Лоши филми

[Док Холидей]

Цензура.
Воланд

[кало]

Цензура.
Воланд

[Кухулин]

Баси троловете

[messire Woland]

Един съвет. Не спорете за вкус. Вкусът (да цитирам един филм ) е като задника - всеки си го има. Но е проява на лош вкус да се хвали с вкуса си или да обсъжда чужд зад... ъъъ вкус.

[кало]

Благодаря. и за съвета. надявам се, темата не обижда никого, направена е само за развлечение.

[messire Woland]

И аз така си мисля, ама ...

[Dinain]

Ето един пример за лош филм. Сякаш в този филм нарочно е объркано всичко, което може да се обърка. А идеята не е лоша (поне е изпитана многократно) - полицейски трилър с мирис на дълбока корупция. Подобни филми - Copland, Dirty Blue, L.A. Confidential - колкото щеш. Но тук всичко е скапано - играта на актьорите, диалозите, музиката, работата с камера дори...

Надявам се, че Pride & Glory ще е по-добре.

[albireo]

По синемакс изглежда в момента има панорама на Пачино. До преди малко гледах "Усещане за жена", а в момента "скарфейс". Слаб и еднакъв актьор my ass...

[Imperial]

Силен визуален стил като в Sin City, актьорите си харесват ролите, само че филмът като цяло е пълен провал. Има една сцена, която изплаща целия билет - Samuel Jackson (който играе откачения архизлодей) изнася типичен архизлодейски монолог, облечен като офицер от SS, без никаква връзка с останалото във филма. Както един коментатор отбеляза, това определено е WTF моментът на годината

[кало]

нямам представа как стоят нещата с your ass. както вече се уточнихме - въпрос на вкус. вероятно си забелязъл, че Скарфейс е преди периода, споменат от мен. Но за "Усещане за жена" няма как да се съглася - първо - че филмът е противна патетика, смляна от оригинала за американския вкус, и второ - че неистовото преиграване на Ал е добро. Съветвам те да видиш оригинала в лицето на Виторио Гасман и "Аромат на жена"("Ухание в мрака") от 1974-та и да направиш разликата - обща, и в частното, обект на спора.

[Imperial]

11: Рамбо (Rambo)
"За да оправдае насилието във филма, Сталоун превръща войниците от Бурма в такива изроди, че практически няма сцена, в която те да не изнасилват или убиват някого."

Е и? Кой отива да гледа Рамбо очаквайки пълнокръвни, многопластови и всестранно разгледани образи?

Аз винаги съм казвал, че няма някакъв абсолютен критерий за добър и лош филм. Според мен всеки филм трябва да се мери според целите, които си е поставил.

[кало]

Кой отива да гледа Рамбо очаквайки пълнокръвни, многопластови и всестранно разгледани образи?

нямам представа, класацията не е моя. но пък споменатите от теб образи ги има в първия Рамбо. или поне се прави опит за тях, при това - ИМХО - добър.

[albireo]

@кало. Не съм видял особено какво точно си писал - периоди и т.н.
не знам, дали ще видя италианския оргинал. Може би да, може и да не искам. А Усещане за жена и играта на Пачино в него е близка до съвършенството, така че според мен твоето е булшит. Въпрос на вкус....слаб актьор MY ASS!

[кало]

Е, така е. Въпрос на вкус... казало кучето и се облизало под опашката шутка.

[Ханс]

За сравнение - другото голямо име - де Ниро - съвсем различни хора (демек - изградени характери, което е основната цел на актьора) виждам в "Жега", "Запознай се с нашите", "Лудото куче и Глория" и т.н. Това, което не виждам при де Ниро е "игра", там просто се появява някаква личност.

Де Ниро е точно това, което Голъм описва като "играещ себе си" актьор. Разбира се, никои от нас не познава интимно въпросната личност, но може да съди за него от публичните му изяви. Та съдейки от тях, де Ниро е някаква малко подобрена версия на Христо Мутафчиев - справя се добре с роли на лумпени - боксьори, мутри, бакшиши и т.н. Опитите му да се изяви като нещо различно са комични в нескопосаността си. Не че това е по-зле от Пачино, който през последните години наистина се изявява само като звезда на сцената на Народния театър, подплатявайки преиграването на еднотипните си роли с безумно високо самомнение (оправдано от безумния му "култов" статут сред широката аудитория).
Впрочем двамата направиха дългоочаквания общ филм, с което разсяха всякакви съмнения, че са нещо повече от посредствени залязващи звезди.
Та въпросният Righteous Kill е връзката на това ми мнение с темата. Ако Динайн посочва We Own the Night, като скапан опит за полицейски трилър, то това недоразумение буди съмнения за здравия разум на авторите си. Най-смешното е, че тия двамцата имат пълната свобода да избират (или дори създават) проектите, в които да участват. Резулатът е плачевен, както за единия, така и за другия.
Иначе темата би могла да носи името "от Ед Ууд до Уве Бол".