Какво четеш в момента

[Док Холидей]

Дзифт

[Суворов]

Павел Судоплатов - "Кремъл и Лубянка: Спецоперации 1930-1950"

[Док Холидей]

http://capital.bg/show.php?storyid=535390

не го чета в момента

[lobo]

Първата част на "Изтокът и българите.Етноландшафт и етногенезис" на Ангел Личков.След нея ме очаква втората част"Българите от Имеон към Хумар и Плиска".Имам си чудесна занимавка.

[Archangel]

доста добра книга.. препоръчвам ви я

[Shelenberg]

Сега чета "Внимание танкове" на Хайнц Гудериан

[Kaiser]

не го чета в момента

Има капитал и капитал, и тъй щото интелектуалните натрупвания са нещо важно предложената податка ми се стори неимоверно интересна. И споделям интереса си точно тук.

Живеем във времена, в които да напишеш нещо с пениси и драйфане е въпрос или на висша естетика или на тотален кич. Пленително достойнство на "Младост без Младост" е как зад всичко привидно делнично-хаотично-и-депресивно прозират твърде изискани, изискващи, взискателни сенки. В After Theory на Тери Игълтън четем: "Intellectual matters are no longer an ivory-tower affair, but belong to the world of media and shopping malls, bedrooms and brothels". Всеки може да говори за пениси и драйфане, но не всеки може да пише, да сътвори от това литература.

И тук се появява нещо друго - знайно е, че литературата е скрита, фалшива, изкуствена, "онова, което не е изложено на улицата" (по думите на Милър). Опитваш се да пренесен онези дълбоки неща, които не си записал, но които трябва да запомниш. Започнеш ли да пишеш привидно бягаш от живота, от правилата, но попадаш в ново пространство със свои правила, така отново не разполагаш със себе си. Текстът всъщност е много деликатен към тези теми. Напомни ми (по особен начин) на един от разказите ("Мухата и нейното въздействие върху господин Бодли") в Ябълката на Мишел Фейбър, който прочетох наскоро. Викториански джентълмен изпада в нервен срив, причинен от размисли за преходността на битието, разрив задействан от такова невинно събитие като кацането на муха върху задника на една проститутка (да отбележим великата роля на насекомите в литературата, били те бръмбари или мухи). И двата текства завършват играейки си със съня - викторианската епоха заспива преоблечена в своя кух морал, за да се събуди в модерната естетическа безпътица на "не съм се превърнал в бръмбар, но не съм и човек".

Стилът е онова, което никой потънал в литературата и особено - възпитан в канона на Буковски и Милър, или дори на Бегбеде и Уелбек - не би използвал, дори направо гребал с шепи и разпръсквал като магична ароматна вода към сетивата на бедните читатели, с техните задръстени обоняния. Разбира се има го и героичното. Разкривено и изхабено от своето приказно съдържимо, т.е. напълно съвременно. Странстванията отвеждат в търбуха на някой панелен комплекс, под кулата от девет етажа на принцесата, жълто чудовище го приема в гнусните си обятия, в които той иска да повърне. Героят подрива тотално фигурите на своите архаични предтечи - цикълът на пътуването не води до нищо друго освен да описва безполезното, мъчително въртене на бръмбъра около окръжността на дупката. Това няма да го довърши, но нищо няма да се случи, че да достигне Отвъд.

В заключение на само ще добавя, че "Младост без Младост" е добър текст, който си струва да бъде прочетен. И надявам се, струвало си е да бъде написан.

P.S. Бележчиците поместващи се след "Младост без Младост" в по-голямата си част са отчайващо нелепи (какво ли се е изприказвало и на живо!?). И все пак в това има нещо дразнещо-ласкателно.

[Вачко]

Сега довършвам ``Цар Плъх`` и най-после успях да си намеря ``Искрица живот``-Ремарк.Някакви други идеи?

[княз Крылов]

аз пък взех да чета Ночной дозор - и наистина е по-добре от филма (по-ясно е какво и защо става)

[aiwara]

Сега чета "Внимание танкове" на Хайнц Гудериан

и аз така, макар че си я взех преди 2 месеца, все не ми оставаше време да я прегледам. Сега обаче ще го направя.

[Стич]

"Мабиногион. Келтски легенди"

[Guy de Mont Ferrand]

"Мабиногион. Келтски легенди"

Ех, това колко е добро Искрено ти завиждам, ако го четеш за пръв път

[Стич]

Ех, това колко е добро Искрено ти завиждам, ако го четеш за пръв път

Благодаря Не е за пръв път, но някои книги обичам да ги препрочитам в зависимост от настроението си. Тази наистина е въздействаща...

[Glenn Miller]

Някой от преждеписалите ( bigbeer ) беше споменал, че четящите трупат печал.
Вярно е ! Току - що прелистих влоговата си книжка и ме обзе неописуема печал Боже, колко мъка има на този свят !

[Ханс]

When one reads any strongly individual piece of writing, one has the impression of seeing a face somewhere behind the page

Eric Blair



връзка