If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
тук май само карти се гледат, за филми не остава време
кофти. БС наистина се превърна в тясно специализиран форум
не знам доколко спечели с това, но със сигурност загуби възможността да се остане форум, larger than science, в който някакви хора обменят мнения не само за това как се е казвала бабата на наполеон, а и неща непряко свързани с историята. Да, малко ми е неприятно, че се превърна в пейнтбол форум, но ваша воля.
изтрийте темата. на който му се говори за кино, явно мястото не е тук.
грешката е моя
Манщайн, недей така де...
Под така зададената тема филми като Fail Safe от 2000 година ли имаш предвид или такива, където напълно без връзка с минали продукции се решава да се ползва черно-бяло?
„Аз, Драгомир, писах.
Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“
цялото творчество на Бергман, независимо как изглежда, се чувства като черно-бяло, да не кажа само черно, щот оза тоя човек светлината е нещо лошо
Докато един прекрасен ден не гледаш Фани и Александър или Есенна соната и откриваш, че не е точно така.
Имам предвид филми като Dead man, Kafka, Ed Wood, The Man who wasn`t there, Good Night, and Good Luck, дори отвратителния Шиндлер, Pleasantville, римейка на Психо, Down By Law, Stranger Than Paradise, Кафе и цигари и т.н.
има и още, но не ми се търсеше повече.
Интересно е че Hudsucker proxy е замислян като черно-бял филм, но студиото не е проявило разбиране, както се очаква от всеки себеуважаващ се производител на филми.
Иначе към гореупоменатите бих добавил филмът, струващ ми се в момента, най-близо до духът на черно-белите филми - Rumble Fish на Копола.
Наскоро гледах Advise and Consent, а с Даниц си бяхме говорили за The African Queen (ама той си е граничен, тоест не съм убеден, че е редно да го споменавам тук).
-------------
Чукнах пост ¹1800. Това е повод за гордост, нали?
Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.
Док, винаги има място за разговори за кино в този форум. Обаче не се учудвай, че ще си ги водите най-вече ти и Ханс - аз от споменатите филми съм гледал много по-малко от половината. И мога да кажа, че ми харесаха "Good night and good luck" и "Dead man" - по съвсем различни причини. Имам смътни спомени и за други филми, които следва да влизат в категорията на преднамерено черно-бели филми, ама сега не се сещам за конкретни заглавия.
Е, то е въпрос на вкус, Док, недей да се водиш по моя. На мен не ми слабееше, даже никак.
Иначе съм съгласен - "Син сити" не е за тази тема (иначе форума си е за кино, така че в друга тема би намерил и сигурно е намерил място). Идеята тук е за преднамерено направени черно-бели игрални филми от епохата на цветното кино. Т.е. "чернобяловостта" им е търсена (т.е. или е опит за забягване към епохата на черно-бялото кино, или пък става въпрос за стилистична особеност), а не въпрос на необходимост или случайност. Филм, който ако си го представим цветен, ще е съвсем различен.
"Списъкът на Шиндлер" е добър пример, там става въпрос за целенасочен ефект на кинохроника, комбиниран с препратка към епохата, т.е. търсене на достоверност. В същият ключ можем да си представим "Спасяването на редник Райън" като черно-бял филм (или брутална кинохроника, или след значителна промяна, с много по-различно представяне на насилието).
"Списъкът на Шиндлер" не е черно-бял в този смисъл, тук е въпрос на усещане и не мога да го аргументирам. Като филм ми хареса, но пък точно това черно-бяло усещане ми липсва - по-модерен от ВСВ го усещам някак си. Както в случая със Син сити
Например "The good german" се развива пак по времето на ВСВ (е, малко след края де), но там усещането за черно-бялост е много по-силно.
"No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
"Списъкът на Шиндлер" не е черно-бял в този смисъл, тук е въпрос на усещане
Да, въпрос на усещане или личен вкус, за мен е черно-бял в този смисъл, опитах се да обясня и защо смятам така. Ще добавя (във връзка с уточнението ти), че, според мен, Спилбърг се е опитал да съчетае две неща в един филм - документално-реалистичните масови сцени (които са изисквали черно-бял подход от определен тип и онези трикове с оцветяването на отделен детайл, за да изпъкне личното в безлично масовото насилие), които са далеч от това да бъдат разказ, а по-скоро са "свидетелство", дори "плакат", с конкретна история, разказана по достатъчно модерен начин (тази на Шиндлер и хората, с които има контакт).
Свързващото звено между тези две намерения е, разбира се, общата историческа канава, но в стилистичен план това е черно-белия подход в смисъла на темата. Вероятно е можел да реализира първото си намерение само в черно-бяло, а второто в цвят, но това би разкъсало стилистично филма, затова е предпочел и във втория случай да подходи така, т.е. второто намерение е такова не само по себе си, а заради първото.
Затова и усещането, че тази част е направена черно-бяла, но не в стилистиката на черно-бялото кино, нито пък на кинохрониката или документалното свидетелство. Може би би могъл да го направи и така, но би избегнал личната история, личния поглед, и филма би загубил част от магията си (и би се превърнал в подобие на "Обикновен фашизъм", т.е. игрално подобие на документално свидетелство).
Така ми изглеждат на мен нещата.
Comment