Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Какво четеш в момента
Collapse
This is a sticky topic.
X
X
-
При непознатото до този момент удоволствие от няколко поредни почивни дни,се отдадох на четенето на .....приказки.Поглъщам ги под формата на фентъзи сага наречена "Колелото на времето".В оригинал е зашеметяваща,руския превод буди много усмивки,а този на "Бард" е страхотен.Макар и далеч от оригиналното звучене,смислово е уловен много точно духа на повествованието.
Comment
-
Вв момента чета това http://www.chitanka.info:82/lib/text/3700
Който иска да го прегледа в сайта е написана книгата
Comment
-
Въпреки времето, в което човек толкова лесно пристъпва добрия тон и прописва за цени и "качество" на книгите, все така има издания радващи, жизнени, големи. Забравям всичко освен самата книга.
Късно оценявам достойнствата на История на Франция на Марк Феро, но в последните дни четенето и е истинско наслаждение. "Така трябва да се пише история" (думите заслужават да се заключат в кавички, защото това си е рядка фраза; тя винаги трябва да бъде отделена от останалите, като белег за особени заслуги).
Запасих се (буквално) със Срам на Салман Рушди. Стара история - купуваш, а не знаеш кога ще може да четеш.
Фройд на Рене Мажор и Юнг на Антъни Стивънс заслужават отбелязване. И по-скоро първата, отколкото втората. Преводът на Юнг ми се стори ужасен, издава някаква дразнеща несигурност, неумелост, все в този дух. Завръща онзи призрак на лошото книгоиздаване - ужасната хартия, неразличимите фотографии и прочее.
Следобед ще прегледам Човекът без качества. Очакването на тази книга изостря вниманието.
Comment
-
Aз пък нещо съм на пилотска вълна.
Сега дочитам мемоарите на Бъд Андерсън, и после ще захвана любима тема - "Чените Котки"
точно я донесе чичко пощальон и я разгледах набързо. Чак взе да ми липсва историческата ни игричка във форума. Джон Пол Джоунс доста добре е описал с две изречения ситуацията в която бях попаднал - "Анличаните може да ме мразят, но ще ги накарам да ме уважават" и "Още даже не съм почнал да воювам".
а за после съм се запасил с още нещо от Bluejacket books -
Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.
Comment
-
Мохамед е вълнуващата история на един мъж, които, тласкан от немислима за времето си идея, успява в рамките на 20 години да обедини разделените на племена, родове и семейства свои сънародници,и който изковава световна империя на базата на една религиозно мотивирана законност.Войната е лека за зрителите...
Comment
-
Дядо Вазов притури световната литература и спечели "Голямото четене". Автор с вековна служба роду - откъдето сме тръгнали, там се и върнахме. Без да осмислим. Струва ми се това е ясен знак, че никакво голямо четене не се е случило.
Страх и трепет на Киркегор и Цялото кралско войнство на Уорън. Има магични заглавия, избрани толкова умело, че дълбоко се отпечатват в съзнанието ти. Предизвикват трепет при самото обговаряне. Чоран описва подобен свой натрапчив спомен. И обратно, има книги, на които заглавието е единственото силно нещо.
Открих Пол Остър. Уж набързо, покрай други неща и желания за четене, подех Нощта на оракула. И се оказва невероятно добър. Спирам със съмнителните погледи след реплики от типа на "чета новото издание на Остър".
Comment
-
Вижте, въобще не знам дали това си струва да се обсъжда (за мен, да речем, просто е приятно да чета коментарите на Kaiser в тази тема, макар често да не съм чел книгите, за които става въпрос, не че това има връзка с въпроса за "Голямото четене"): достатъчно е да се разходи човек по книжарници и книжни сергии или да поговори с хората, котио продават книги, за да му стане ясно, че няма как "Под игото" да е най-четената книга или нещо подобно. Най-четените книги са и най-купуваните, т.е. за да разберем кое и какво е достатъчно да си поговорим с издателите или поне да проверим какво и здават по-големите издателства. И ще стане ясно, че не Вазов е на първо място (не знам въобще къде ще му е мястото, ако я няма програмата по литература в училище), а Достоевски определено не влиза в "стотицата". Хората или участват в такъв род начинания водени от някакъв род "патриотични подбуди" или пък от определени комплекси (или представи за това какво е "културно" или дори "модно" в някакъв смисъл), така че те са повече свидетелство за това какво хората си мислят, отколкото маркер за това какво и колко четат (е, последното ясно личи по това как пишат, но това е отделен въпрос).
Comment
Comment