Черно-бели филми от епохата на "цветното" кино

[Док Холидей]

видях подобна тема в Imdb и ми допадна
Аз имам някакви предпочитания, но бих предпочел да видя вашите.

[Док Холидей]

тук май само карти се гледат, за филми не остава време
кофти. БС наистина се превърна в тясно специализиран форум
не знам доколко спечели с това, но със сигурност загуби възможността да се остане форум, larger than science, в който някакви хора обменят мнения не само за това как се е казвала бабата на наполеон, а и неща непряко свързани с историята. Да, малко ми е неприятно, че се превърна в пейнтбол форум, но ваша воля.
изтрийте темата. на който му се говори за кино, явно мястото не е тук.
грешката е моя

[Пилот]

Манщайн, недей така де...
Под така зададената тема филми като Fail Safe от 2000 година ли имаш предвид или такива, където напълно без връзка с минали продукции се решава да се ползва черно-бяло?

[pnp5q]

"Good night and good luck"

[Dinain]

"Fail Safe" и "The good german".

[кало]

цялото творчество на Бергман, независимо как изглежда, се чувства като черно-бяло, да не кажа само черно, щот оза тоя човек светлината е нещо лошо

[Док Холидей]

цялото творчество на Бергман, независимо как изглежда, се чувства като черно-бяло, да не кажа само черно, щот оза тоя човек светлината е нещо лошо

Докато един прекрасен ден не гледаш Фани и Александър или Есенна соната и откриваш, че не е точно така.

Имам предвид филми като Dead man, Kafka, Ed Wood, The Man who wasn`t there, Good Night, and Good Luck, дори отвратителния Шиндлер, Pleasantville, римейка на Психо, Down By Law, Stranger Than Paradise, Кафе и цигари и т.н.
има и още, но не ми се търсеше повече.

[Ханс]

Интересно е че Hudsucker proxy е замислян като черно-бял филм, но студиото не е проявило разбиране, както се очаква от всеки себеуважаващ се производител на филми.

Иначе към гореупоменатите бих добавил филмът, струващ ми се в момента, най-близо до духът на черно-белите филми - Rumble Fish на Копола.

Наскоро гледах Advise and Consent, а с Даниц си бяхме говорили за The African Queen (ама той си е граничен, тоест не съм убеден, че е редно да го споменавам тук).


-------------

Чукнах пост ¹1800. Това е повод за гордост, нали?

[gollum]

Док, винаги има място за разговори за кино в този форум. Обаче не се учудвай, че ще си ги водите най-вече ти и Ханс - аз от споменатите филми съм гледал много по-малко от половината. И мога да кажа, че ми харесаха "Good night and good luck" и "Dead man" - по съвсем различни причини. Имам смътни спомени и за други филми, които следва да влизат в категорията на преднамерено черно-бели филми, ама сега не се сещам за конкретни заглавия.

[Shelenberg]

Аз се сещам за Списъкът на Шиндлер, а и един който е правен по комикс Син Сити (знам че той не е за този форум ама викам поне да го спомена)

[Dinain]

Защо да не е за този форум???

[Док Холидей]

Аз се сещам за Списъкът на Шиндлер, а и един който е правен по комикс Син Сити (знам че той не е за този форум ама викам поне да го спомена)

син сити не е черно бял
не и в този смисъл
доколкото черно и бяло има повече от един смисъл

good night and good luck ми слабееше, когато го гледах
може би трябва да го видя още виднъж

[gollum]

Е, то е въпрос на вкус, Док, недей да се водиш по моя. На мен не ми слабееше, даже никак.
Иначе съм съгласен - "Син сити" не е за тази тема (иначе форума си е за кино, така че в друга тема би намерил и сигурно е намерил място). Идеята тук е за преднамерено направени черно-бели игрални филми от епохата на цветното кино. Т.е. "чернобяловостта" им е търсена (т.е. или е опит за забягване към епохата на черно-бялото кино, или пък става въпрос за стилистична особеност), а не въпрос на необходимост или случайност. Филм, който ако си го представим цветен, ще е съвсем различен.
"Списъкът на Шиндлер" е добър пример, там става въпрос за целенасочен ефект на кинохроника, комбиниран с препратка към епохата, т.е. търсене на достоверност. В същият ключ можем да си представим "Спасяването на редник Райън" като черно-бял филм (или брутална кинохроника, или след значителна промяна, с много по-различно представяне на насилието).

[Dinain]

"Списъкът на Шиндлер" не е черно-бял в този смисъл, тук е въпрос на усещане и не мога да го аргументирам. Като филм ми хареса, но пък точно това черно-бяло усещане ми липсва - по-модерен от ВСВ го усещам някак си. Както в случая със Син сити
Например "The good german" се развива пак по времето на ВСВ (е, малко след края де), но там усещането за черно-бялост е много по-силно.

[gollum]

"Списъкът на Шиндлер" не е черно-бял в този смисъл, тук е въпрос на усещане

Да, въпрос на усещане или личен вкус, за мен е черно-бял в този смисъл, опитах се да обясня и защо смятам така. Ще добавя (във връзка с уточнението ти), че, според мен, Спилбърг се е опитал да съчетае две неща в един филм - документално-реалистичните масови сцени (които са изисквали черно-бял подход от определен тип и онези трикове с оцветяването на отделен детайл, за да изпъкне личното в безлично масовото насилие), които са далеч от това да бъдат разказ, а по-скоро са "свидетелство", дори "плакат", с конкретна история, разказана по достатъчно модерен начин (тази на Шиндлер и хората, с които има контакт).
Свързващото звено между тези две намерения е, разбира се, общата историческа канава, но в стилистичен план това е черно-белия подход в смисъла на темата. Вероятно е можел да реализира първото си намерение само в черно-бяло, а второто в цвят, но това би разкъсало стилистично филма, затова е предпочел и във втория случай да подходи така, т.е. второто намерение е такова не само по себе си, а заради първото.
Затова и усещането, че тази част е направена черно-бяла, но не в стилистиката на черно-бялото кино, нито пък на кинохрониката или документалното свидетелство. Може би би могъл да го направи и така, но би избегнал личната история, личния поглед, и филма би загубил част от магията си (и би се превърнал в подобие на "Обикновен фашизъм", т.е. игрално подобие на документално свидетелство).
Така ми изглеждат на мен нещата.