Какво четеш в момента

[meir]

Бяха направени внушения, по другите форуми, че българите не четяли, защото стойностната литература била скъпа. За сметка на това джобен формат романчета / криминалета, любовни, конспирации и др./ се купували като топъл хляб. Каква беше изненадата ми когато мернах на една сергия "Ана Каренина" за 3.50 лв. Жената свалила цената, защото нямало кой да я купи? На антикварната книжарница на "Стамболийски 54" струва 6.99 лв.
Относно класацията никой, уважаващ себе си читател, не би преценявал книги по вектора патриотизъм. Каква беше идеята на мероприятието?
Да натрием носа на Европата? Или "хайде да бием турците"?

"дойде ред на препоръките към живеещите в Холандия българи с какво да се гордеят и как да го показват на холандците, “за да ги направим по-богати, да ги направим по-щастливи, да им отворим сърцата...”, защото те си нямат “нашите великолепни художници,
нашите книги, нашите шевици, нашите манастири”. Академик Антон Дончев, подгласник на Вазов в класацията, изнася лекция.
2008 г.

[gollum]

Бяха направени внушения, по другите форуми, че българите не четяли, защото стойностната литература била скъпа.

Това внушение само по себе си е грешно конструирано - "да чета" и "да чета стойностна литература" са две съвсем различни неща, два различни проблема ("дали се чете" и "какво се чете"). Хората очевидно четат: иначе нямаше да се възраждат книжарници, нямаше да се издават толкова книги. А въпросът за стойността е достатъчно субективен и всеки по един или друг начин го разрешава сам.

[meir]

Хората очевидно четат: иначе нямаше да се възраждат книжарници, нямаше да се издават толкова книги. А въпросът за стойността е достатъчно субективен и всеки по един или друг начин го разрешава сам.

Очевидно? Очевидно от класацията? Не!
Очевидно от това, че нито едно издателство все още не може да се доближи до нивото на "Народна Култура"?
Очевидно от това, че тираж над хиляда книги се счита за бестселър?
Не ми стига въображение да си помисля какво ли ще стане на финала на "Голямото слушане". Оспорвани първи три места между колосите: Десислава vs Деси Слава, Азис и Милко Калай.. нещо си.
Моцарт, Мусоргски и Бах в дъното на топ 10. Колкото да не се срамим пред чужденците.
Ако някой ден се направи подобен конкурс, давата ли си сметка колко много българи ще изберат българска чалга пред Моцарт? Само защото е българска.
Тя и хубавата музика е субективно понятие ама...

[gollum]

Очевидно? Очевидно от класацията? Не!

Не говоря за класацията, разбира се- мисля че от написаното от мен това става ясно. Съществуват книжарници, издават се книги (и в тиражи доста над 1 000 бройки, струва ми се), това предполага, че някакъв пазар за тези книги има, т.е. някой купува книги. А последното предполага, че някаква част от купеното се чете. Т.е. явно нещо се чете. Но за да се провери точно колко е необходимо социологическо проучване, а не "класация".
Въпросът е, че трябва да се прави разлика между четене в рамките на училищния курс на задължителни книги (често в съкратени или адаптирани версии, доколкото въобще се четат, разбира се), четене на учебна в един или друг смисъл литература и четене след като периодът на учене/обучение приключи, т.е. четене за удоволствие (или пък за каквото друго човек вложи в тази доста широка категория).

Очевидно от това, че нито едно издателство все още не може да се доближи до нивото на "Народна Култура"?

Честно казано, не съм съвсем наясно какво влигаш в понятието "нивото на "Народна култура"" и как едно издателство може да се "доближава до нивото" на вестник. Или искаш да кажеш, че "четене" се случва само когато се чете "добра литература"?

Очевидно от това, че тираж над хиляда книги се счита за бестселър?

От кого и къде се счита така? Не че съм проучвал пазара, че да знам какви са нормите за различните типове книги, но ми се струва, че не малко се издават в доста над 1 000 бройки.

Ако някой ден се направи подобен конкурс, давата ли си сметка колко много българи ще изберат българска чалга пред Моцарт? Само защото е българска.

За класацията - ако се проведе такав, се съвсем прав. Но както отбелязах, такива начинания по никакъв начин не отразяват реалното състояние на нещата: т.е. какво в действителност хората четат или слушат. А за последното няма особено значение дали нещото е "българско и родно", а дали отговаря на стереотипа на масовата култура и мода в дадения момент. Класическата музика очевидно (както и "добрата литература", както и да я определим) не влиза в тази категоря, макар че самата тя някога е била в позиция еквивалентна на масовата култура днес. Но това "някога" отдавна не съществува и няма нищо чудно в това, че класическа музика се слуша от много малко хора. Но не виждам защо трябва непременон да е иначе, т.е. да приемаме дадено състояние на културата като "добро", а друго като "лошо". Особено ако смятаме културата за жива система, каквато тя е.

[meir]

Не говоря за класацията, разбира се- мисля че от написаното от мен това става ясно. Съществуват книжарници, издават се книги (и в тиражи доста над 1 000 бройки, струва ми се), това предполага, че някакъв пазар за тези книги има, т.е. някой купува книги. А последното предполага, че някаква част от купеното се чете. Т.е. явно нещо се чете. Но за да се провери точно колко е необходимо социологическо проучване, а не "класация".

Добре така вече звучи по- коректно. Чете се нещо, но колко, от каква аудитория- не се знае точно.
Най- сигурно би било да се проанализират продажбите на дребно. Трудно начинание, много от книжарниците крият оборот; за букинистите на пл. Славейков няма да отварям въпрос. Та какво правим тогава, Голъм?
Правим класация която да ни насочи. По някакви неясни за мен причини ти мислиш, че резултатите от едно соц. изследване ще покажат друга картина?
Всички тези млади и стари, гласували доброволно и анонимно, ще направят фундаментално различен избор ако на тях им звънне глас по телефона?
-Здравейте ние сме от Галъп ...Коя е вашата любима книга?
-Мчи как: "Под игото"
-Защо?
-Защото съм българка!
Звучи по-добре отколкото, защото съм тъпа и не съм отваряла друга книга откак изкласих с тройка у-ще.
Класацията е свободен избор, тя е социологическа извадка на "четящата" много книги аудитория. До доказване на противното това е факт.
Щастливо съвпадение е, че любимите книги на хората са в задължителната програма за ваканцията.
Относно "народна култура"- имах предвид издателството.
Заветните хиляда броя ми бяха споделени в частен разговор. Поразпитай тук- там, ако желаеш, може и аз да греша.

[Хана]

Четенето на народа
Бойко Пенчев, в-к Дневник

[Persian]

Очевидно от това, че тираж над хиляда книги се счита за бестселър?

90% от литературата на българския пазар може да се изтегли от интернет (pdf,txt...) безплатно.Трябва да се отчете и този (мало)важен факт и влиянието му върху продажбите и тиражите.

[messire Woland]

Колко души реално четат от интернет? Все пак четенето пред монитора не е толкова лесно, колкото с книга в ръка. А и напряга повече зрението. Освен това не може да се чете по всяко време, което е немалка разлика с "книжния носител". Аз чета немалко книги в електронен вариант, но само, когато не мога да си ги намеря и купя.
Струва ми се, че ако човек наистина харесва някаква книга, то той ще си я купи.

[gollum]

Meir, съвсем очевидно е - поне за мен, - че тази класация няма нищо общо с питането кой и колко чете. Т.е. имаме две различни неща: патриотично начинание с марката "великите българи", която дава доста предвидим и, бих си позволил да добавя "контролируем", резултат. И реалният въпрос за това колко и какво се чете, който е пряко свързан с това какво представлява книжния пазар в България. Да не бъркаме двете: това са различни неща. За мен лично интересен е втория въпрос, а първият - не.
"Какво правим в този случай?", питаш ти. Ако става въпрос за мен лично, то нищо не мога да направя - не е във възможностите ми. Ако въпросът е по-общ, т.е. "какво да направи някаква организация, ако иска да разбере какво представлява книжния пазар в България?", то възможностите за това не са малко и резултатите, които ще дадат, ще са повече или по-малко реални - във всеки случай, нямащи нищо общо с "достоверността" на "Голямото четене" в този смисъл (за това малко по-долу, защото виждам, че и по този въпрос имаш възражение).
Първото, което може да се направи, е да се провери обема на този пазар, т.е. в какви тиражи се печатат книгите и как се продават. Първото е свързано с информация, с която разполагат само издателствата (и в определен обем една или две държавни организации), второто е свързано с информация, с която разполагат книжарниците (някои я споделят - да речем, гледах, че книжарница "Нисим" дава такава информация - месечните продажби на най-продаваните заглавия бяха между 10 и 30 бройки (на база автор), т.е. някъде средното ще е вероятно около 5-8 на книга). Ясно е, че тази информация се следи от притежателите й, защото тя е от решаващо значение за успеха на дейността им. За съжаление, никой няма да ни я предостави само заради това, че проявяваме любопитство във форума .
Но мисълта ми е, че тази информация дава едната половина на пъзела, дори бих казал, че притежаваме ли я, можем да го сметнем за нареден. Останалото се постига със социологическо проучване, което ще ме прощаваш, ако се проведе правилно ще даде достатъчно реалистични резултати, нямащи нищо общо с "Голямото четене". Пиша това като човек имащ някаква представа от тези неща. Разбира се, едно проучване може да се проведе манипулационно и да даде предварително зададен резултат, но това е случай на изкривяване, който не ни вълнува. Плюсът на този втори метод е, че може да обхване и споменатите в темата други източници на книги и четене - Интернет, заемане на книги, четене в библиотеки и прочее.
Ако комбинираме тези два метода, това ще ни даде пълна картина на книжния пазар и ще ни даде отговор на това колко и какво се чете.
Разбира се, аз, както и предполагам всеки от пишещите тук, си имам някакви лични наблюдения. Те, разбира се покриват само средата ми, т.е. имат много малка представителност. Та въз основа на тях бих казал, че общо взето се купуват книги и се чете - с направените уговорки.

Сега, за конкретните тиражи, разбира се, няма как да ги проверя лесно - вече кажи-речи никой не включва тази информация в задължителната. Но се поразтърсих и намерих един доклад за състоянието на нещата 2001/2002 г. Разбира се, малко далечно е, но все пак има някакъв смисъл, защото колкото и да са се влошили нещата, няма как да е с много за толкова кратък период. Та от това се вижда, че книги се издават и в тиражи над 30 000 бройки - наистина, годишно това са много малко книги. Повечето книги се издават в тиражи между 500 и 1000. Но така или иначе, "бестселърите" не влизат в тази категория. Примерно за 2001 година се вижда, че общият брой книги с тиражи над 5 000 бройки са 178, което не е толкова малко. Средните тиражи са ниски: за издания с български автори са около 800-900, а за чуждоезични 1 200 - 1 500. Ясно е, че в това число има доста субсидирани по един или друг начин заглавия, защото не е кой знае колко рентабилно да се издава роман, която разчита на печалба, в тираж около 1 000 бройки. Нещата много варират според типа на книгата. Интересно е, че се публикуват повече книги с български автори, отколкото преводни - нещо, което е изненадващо донякъде за мен.
Към файла прикачам една екселска таблица, в която обобщих данните от този доклад. Ако намеря още такива данни, ще съставя нови таблици.

[Хана]

Ето по-нова статистика

http://www.nsi.bg/SocialActivities/IzdDejnost2007.htm

[Persian]

Колко души реално четат от интернет?

Не съм достатъчно запознат за да отговоря с точност (както каза амгъл-за тези неща трябват мащабни социологически проучвания) но ако приема хората с които общувам и познавам за предствителна извадка на обществото (пак е относително ) около 30-40% от тях са чели (или четат редовно) книги в електронен вариант.

Все пак четенето пред монитора не е толкова лесно, колкото с книга в ръка.

Зависи от монитора .При електронните книги може да се използват допълнителни опции (шрифт,увеличение...),което определено си е удобство.

Освен това не може да се чете по всяко време, което е немалка разлика с "книжния носител".

Може,вече има достатъчно малки лаптопи и ноутбуци,които по размера си не превишават по-голяма и дебела книга.Преносими са и реално може да носиш хиляди книги в себе си.

Струва ми се, че ако човек наистина харесва някаква книга, то той ще си я купи.

Абсолютно съгласен

[gollum]

но ако приема хората с които общувам и познавам за предствителна извадка на обществото

По-добре да не го правиш - никога такава извадка не е представителна за друго, освен за кръга, средата, в която се движиш. Въпросът е тя какъв дял от обществото обема, но рядко е много голям. Затова трябват обхватни проучвания.

Хана, благодаря за статистиката, но тя не е подробна в интересуващия ни аспект, т.е. няма разбивка по тираж, а само брой заглавия и общ тираж. То пак може да се заключи нещо на базата на сравнение, но все пак няма да е същото. Но все пак тенденция се забелязва: повече заглавия на по-малък тираж спрямо 2001/2002.

[meir]

gollum, нещо интересно, на което попаднах.

"Братя Карамазови" е бестселър в Япония.
Най-продаваният роман на чужд автор в Япония е "Братя Карамазови" на Достоевски.

От шедьовъра на руската литература, преведен от Икуо Камеяма, професор в Токийския университет, вече са купени над 1 милион екземпляра, предаде ИТАР-ТАСС.

Романът на Достоевски е бил всички рекорди и е на първо място в класацията на литературните бестселъри в Страната на изгряващото слънце.

В Япония романът "Братя Карамазови" е издаден в пет тома, като първият се появява на пазара през септември 2006 г., а последният - през юли 2007 г.

През първата година от книгата са купени над 500 000 екземпляра. Това е с два пъти повече, отколкото са продажбите на предишния лидер в класацията на класическите бестселъри, на издадения в Япония през 2003 г. роман на Селинджър "Спасителят в ръжта", преведен от един от най-модерните и прочути японски писатели Харуки Мураками. БТА

В Щатите "Майстора и Маргарита" е бестселър.


Отношението към стойностното изкуство: литература, музика, кино, не само че може, но трябва да се моделира, да се култивира. Ето че преуспяващите народи могат да отсеят плявата от зърното. Когато им е помогнато да направят "верен" информиран избор.
Всъщност това имах предвид, когато писах, че нямаме нито едно издателство на равнището на "народна култура". Липсва бленда, липсва гаранцията, че това което купиш няма да се окаже: халтура, лош превод и т.н.
Оставени сами на себе си хората правят лесен избор и опасявам се точно това се случва у нас.


Голъм, не е ли странно, че нито един от "шедьоврите" на челните две места, не е актуален другаде освен у нас? Доколко актуални ще бъдат и тук ако не се налагаха чрез средствата на принудата и националистическата пропаганда?
Мъчно разбираеми извън контекста на българската история. Да не коментираме и какво: "облагородяващо" духа послание носят / най-вече "Време Разделно"/.


Класациите на "Голямото четене"
Топ 5 на англичаните

1. „Властелинът на пръстените, Джон Р. Толкин
2. „Гордост и предразсъдъци”, Джейн Остин
3. „Тъмните му материи”, Филип Пулман
4. „Пътеводител на галактическия стопаджия”, Дъглас Адамс
5. „Хари Потър и Огненият бокал”, Джоан Роулинг

Топ 5 на австралийците

1. „Властелинът на пръстените", Джон Р. Толкин
2. „Гордост и предразсъдъци”, Джейн Остин
3. Библията
4. „Да убиеш присмехулник”, Харпър Лий
5. „Клаудстрийт”, Тим Уинтън

Топ 5 на германците

1. „Властелинът на пръстените, Джон Р. Толкин
2. Библията
3. „Устоите на земята”, Кен Фолет
4. „Парфюмът”, Патрик Зюскинд
5. „Малкият принц”, Антоан дьо Сент Екзюпери

Топ 5 на унгарците
1. „Звездите на Егер”, Геза Гардони
2. „Момчетата от улица Пал”, Ференц Молнар
3. „Властелинът на пръстените", Джон Р. Толкин
4. „Мечо Пух”, А. Милн
5. „Малкият принц”, Антоан дьо Сент Екзюпери

[Коцето]

Е, темата все пак е "Какво четеш в момента", а не "Какво се чете в момента (в Б-я, някъде)"

Според мен смесвате няколко различни неща. Едно е "Голямото четене", друго са методите и средствата, с които то постига някаква резултатност под формата на класация, и съвсем трето - интерпретацията на въпросните позиции. Поред и накратко: идеята за подобен тип телевизионен формат си мисля, че не е чак толкова лоша. Особено след безсмислицата на "Великите българи", даже може да забележим известна смелост у продуценти, режисьори и т.н. Все пак колко са предаванията в родния ефир, в които се говори за литература? Да, важно е и как се прави това говорене, може много лесно да се постигне обратният ефект. И все пак е добре, че се състоя по някакъв начин. Предвид, пак да подчертая, огромната липса, която буквално зее. Сещам се за "Библиотеката" със същия водещ и дотам, въпреки че не гледам кой знае колко ТВ и може и да не съм достатъчно осведомен... После, формулировката - крайно неубедителна. Тази дума "любим" си е хлъзгава отвсякъде, но, за да сме коректни, предизвиква определени асоциации. При всички положения е могло да се потърси и друго условие. Дали е направен компромис в името на популярността - най-вероятно или аз поне го отдавам на това. То книгата (роман в частност) не е футбол, за да си имаш любима или поне това е толкова относително, че предаването така и не успя да се справи с натрапчивата прегръдка на това неопределимо (що се отнася до литературата специално) определение, че разговорът (ако приемем, че такъв се е състоял) биваше периодично хвърлян в тази посока. А това създава неприятно усещане, усещане за бягството от конкретиката и оставането на ниво общи приказки, което в един момент започва да дразни. Не че съм следял кампанията отблизо, но от няколкото предавания (в т.ч. и последното в известна степен) останах с такова впечатление.
После, това с гласуването си е сериозен проблем на предаванията от този тип. Така и не успяха да измислят по-надеждна форма. "Голямото четене" не успя или не пожела да се отърве от досадното присъствие на смс-ите. По този абсурден начин не се постига предствителност. Четящата аудитория едва-ли изпитва потребност от надстрелване със смс-и, позванявания по бтк и т.н. и т.н.
Съвсем накрая се изкушавам да надраскам 2-3 думи за резултатите. Колкото и да се въпросни, те са си факт. Ясно е, че е невъзможно от тях да се правят каквито и да е било претендиращи заключения... А класацията си беше предвидима, кой се е съмнявал, че "Под игото" ще заеме първото място. Аз лично - не. Но другите места от 2-ро до 4-то, пак български романи?

Да обобщя, че стана някак си разхвърляно. За мен пододни инициативи не са чак толкова лоши и имат своето място под телевизионното слънце. Но дотам, знае се защо и кое им пречи да направят крачката към другото, по-високо ниво.

Дали сме се върнали, откъдето сме тръгнали, без да осмислим - не знам. Лошо е, ако се окаже, че не желаем да осмислим...

[Imperial]

В Щатите "Майстора и Маргарита" е бестселър.

В интерес на истината това твърдение не означава нищо, извън контекст. Въобще не е трудно за една книга да стане "бестселър" тука, това просто означава, че е достигнала определено количество продажби, само че не си пояснил за какво точно количество става дума и къде точно се нарежда сред хилядите (по-скоро десетките и стотиците хиляди) други бестселъри.