Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Петиция за запазване на българския език

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #46
    Хайде да оставим настрана Македония, целта на тази дискусия не е да се вихрят поредните страсти по този въпрос. Торн приведе това само ка то пример за това как се създават "националните езици", а и въобще отделните езици, т.е. ако нещо може да се обсъжда по този пример, това е доколко е адекватен или не. Това е предупреждение.

    Comment


      #47
      Македонският: диалект или език

      Comment


        #48
        Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Държавните образователни изисквания се отнасят за:
        1. предучилищното възпитание и подготовка;
        2. степента на образование, общообразователния минимум и учебния план;
        3. учебното съдържание
        4. усвояването на книжовния български език;
        5. системата за оценяване;
        6. професионалното образование и обучение;
        7. придобиването на квалификация по професии;
        8. (изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания;
        9. учебниците и учебните помагала;
        10. документите за системата на народната просвета;
        11. извънкласната и извънучилищната дейност;
        12. учителската правоспособност и квалификация;
        13. материално-техническата база;
        14. здравното обслужване;
        15. безопасните условия на възпитание, обучение и труд;
        16. научното, информационното и библиотечното обслужване;
        17. едногодишната издръжка на деца и ученици в държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена;
        18. нормирането и заплащането на труда в системата на народната просвета;
        19. (нова - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) инспектиране на системата на народната просвета.
        След като е очевидно, че в алинеите на чл. 16 от ЗНП не се третират учебни предмети, защо продължавате да обсъждате българския книжовен език като учебен предмет. Аз не знам, защо не е ясно, че в българското образование този език присъства и като езикът на който се преподават, изучават и овладават учебните предмети. Точно с тази функция той присъства в цитирания член от ЗНП. Тревогата на хората, които стартираха тази подписка се състои в това, че книжовната форма на българския език, все повече се измества от други форми на българския език. Нещо повече, аз съм на мнение, че книжовната форма все по рядко влиза в употреба в българското училище. Точно това е мотивът Министерски съвет да предложи това изменение на чл. 16 от ЗНП през 1998 г. За съжаление Министерството на образованието и науката до ден днешен не е направило нищо за да изпълни закона.
        По принцип тази функция на бълг. книжовен език е регламентирана и в ППЗНП в неговия:
        Чл. 8. (1) Обучението и възпитанието на децата и учениците в системата на народната просвета се провежда на книжовен български език.
        Въпросът е доколко тази подзаконова разпоредба се прилага и ще се прилага занапред. На практика тя си остава само на хартия. Достатъчно е да посетите учебните часове, в което и да е българско училище, за да се "насладите" на достътъчнопримери за това, както сред учениците,така и сред учителите.
        Last edited by belata_a; 16-04-2008, 12:37.
        "...защото буквата убива, а духът животвори." (2 Кор 3:6)

        Comment


          #49
          В т.4 пише ясно "усвояването", а не употребата, използването на българския език или преподаването на други предмети. Още повече, че, както вече цитирах по-горе, в отделен член на ЗНП е регламентирано, че:
          В детските градини, училищата и обслужващите звена официалният език е българският. Училищното обучение осигурява условия за усвояването на книжовния български език.
          Ако някой има притеснения, че точно този текст от закона не се изпълнява, да го напише ясно и конкретно с доказателства: че учителите преподават на диалект примерно, че употребяват 4 и 6 вместо ч и ш или че употребяват твърде много неологизми, англицизми, русизми или пък архаизми. Само че за такова твърдение трябват или доста наблюдения, или изследвания, че е системно явление. Ако става дума за отделни учители е друг казус вече.

          Въпросът с книжовната норма е по-скоро филологически, т.е. тясно специален, а не юридически. Проблемът е в границата й: дали са книжовни и "двама ученика", и "двама ученици" (според сегашните училищни учебници е само второто), дали думи като "интерфейс" или "ъпгрейд", от една страна, и "зер" или "видело" (по видело=по светло), от друга, трябва да се санкционират като извън книжовните граници (според сегашната книжовна норма и четирите думи са извън нея). В последното издание на правописния речник от преди няколко години тенденцията е към стесняване на книжовната норма, например повечето от дублетите бяха премахнати (правомерното до преди няколко години произношение на "мАсло" и "маслО" в момента е ограничено само до "маслО"). Също и до към 50-60 година е било правилно и "пет ученика", и "пет ученици".
          Моето лично мнение е, че книжовната норма в някои отношения излишно се ограничава, което прави езикът ни даже по-беден, особено по отношение на лексиката му. Важното е учениците и най-вече българите като цяло, защото моите наблюдения са, че учениците са по-грамотни от възрастните, е да имат умения за превключване от официален (книжовен) на разговорен, професионален и т.н. език, а не толкова да бъдат закрепостени само в рамките на книжовната норма. Но това си е мое лично мнение.

          А по повод на петицията: ако тя беше в смисъл "дайте да пишем по-грамотно, на книжовен български" - това е едно. Но тя е: "Не отменяйте точка 4, защото тогава няма да се учи книжовен български език в училище", което е нонсенс (упсс, "недомислие" според книжовната норма ).

          Comment


            #50
            Стана ясно, че т. 3 на чл. 16 от тоя Закон е изяснена от Наредба за учебно съдържание. Предполагам правите разлика между двете. Точно това питам: защо да го няма това изискване и в закона?

            Аз си представям една такава ситуация. Стоим обкръжени в някаква крепост от неизвестен брой пришълци. Никой не знае колко са. Превзели са първата стена, ние не сме се хвърлили в бой, защото не знаем дали няма да ни напердашат още там, поради броя си. Следва оттегляне зад друга стена, която изглежда по-стабилна, макар реално тя по-лесно да може да се срути. За защитинците обаче изглежда по-удобна. И всичкото това, защото инициативата е отнета.

            Според вас кое е по-лесно - да се промени закон или наредба?

            И към потребителя meir: а ти изясни ли за себе си връзката между книжовен език и граматика?

            Comment


              #51
              SRH написа
              Аз си представям една такава ситуация. Стоим обкръжени в някаква крепост от неизвестен брой пришълци. Никой не знае колко са. Превзели са първата стена, ние не сме се хвърлили в бой, защото не знаем дали няма да ни напердашат още там, поради броя си. Следва оттегляне зад друга стена, която изглежда по-стабилна, макар реално тя по-лесно да може да се срути. За защитинците обаче изглежда по-удобна. И всичкото това, защото инициативата е отнета.
              Това съм го пускала вече тук, но отдавна, надявам се да ми е простено повторението.

              В ОЧАКВАНЕ НА ВАРВАРИТЕ

              Какво очакаме, стълпени на площада?
              Днес варварите ще пристигнат тук.

              Защо това бездействие в народното събрание?
              Защо народните избраници закони не създават?

              Защото върварите ще пристигнат днес.
              Когато дойдат варварите, те ще донесат закони.

              Защо ли императорът е станал толкоз рано,
              пред най-големите врати тържествено е седнал
              на трона си, замислен, със корона на главата?

              Защото варварите ще пристигнат днес.
              И императорът очаква да приеме
              водача им. Дори му е приготвил
              да му даде тържествен пергамент. Във него
              му е написал много титли и названия.

              Защо и преторите са излезли днес
              с червените си златоткани тоги?
              Защо са гривни сложили със много аметисти
              и пръстени с блестящи, лъскави смарагди?

              Защо са взели своите най-скъпоценни жезли,
              със злато и сребро прекрасно украсени?
              Защото върварите ще пристигнат днес,
              а заслепяват ги такива скъпи накити.

              Защо прочутите оратори не идват като друг път,
              за да изложат свойте мисли в красиви дълги речи?
              Защото варварите днес ще дойдат.
              А те се отегчават от сложни красноречия.

              *****
              Защо започна изведнъж такова неспокойствие,
              обърканост, лицата станаха така сериозни?
              Защо внезапно улици, площади опустяха
              и всички се прибират, умислени дълбоко?

              Защото падна здрач, а варварите не дойдоха.
              Завърнаха се пратениците от границата
              и казаха, че варвари не съществуват вече.

              Сега какво ще стане с нас без варвари?
              Та тези хора бяха някакво си разрешение.

              Константинос Кавафис

              Comment


                #52
                Хана, всичко, което казваш за мен лично е напълно вярно. Трябва наистана да съм особен вид идиот, за да не го призная. Но все пак помисли: "усвояването" е непосредствено свързано с "употреба", доколкото без едното не можем да знаем за другото. Нещо повече това особенно се отнася за езика, който и да е той. Без реална употреба, фактическа не може да говорим за никаква степен на усвоеност. Нали разбираш, че писането или говоренето на бълг. книжовен език не може да бъде "по-грамотно" и "най-грамотно". О. К. като учебен предмет да, бихме могли да приведем някаква система от степени на владеене(на мен конкретните критерии не са ми ясни, но това си е мой проблем). От друга страна, мисълта ми беше, че когато говорим за "средства", а не за "цели", в контекста на образованието, то някакси не върви да прилагаме и там подобна система. По този начин "учебното съдържание" не може да бъде "по-пълно" или "най-пълно", него или го има или го няма. Или пък: "добри учебници", "по-добри учебници" и "най-добри учебници" и т. н. Искам да кажа, че бълг. книжовен език като "средство", трябва да бъде в битието си т. е. или е "средство" или не е. И после как да постигна "целите", след като не използвам "средствата"? Именно това, според мен, предполага за него да се изготвят държ. изисквания за усвояване. Това е работа на Държавата, не на Института за български език към БАН.
                "...защото буквата убива, а духът животвори." (2 Кор 3:6)

                Comment


                  #53
                  Дето се вика, когато жена и ръжда тръгнат, нямат спиране А варварите са си тук, при това от доста време. Въпрос е само кои са варварите? Тоя линк има връзка и към една съседна тема в тоя форум. Стените се рушат, но не от вятъра.

                  ...
                  И нима под вражи стяг
                  готвил е за нас пощада? -
                  Не, той взе, що му се пада,
                  мъртвият не ни е враг!

                  Comment


                    #54
                    Знам, че форумът въобще няма политическа насоченост. Това не е нужно. Но някак без да се усетим Народното събрание вече прие на първо четене поправка в Закона за народната просвета, от която излиза, че книжовният български език няма да е задължителен за изучаване. От една страна това толерира първобитната арогантност, от друга се стреми да разруши културната ни идентичност като българи.
                    А знаете ли кой "велик ум" е предложил тази поправка в Закона за народната просвета?
                    Самият просветен министър Даниел Вълчев... Няма, какво повече да се коментира...

                    Comment


                      #55
                      Вземи да прочетеш и другите мнения, преди да даваш прибързани оценки.
                      "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                      "But I know none, and therefore am no beast."

                      (Richard III - William Shakespeare)

                      Comment


                        #56
                        Каква прибързана оценка? Това си е факт!

                        Comment


                          #57
                          мафиозо, единственият факт е, че се изказваш неподготвен.

                          Comment


                            #58
                            Ст.н.с. М. Димитрова: Само депутатите могат да махнат пълния член

                            Правилото за пълния член е включено в Наредбата-закон от 1945 г., която урежда съвременния правопис и само парламентът може да го отмени
                            21.04.2008
                            Ст.н.с. Маргарита Димитрова работи в Института по български език на БАН и отговаря за съвременната българска реч. Тя и нейните колеги казват каква да е книжовната норма и имат право да я променят. Димитрова е автор на учебници и помагала. Исканата промяна в Закона за народната просвета - да отпадне текст за изучаването на книжовен български език, предизвика протеста на БАН и вузовете.
                            Интервю на Анета Петкова от в. "Труд":

                            - Г-жо Димитрова, толкова ли е страшно да се премахне от Закона за народната просвета текстът за изучаването на книжовния български език? Той не е работещ.
                            - Страшно - не е, но фатално-да. Този текст в чл. 16, т. 4 от Закона за народната просвета урежда усвояването на книжовния език. Той не е свързан със съдържанието на учебния предмет, а изисква уреждане на степените на владеене на езика. Няма държавни образователни изисквания за владеене на книжовния език и затова текстът е неработещ. Създаването им е работа на образователното министерство, което 8 години не прави нищо.
                            - Появиха се притеснения, че премахването на точката за усвояване на официалния книжовен български език може да доведе до изучаването на други като официални?
                            - Не може да има такова опасение, защото конституцията е определила кой е официалният език. Въпросът е, че се неглижира знаенето на езика.
                            Същият закон в т.3 на чл.16 изисква стандарти за учебното съдържание, включително и по предмета "български език и литература". Но в т. 4 се регламентира усвояването на книжовния български език. Тази точка засяга уменията за правилно използване на книжовната норма, а не изобщо на езика.
                            - Какво стана с дебата за изписването на "участвувам" и "участвам"?
                            - Решихме този спор отдавна. До 1983 г. единствено правилни бяха формите "участвувам", "командувам", въпреки че се употребяваха кратките "участвам" и "командвам".
                            С правописния речник от 1983 г. и двете форми бяха приети за дублетни. Около 5 години всеки ден ни питаха коя е правилната, но постепенно кратката форма се наложи и в писмената реч. В новия правописен речник от 2002 г. вече не са включени дългите форми от типа на "участвувам".
                            Българският книжовен език още през Възраждането се гради върху общото. Знаете ли, че Константин Фотинов в средата на ХIХ в., преди да започне издаването на първото българско списание "Любословие", е ходил на два панаира да слуша как хората говорят, за да напише текстове, които да се четат от всички българи.
                            - А спорът за пълния член?
                            - Него не можем да го пипнем, нищо, че по държавно разпореждане Институтът за български език има задължението и правото да следи развитието на книжовния език и да променя книжната норма.
                            - Защо?
                            - Защото правилото за пълния член е включено в Наредбата-закон от 1945 г., която урежда съвременния правопис. Следователно само Народното събрание може да го отмени.
                            Някои колеги смятат, че правилото трябва да се отмени. Има други, които са на мнение, че трябва да остане като белег на по-висока грамотност.
                            Подобно е и правилото за формите "кого, някого, никого" и т.н. В устната реч то рядко се спазва, всички по-често казваме "Кой ще поканиш на гости?". Според книжовната норма обаче правилно е "Кого ще поканиш на гости".
                            - Като говорим за грамотност, последните данни от международни изследвания и от тестовете в училище показват спад. Защо?
                            - Причините са много. Първата е, че в рамките на учебния предмет "български език" знанията се "свалиха" в малките класове. Децата не могат да обхванат този обем от знания.
                            Второ, децата много повече учат теория - що е подлог например и как се определя, но не пишат диктовки, не съставят синонимни изрази и изречения, не се учат да подобряват текстовете си. Писменият език се учи само по един начин - чрез писане.
                            Друга причина са непрекъснатите реформи в образованието през последните двайсетина години. Точно започне промяна, тя се прекратява и почва друга.
                            - Появиха се информации, че от учителите ще се изисква да знаят книжовен български език?
                            - Разбира се, че е необходимо. Но първо трябва да има държавни образователни изисквания за усвояването на книжовния български език, т.е. т. 4. от чл. 16 на Закона за народната просвета. И те могат да се приложат както към учителите, така и към всички други, чиято обществена дейност изисква това.
                            Българите, и в частност настоящите ученици, могат да се справят с правописа. Той не е най-същественото. Уменията за писане и четене са компетенции от по-ниско равнище, въпросът е учениците да могат да осмислят и използват прочетеното и написаното.
                            По последни изследвания около 51% от 15-годишните български ученици притежават само способност за четене и писане, не могат да се обучават чрез четене.
                            - А другите 49%?
                            - Другите се справят горе-долу добре. Но в първите 51% влизат и около 20% ученици, които са неграмотни в класическия смисъл - не умеят да четат и да пишат. Този процент расте. Всъщност расте армия от хора, които не могат да работят нищо. Те са потенциални клиенти на социалните служби.
                            - Как се отрази нахлуването на английската реч, с която са изпъстрени рекламите, табелките, етикетите на стоките ни?
                            - Фактът, че някъде няма табелки на български означава, че някой не си е свършил работата, но това в никакъв случай не е опасно за българската реч. Ние живеем в глобален свят и в момента не се случва нищо по различно от това, което се е случвало у нас в други времена.
                            Например през XIX в. поради бурното развитие на обществото в българския език навлизат много чужди думи, особено терминология, защото няма други.
                            Непосредствено след Освобождението пък се употребяват много руски думи, които след това постепенно отпадат.
                            Думите следват живота на обществото, отразяват го. Последната по-нова дума "мол" не предизвика никаква реакция. Лексиката бързо се променя, тя отразява промените в живота на обществото, но не застрашава езика. Той не променя същността си, граматиката си.
                            Интервю на Анета Петкова от в. "Труд"
                            "...защото буквата убива, а духът животвори." (2 Кор 3:6)

                            Comment

                            Working...
                            X