Всички форумни питомци бяха насядали в трепетно очакване около камината, която пръскаше уют и искри. Някои даже бяха налягали. Повечето дори спяха от напрежение.
Огънят бушуваше като на емигрантски купон в Париж преди месец. Не беше ясно дали идва от немците или от руснаците. Най-вероятно идваше от газовите камери под кревата на Шеленберг.
Руснаците в компанията бяха Виталий и Динлин, така че надали идваше от тях, пък и във форума скоро не бяха говорили за Сталин, че да ги обстрелват Фашо и компания.
- Това е 152-рата ми Коледа, мислите ли, че мога да се надявам на нещо изненадващо? - измърмори Док Холидей, gunman & gambler since 1852. - Последния път получих туберкулоза...
- Погледни ми аватара, господин каубой - саркастично се обърна ISTORIK. - Аз съм дядото на дядо Коледа. Гандалф е фарфалак в сравнение с мене... а и не бачка с интернет. БТК когато им прокара интернет ще спра да слагам линкове!
- Ооо даскале, скрий се, па се намери и после ми погледни аватара - намеси се Делбрюк и зъбите му осветиха стаята с изящна 24-каратова усмивка, защото той отдавна бе продал душата си на форумния съвет. - Аз пък съм прадядото на дядо Коледа. В детската градина Гьоте написа трагедия за мен...
- Ми ти си си трагичен - отбеляза Мелиса и се зарови в диалозите на Платон за да открие дали великият философ е казал нещо за още по-великия Делбрюк. След 5 минути тя нададе тържествуващ крясък и тъкмо да прочете нещо Док Холидей дръпна книгата и с блажена физиономия използва корицата, за да си направи нова интелектуална...
- ...чекия? - suggested албирео.
- ...лула... - продължи разказа си фон Ханщайн.
Огънят пропукваше и припламваше като от време на време дори прехвръкваше. Така се стигна до неприятен инцидент, чиято жертва стана невинната като сняг и почти толкова чиста Мелиса. Докато нагъваше "тайно" шоколадите под елхата, една искра я подпали и тя избухна в истерични и неконтролируеми като психиката на притежателката си пламъци. Тя изгоря като шишарка пред изумения поглед на Док Холидей, който разтегна лицето си във вАрвежна усмивка и се задоволи просто да отбележи:
- Cool - като продължи да дъвче клавиатурата си BenQ модел 1875.
Мелиса нагъваше "тайно", също колкото "тайно" сключваше договорите си, така че "никой" не разбра какво се случи.
В окопа цареше скука: беше Коледа, а нямаше подаръци. В душите на момчетата беше сиво като скин на Бойна Слава и тихо като коледно стихотворение на Смирненски.
Но... изведнъж се чу звън! В окопа се спогледаха с недоумение: това пък що за оръжие беше? Никой не очакваше дядо Коледа да изколи 20 момчета с джобно ножче... Не го бяха обсъждали във Военно-въздушен. Но не бе оръжие, беше шейна, теглена от 6 еленски сили с двигател "Майбах" под купола, и дядка с червен нос напет като командир на танков екипаж през 1941 почти пред Москва. (Екипажът в случая се състоеше от малолитражни войничета, облечени с червени униформи, плюс медицинсска сестра с бяла рокля и чар изваден от нафталина на порнофилм с Джена Джеймсън в детските й години).
- Я да видим сега, момчета и момичета, кой какво си е поръчал за Коледа, дали е слушкал и папкал и дали ще го получи - каза дядката.
- Всички ще си го получат!!!!!!!!!!!!! - отвърна призрака на Мелиса и се скри в купата с ошафа.
- Гледам тук са ми писали няколко момченца, че искат корабчета. Я сега да видим, на Одзавчо едно японско корабче, заповядай, мойто момче. Одзавчо, дяда, на ти и тая снимка на Одзава да си смениш аватара, не ти ли писна 60 години с нея да караш? На Де Ройтерчо - едно немско корабче, защото е слушкал и е папкал. На Гоги - също едно немско корабче, защото не е слушкал и не е папкал.
Гоги се нацупи и излезе от окопа. Един случаен куршум изстрелян от майор Кьониг прекъсна немирния му път. Той винаги бе казвал, че мрази "Враг пред портата". Но "Враг пред портата" никога не бе казвал, че мрази Гоги.
Хауптман, който от две години идваше в къщурката само за Коледа се обади:
- Казват, че единственото по-точно нещо от точен вражески огън е точен приятелски огън... но нейсе, всички оръжия се правят в Тайван.
- Дядо Коледа, дядо Коледа, аз исках танкче и червена спортна количка с дистанционно - извика Имперко и очите му грейнаха като лоени свещи през 1944-та когато свещинте вече бяха кът...
- Не може и двете, мойто момче, не си слушал чак толкова, избери си едното. - добродушно рече дядо Коледа.
- Ъъъъ, тогава количката, омръзнаха ми вече танкчетата. Кьорфишеци са.
И Имперко си взе количката и започна бясно да си играе с нея като скоро я лиши от врати.
- За да може екипажа да излиза по-бързо!
- Империалчо, имам втори подарък за теб - една ножичка да вземе да те подстриже някой, че Снежанка вчера те обърка с Мери Кристмас. - дядо Коледа подаде на Имперко една малка ножичка за филиране.
Имперко стисна количката и от нея остана само счупен спомен.
- Другия път да не ми носиш такава, а да ми донесеш количка-мицубишка, дърт пумпал такъв! - изрева той.
Дойде ред на Док Холидей, а.к.а. Ерих фон Манщайн.
- Аз искам, дедо, една студентка, руса ако може. Инак ще протрия жезъла!
- Ееее, дедовото, не може така, то всички искат руси студентки. Една е Хелга не може да огрее всички! Пък и не си слушкал, а за папкането думи няма, я се погледни, 60 кила живи мощи. Затова - ето ти една черничка, грозничка, че и куцичка.
- Аааа, не искам грозна и куца, не искааааааааам - зарева Ерихчо.
- Е, айде сега, няма да я караш да марширува в леглото, я.
- Не искаааааааам! Парабелум ще ми я вземе да я учи на нацистки маршове.
(това не беше далеч от истината, защото дядо Коледа тъкмо вадеше едно CD с ремиксове на Ерика и Wir sind die braune soldaten за Парабелум)
Дойде ред и на момиченцата.
- На момиченцата съм донесъл по една кукла Барби.
- Ама как Барби!!! възмути се Хани. Ние не сме такива и с кукли не си играем.
- Аз си бях поръчала 2 литра кръв, бе дядо Коледа, каква Барби! проплака Дракулеска.
- От утре да почнете да четете форума на списание Ева - скастри ги Дядото, - Каква е тази история, че и военна, това играчка за момичета ли е? Че догодина не Барби, а здрава гьостерица ще ви донеса!
Двете момичета тъжно си тръгнаха.
- Да си гледа работата прошепна Хани от дъното на окопа. - Скапан пумпал.
(следва продължение)
Огънят бушуваше като на емигрантски купон в Париж преди месец. Не беше ясно дали идва от немците или от руснаците. Най-вероятно идваше от газовите камери под кревата на Шеленберг.
Руснаците в компанията бяха Виталий и Динлин, така че надали идваше от тях, пък и във форума скоро не бяха говорили за Сталин, че да ги обстрелват Фашо и компания.
- Това е 152-рата ми Коледа, мислите ли, че мога да се надявам на нещо изненадващо? - измърмори Док Холидей, gunman & gambler since 1852. - Последния път получих туберкулоза...
- Погледни ми аватара, господин каубой - саркастично се обърна ISTORIK. - Аз съм дядото на дядо Коледа. Гандалф е фарфалак в сравнение с мене... а и не бачка с интернет. БТК когато им прокара интернет ще спра да слагам линкове!
- Ооо даскале, скрий се, па се намери и после ми погледни аватара - намеси се Делбрюк и зъбите му осветиха стаята с изящна 24-каратова усмивка, защото той отдавна бе продал душата си на форумния съвет. - Аз пък съм прадядото на дядо Коледа. В детската градина Гьоте написа трагедия за мен...
- Ми ти си си трагичен - отбеляза Мелиса и се зарови в диалозите на Платон за да открие дали великият философ е казал нещо за още по-великия Делбрюк. След 5 минути тя нададе тържествуващ крясък и тъкмо да прочете нещо Док Холидей дръпна книгата и с блажена физиономия използва корицата, за да си направи нова интелектуална...
- ...чекия? - suggested албирео.
- ...лула... - продължи разказа си фон Ханщайн.
Огънят пропукваше и припламваше като от време на време дори прехвръкваше. Така се стигна до неприятен инцидент, чиято жертва стана невинната като сняг и почти толкова чиста Мелиса. Докато нагъваше "тайно" шоколадите под елхата, една искра я подпали и тя избухна в истерични и неконтролируеми като психиката на притежателката си пламъци. Тя изгоря като шишарка пред изумения поглед на Док Холидей, който разтегна лицето си във вАрвежна усмивка и се задоволи просто да отбележи:
- Cool - като продължи да дъвче клавиатурата си BenQ модел 1875.
Мелиса нагъваше "тайно", също колкото "тайно" сключваше договорите си, така че "никой" не разбра какво се случи.
В окопа цареше скука: беше Коледа, а нямаше подаръци. В душите на момчетата беше сиво като скин на Бойна Слава и тихо като коледно стихотворение на Смирненски.
Но... изведнъж се чу звън! В окопа се спогледаха с недоумение: това пък що за оръжие беше? Никой не очакваше дядо Коледа да изколи 20 момчета с джобно ножче... Не го бяха обсъждали във Военно-въздушен. Но не бе оръжие, беше шейна, теглена от 6 еленски сили с двигател "Майбах" под купола, и дядка с червен нос напет като командир на танков екипаж през 1941 почти пред Москва. (Екипажът в случая се състоеше от малолитражни войничета, облечени с червени униформи, плюс медицинсска сестра с бяла рокля и чар изваден от нафталина на порнофилм с Джена Джеймсън в детските й години).
- Я да видим сега, момчета и момичета, кой какво си е поръчал за Коледа, дали е слушкал и папкал и дали ще го получи - каза дядката.
- Всички ще си го получат!!!!!!!!!!!!! - отвърна призрака на Мелиса и се скри в купата с ошафа.
- Гледам тук са ми писали няколко момченца, че искат корабчета. Я сега да видим, на Одзавчо едно японско корабче, заповядай, мойто момче. Одзавчо, дяда, на ти и тая снимка на Одзава да си смениш аватара, не ти ли писна 60 години с нея да караш? На Де Ройтерчо - едно немско корабче, защото е слушкал и е папкал. На Гоги - също едно немско корабче, защото не е слушкал и не е папкал.
Гоги се нацупи и излезе от окопа. Един случаен куршум изстрелян от майор Кьониг прекъсна немирния му път. Той винаги бе казвал, че мрази "Враг пред портата". Но "Враг пред портата" никога не бе казвал, че мрази Гоги.
Хауптман, който от две години идваше в къщурката само за Коледа се обади:
- Казват, че единственото по-точно нещо от точен вражески огън е точен приятелски огън... но нейсе, всички оръжия се правят в Тайван.
- Дядо Коледа, дядо Коледа, аз исках танкче и червена спортна количка с дистанционно - извика Имперко и очите му грейнаха като лоени свещи през 1944-та когато свещинте вече бяха кът...
- Не може и двете, мойто момче, не си слушал чак толкова, избери си едното. - добродушно рече дядо Коледа.
- Ъъъъ, тогава количката, омръзнаха ми вече танкчетата. Кьорфишеци са.
И Имперко си взе количката и започна бясно да си играе с нея като скоро я лиши от врати.
- За да може екипажа да излиза по-бързо!
- Империалчо, имам втори подарък за теб - една ножичка да вземе да те подстриже някой, че Снежанка вчера те обърка с Мери Кристмас. - дядо Коледа подаде на Имперко една малка ножичка за филиране.
Имперко стисна количката и от нея остана само счупен спомен.
- Другия път да не ми носиш такава, а да ми донесеш количка-мицубишка, дърт пумпал такъв! - изрева той.
Дойде ред на Док Холидей, а.к.а. Ерих фон Манщайн.
- Аз искам, дедо, една студентка, руса ако може. Инак ще протрия жезъла!
- Ееее, дедовото, не може така, то всички искат руси студентки. Една е Хелга не може да огрее всички! Пък и не си слушкал, а за папкането думи няма, я се погледни, 60 кила живи мощи. Затова - ето ти една черничка, грозничка, че и куцичка.
- Аааа, не искам грозна и куца, не искааааааааам - зарева Ерихчо.
- Е, айде сега, няма да я караш да марширува в леглото, я.
- Не искаааааааам! Парабелум ще ми я вземе да я учи на нацистки маршове.
(това не беше далеч от истината, защото дядо Коледа тъкмо вадеше едно CD с ремиксове на Ерика и Wir sind die braune soldaten за Парабелум)
Дойде ред и на момиченцата.
- На момиченцата съм донесъл по една кукла Барби.
- Ама как Барби!!! възмути се Хани. Ние не сме такива и с кукли не си играем.
- Аз си бях поръчала 2 литра кръв, бе дядо Коледа, каква Барби! проплака Дракулеска.
- От утре да почнете да четете форума на списание Ева - скастри ги Дядото, - Каква е тази история, че и военна, това играчка за момичета ли е? Че догодина не Барби, а здрава гьостерица ще ви донеса!
Двете момичета тъжно си тръгнаха.
- Да си гледа работата прошепна Хани от дъното на окопа. - Скапан пумпал.
(следва продължение)
:tup: 
Comment