Л. М. Бюджолд, обществата описани от нея (главно Бараяр)

[messire Woland]

И ето още една тема, за тези, които са чели нещо от тази авторка. Тази тема ще е донякъде огледална на темата за Хайнлайн.
За тези, които не са чели книгите й: пак става дума за общество, в което военните имат голямо влияние, но което общество е в бавен преход към нещо подобно на гражданско общество. Планетата се казва Бараяр и оттам името на империята - Бараярска. Властта се държи от Император, чиято власт и влияние е близко до това на японския Император. Но същевременно Бараярския Император има много по-голяма реална власт.

[messire Woland]

Л. М. Бюджолд, обществата описани от нея (главно Бараяр)

Описаното от Бюджолд бараярско общество има много общо със земните: немско, руско, японско. Като най-много общи черти могат да се проследят според мен с Германската Империя от времето на Бисмарк (валутата на имерията се казва "марка" ).

[Сержант Уханов]

Буджолд е ЖЕНА?!?![/siz]



Уханов е в нокаут

[messire Woland]

Ами да, ти не знаеше ли? Вярно, тя така добре описва военния бит ... че човек ще си помисли, че е мъж, но неее ...

[Imperial]

сега започнах да ги чета и изглежда доста обещаващо, като нищо ще свърша едната още днес.

[Gaden Gogi]

Абсурдно общество родено от болното въображение на жена, мечтаеща за принцове и принцеси, за храбри рицари и всичко това омешано с опит да се пише фантастика. Освен това прозира жалкия опит да се покаже че за една жена външността не е всичко (това последното е изобразено через тълпата ИЗКЛЮТИТЕЛНО сексапилни жени моткащи се около малкия нещастник Майлс и чрез описанието на братовчедчето Иван!!!!!!). Иначе от Икономическа гледна точка първобитно-общинния строи описан във владенията на Воркосиган изобщо не се вързва с икономически потенциал способен да произведе кремъклийка камо ли да построи и експоатира космически кораби.

[gollum]

Хъм. За икономическия модел веднага се съгласявам, но бих казал, че никога не съм чел книга от НФ жанра (а навремето четях много), в която да има що-годе жизнеспособен икономически модел (или поне такъв, който не би бил отвян като пухче от първата необмислена критика ). И затова си има доста определена причина - ние не можем добре да си представим евентуалното постиндустриално общество и икономика, които почти ни тропат на вратата, образно казано, камо ли икономика базирана на многопланетни държави. Ако някой е срещал добър икономически модел от този вид, нека спомене (може би единствените опити, доближаващи се до идеята са на Стругацки).Така че това е обща критика към способностите и въображението на всички НФ писатели, а не частни към произведенията на Бюджолд. Проблемите на този икономически модел са толкова много и разнообразни, че може би не си струва да ги обсъждаме, освен ако не отворим най-накрая хипотетичната тема за икономиката на бъдещето .

Тази част с "фройдисткия" анализ я пропускам, защото няма какво да се коментира по нея.

Сега, за обществото или социалния модел, описан в книгите й (по определение е ясно, че ще иде реч за Бараяр, а не за останалите "държави", образуващи структурата на нейния свят, защото те са слабо описани и представени). Не бих го определил като "абсурден" (особено след като съм чел "Прекрасният нов свят" или пък "1984"), защото е сравнително осъществим - тя се е опитала да съчетае няколко неща в едно, като тук ще се опитам да ги изброя и да опиша според мен как и доколко се е справила със съчетанието им:

1) Традиционно (в някакъв смисъл) общество, попаднало в зоната на "ускорено развитие".
Наистина, при нея става въпрос за класическо традиционно общество в зората на ерата на Просвещението, което се оказва въвлечено в общност на "космически" общества (така както са описани бих ги определил като технологични или някакъв много примитивен като разбиране вариант на постиндустриалност).
Примери за подобни ситуации изоблистват, особено в новата история на нашата планета, така че въз основа на тях може да се провеждат аналогии и всякакъв род алюзии. За всички общности, попаднали в подобен водовъртеж е характерен политически свят на остри конфликти и противопоставяния, резки и бързи социални промени (чиято най-явна движеща сила е смяната на технологиите), които "изхвърлят" от социалния проект с лека ръка цели категории от населението. Всичко това е бегло засегнато или описано в нейния модел, но все пак присъства поне като опит. Във всеки случай, спсихологическата страна на противопоставянето между поколенията, преживели ускорената промяна се е справила сравнително добре (макар че ако се поразровим в купищата литература с подобна тематика лесно можем да открием по-издържани в художествено отношение книги). Основният й недостатък в изграждането на модела, разбира се, е идеята, че е възможно съществуването на икономика в затворени социално-икономически "котли", в рамките на ускорено модернизиращото се общество. Т. е., такива "котли" естествено ще съществуват, но вероятно много бързо ще загубят всякакво демографско значение (новите поколения, които се раждат там ще емигрират към по-развитите зони, като населението останало там ще застарее и в един момент - ще изчезне).

2) Милитаристично общество
Уви, примери за подобни общности, основани преди всичко на милитаризъм и "войнска доблест" има пре достатъчно - като се почне от социуми базирани изцяло върху тази основа, с които изобилства Древността и се стигне до съвременни примери, при които се случва за известен период от развитието си даден социум да изпадне в подбно състояние. Или пък, което е по-честия вариант, милитаризирането да засегне определена част от социума, която да се обособи в отделна затворена, но много влиятелна каста.
Когато Бюджолд описва милитаристичната страна на бараярския социум, тя извлича данни и примери от три "милитаристични" традиции - руската, немската и донякъде японската. И ако първите две са изключително осезаеми, то последната е значително по-прикрита. Описанието на отношението и конфликтите между военни и политици, ми се струва провоцирано до голяма степен от немската история от средата на XIX та до средата на XX век.
Според мен, макар да е избягнала навлизането в детайли, все пак описания от нея политически модел на империята изглежда достатъчно смислен и възможен. Да неговорим, че създадената политическа история, макар и опростена, е добре моделирана и убедителна.
Като цяло, описанието на милитаризираната действителност е най-убедителната и силна част на книгите й.

3) Имперската идея
В общи линии, това е слабо засегната и до голяма степен външна страна на обществото. Има измерение предимно в политическия модел и е решена без вдаване в детайли и повече интуитивно.
Все пак, от книгата се вижда, че създаването на междупланетна империя стои пред определени, в общи линии не преодолими комуникационни проблеми (впрочем, това е значително по-добре показано в книгите на Стругацки).
Зле обмислени са междупланетните отношения и дипломатическия модел, тъй като не епоставена никаква реална идея или пък движеща сила в тях. Конфликтите на галактополитическо ниво изглеждат движени от твърде повърхностни сили и намерения.

Освен в социално-политическия модел, който бих окачествил като добър, особено на фона на преобладаващите в жанра (които варират от напълно безсмислени или безпочвени, до твърде схематични или необмислени), в кингата има и чисто военно моделиране. Лично на мен, то ми допада най-много и е едно от основните неща, заради които чета тези книги. Работата е там, че този модел е сравнително детайлизиран на стратегическо и оперативно ниво и малко по-неубедителен на моменти на тактическо. Основните постулати и решения се движат в рамките на идеите на Сун Дзъ, което е приятно -биха могли на моменти да се използват за илюстирането им. На фона на фантастиката, която съм чел до момента този модел изпъква като един от най-добре изработените и премислени (макар и също да не е лишен от грешки и нелогичности). В крайна сметка, макар често книгите от жанра да са изпълнени със сражения, войни и конфликти, почти винаги те са доволно зле премислени и изложени, да не кажа, че почти винаги са абсолютно алогични от стратегическа и абсолютно нескопосани от оперативна гледна точка.

Накрая остава художествената стойност на книгите й. Доколкото тя е въпрос на вкус, а вкусът не е прието да се обсъжда, то няма смисъл да спорим. Само бих изложил собствените си мисли повъпроса, колкото и да ми е ясно, че са ограничителни - книгите й са сравнително добре, на моменти приятно, написани. Естествено, осакатени са при превода, но това може в днешно време да се каже за почти всеки превод. Над средното ниво на жанра са (но то тъй или инак литературната стойност на НФ книгите е една от най-слабите им страни, с няколко изключения), главните герои са сравнително жизнени като образи и донякъде мотивирани като постъпки. Не може да се търси излишен (на моменти дори достатъчен) психологизъм в тях, но все пак нещата са горе-долу на ниво (е не навсякъде, в част от книгите куцат). Невинаги говорят с устата и езика на автора, което също може да се брои за постижение, на фона на общото ниво на жанра.
За да обобщя - струва си да се прочетат, макар че прочитането на трактата на Сун Дзъ би донесло много повече полза , особено ако човек чете и политическо-исторически трудове.

[Gaden Gogi]

Тю, обърни внимание какво описание дава на владенията на Воркосиган, разни изостанали селяндуре дето приемаха първобитна ВЕЦ като манна небесна, и в следващата глава ни описва космическия флот, смешка направо. За Стругацки съм съгласен. А какво ще кажеш за Айзък Азимов. Според мен най-великия писал някога, цикълът "Фондацията" просто не подлежи на сравнение с нищо друго.

[gollum]

Да, но и в цикъла за Фондацията не са доработени твърде много неща по отношение на моделирането на бъдещето. Макар че на фона на общата безидейност и неумение по този параграф, царяща в НФ литературата е направо шедьовър. А инак - нали се съгласих с възраженията ти към икономическия й модел. Макар че аз бих издигнал и много други. Инак, в условията на ускорено космизиране на една общо взето земеделска цивилизация е напълно възможно дълго време в изолирани икономически райони да продължават да си живеят както преди векове. И подобно състояние може да продължи наистина дълго време (предполагам, че ако всичко това беше реалност, на подобна планета ще е възможно и столетия след достигането на космоса (с чужди технологии, каквато е идеята), да има изостанали райони със селско стопанство и почти натурална икономика (доколкото може да се нарече "икономика" )).
Друг въпрос е, че това ще са райони, които никой не би си направил труда да спомене, посещава или дори разглежда на правителствено ниво (и много е съмнително, че в тях ще се базира някой от родовете, имащи съществено значение в политиката).

Инак, един от основните проблеми на кажи-речи всичко що е НФ е, че когато стане въпрос за междузвездни организационни структури и социуми, никой не си представя на какво ще се базира тяхната икономика и какви биха били ценностите. Тя все пак някак се е справила с този проблем (е, не блестящо, да не кажа, че на моменти е зле ), като е посочила информация, като основна разменна ценност. Това си е направо в духа на някой предположения за характера на постиндустриалното общество. Друг е въпросът, че според мен и това общество не би било в състояние да направи космическата крачка.

[Gaden Gogi]

Абе за мен не струва. Първите две ми харесаха защото бяха свежи и +/- оригинални, но после почнаха да се да звучат травиално, а в край дори отвратително. +това прекалено ясно си личи че го е писала жена, при това комплексирана от своя пол. А за глупостие при завладяването на флотата ......:evil:

[gollum]

Е, то, както споменах е въпрос на вкус. Аз лично попаднах първо на "Игрите на Вор" и много ми хареса. После започнах да чета другите и в доста от тях също си намерих по нещо за харесване . В никой случай не бих я поставил редом с Лем или Стругацки, просто има по някоя интересна идея, особено във военно отношение.
А за кои "глупости при завладяване на флота" говориш?

[messire Woland]

Ъъъ, точно цикъла за фондацията ... той е бая схематичен и на моменти просто наивен. Да не говорим за това, че Айзък Азимов е много слаб като писател на романи. Героите му са меко казано карикатурни. Вярно, идеите са му блестящи. Но дотук.
За Бюджолд - наистина е въпрос на вкус. Според мен тя пише добра литература. Т.е., книгите й са добри не само като фантастика. А и светът описан от нея е пълен и почти непротиворечив.
Майк Резник - бях чел нещо от него, той май е нещо като фентъзи автор, слаб, като всички, пишещи този тип литература.

[Gaden Gogi]

messire Woland каза:
[B]Ъъъ, точно цикъла за фондацията ... той е бая схематичен и на моменти просто наивен. Да не говорим за това, че Айзък Азимов е много слаб като писател на романи. Героите му са меко казано карикатурни. Вярно, идеите са му блестящи. Но дотук.
За Бюджолд - наистина е въпрос на вкус. Според мен тя пише добра литература. Т.е., книгите й са добри не само като фантастика. А и светът описан от нея е пълен и почти непротиворечив.
Майк Резник - бях чел нещо от него, той май е нещо като фентъзи автор, слаб, като всички, пишещи този тип литература.

Абе то и "Хари Потър" се брои за добра книга. На Резник само "По следите на Еднорога " май е фентъзи, и аз него не го препоръчвам. Айзимов и идеите, ами според мен именно идеите в една книга са важни, то от описание на картинки смисъл няма, ако сте чели "Титан" (не е фантастика) там има 3 страници описание на една масичка (чак ми се догади докато го мина) ама не това прави книгата. А за флота, става въпрос за първият превзет кораб, просто е наивно и смешно, а за моментите дето дребния ,с кости дето като кихне се чупят, влиза в бои е направо смешно да се говори, и то още преди изрично да бъде упоменато че част от тях са сменени със синтетични. пък и главния герои е прекалено идеализиран, общо взето представлява идеала за жена със силно развит майчински инстинкт.
Все пак признавам че има готини моменти: примерно когато е на някакъв прием и си мисли дали рибката е роботизиран микрофон и каква ще е реакцията ако я хва не настъпи пък то се окаже живинка.
Но ЗА МОЯ вкус това са доста посредствени книжки.

[messire Woland]

Посолство на НВ Джордж VI

ОК, това вече го прочетох. А за идеите - да важни са, но книгата затова именно е книга, за да е написана на добър език. И двете са важни - и идеите и как е написана книгата, литературното умение на автора. Сега видях, че си споменал Хари Потър - все ми се струва, че не бих слязъл чак дотам, че да чета такова нещо

[gollum]

Аха. Е, онова с първия превзет кораб е често срещан проблем - повечето не дотам предвидливи писатели (да се чете - почти всички в занаята ), в един или друг момент на повествованието си натикват героите си в безизходна ситуация. Дали по-случайност или недоглеждане, или пък за да изпъкне героизма им отчетливо, отделен въпрос. Та в подобен, меко казано "неудобен" за автора момент се прибягва към един древен подход, който даже си има подходящо наименование, коренящо се в гръцката драма. Та с помощта на този чудодеен подход героят бива измъкнат "блестящо" от ситуацията (същността на метода, ако не се вдаваме в много подробности, се свежда до "леко" насилване на ситуацията и вътрешните закономерности на повествованието). Но това можеш да го срещнеш в 90% от литуратярата и почти 99% от киното. В такъв момент, аз поне, просто поглеждам встрани от неудобство, след което продължавам нататък .

За Азимов съм напълно съгласен, че е слаб писател (или ако щете - не е достатъчно умел в описването на картини и изграждането на реалистични, живи образи), което обаче не го признизавя като изследовател, защото по-сериозните му книги, струва ми се са точно това - изследвания .

Виж, това че гледаш само идейното ниво на една книга ми сеструва странно и според мен, малко си кривиш душата, пишейки го. Ако това беше така нямаше въобще да обръщаш внимание на това коя книга е написана добре или зле, а съдейки от първия ти пост в тази тема това не е така. Излагането на една идея е не по-малко важно от същността й, често е определящо за тази същност. Да не говорим, че удоволствието от четенето на умело и още повече майсторски написан текст е нещо самостоятелно и ценно само по себе си. Все едно да ми заявиш, че гледайки една картина се интересуваш едниствено от сюжета й .
Азимов, впрочем, е и слаб разказвач, а това е нещо, което може доста по-трудно да се извини. Но пък е велик популяризатор и социоисторическите анализи в книгите му са много интересни.

А "Хари Потър" от кого се "брои" за добра книга? Или добре продавана е вече равносилно на добра?