Какво четеш в момента

[ndragostinov]

Ханс Гюнтер фон Клуге Паул Клайст и Евалд фон Клайст

Да, авторът е имал добър усет за бъдещето. От всички видове литературни творби, антиутопичните книги са ми едни от любимите.

[Док Холидей]

Brave New World е написана през 1932.

[Shelenberg]

...

Ами сега започнах да чета "Знаменити престъпници" на Колин Уилсън става дума за всякви вид престъпления и изроди :evil: Това е нещо като енциклопедия на криминалистиката е поне за мене. Все пак ако някои помни доста отдавна бях отворил една тема за серийните убийци. В момента съм в началото но вече целия настръхвам от кеф, всички описани лица са действителни.

[Parabellum]

Аз пък в момента пиша нова книга.Пак за пушки и пищови, но този път за нашето Национално-освободително движение 1856-78-ма.Барабар с това превеждам "Манлихер" на английски, така че скоро очаквайте английска версия на суперсайта

[Шовинистъ]

В момента чета "Борба за Нова Европа",избрани речи и прокламации от Адолф Хитлер.

Иначе има доста хубави книги по книжарниците ама има малко $$$

[Imperial]

...

а какво интересно намираш в тях?

[Шовинистъ]

Еми всичките са ми интересни.Има доста хубави идеи относно устройството на една държава.Най-интересна ми е разбира се речта от пролетта на 1941,за"националните неправди на Балканите"
Имам речите и на Гьобелс,изобщо много добре са издържани независимо от някои постъпки на нацистките водачи.
Демокрит е казал"хора произнасящи прекрасни речи,извършват срамни постъпки

[Док Холидей]

Цялата поредица на издателство ЖАР (а "Борба за нова Европа" е част от това) е много зле. Личното ми мнение е че такива книги не трябва да се забраняват но не е хубаво когато сменят заглавия на книги със свои и това не е единичен случай!

От всички техни издания за мен интерес представляват само речите на Гьобелс - всичко друго е разход на хартия - Фашистката революция (от Мусолини) Фалшивият дневник на Ане Франк, Защо ще загине Америка, Сянката на Цион Спорът за Цион, Лъжата с Шестте милиона и всякакви такива книжленца... :tdown

[messire Woland]

Е, то май на всички ни е известно, че "Жар" издават книги, за които думата "лъжа" е слаба. А и самите книги са от хора с помътнено съзнание за други като тях. Все пак на тия глупости за евреите, които те издават може само крайно неук човек да повярва.

[Шовинистъ]

Кое по-точно за евреите?
Предполагам визираш "Лъжата за Шестте милиона" или...

[Док Холидей]

Ето една статия по този повод

За ползата и вредата от издаването на нацистка литература
Алберт Бенбасат



Едва ли някой ще отрече, че съчиненията на идеолозите на фашизма и националсоциализма - Хитлер, Гьобелс, Мусолини и пр. - представляват исторически документ. Не вярвам да буди съмнение и необходимостта от тяхното познаване както от историческата наука, политологията, социологията, така и от т.нар. широка публика, интересуваща се от тази недостатъчно позната у нас страница на световната история. Още повече, че през близо 50-годишния тоталитарен период този род литература беше поставена под забрана и за издаване, и за четене - тъй че дори професионалните историци изпитваха огромни затруднения при ползването й за изследванията си.

За науката и за отделния индивид е от особена важност да се познават изворите, които, специалистите пък разчитат и коментират, за да изяснят точното им съдържание и смисъл. Именно страхът да не бъде разкрита същността на явлението тоталитаризъм (в двете му разновидности - националсоциализъм и сталински комунизъм) беше измежду първите причини да не се допусне издаването и интерпретацията на съчиненията на "класици" като Хитлер, Мусолини, Гьобелс и пр. Това беше скритата мотивация за инкриминирането на "Фашизмът" на Желю Желев и за репресирането на всички участници в нейното издаване.

За илюстрация ще си позволя да цитирам: "Процъфтяващ театър, смели филми, силна преса, която служи изключително на националните ни интереси, радиоразпръскване, което обхваща цялата страна, творческа музика, създадена от велики майстори, богата, стремяща се към възвишеното литература, служеща на красотата и на хармонията живопис; скулптура, създаваща революционно творчество и архитектура, която с монументалните си постройки и проекти смайва света - това са резултатите на нашето културно изграждане, което е единствено и ненадминато в двайсетия век." Кой, смятате, е произнесъл горните думи? Ленин, Сталин, Брежнев, Живков? Не, казал ги е Гьобелс. Не ми се ще обаче да повтарям известни неща, които и Хана Аренд в "Тоталитаризмът" и много други учени и публицисти са осмислили преди мен. Световната наука отдавна е разкодирала общата политическа, социална и културна платформа на двата режима.

Научните издания имат за задача да подпомагат специалистите от различни области на знанието в техните изследвания, да служат на студентите и докторантите в обучението им, да улесняват и по-широката читателска публика при реципирането на една или друга проблематика. В този контекст издаването на литературата, свързана с фашизма и националсоциализма, също трябва да се осъществява според установените правила на научното книгоиздаване. Така постъпват всички научни и университетски издателства по света, в т.ч. и българските. Както е безспорно, че "Моята борба", речите на Хитлер, Гьобелс и Мусолини представляват исторически документ, не по-малко безспорно е, че те са били и продължават да бъдат употребявани като инструмент на идеологическата пропаганда. Фашизмът и антисемитизмът съвсем не са отживелица и не са за пренебрегване като опасност, особено за по-младото и психически по-податливо на облъчване с насилие поколение. Оттук и издателят на такава книжнина носи огромна отговорност (не само правна, но и морална) при нейното представяне.

Книгата е изключително мощна медия, все още - въпреки съперничеството с електронните медии и глобалната мрежа - тя е една от най-мощните световни медии. Право на един или друг автор е да пише и произнася каквото си иска, длъжност на издателя обаче е да прецени дали да го публикува, респективно - как да го публикува. А когато става дума за нацистка (най-общо казано) литература, повтарям, отговорността на издателя й е неизмеримо по-голяма. Съчиненията на посочените автори са осъдени като престъпление срещу човечеството, като проповядващи расистки, човеконенавистнически идеи, още повече, че не само подбуждат към насилие и геноцид, но и стоят в основата на такива престъпни действия. За тези престъпления няма нито амнистия, нито давност, нито помилване. Искам да кажа, че същите тези престъпления са извършвани именно по силата на заложените в самите съчинения идеи, превърнати в официална политика на една тоталитарна система на управление. Издателят на такива съчинения не може да остане безучастен към съдържанието им, а ако го направи - това няма как да не означава, че той заема или пасивната позиция на незаинтересован (!?), или - недай си Боже - подкрепя заложените в тях идеи и смисли. Или третата възможност - че той имитира позиция, мимикрира, с цел да хвърли прах в очите на Закона и Морала, да избегне евентуалните санкции.

Може ли издателят, който слага името и логото на своята институция на корицата, копирайта и титула на изданието си, да не припознае собствената си продукция, да остане безучастен към нейното съдържание. Има ли въобще право той да се еманципира от смисловостта на собствения си книжен продукт?!

През 2001 г. едно неизвестно дотогава издателство, "Жар птица", започва собствена книжна поредица. Тя няма наименование, каквото е установеното издателско правило. Но очевидно има програма: 1) класиците на фашизма, националсоциализма и антисемитизма с техните емблематични произведения; 2) някои нови "открития", оневиняващи престъпленията на нацизма спрямо евреите, в частност "ревизиращи", т.е. отричащи Холокоста. (Има и трета - антимасонска/юдомасонска, и четвърта - чисто класическа посока на програмата, за които няма да говорим, тъй като не са още ясно очертани.)

Без да е запознат с цялостния облик и съдържание на поредицата, съдейки само от заглавията, нормално разсъждаващият читател веднага би решил, че това са критични научни издания, снабдени със съответния коментар, бележки и паратекстове - просто такава е световната практика. Да не избързваме обаче, а да разглеждаме фактите в тяхната последователност. Започваме от коричната визия на поредицата. Тази визия не оставя впечатление, че издателите са критично настроени към съдържанието на книгите, наопаки, впечатлението е, че те много харесват собствената си продукция, нещо повече - одобряват я, дори стоят изцяло зад нейното съдържание, едва ли не са влюбени в него. Издателите се стремят да направят всяка от кориците си атрактивна, забележима сред останалото книжно множество на сергията (където основно се продават тия книги!). Същата рекламна стратегия е характерна за т.нар. масова книга във всичките й разновидности - от сензационното, през криминално-приключенското, до розовото четиво. Масовата книга, освен с развлекателността и общодостъпността си, се отличава с висока тиражност и комерсиалност. Тя по условие носи големи печалби. Оттук следва, че поредицата на "Жар птица" е замислена като масова, комерсиална. Но тук изпреварващо ще кажа, че тя, почти без изключение, е и осъществена като такава. Въпросът, който логично следва, е: може ли литература от тоя род да бъде представяна в публичното пространство като масова - т.е. като развлекателна и комерсиална?!

Теоретиците на масовата култура, към която спада и масовата книга, отдавна са разкрили, че тоя род продукти пренасят консуматора им в един въображаем, уж по-добър, уж по-справедливо устроен свят, в един уютен за живеене свят, в който неудачникът временно намира панацея за своите битийни и др. проблеми. Някои учени (Едгар Морен, примерно) твърдят, че в случая става дума за една нова митология, която налага и своя ценностна система, не по-малко устойчива от традиционната. Излиза значи, че така както са представени, книги като "Моята борба", "Фашистката революция" и "Борба за нова Европа" предлагат някаква алтернатива на масовия човек.

Но, от друга страна, визията на въпросните издания въздейства още по-силно, когато те са подредени в комплект, едно до друго на сергията. Тогава вече външната атрактивност се съчетава с една тръпка на респект, на страх дори, тръпка, която неминуемо ще споходи гледащия ги. Какво вижда той - вижда, например, маршируващите легиони на Вермахта, на фона на развяти хитлеристки щандарти. Вижда Фюрерът, редом с Дучето, във величествени пози, гордо изпънали ръце за фашисткия поздрав. Вижда строгия арийски профил на Гьобелс пред трибуната. И т.н. Сега вече чувството при разглеждането на кориците, при прочита на авторите и заглавията, става по-сложно, комплексно.

Но при книгите на "Жар птица" визията е допълнително обогатена, в нея ловко се съчетават различни кодове и символи. Въпреки че по някои страни на тоя проблем съм писал и рискувам да се повторя, ще се спра върху присъствието и отсъствието на знаци в оформлението на поредицата, и върху тяхната смисловост и въздействие. Първо, какви индикации носи отсъствието на наименование на поредицата. Естествено наименованието означава ангажираност, означава позиция от страна на издателя. Ако кръстиш поредицата си "Диктатори ХХ в.", примерно, вече си изразил критично отношение към явлението. Ако я наречеш "Нова Европа" (Любомир Владикин има такава библиотека през 40-те години на ХХ в.) или "Нов ред" - отношението е позитивно. В случая издателят отказва каквото и да било наименование, и сякаш с това бягство иска да съобщи, че той не изразява отношение, че е неутрален спрямо идеите на издаваните автори. Ала, от друга страна, стои наименованието на самото издателство - "Жар птица", допълнено в процеса на разрояването на поредицата и с емблема (лого). Това наименование и лого вече започват да играят ролята на наименование и на поредицата, защото цялостната досегашна продукция на "Жар птица" мултиплицира точно определени - да не повтарям какви - идеи и смисли.

Но и сами по себе си, наименованието и логото представляват знаци, а в съчетание - разширена метафора, кодираща конкретно послание. Да се пробваме да го разчетем. Жар-птицата, като вълшебно митологично същество се среща в източнославянската митология. Тя играе ролята на медиатор, сиреч, посредник между различни светове (може да пренесе добрия герой през девет земи). Притежава и други вълшебни качества - перата й са огнени, те могат да осветяват и най-тъмните места. Има и свръхестествена сила, щом с лекота прелита огромни разстояния, носейки човешки товар.

Всичките тия разсъждения биха били в сферата на абстрактното фантазиране, ако към вербалния знак в един момент не се добавяше и визуалният - именно логото на издателството. То представлява птица с разперени крила, в средата на която е вградена буквата "Ж". Това си е пар екселанс стилизация на хитлеристкия герб - орел с пречупен кръст, битувал в многобройни варианти по времето на Третия райх, в зависимост от институционалното му предназначение. Към това сме длъжни да добавим и цветовото решение на коричното оформление - трите нацистки цвята, познати ни от знамето на Третия райх - бял фон, черни и червени букви.

Какво излиза, значи?! Излиза, че поредицата съвсем не се приема отрицателно, нито критично, нито неутрално от нейните създатели и производители. Чрез подбора на авторите и заглавията, чрез кодираните в цветовите решения, наименованието и логото й знаци и послания тя преследва основно две цели, които са взаимно обвързани: пропагандна и комерсиална.

В потвърждение на казаното е и рекламно-разпространителска стратегия на "Жар птица" (клонирало наскоро в "Жарава 2002"). Не може да се отрече, че издателите са претърпели развитие в това отношение, израснали са, тъй да се каже. Първоначално те заляха целия сергиен пазар със своята продукция - "Моята борба", "Холокауст - измамата на столетието", "Владетелят" на Макиавели, "Русия под властта на масоните". По-сетне се яви цветен плакат с корицата на "Моята борба", с който бе облепена цялата централна част на столицата и който предизвика скандал с международен отзвук - включително и в американската преса ("Ню Йорк Таймс"). Този скандал явно е бил предвиден и търсен, знаейки се, че ще има и силен рекламен ефект - продажбите винаги скачат, известността расте. Понастоящем рекламната инвазия е по-завоалирана - сиреч не е така груба и агресивана. От няколко месеца цветният плакат е заменен с друг вид реклама - на цялата задна корица на две от изданията (Мусолини и Хитлер) са публикувани цветни репродукции "от епохата" - с фашиско и нацистко съдържание. С рекламна цел са използвани също емблемата-стилизация на свастиката, както и други снимки и емблеми, отпечатани на гръбчето на всяко от изданията. Може също така да се разсъждава върху рекламния характер на коричната анотация, който при издателите често играе ролята и на слоган. Тук посланието е или пряко, или индиректно, понякога в цитата или в анотацията нарочно са допуснати двусмислици, които са прозрачни за разгадаване и от неособено интелигентни читатели.

Всичко това идва да покаже, че бизнесмените вече са придобили самочувствие, че се усещат по-стабилни, по-сигурни, защото са отвоювали свое присъствие в публичното пространство. Като социокултурен резултат от добре обмислената акция може да се приеме, че София със сигурност е единствената столица в Европа, на чийто най-централен площад ("Славейков") свободно и на открито в такова огромно количество и разнообразие се търгува с нацистка и фашистка литература. Този феномен заслужава признание от Европейския съюз и НАТО, към които с всички сили се стреми демократичната Република България.

Освен отговорност и морал, издателският бизнес означава и професионализъм. Тук вече нещата опират до съответното равнище на авторска, преводаческа, редакторска, коректорска, дизайнерска и пр. работа. Не мога да спестя констатацията си, че с такива дилетантски (думата е мека!) направени книги се профанизира професията книгоиздател въобще, обезсмисля се вековният опит, натрупан в областта на книгоиздаването, обезценява се университеското обучение и образование по тази специалност в Софийския университет.

Да разгледаме "Лъжата за шестте милиона" на Ричард Хауърд. Окото на професионалиста забелязва веднага, че липсва годината на издаването на английския оригинал. Липсва и издателството, собственик на правата върху книгата, нещо повече, копирайтът е на някакво "издателство" SAMISDAT. При всичкото ми чувство за хумор, което едва ли по повод тъкмо на този текст трябва да демонстрирам, не мога да приема, че сериозна книга може да е издадена на английски по този начин, освен ако не става въпрос за нелегално издание. Продължавам нататък - преводач има, но език, от който е превеждано не е указан. Пише: "Преводач Ина Иванова." Това, което в професионалното книгоиздаване се нарича "издателско каре" липсва, запазени права върху изданието и превода - също липсват. ISBN-ът е непълен, няма ги последните цифри. Възниква въпросът - от какъв език е превеждано, купени ли ли авторски права или текстът е взет от някой сайт в Интернет?

По превода не желая да коментирам. Той все пак е що-годе приличен, което не може да се каже за превода на "Холокауст - измамата на столетието". Трудно е да се определи като съвременен български езикът, на който е публикувана тази книга. Очевидно преводачът й няма понятие от български синтаксис, от българска граматика въобще. Питам се, знаят ли издателите, че преди да се даде за печат, наборът трябва да се прочете, редактира и коригира. Откриват се по над 20 печатни и правописни грешки на една страница само. Тук не говоря за другите издания на "Жар птица" - "Моята борба" - превод не от немски, а от руски (пиратско издание, без закупени от Бавария авторски права!), "Политически речи" на Гьобелс, която възпроизвежда българско издание от 40-те години, включително с отявлено нацисткия предговор на Л. Владикин. Не говоря и за "Джихад", която е писана и печатана през 1877 г. в Русия (!?), а се представя едва ли не като най-новото изследване, сакаш няма съвременни публикации в тази област. А макар да е преведена от руски, езикът й е отчайващ.

Направо за учебник по манипулация и измама (в стил Гьобелс) е случаят с "Борба за нова Европа" на Адолф Хитлер. Освен че не се разбира откъде е взет немският текст и от какъв език се превежда, тук се сблъскваме с много любопитен надпис на гърба на титула: "Целта на настоящото издание не е да пропагандира фашистка или друга антисемитска идеология, а научното представяне на един исторически документ." След което почти буквално се преписва Конституцията - че печатът е свободен и пр. Книгата с речи на Хитлер обаче няма нито предговор, нито каквато и да било бележка или паратекст, който да индикира научността на изданието. Обратното - на гърба има цветен фашистки плакат, плюс останалите, разгледани по-горе, рекламно-пропагандни реквизити. Тъкмо това се оказва най-красноречивият пример, че поредицата нарочно смесва и обърква, нарочно подменя нивата не само в книгоиздаването, но въобще в публичността. От една страна, се профанизира научната книга, като се придава "научност" на издания с масово-комерсиален характер, от друга, натоварва се масовата книга с пропагандни и псевдонаучни функции.

За мен, пък и вероятно за мнозина, възниква следният въпрос: кой е потърпевшият, жертвата от цялото това безцеремонно и агресивно поведение, от това невежество и неграмотност, представяни, мимикриращи като популяризаторска, дори като научна издателска програма!? Наясно ли е обществото, че така българското книгоиздаване се връща в средата на ХIХ в., във времето на "побългаряването" на чуждите произведения (далеч не обаче с благородните възрожденски намерения). Жертва, разбира се, е потребителят, читателят - независимо от неговия коефициент на интелигентност и без да отчитаме вредата от цялостното присъствие на поредицата в този й вид.

Когато водещ на една радио- или телевизионна програма не спазва дори само езиковите норми (не говорим за идеологическо или друго манипулиране), той съответно е санкциониран, свалян от ефир, даже уволняван. Когато една дреха или битова стока е некачествена или дефектна, можеш да я рекламираш и да си вземеш парите обратно. Когато обаче едно периодично издание или книга са в крещящ разрез с тия норми - при това печатното слово е с далеч по-трайно въздействие, - никой не санкционира издателите. У нас не съществуват каквито и да било законови норми, които да регулират превръщането на печатното пространство в скъпо платена клоака. Ние се гордеем, че нямаме цензура, че медиите са свободни, ала все пак имаме регулаторен орган за електронните медии, имаме и закон за тях. При книгоиздаването няма нищо, с изключение на Закона за авторското право (не знам Министерството на културата, оторизирано да го съблюдава, да е сторило нещо срещу въпросните пиратски издания). Един и същи е законът, по който се регистрират и работят едно издателство и един търговец от плод и зеленчук. И в крайна сметка собствениците и покровителите на "Жар птица" и "Жарава" много добре са си направили сметката - на тоя етап те са почти недосегаеми. Остава ни само всуе да си говорим и пишем...

[von Danitz]

да

сайтче с книги за сваляне, има глупости, но има и интересни неща, поне за мен, например 2 тома за германската ескадрила JG 26

http://sukhoi.ru/download/books

[messire Woland]

Вчера прочетох биография на Гьоринг и останах приятно изненадан - очаквах, че е значително по-елементарен като човек, а се оказа съвсем друго. Имаше и за дейността му като пилот през ПСВ, когато не случайно е бил един от асовете. ОСвен че е бил смел, явно е бил доста добър организатор. По-нататък ще се постарая да напиша нещо и около неговата дейност през 30-те години и Втората световна война - там имаше доста интересни епизоди.

[Mahadeva]

"Тайко" на Ейджи Йошикава...интересно е, но "Шогун" ми се стори доста по-дълбока :roll:
ще се радвам, ако някой препоръча нещо стойностно в този дух. японският бит и култура, поради някаква неведома причина са ми доста интересни. дори в момента гледам поредицата "Шогун" и я намирам за никак не-лоша

[abelena]

Е.Т.А.Хофман,,Избрано,, на руски обаче...прекрасно е