Преместих мненията в съответната тема във форум ВСВ (линк).
Хана, съгласен съм, че тук е раздел за обсъждане на литература, кино и прочее, напомнянето ти е съвсем на място. Но темата и преди отиде малко по-далеч от това (включително и в твоя текст от пост #5: "най-голeмите разрушения и жертви от бомбардировки (поправете ме ако греша) през ВСВ" (което не е точно и тук идва ролята на фактите: по същото време са бомбардирани много градове, като Дрезден не е най-тежко бомбардирания от тях: Дрезден е разрушен на около 50% (центъра - 87%); Бремен, Хановер и Нюрнберг са разрушени на 51%; Есен и Дармщад - 52%; Аахен, Мюнстер - 56%; Вилхелмсхафен - 63%; Кьолн - 64%; Дортмунд - 65%; Касел - 68%), Отделно има далеч по-тежки бомбардировки в други моменти (Хановер, Токио, да не говорим за атомните)). Почти веднага темата тръгва към моралната оценка на бомбардировката. Но едно е ясно: независимо от наличието на военни цели в града (част от тях са поразени от бомбардировката, като сред тях са и военни болници), все пак основните разрушения се падат на
Да си призная, струва ми се, че ако ще се занимаваме с етични оценки в историята (достатъчно сериозни историци от миналото смятат, че подобно нещо е нужно), то това трябва да стане в тази тема. Но с уточнението, че никоя морална историческа оценка не следва да е релативистична, да се прави извън контекст - включително този, в който са разположени жертвите.
Що се отнася до самата книга - навремето ми се стори много добра. Във връзка с нея (а и извън нея) аз лично бих обсъдил въпроса за ролята на изкуството в създаването на исторически митове (не "Кланица ¹5" създава този мит, разбира се, но върху някои хора въздейства чрез нея - например, върху мен), в сравнение с ролята им като своеобразен "изобличител", "пример" за насилите, за ужасите на войната. Ако ги поставим на блюдата на кантара, кое ще натежи повече?
Въпросът е и в друго - за какво се използва този пример, - нещо, което зависи от привеждащия го. Не рядко "ужасите на войната" се ползват не за друго, а като оправдания-обвинения, което ги обезсмисля, поне според мен.
Между другото, пак в литературата описания-предупреждения за такива трагедии започват да се появяват почти едновременно с полета на първия самолет.
Хана, съгласен съм, че тук е раздел за обсъждане на литература, кино и прочее, напомнянето ти е съвсем на място. Но темата и преди отиде малко по-далеч от това (включително и в твоя текст от пост #5: "най-голeмите разрушения и жертви от бомбардировки (поправете ме ако греша) през ВСВ" (което не е точно и тук идва ролята на фактите: по същото време са бомбардирани много градове, като Дрезден не е най-тежко бомбардирания от тях: Дрезден е разрушен на около 50% (центъра - 87%); Бремен, Хановер и Нюрнберг са разрушени на 51%; Есен и Дармщад - 52%; Аахен, Мюнстер - 56%; Вилхелмсхафен - 63%; Кьолн - 64%; Дортмунд - 65%; Касел - 68%), Отделно има далеч по-тежки бомбардировки в други моменти (Хановер, Токио, да не говорим за атомните)). Почти веднага темата тръгва към моралната оценка на бомбардировката. Но едно е ясно: независимо от наличието на военни цели в града (част от тях са поразени от бомбардировката, като сред тях са и военни болници), все пак основните разрушения се падат на
Да си призная, струва ми се, че ако ще се занимаваме с етични оценки в историята (достатъчно сериозни историци от миналото смятат, че подобно нещо е нужно), то това трябва да стане в тази тема. Но с уточнението, че никоя морална историческа оценка не следва да е релативистична, да се прави извън контекст - включително този, в който са разположени жертвите.
Що се отнася до самата книга - навремето ми се стори много добра. Във връзка с нея (а и извън нея) аз лично бих обсъдил въпроса за ролята на изкуството в създаването на исторически митове (не "Кланица ¹5" създава този мит, разбира се, но върху някои хора въздейства чрез нея - например, върху мен), в сравнение с ролята им като своеобразен "изобличител", "пример" за насилите, за ужасите на войната. Ако ги поставим на блюдата на кантара, кое ще натежи повече?
Въпросът е и в друго - за какво се използва този пример, - нещо, което зависи от привеждащия го. Не рядко "ужасите на войната" се ползват не за друго, а като оправдания-обвинения, което ги обезсмисля, поне според мен.
Между другото, пак в литературата описания-предупреждения за такива трагедии започват да се появяват почти едновременно с полета на първия самолет.
Comment