второ - сериите не са концентрирани върху някакъв заблуден взвод, който е някаде на майната си в тила на врага... И трето - голямото количество истинска бойна техника и мащабните сражения, които бяха представени във филма е и там си имаше пропаганда ама не смърдеше поне на гаден патриотизъм...

[Nick]

... И трето - голямото количество истинска бойна техника...

Облицовани с картон Т-54 в ролята на неизвестен Панцер, Злин в ролята на Ме-109 и Як-18 в ролята на не знам какъв руски изтребител - това е "истинска бойна техника"?

[messire Woland]

дръпнах си там една поредичка "Освобождение" и бях супер очарован - първо - най-после да видя във филм как и генералите си взимат решенията и показват стратегиите с точни детайли

Само дето това 100% не съответства на истината В този смисъл, по-добре да гледаш "Хиляда и една нощ" - ще видиш доста повече реални неща.

голямото количество истинска бойна техника и мащабните сражения, които бяха представени във филма

Което е първо, виж в казаното от Ник относно бойната техника и второ - сраженията даже и приблизително не са протекли така. В общи линии - художествена фантастика и национални митове: 100%, приближение до реалността: 0%.

[gollum]

Ако ще говорим за реалистично въоръжение и бойна техника, определено тези сериали (изключвам "Generation kill" по очевидни причини) се приближават до идеала. Макар че в това отношение по принцип одобрените от Пентагона военни филми ("одобрени" в смисъл, че получават тяхната подкрепа като техника, статисти и прочее помощ) се отличават от продукцията в останалите държави в положителна посока, поне по отношение на сащианското въоръжение, екипировка и техника. В съветските филми, за съжаление, почти нищо не е реалистично, а това важи не само за тях (като пример, "Битката за Британия", много добър за мен филм, също страда от доста "странна" немска техника на моменти).
Между другото, няколко доста ниско-бюджетни исторически финландски филма, които гледах напоследък, до един бяха със съвсем достоверна техника и оръжие. Така че явно "може", стига да има добри исторически реенакторски дружества и съответното отношение към опазване на исторически артефакти.
За патриотизма и въобще за патоса - няма нищо по-нормално от това, поне според мен, когато става въпрос за такъв род филми. В крайна сметка, каква е основната идея на един военен исторически филм, ако не да учи на определена доза патриотизъм, да покаже как предците ти са се изправяли пред определени проблеми и как са се справяли с тях? Още повече, ако е създаден въз основа на спомени на участници в събитията (какъвто е случаят с двата сериала за ВСВ). Или очакваш, че тези хора не са действали и от патриотични подбуди, за да се запишат доброволци и да рискуват живота си? При това, и в двата сериала се показва далеч не само патриотизъм и високи чувства, но и всичко останало, което от литературното отразяване на опита от ПСВ насам сме свикнали да свързваме с "човешкия" облик на войната.
Смешно е от детски антисащианизъм да се стига до подобна сляпа оценка на едно или друго художествено произведение, т.е. да се самоослепяваш чрез пропаганда. Поне на мен така ми изглежда този род поведение, което твърде често срещам къде ли не.

Що се отнася до художествената страна на нещата, може би отговорност за по-ниското качество на този филм в сравнение с другите два е и в отразявания материал. В "Band of brothers" и "Generation kill" става въпрос все за сравнително къс период от време, добре свързан и почти без прекъсвания - от няколко седмици до няколко месеца и за едно и също малко подразделение. Докато в "The Pacific" периодът е доста по-дълъг, а се проследява не само едно подразделение, има "смяна на героите" и това внася доста непоследователност.

А относно Джон Базилон, той е легендарна фигура и е спрял едва ли не собственоръчно 3000 японци

Това по-скоро е за друг раздел на форума, че излиза от рамките на киното. Очевидно в тази статия е използван същия познат метод, с който се сблъскахме наскоро с темата за Визна. Взимаме само едно малко подразделение от всички наши, които са участвали, а за противника взимаме всичко, с което е разполагал и после ги съпоставяме. В действителност цели японски полк (който е малко над 3 000 души по щат и с всички помощни служби, които едва ли са били транспортирани) атакува позициите не на отделението на Базилон, а поне на един или два батальона пехотинци. Но както и да е, независимо от мащабите, подвигът си е подвиг, глупаво е допълнително да се "надува", сякаш от това ще стане по-голям.
Но това си е отделен въпрос за темата около митовете.

[кало]

Бяха ми казвали, че съветските военни филми били хубави... дръпнах си там една поредичка "Освобождение" и бях супер очарован

Скъп боклук си е Освобождение и това си е. Като филм е почти негледаем. Дръпни си "Те се сражаваха за Родината", "Женя, Женечка и Катюша", "А зори здесь тихие", "Горячий снег", "Батальоны просят огня", "На войне как на войне".

[messire Woland]

А, именно, да, някои от тия филми и аз съм ги гледал, присъединявам се към Кало. Генерално погледнато - когато се описва съдбата на малка група и отделен войник, може да се постигне много повече реалистичност, да се почувства някаква съпричастност и т.н. Докато при описанието на големите картини често нещата се изкривяват и независимо чии са, винаги има в някавка степен пропаганден елемент.

[gollum]

О, добри в художествено отношение съветски филми за войната има. Могат да се добавят още към списъка на кало. Но мисля че сме ги обсъждали. Аз бих добавил "Проверка по пътищата", "В бой отиват само ветераните" (наскоро гледах оцветената версия, не е лош филм, макар че сега, за разлика от когато бях дете, много ми режеха погледа самолетите, които използваха вместо Ме-109).

[Nick]

... ниско-бюджетни исторически финландски филма, които гледах напоследък, до един бяха със съвсем достоверна техника и оръжие. ...

Ако вече не си го гледал, препоръчвам "Talvisota", много добре направен филм. Без претенции за епопея, показва няколко месеца от живота на обикновени финландци на фронта през 1939 г. Военната техника е безупречна, извадени са два истински действащи Т-26 (останалите танкове са добри модели на Т-26). Пушките са m/27 & m/28 както му е реда, има и Saloranta, стрелковото оръжие е без анахронизми.

[Odzava]

А относно Джон Базилон, той е легендарна фигура и е спрял едва ли не собственоръчно 3000 японци: http://en.wikipedia.org/wiki/John_Basilone#cite_note-4

Господи! При такива морски пехотинци защо чакаха 4 години за да вкарат флота в Токийския залив.
Аз да си призная гледах само 2 серии от първия сезон и за мен сериалът ще си остане Холивудска боза с 0 % достоверност. Като пример ще дам само атаката през река Тенару.

Така, че моето мнение се покрива на 100% с Воланд.

[Fasho]

А защо не направят игрален филм/сериал за работата на щабовете? Ако говорим за армиите на съюзниците, според мен там са героите, големите умове и изобщо участниците заслужаващи специално внимание. Какво толкова героично има в действията на индивидуалния съюзнически войник? Та те имат подавляващо числено и огнево преимущество над Вермахта. Вземете за пример десанта в Нормандия. За какво говорим? Кой е героят там? Разполагащия с цялата артилерийска и авиационна мощ на съюзницте редови "редник Райън" или щабния офицер? Работата на щабовете остава някак в сянка. Само си представете какъв обем работа е свършена за да се подготви такава колосална операция. Какви мероприятия са предприети за заблуда на противника, какви логистични мерки за обезпечаването на снабдяването са взети, какви комуникационни трудности са преодолени. Наместо това получаваме сълзлива история от типа "човек срещу армия". Да се чуди човек защо просто не са пуснали 1'000 бойци да завладеят Берлин до обяд, а на вечеря да хапнат в Токио.