Какво четеш в момента

[Kaiser]

Льо Клезио получи Нобеловата награда за литература. Официалното признание гласи: "author of new departures, poetic adventure and sensual ecstasy, explorer of a humanity beyond and below the reigning civilization".

Започнаха да издават (стабилно) Дорис Лесинг.

Две чудесни заглавия ми попаднаха тези дни: Збигнев Херберт - Натюрморт с езда и Салваторе Сетис - Бъдещето на "класическото".

[Док Холидей]

странно
и аз си взех херберт, но поезията
чета реймънд карвър - катедрала и късмет и тъй като може да ти е интересно, намерих си един роман на дьоблин, който не знаех, че е издаван на български - хамлет или краята дългата нощ. всъщност напоследък наистина си взех много неща - лотман, лоуентал, камю бернхард, марсел мос, виан, батай. наистина много неща.
и съм доволен.

[кало]

Едуардо Мендоса - след "Загадката на омагьосаната крипта", дойде ред на "Маслиновият лабиринт" - четат се за по два-три часа. Прекрасна абсурдна сатира на криминалния роман, черния роман и кримките като цяло, а защо не и на голяма част от цялата литература.

[Kaiser]

Натюрморт с езда на Херберт се оказа наистина чудесно откритие. Едно усещане за близост, особено родство с нещо вече четено и приятно изживяно - навярно "изживяното" са текстовете на Киняр. Сега търся томчетата с поезия и есетата, по-специално Варварин в градината.

Взех си Африканеца на Льо Клезио.

Разни книжни терзания. Питам се за смисъла на издания като онези "нови" и "луксозни" томчета на Чосър и Милтън. Така ли са изглеждали книгите, които онзи млад Школар от Оксенфорд така ревниво е пазел?

"до одъра си имал наредени
двайстина книги - черни и червени,
които и за купища пари,
и за дворци не би сменил дори"

[Коцето]

Жан-Луй Дюфур, Морис Ваис - "Войната през ХХ век".

[killerqueen]

"възход и падение на Германия:1914-1945" на доц. Спиридонов - страхотна книга

[Panzerjaeger]

Основа на книгата “Възход и падение на Германия:1914-1945” са лекционните курсове на университетите "Фридрих Шилер" в гр. Йена и "Филипс университет" в гр. Марбург, Германия.

Има и дълъг списък с използвана литература в различни раздели – Втори Райх, Ваймарска република, Третият Райх, икономика, военно дело и т. н. т.

[H_O_B]

"Management gurus" чета сега и следва "How wars end".

[albireo]

Абе напоследък нещо се сдобих със свободно време и се върнах към стария навик, да чета по няколко неща наведнъж. Обикновенно нещо несериозно, нещо сериозно (художествена творба) и някое сериозно изследване.
Та в момента несериозното е ето това

много приятна алтернативка, пълна с про-колониални нотки и яки steampunk елементи (компютри на Бабидж големи колкото ЖП гара, дирижабли и автомобили задвижвани от двигатели на стърлингов принцип и т.н.). Британската Империя се е индианизирала - всички ядат виндалу, принцесата има червена точка на челото и носи сари. Японците са големия враг, руснаците абсолютното зло, французите са галантни, ценят хубавото кафе, Европа е опустошена и пълна с диваци и канибали, поклонници на Кали искат да разрушат империята и прочее викториански чудесии навсякъде. Много се забавлявам.
btw - алтернативният свят е доста подходящ за някоя игра. Достатъчно плътен е за добър игрови бекграунд и достатъчно нереален, за да не заплашва да залее и удави играта в подробности и детайли. От типа на "Ултиматория" на Даниц, но с повече цветове и аромати...

Сериозното е "Чевенгур", който ми е натоварващ за четене, точи ми се бавно и някак си страшно ми напомня за "Сто години самота". Но пък е силен.

Иначе продължавам бавно и с наслада да си чета Зубер, главите за немското планиране от 1871 нататък, са интересни само по себе си, дори и без връзката им с ПСВ. Те пък дават много добра основа, за една чисто военна игра от епохата . Колкото до основната проблематика в книгата - засега се въздържам от по-сериозни коментари.
Отделно обаче си чета Дюби - "Трите съсловия". Ебати книгата! Така трябва да се пише за Средновековие!

[Док Холидей]

Започнах вчера среднощ, съпроводен от Лолита с Джерами Айрънс. Ням и безгласен, мълчейки дори за доброто.

Чета Какво четеш в момента.

Изписавам темата като книга. Защото тя е една книга, и трябва да бъде мислена като такава. Има думи, които сякаш настоятелно приканват да бъдат изказани отново, дълго след написването. Не мога да им вдъхна нов живот, мога да обглася спомена само пред себе си. Един личен говор:

"За луди не ми се говори. И без това достатъчно говоря за себе си (Док Холидей)"

Псевдо-Пушкин пише: "Покупката на нови книги е удоволствие, отделно от четенето: разглеждаш, миришеш, прелистваш - това само по себе си е щастие. Достъпността на книгата, която винаги мога да използвам, ми придава увереност... Смятам, че жените и книгите са доста подобни."

"Изпитвам някаква фетишистка страст - красиви по 800 страници А5. Определено съм фетишист.

Нищо лошо. Обичам да дишам хартията на книгите. Бих казал, че от това произтичат само приятни изживявания" (Док Холидей)

"В аромата от страниците на една нова книга има нещо особено интимно, което свързва завинаги читателя с произведението" (mellisa)

Новалис: "Младостта е един безкраен поглед към бъдещето."

"Е, това е то младостта - желанието да се отдадеш напълно на едно конкретно нещо, съчетано със свещеннослужителско отношение към текста" (gollum)

Една книга на Откровението.

Лични посвещавания

Предисловие. "Нещо от нашата душа ни напуска в удоволствието"

I. "Писането. Киняр и Гео Милев. Овладяването на "кенефния стил и кенефния читател" на Бъроуз"

"Кайзер, направи нещо по въпроса текстът ти да се вижда до края на реда а не да биеш enter когато ти хрумне" (Зог)

II. "Аватарите или към архетипове на човешката деструктивност"

II.1. Юнг

"Ако това на аватара ти е Юнг бих те помолил да го махнеш" (Док Холидей)

II.2. Витгенщайн

"Но всъщност Кайзер все още няма право да ми се смее. няма и да има" (Док Холидей)

III. "Битката на Литературите"

"Хората трябва да се подкукуросват и да им се казва кои неща са откровено глупави. нямам време да доказвам както казваше един от детската градина" (Док Холидей)

"...точно така - никаква толерантност мамка му!" (albireo)"

IV. "Ролан Барт. Писането като осмисляне"

"Ролан Барт е мухлясал френски ляв интелектуалец... Четат го чувствителни грозни девойки и пъпчиви младежи, които стават куул в собствените си очи... Амин" (Хана)

"...реално съм млад пъпчив стеснителен французин-травестит на име gollum" (Kaiser)

V. "Най-красивото заглавие"

"Bluecher: the Mad Prussian" (от Sir Gray и Imperial)

VI. "Лабиринти на горчивината"

"Батай - след "История на окото" ще чета негови неща само в моменти, когато съм много отвратена от света" (Хана)

VII. "Триптих към скептицизма"

"Емил-Мишел Чоран: Тетрадки 1957-1972. Прекланям се пред величието на този оптимизъм за самоунищожение и самота. Силна книга за търсенето и самотата."

"Емил-Мишел Чоран: Сълзи и светци. Признавам, че започвам да развивам зависимост спрямо текстовете на този румънец..."

"Емил-Мишел Чоран: Шемет на скептицизма: силогизми на горчивината. Вече съм напълно зависим..."

Послеслов. "Всичко останало трябва да се прочете"

Бог да те благослови.
гугъл ме препрати към тази страница докато търсех откъде мога да си взема Шемет на скептицизма.
Можеш ли да ми я намериш?

Както и Изкушението да съществуваш.

[Хана]

Четенето на стари мнения и теми е признак на помъдряване? оглупяване? скука? носталгия?

Тази тема (или дори този форум) трябваше да съществува дори само за да пише Кайзер мненията си. Лично мнение. Надявам се никой да не се обиди.

[княз Крылов]

Късно, Хана! Вече съм се обидили ;(

[Kaiser]

Имах малки, досадни, пречещи проблеми с компютъра тия дни, та затова така грубо не съм писал - предполагам щом си намерил тези мои литания си достигнал и до дискусията за Чоран. За книгите - ще видя какво мога да изровя.

[TERZIev]

в момента съм на номер 9 от поредицата 1000 неща, които трябва да знаем за България
м/у другото някой да си я купува?

[Kaiser]

Успех в голямото четене.

(отново) Закуска в Тифани - докосването със стила на Капоти ми подейства както винаги невероятно магнетично.

+ (отново) Сидхарта на Хесе - има книги, пред които стотици други просто бледнеят.