If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Добри филми (не на военна или историческа тематика)
Big Fish може и да сте го гледали, 2003 излезе. Назад не го зърнах тук. Прекрасен филм, според мен - алегория, философия, приказка, развлекателни моменти...Тим Бъртън е голяма риба! Взе бая награди. Има го в нета.:
Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.
Аз го гледах, но да си призная, не ми допадна кой знае колко. Беше сравнително отдавна, та ще трябва да си напрегна паметта, за да си спомня какво точно не ми допада, но вкратце: твърде маниерен ми е, т.е. точно алегоричната част (а то ако я махнеш друго не остава в този случай). Лично мнение, разбира се.
Аз го гледах, но да си призная, не ми допадна кой знае колко. Беше сравнително отдавна, та ще трябва да си напрегна паметта, за да си спомня какво точно не ми допада, но вкратце: твърде маниерен ми е, т.е. точно алегоричната част (а то ако я махнеш друго не остава в този случай). Лично мнение, разбира се.
Ами...честно да ти кажа, Ам Гъл (както страхотно те преведе Любо Николов ), от всяка приказка като махнеш алегоричната част (камо ли тия на Оскар Уайлд или на Андерсен) ще останат едни сухи нехудожествени дрожди, с каквито е пълно. Пък и в случая се касе за режисьорско виждане върху роман-приказка на Даниъл Уолъс "Роман за Митичните Пропорции", който сам настоява за този художествен похват - алегория.
Но, да - лично мнение твое си.
Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.
Всъщност "Ам-Гъл" не е находка на Любо Николов, а на една преводачка, чието име в момента ми убягва - ще трябва ад проверя, - става въпрос за първото издание да "Билбо Бегинс или дотам и обратно", където, впрочем, Torbins е оставено "Торбинс", а не е преведено "Бегинс", както прави Николов. Впрочем, след като ти е попадало това издание, предполагам ще разпознаеш и аватара ми, направена а ла Чуклев (чийто илюстрации много харесвам).
За останалото си прав - филма е приказка, аз харесвам приказките, но точно тази не ми допадна - въпрос на вкус. А иначе в зависимост от приказките - може и да остават доста други неща, след като махнеш алегориите .
Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.
Не, но си прав - Красимира Тодорова беше името, което търсех. А става въпрос за стари спомени - някъде в 6-ти клас си купих книгата с нейния превод (второто издание, с меки корици и монохромни илюстрации - по-късно си намерих първото, с твърди корици и цветни илюстрации на Чуклев) и я прочетох.
Явно през 21-и век ще излиза по един добър уестърн на всеки 5 години. Ед Харис, Виго Мортенсен и Джереми Айрънс могат напълно да се сравняват с Робърт Дювал и Кевин Костнър в Open Range (2003). Както и с Клинт Уестууд, Морган Фрийман и Джийн Хекман в Unforgiven (1992).
Е, чак пък толкоз, туй чудо е изключително несравнимо с Unforgiven, а лично според мен отстъпва значително дори на Open Range. Грехота си е да сравняваш Ед Харис с Клинт.
Туй чудо е малко по-добро от римейка на 3:10 to Yuma. Иначе става.
Е, чак пък толкоз, туй чудо е изключително несравнимо с Unforgiven, а лично според мен отстъпва значително дори на Open Range. Грехота си е да сравняваш Ед Харис с Клинт.
Туй чудо е малко по-добро от римейка на 3:10 to Yuma. Иначе става.
За вкусове е известно, че не може да се спори, но все пак - много ми хареса диалога, конкретно използваните думи и изрази - лъхаха на старо. И малък бонус - предишният уестърн на Виго Мортенсен (ако не броим "Хидалго") беше преди 20 години - Young guns II
"No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Е, може би не е чак като "Unforgiven", но "Appaloosa" никак не е зле - лично мнение, разбира се. След като Динайн го спомена си го потърсих и гледането му остави доста положителни впечатления. Историята може би няма същия заряд като тази в "Unforgiven". "Open range" чака реда си за гледане.
Не е никак лошо. Тоя къдравият дебеланко напоследък е супер продуктивен. Кевин Смит е довел и цялата си тайфа от идиоти. Това с "летящия холандец" е култово
Гледах го вчера, и се радвам че някой вече ме е изпреварил за коментар С две думи: филм класика, още от премиерата! A с една: masterpiece! Клинт е наистина голям, дали в кадър или зад камера ("Река на тайните" например), този човек е благословен да прави от киното изкуство (при това в наше време). А диалозите направо са уникални! Лично аз го изгледах на един дъх. Някъде четох че Клинт няма намерение да се снима повече и сега си мисля че Gran Torino е възможно най-добрия начин да го запомня като актьор. Дано има сили да ни радва още с режисьорските си умения. Ей го на, и Джулито кифлата, номинация за оскар, ама в негов филм!
Comment