Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Какво четеш в момента

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    За какво точно се разправя книгата на Еко "Махалото на фуко"? Кажете само с няколко изречения. Питам защото мисля да я включа в книгите които трябва да имам на всяка цена.
    Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

    Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

    Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

    Comment


      Купуваш си я и се опитваш да не си пръснеш черепа докато я четеш. Книга на Еко не се преразказва - тя се чете. Не трябват и бележки които да заинтригуват читателя.

      Comment


        Erich Von Manstein написа
        Купуваш си я и се опитваш да не си пръснеш черепа докато я четеш. Книга на Еко не се преразказва - тя се чете. Не трябват и бележки които да заинтригуват читателя.
        От този момент съм я включел в най-търсените ми книги.
        Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

        Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

        Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

        Comment



          Лично аз не харесвам такива книги но мисля че за феновете й ще е интересно да прочетата тази статия:
          За великото декодиране и кардиналската чест

          Йордан Ефтимов

          Вече две години откакто романът на Дан Браун "The Da Vinci Code", преведен у нас като "Шифърът на Леонардо" шества по света. Вече 18 милиона екземпляра, преводи на 42 езика, приходи, надхвърлящи 210 милиона щатски долара. Успехът му тук също не е изключение. Въпреки че едва ли българските туристи в Париж са значима група и книгата не работи като зарибител, както е за американците. Все пак онези около 25 хиляди, които по неофициални данни е достигнала в изданието на "Бард", са абсолютен рекордьор за последните години в раздела на художествените книги в меки корици. Нито "Сексът и градът", нито "Бриджит Джоунс" достигат подобни величини. И може би само Джоан Роулинг и Паулу Коелю са реални конкуренти на 40-годишния американец.
          В световен план нещата звучат потресаващо. Заговори се за "Да Винчи делириум". Маниаците на тема диети - а те в т.нар. цивилизован свят са безчет - след Дан Браун "откриха" силата на хляба и вече притесняват бащата на диетата Аткинс. Търсачката "Гугъл" от воле на "Da Vinci Code" посочва 2,1 милиона сайта. Туристите в Лувъра преминават край Мона Лиза като покрай малка гара, но с жив интерес питат за мокрото помещение, където е убит уредникът. Когато догодина излезе и филмът с Том Ханкс, направо не ми се мисли. А като навървим и продължението, което щяло да е за фримасоните?
          Дан-Брауновият "теологически трилър", както с чувство за хумор го класифицираха отвъд Океана, има

          всичко необходимо, за да бъде касоразбивач

          На първо място скандално приближаване до тривиални, но винаги ефектни "поправяния" на каноничните евангелия. Всъщност сюжети, чопнати оттук-оттам от апокрифните гностически текстове. Исус никога не бил претендирал за божествен произход, бил се оженил за Мария Магдалена и дори имали дете, родословното му дърво било пуснало филизи във Франция, а Светият Граал не бил никаква чаша, а просто жена. Последният символ е толкова тънък, че чак майка плаче.
          Някой го нарекоха "Умберто Еко лайт" вероятно заради тънкия филм от ерудиция, прикриващ евтина конспиративна игричка. Рецензентите не се посвениха да напишат, че диалогът е измъчен, персонажите са като картонени фигурки и че всичко е дървено като "help"-а на компютърна програма. Да, но популистките бутони са натиснати. Един ще си го купи, както си е купил "Името на розата" или "Одисей" на Джойс - за да поласкае самомнението си (любимата му музика била сериозната Ениа), друг - заради заговора, трети заради историческите декори. Дан Браун даде интервюта, в които приказва така наедро, че ако не беше автор на книги, можеше да го вземем

          за видинска госпожичка с културистки уклони

          Обичал Стайнбек заради описанията му, Робърт Лъдлъм заради сюжета и Шекспир заради езиковите игри. Ни повече, ни по-малко.
          Разбира се, заедно с издателите си започна да гради автомитология. Как "разбил" първия си код като десетгодишно дете, когато разчел някакви стихчета под коледната елха и съставил буква по буква думата E-P-C-O-T, а това значело всъщност Epcot Centre в Disney World. Подаръкът му бил ходене на лунапарк, организирано от префинените му баща математик и майка музикантка. Ехааа! Хубавото е, че съчетава мистиката с цинизъм, защото обяснява влизането си в литературата с това, че през 1994 г. на плажа прочел Лъдлъм и си казал, че и той го може. Така се родила "Цифрова крепост".
          Но както казваше героят в един испански юношески филм, злото винаги идва на върволица. Папата взе да се тръшка и като в Шекспирова историческа пиеса наследниците в помещението до стаята на болника почнаха да мерят мераци при още жив господар. Един от най-амбициозните, архиепископът на Генуа,

          кардинал Тарцизио Бертоне си организира ПР събитие

          под формата на цял цикъл от обсъждания на различни богохулни книги като се започне, разбира се, с "Шифърът на Леонардо". Кардиналът хич и няма намерение да изследва и оценява. Едва ли ще му мине и през ум, че в тази посока друм прокара не само Дан Браун, а и какви ли не "криптолози" с техните Девети порти, Световни заговори, Златни плочи на харати.
          70-годишният кардинал впрочем е бивш футболен коментатор и заместник на Йозеф Ратцингер, главата на Конгрегацията за доктрината на вярата. Тъй че да застане срещу една художествена измислица не му е проблем в тези времена на избори. За него е чудесно да защити скрижалите на църквата, между редовете на които Дан Браун като един Ленин в каторгата чете богохулни редове. И най-вече, че Исус е правил секс. Опази боже! Така един наистина банален трилър, "a typical airport book", както я нарече посветилият й се напоследък спец по религиозните четива Дейвид Барет, получава нов тласък. За радост на параноясалите и опараноясваните от медиите съвременни галфони.
          НА БОЙНОТО ПОЛЕ БЪЛГАРИЯ

          Comment


            Елемаг написа
            :. Дан Браун даде интервюта, в които приказва така наедро, че ако не беше автор на книги, можеше да го вземем за видинска госпожичка с културистки уклони Обичал Стайнбек заради описанията му, Робърт Лъдлъм заради сюжета и Шекспир заради езиковите игри. Ни повече, ни по-малко.
            Това ме разсмя от сърце и ми оправи настроението за деня :lol: :lol: :lol: Представяте ли си, да обичаш Стайнбек заради описанията и Шекспир заради играта на думи ?
            Само с едно не мога да се съглася - в деня, в който пред Мона Лиза в Лувъра няма тълпа от туристи, то или Джакондата не е там или САЩ най-накрая са затрили окончателно Япония
            "Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque."
            Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.

            Comment


              mellisa написа
              Това ме разсмя от сърце и ми оправи настроението за деня :lol: :lol: :lol:
              Радвам се че поне на някой статия е харесала.
              НА БОЙНОТО ПОЛЕ БЪЛГАРИЯ

              Comment


                Мелиса, това значи ли, че около картината има почти само японски туристи? Сигурно се чудят горките защо точно тази картина е толкова известна

                А за тази книга, "Шифърът ...", съм чувал, но не съм изпитвал желание да си я намеря и прочета. И от написаното в тази статия съдя че май книжката наистина не е кой знае какво. А кой тук я е чел? Ако иска да сподели лични впечатления.

                Като става дума за този жанр (криминален, шпионски и т.н. подобни), чели ли сте нещо на Форсайт? Да речем "Деня на Чакала", "Кучетата на войната" или да речем "Измамникът"?
                Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                Проект 22.06.1941 г.
                "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                Comment


                  messire Woland написа
                  "Кучетата на войната"
                  Да, Флойд имат много добра песен.

                  Comment


                    Аз съм я чел. Какво да ви кажа...
                    Ако бях от мъгливия Албион бих се изразил така:"Определено не е най-лошото нещо, което съм чел". Но и не бих казал, че е нещо повече от тюрлю-гювеч между начина на писане и задъхания ритъм на Гришъм (включително хепиенда, с тая разлика, че главния герой тук не зачезва към Карибите след като е прецакал всички), някакви мъглявини гепнати оттук- оттам (главно от Дискавъри и Хистъри Чанел) и доста бездарни навявания от "Махалото на Фуко." С други думи книжка, приятна за четене, ако пътувате в някой прашен, летен следобед с автобуса на "Биомед" за Варна и се опитвате да не зяпате бюста на спътницата ви отляво.
                    Всичко гореизложено го казвам най-смирено - да цитирам брат Амаро от Алесандрия.

                    А относно Лувъра, джапанезите и Джокондата... Бил съм там и определно ми се догади като видях тълпата в малката зала пред Джокондата (знам, ще кажете, че съм простак, но така и 30 години не мога да проумея какво толкова й харесват на тази картина). За сметка на това околните зали бяха почти празни, та можах на спокойствие да си разгледам венецианската живопис от 17 век и скандинавските туристки от 20 век.

                    Comment


                      За книгата, с една дума, боза. Но добре продаваща се боза, за съжаление.

                      За Лувъра, колкото и пъти да го посетих, толкова пъти пред Джакондата имаше тълпа от японци.

                      Харесах Измамникът, но не разбрах добре Денят на чакала. Може би защото я прочетох набързо и някак повърхностно, от което явно само аз губя. Ще я погледна, когато имам малко време пак
                      "Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque."
                      Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.

                      Comment


                        А, ако ти е харесала "Измамникът", може би ще ти се понрави и "Ветеранът" - излезе като сборник от мисля няха 5 новели. Последно в България излезе "Отмъстителят", в която освен другото се разглежда и малка част от войната в бивша Югославия.
                        Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                        Проект 22.06.1941 г.
                        "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                        Comment


                          Сега в момента не чета нищо защото покрай Манщайн толкова книги вече имам че се чудя коя да започна но като гледам мисля да почна една друга не от тези, с които се сдобих покрай Манщайн или които ми беше препоръчал и аз си ги взех, та книгата се казва "Българските спецчасти" обаче забравих кой е авторът защото книгата не е до мен. Но доколкото си спомням когато я разглеждах ми се стори доста интересна тя започва от създаването на нашите спецчасти абе като я прочета ще сложа някой материал от нея (ако не забравя де :mhehe: )
                          Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                          Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                          Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                          Comment


                            След като приключих Параграфа хващам Луис Сепулведа "Старецът, който четеше любовни романи".

                            Comment


                              Добре, понеже сме на испаноговорящи автори, попаднах на един от най-добрите съвременни испански писатели, Ксавие Мариас - Xavier Marias.
                              Ако някой попадне на нещо негово, мога само да му препоръчам да го прочете
                              "Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque."
                              Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.

                              Comment


                                В момента съм на Виктор Короленко - "Слепият Музикант".
                                Тази книжка наистина си заслужава...
                                "Нима, Създателю,
                                съм искал от пръстта човек да ме изваеш,
                                мигар аз самият съм те молил
                                от мрака да ме извлечеш?"

                                Comment

                                Working...
                                X