Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Какво четеш в момента

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Comment


      При непознатото до този момент удоволствие от няколко поредни почивни дни,се отдадох на четенето на .....приказки.Поглъщам ги под формата на фентъзи сага наречена "Колелото на времето".В оригинал е зашеметяваща,руския превод буди много усмивки,а този на "Бард" е страхотен.Макар и далеч от оригиналното звучене,смислово е уловен много точно духа на повествованието.

      Comment


        Вв момента чета това http://www.chitanka.info:82/lib/text/3700
        Който иска да го прегледа в сайта е написана книгата

        Comment


          Въпреки времето, в което човек толкова лесно пристъпва добрия тон и прописва за цени и "качество" на книгите, все така има издания радващи, жизнени, големи. Забравям всичко освен самата книга.

          Късно оценявам достойнствата на История на Франция на Марк Феро, но в последните дни четенето и е истинско наслаждение. "Така трябва да се пише история" (думите заслужават да се заключат в кавички, защото това си е рядка фраза; тя винаги трябва да бъде отделена от останалите, като белег за особени заслуги).

          Запасих се (буквално) със Срам на Салман Рушди. Стара история - купуваш, а не знаеш кога ще може да четеш.

          Фройд на Рене Мажор и Юнг на Антъни Стивънс заслужават отбелязване. И по-скоро първата, отколкото втората. Преводът на Юнг ми се стори ужасен, издава някаква дразнеща несигурност, неумелост, все в този дух. Завръща онзи призрак на лошото книгоиздаване - ужасната хартия, неразличимите фотографии и прочее.

          Следобед ще прегледам Човекът без качества. Очакването на тази книга изостря вниманието.

          Comment


            "Действията на трета армия в Добруджа през 1916 г." - ген. Стефан Тошев
            Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

            Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

            Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

            Comment


              Кеворк Кеворкян - "Тайните дневници". Има интересни неща.
              Truth will save the world

              Comment


                "Животът и смъртта на Луи XVI" от Сол Падовър. Даже обмислям пускане на тема във връзка с този нещастен френски крал.

                Comment


                  albireo написа
                  ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                  Comment


                    Aз пък нещо съм на пилотска вълна.
                    Сега дочитам мемоарите на Бъд Андерсън, и после ще захвана любима тема - "Чените Котки"

                    точно я донесе чичко пощальон и я разгледах набързо. Чак взе да ми липсва историческата ни игричка във форума. Джон Пол Джоунс доста добре е описал с две изречения ситуацията в която бях попаднал - "Анличаните може да ме мразят, но ще ги накарам да ме уважават" и "Още даже не съм почнал да воювам".

                    а за после съм се запасил с още нещо от Bluejacket books -
                    Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.

                    Comment




                      Мохамед е вълнуващата история на един мъж, които, тласкан от немислима за времето си идея, успява в рамките на 20 години да обедини разделените на племена, родове и семейства свои сънародници,и който изковава световна империя на базата на една религиозно мотивирана законност.
                      Войната е лека за зрителите...

                      Comment


                        Дядо Вазов притури световната литература и спечели "Голямото четене". Автор с вековна служба роду - откъдето сме тръгнали, там се и върнахме. Без да осмислим. Струва ми се това е ясен знак, че никакво голямо четене не се е случило.

                        Страх и трепет на Киркегор и Цялото кралско войнство на Уорън. Има магични заглавия, избрани толкова умело, че дълбоко се отпечатват в съзнанието ти. Предизвикват трепет при самото обговаряне. Чоран описва подобен свой натрапчив спомен. И обратно, има книги, на които заглавието е единственото силно нещо.

                        Открих Пол Остър. Уж набързо, покрай други неща и желания за четене, подех Нощта на оракула. И се оказва невероятно добър. Спирам със съмнителните погледи след реплики от типа на "чета новото издание на Остър".

                        Comment


                          Голямото коплексиране:
                          We don't see things as they are, we see them as we are
                          ---Anais Nin----

                          Comment


                            Я, Голямата безсмилица свършила. И вече имаме комплексирани ...
                            Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
                            Неизвестен руски адмирал

                            Comment


                              Готов съм да се басирам, че маса народ е гласувал за "Под игото" без дори да го е прочел. Какво друго можеше да се очаква - и с това се занимават като при спорта.
                              Truth will save the world

                              Comment


                                Вижте, въобще не знам дали това си струва да се обсъжда (за мен, да речем, просто е приятно да чета коментарите на Kaiser в тази тема, макар често да не съм чел книгите, за които става въпрос, не че това има връзка с въпроса за "Голямото четене"): достатъчно е да се разходи човек по книжарници и книжни сергии или да поговори с хората, котио продават книги, за да му стане ясно, че няма как "Под игото" да е най-четената книга или нещо подобно. Най-четените книги са и най-купуваните, т.е. за да разберем кое и какво е достатъчно да си поговорим с издателите или поне да проверим какво и здават по-големите издателства. И ще стане ясно, че не Вазов е на първо място (не знам въобще къде ще му е мястото, ако я няма програмата по литература в училище), а Достоевски определено не влиза в "стотицата". Хората или участват в такъв род начинания водени от някакъв род "патриотични подбуди" или пък от определени комплекси (или представи за това какво е "културно" или дори "модно" в някакъв смисъл), така че те са повече свидетелство за това какво хората си мислят, отколкото маркер за това какво и колко четат (е, последното ясно личи по това как пишат, но това е отделен въпрос).

                                Comment

                                Working...
                                X