Лоши филми

[кало]

напълно съгласен за Righteous kill.
Уве Бол беше некадърният идиот, режисирал онази глупост със Стейтъм, в която дори нормалната гора изглеждаше бутафорна?

[Dinain]

ОК, Righteous Kill е слаб филм. Това е толкова очевидно, че не виждах дори смисъл от споменаване. Пачино и Де Ниро - почиващи на стари лаври посредствени актьори. Според мен причината за "кутловия" им статус е чисто и просто факта, че публиката обича образите, които двамата играят - и иска да ги гледа отново и отново (в нови и нови филми), както дете, което подскача и писка "Искам пак, искам пак!".

Горе беше споменат Death Race, на който аз лично много се изкефих. Това е точната дума - лек, непретенциозен екшън с много коли, кръв, мъжаги, мацки и конски сили под капака. Концепцията е много стара и изпитана в безброй компютърни игри: близкото бъдеще, несправедливо набеденият герой попада в ужасен затвор с ужасна директорка, където се организират автомобилни състезания, предавани на живо по интернет. Естествено смъртта на пистата е често явление, а наградата - свобода. Съвсем по "компютърному" колите "обират" знаци от пистата, даващи им щитове или различни оръжия. Ако някой е очаквал реализъм и многопластова душевност у персонажите в такъв филм, трябва да кажа, че... се е объркал. Много.

[messire Woland]

Съгласен, но за Де Ниро имам едно питане - ролята му в "Wag the Dog" дали не е в известен смисъл успешен опит за излизане от шаблона му? Вярно, за това помага дегизировката - брада и дрехи, но дали нямаше и нещо в поведението му, което беше малко по-различно от типичните за него роли?

[Ханс]

напълно съгласен за Righteous kill.
Уве Бол беше некадърният идиот, режисирал онази глупост със Стейтъм, в която дори нормалната гора изглеждаше бутафорна?

Тоест за другото не си съгласен. Лошо няма, само лоши филми.
Уве Бол е аршина ни за качество. По него оценяваме Кубрик (и някой няма да добави Тарковски). Единият не е вкарал всичките си филми в Top 100 на IMDB, Другият е успял да вкара всичките си в Worst 100. Впечатляващо наистина.
Не съм гледал онази глупост със Стейтъм (повечето други глупости с него съм), предполагам в някакъв момент ще наваксам, но да - Бол е същият идиот.
Освен това Бол е икона на движението срещу държавното субсидиране на изкуството. Също така Уве е живо доказателство за това че хора като цар Мидас съществуват.
Освен това Бол е известен с практическите си опити за доказване на невъзможността за прехвърляне на развлекателния софтуер към друга медия. Има и последователи.
Иначе Бол е симпатяга - беше организирал боксова среща с критиците си и бе поставил ударение върху персоналните страни от спора им.
И за да не съм съвсем празнословен:
Smokin' Aces (кин.) скапан филм

***
О, проблясъци сигурно има и при Пачино и при Боби де Ниро, със сигурност се намират и не лоши филми от последните им десетилетие - две (за единия Wag the Dogs, за другия S1mone).
Но просто не мога да приема легендаризирането и митологията, която ги заобикаля. От друга страна, може би точно тя е причината да бъдат съсипани като актьори. Слава Богу, че един Ралф Файнс не се радва на подобен интерес.

Но да се върна на Death Race - боклук е, боклук е и по стандартите на жанра. Впрочем той е изграден на базата на компютърна игра - Death track или нещо подобно - която на свой ред мисля че е вдъхновена или поне повлияна от Death Race от 70-те със Слай и Дейвид Карадайн. Лека и забавна комедия, напълно абсурдна, напълно боклучава и все пак многократно по-добра от "римейка" си.

Ако търси сполучлив екшън, от типа който описваш, то аз бих се спрял на Shoot 'Em Up.

[Dinain]

Творчеството на Уве Бол:

http://www.imdb.com/name/nm0093051/

Поразително е наистина, всичките му по-известни филми имат рейтинг 2.0-3.0/10.0 (и толкова заслужават), но този човек продължава да получава поръчки и да прави филми.

Да продължа: The Happening. Покъртително слаб филм, иначе раздуван и хвален като "поредния хит на Шямалан" и т.н. Както в We own the night, и тук всичко е ужасно - смехотворен кастинг, нелепа игра (Зоуи Дешанел на места играе по начини, каращи ме да се усъмня дали не се опитва да изиграе отистка; очевидно ролята е зле написана и актрисата напълно неподходяща; за двамата преподаватели да не казвам - Легизамо, който стандартно играе гангстер, тук е професор по математика, а Уолбърг, който играе мрачни типове, тук се опитва да се прави на Mr. Nice guy. Да ти се доповръща.). Към това се прибавя абсурдната по начало концепция (масова психоза, караща хората да се самоубиват; в последствие се оказва, че виновни са растенията), сцени, които трябва да са страшни, ама на мен, кой знае защо, ми бяха доволно скучни. В края на краищата, какво страшно има в сцена на самоубиващ се човек...?

[messire Woland]

Ееее, то качеството на филма е едно, а паричните приходи - съвсем друго. Все пак основната цел на киноиндустрията (лично според мен) е да генерира приходи (както всяка друга индустрия/бизнес). А естетическите качества на филма вече са друг случай. Отделен

[Spellbreaker]

2: Запознай се със спартанците (Meet the Spartans)
"Ако от Холивуд искат да направят нещо наистина добро за спасяването на планетата ни, най-лесно е да спрат да правят подобни боклуци."

Пример за това колко повърхностна и жалка е тази класация. Meet the Spartans е прекрасен филм, поставил си високи цели и изпълнил ги с невероятен финес и лекота, без да прави отстъпки от хумора и доброто настроение. Да не говорим за актьорският състав (Кармен, например )!

[Burdokva]

Уве Бол тържествено обещал, че ако един милион души направят подписка да спре да прави филми, ще се съгласи. От една страна е гадно, но пък по стечение на обстоятелствата гледах две поредни вечери "Dungeon Siege:В името на Краля" и просто няма да преживея още един филм на Бол (а по лично мое мнение, "В името на Краля" е най-доброто му творение).

"Righteous Kill" не съм гледал, но едва ли е по-лош от "88 минути". Последният ме караше да се срамувам, че го гледам, толкова аматъорски направен... чак изглеждаше гадно, все едно сниман с обикновена камера за няколкостотин лева. :/

[Dinain]

Ееее, то качеството на филма е едно, а паричните приходи - съвсем друго. Все пак основната цел на киноиндустрията (лично според мен) е да генерира приходи (както всяка друга индустрия/бизнес). А естетическите качества на филма вече са друг случай. Отделен

Разбира се, но в случая на Бол, филмите му са и касов провал. Поне аз така разбирам от тези цифри:

http://www.imdb.com/title/tt0369226/business

http://www.imdb.com/title/tt0383222/business

http://www.imdb.com/title/tt0460780/business

ПП Това със Стейтам, феите и бутафорната гора имало бюджет $60 млн. !?

[messire Woland]

Аха. Аз така или инак не съм гледал нито един негов филм. Но ако са и касов провал - как ли ги прави и с чии ли пари? Защо? Или това са любителски филми за любители на определен жанр - съдейки по заглавията - на прехеърлените от компютърния към филмовия екран. Така ли е?

[Док Холидей]

Окей, простете вмешателството ми, но все пак продължавам да не разбирам каква е целта на тази тема. Всеки да каже кои са му най-омразните филми, другия да каже, че първия е идиот, защото филмите са жестоки, да се намеси модератор, който да модерира настроението с някоя фраза от сорта на "субективното предпочитание към определен жанр или режисьор са дефект на ценностната система" /израз, който чух вчера и определено ми допадна/ Или вриант 2 - да се направи един поменник с десет хиляди филма, които не трябва да гледаш. Далеч по-конструктивно е да направиш списък с 1000, които не е зле да гледаш въпреки че е спорно дали подобно начинание има смисъл. ***

ако сте избрали да развивате вариант1 - то имате ужасно снизходително отношение към "свободното" време.
вариант2 - изброяването на лоши, посредствени, несполучливи, непостигнали целите си филми е равно на изброяване на 95-8 % от базата на имдб.

това, което лично аз знам за себе си е, че мога да изброя не повече от 20 филма, които са перфектни по отношение на критерия постигане на високи цели. следващите 880 филма бих определил просто като такива, които мога да гледам отново с удоволствие, защото имат своите добри идеи, иновации и моменти.
толкова по въпроса

[Dinain]

Или просто да си побъбрим за лоши филми. Но не просто лоши филми поради нисък бюджет (и съответно слаби актьори, слаби ефекти и слаб сценарий), ами филми с големи очаквания, имена и бюджети, които са се провалили поради някаква причина. Поне аз така разбирам темата. Защото просто посредствени филми от видеотеката наистина има хиляди.

Воланд, Ханс е специалистът по Уве, мисля че той може да обясни този феномен по-добре.

[messire Woland]

Или просто да си побъбрим за лоши филми. Но не просто лоши филми поради нисък бюджет (и съответно слаби актьори, слаби ефекти и слаб сценарий), ами филми с големи очаквания, имена и бюджети, които са се провалили поради някаква причина. Поне аз така разбирам темата. Защото просто посредствени филми от видеотеката наистина има хиляди.

А тъкмо затова можем да си поговорим, има съвсем хубав пресен пример - Обитаемият остров на Бондарчук. Бюджет - 40 милиона долара. По известна книга. Известен режисьор. Някои казват - добър, а също така - и операторът бил много добър. Сниман дълго, 1-2 години едва ли не.
Още не съм го гледал, но по рекламите и снимките от филма - прилича ми на борещ се за титуляр на темата тук. Има и ревюта, като това http://oper.ru/news/read.php?t=1051603935 (на руски).

[gollum]

Идеята на Док: да се обсъждат добрите, вместо лошите филми, е добра - няма как първите да са повече от вторите. Обаче като се замисля, за всеки отделно (може би като изключим неколцина запалени киномани, които посвещават голяма част от времето си на гледане на филми по-скоро за да задоволят някакви изследователски наклонности (класификационни или не), отколкото защото даден филм им е попаднал / някой им го е препоръчал / имали са време за убиване и киното или компютърът са били удобен начин), вероятно сред кратичкия списък с филми, котио сме гледали (и ще гледаме), много повече ще ни харесат или поне допаднат, отколкото ще ни отвратят. освен ако не си падаме, както споменах, изследователи, мазохисти или хора, които злоупотребяват с положителните емоции, намирани в изразяването на отвращение и омраза към нещо (това също може да е подтик за участие в тема като тази). Та не съм сигурен кой списък би се оказал по-къс за всеки от нас (или поне за повечето, вероятно трябва да изключа Ханс, Док и може би още един-двама).
Да обобщя: колкото смисъл и възможност за изразяване на личността има в съставянето на един положителен списък, точно толкова ще се намери и в оратното занятие, т.е. в тази тема.
Лошото е, че какъвто и списък да съставим в даден момент, ще се наложи впоследствие да го ревизираме - необходимост, в която едва ли някой ще се усъмни: с времето векторът на вкусовете и предпочитанията ни, подобно на този, описващ свободното време и възможностите ни, много се променят и филм, който някога много ни е харесал или поне ни е оставил подобни спомени, при повторно гледане сега може да се прехвърли не просто от списъка с шедьоврите към средната категория (на която едва ли няко ще посвети тема с оглед на неизразителната й сивота), но и към челото на списъка, на който е посветена тази тема. Спомените лъжат, а и способностите ни да разбираме и да се вживяваме претърпяват определено развитие през годините. Та с оглед на това не само че ще се усъмня в ползата на съставянето на подобен личен списък за останалите хора, но дори и автора му. Ако си бях съставил подобен списък преди 20 години, вероятно сега едва 1-2% от филмвите в него все още биха ми допаднали (ако ги гледам отново, а понякога ми се случва). Ако намаля дистанцията - да речем, преди 10 години - нещата ще се променят малко, но само малко.
Веднага ще дам и пример: някъде преди 17-18 години гледах "Агире: бичът божи" на Херцог, дори преди време го използвах в една тема за кинозагадки, където писах, че ми е харесал много. Вярно, гледах го на черно-бял телевизор (филмът е цветен). Наскоро го намерих и си го свалих. Оказа се безумно слаб филм, чак да се почудя какво ми е харесало навремето. Въобще не издържа на сравнението с "Ел дорадо", да речем (тематиката е същата, а и идеята).

Що се отнася до "слабите актьори" - темата, разбира се, е благодатна и всеки обича да се спира на нея. Ясно е, че както е с филмите, вески си има мнение и държи на него. И азизказвам своето, т.е. не очаква някой да се съгласи с него (става въпрос за вкус), по-скоро очаквам възражение, за да се завърже разговор. Та, след като описах как виждам нещата по принцип и не срещнах възражение спрямо тази принципна картина, не виждам какво има да се обсъжда. Ако вземем най-много споменаваните - Пачино и Де Ниро, - то ранната им филмова кариера (доколкото съм запознат с нея), показва, че и двамата са актьори, способни да създават убедителни превъплъщения, т.е. влизат в определението на професията - да играят без това по никакъв начин да се забелязва. Съответно с времето стават и "успешни актьори", което естествено (така е с всички или поне аз не се сещам за примери за обратното) ги докарва до това най-добрите им превъплъщения да станат тяхно основно лице, превърнало се с времето в клише. Така е с всички "звезди".
Разбира се, може да се обсъжда дали е възможно актьор, който има само едно добро превъплъщение да го капитализира и да се превръне (да го превърнат) в "звезда", така че да можем да обсъждаме феномена "актьор, който играе себе си" (макар че по-точното е "типов актьор", според мен - примери за това е Колин Фърт или Хю Грант (колкото да спомена двама)). Сигурно има такива случаи, може бли не са никак малко. Но не мисля, че можем да включим който и да е филм в тази тема и да оправдаем това със "слаба актьорска игра", като допълваме, че вината е на еди-кой си актьор. Аз смятам, че винаги този тип вина се прехвърля към режисьора, тъй-като негово задължение е да подбере така хората, че да пасват на образите, които му трябват. Ако платиш за подобен типажен актьор и го използваш не според типа му, едва ли следва да обвиняваш него. Веднага се сещам в такъв слручай за Форман, котйо успява да снима много добри филми и без въобще да използва актьори, т.е. възможно е да се създаде убидителен свят и когато се използват само типажи, дори и непрофесионалисти (стига да са подбрани според това, котео са, т.е. играят себе си в пълния смисъл на думата). Едва ли има съмнение, че има голяма група от актьори, които са в достатъчна степен "хамелеони" (т.е. са дотолкова професионалисти, че могат да се превъплащават в почти всякакви роли) и те рядко стават особено известни и причината според мене точно в това. Те винаги са нужни за да запълват различни дупки и да придават убедителност на цялото.

О, за "Обитаемият остров" на Бондарчук-младши съм убеден (макар и засега въз основа на трейлър и прочит на рецензии), че е за първите места в тази класация, както впрочем и за друг негов филм - "Девета рота", него го гледах преди време.
В тази връзка - вчера гледах един друг филм, преди време препоръчана в темата за исторически филми - "L`enemi intime" - за войната в Алжир края на 50-те години. Като се замисля и той е за тази тема - макар че има много добри сцени (да не говорим за "декора", който е впечатляващ) на сражения, които поне на мен ми изглеждат реалистични и убедителни, в художествено отношение е страшно слаб и вината не е на актьорите (които си играят добре, според мен), а на сценариста и в някаква степен - на режисьора. Едно чисто интелектуално желание да се вкара символизъм и "значение" проваля напълно филма, които иначе би могъл да бъде много добър.

[Shelenberg]

Творчеството на Уве Бол:

http://www.imdb.com/name/nm0093051/

Поразително е наистина, всичките му по-известни филми имат рейтинг 2.0-3.0/10.0 (и толкова заслужават), но този човек продължава да получава поръчки и да прави филми.

Да продължа: The Happening. Покъртително слаб филм, иначе раздуван и хвален като "поредния хит на Шямалан" и т.н. Както в We own the night, и тук всичко е ужасно - смехотворен кастинг, нелепа игра (Зоуи Дешанел на места играе по начини, каращи ме да се усъмня дали не се опитва да изиграе отистка; очевидно ролята е зле написана и актрисата напълно неподходяща; за двамата преподаватели да не казвам - Легизамо, който стандартно играе гангстер, тук е професор по математика, а Уолбърг, който играе мрачни типове, тук се опитва да се прави на Mr. Nice guy. Да ти се доповръща.). Към това се прибавя абсурдната по начало концепция (масова психоза, караща хората да се самоубиват; в последствие се оказва, че виновни са растенията), сцени, които трябва да са страшни, ама на мен, кой знае защо, ми бяха доволно скучни. В края на краищата, какво страшно има в сцена на самоубиващ се човек...?

За мене всичките филми на Шямалан са много слаби може би с изключение на 6-то чуство.