Добри филми (не на военна или историческа тематика)

[Dinain]

Гледах "12" след като чух добри отзиви за него и не останах разочарован. Това е, защото и не очаквах много по начало. Хубава камера, аудио, визия, с една дума - технически издържан. И представя руската душевност по един доста директен начин. Дотук обаче свършват достойнствата на филма. Ужасна мудност (филмът е над 2 часа и половина, но изглежда като поне 4), паузи между репликите по 5 секунди, изречения, който отнемат по половин минута. Актьорската игра на моменти е меко казано неубедителна, диалозите - още повече. Персонажите изпитват нужда постоянно да избухват в сърцераздирателни монолози без никаква връзка с контекста и да разказват екзотични истории на границата на подигравка със зрителя, които може и да задържат вниманието, но не допринасят с абсолютно нищо за развитието на историята. Като например директор на гробище, който мамел клиентите си, с парите им построил училище с компютърна зала с плазмени екрани (в родното си село), освен това имал 21-годишна любовница с ей-такива големи очи, заради нея имал по 3 полюции на ден и пишел любовни стихове, а сега трябвало да я вземе от летището, така че да приключваме заседанието по-бързо!Говорим за съдебно жури, което решава съдбата на младеж, обвинен в убийство. На всичкото отгоре пичът успя да застане така пред светлината, че почти му се видя аурата. 'Дет се вика - WTF?!

Имаше и едни съвсем излишни батални сцени. Накратко - много добро техническо изпълнение, но слаб сценарий, абсурден диалог и тегаво действие. Прекалено много напомня филм от 50-те години, когато не се е правило кино, а се е снимал театър...

ПП Не съм гледал оригинала от 57-а, но филм с подобна тематика е Runaway jury, където поне състава на журито е по-разнороден. В това от "12" не знам как нямаше нито една жена, а само мъже, и то всичките от 40 нагоре...

[gollum]

Аз съм гледал оригинала, но твърде отдавна, така че едва ли мога да се опирам сигурно на тогавашната си оценка. Но тогава ми допадна и то много, Но може би това е така, защото:

Прекалено много напомня филм от 50-те години, когато не се е правило кино, а се е снимал театър...

аз предпочитам театър. Не театрален театър, де (което бояснява защо съм се отказал да гледам театър на живо). Разбира се, това си е въпрос на вкус.
Но да уточня - "Runaway jury" е различен тип филм, съвпадението е само повърхностно (с оригинала, де, а русикя филм не съм го гледал). Впрочем, имаше и някакъв по-нов сащиански римейк пак на същия филм, но не съм го гледал.

Персонажите изпитват нужда постоянно да избухват в сърцераздирателни монолози без никаква връзка с контекста и да разказват екзотични истории на границата на подигравка със зрителя, които може и да задържат вниманието, но не допринасят с абсолютно нищо за развитието на историята.

Тук ще се съглася по-принцип - това е чест проблем далеч не само на руското кино (за нашето пък да не говорим, при това не само киното). Но това не е киното, което се прави като театър, а актьорите, които театралничат, защото смятат, че това е същината на актьорската игра .

[Dinain]

Но това не е киното, което се прави като театър, а актьорите, които театралничат, защото смятат, че това е същината на актьорската игра

Това имах предвид с неубедителната на места игра. Което беше странно, дори едни и същи актьори на моменти играеха много естествено и убедително, а после изведнъж "превключваха" на театралничене. Но проблемът няма как да е само в актьорската игра, защото тия монолози трябва да са си заложени в сценария по начало.

аз предпочитам театър. Не театрален театър, де (което бояснява защо съм се отказал да гледам театър на живо). Разбира се, това си е въпрос на вкус.

Аз намирам достойнства и в "кино-театъра" (хаха, че то наистина си има такава дума ) и в киното, и в същинския театър, но точно този не ми се понрави. От този тип по-успешен ми се струва ей този филм. Даже май съм писал за него назад в темата.

Но да уточня - "Runaway jury" е различен тип филм, съвпадението е само повърхностно

Да, така е, но целият процес е илюстриран много по-добре и по-реалистично там. В "12" журито проведе един смехотворен 'експеримент' и въобще обсъждаше делото по един начин на ръба на черната комедия.

[gollum]

Без да разбирам от работата на режисьорите (или драматурзите) все си мисля, че дори и актьорите да имат вина за слаба игра (човешко е), то основна отговорност винаги носи режисьорът - все пак той ги подбира, направлява и прочее, т.е. трябва да се съобразява със слабостите им и силните им страни и да им намира подходящо място. Когато това не се случи, бих обвинил него . Т.е., съгласявам се с теб.

Иначе на мен лично по ми допаднаха нещата в "12 разгневени мъже", отколкото в другия филм. Но си е въпрос на вкус, де. Вероятно защото не търся реалистично представяне на самия съдебен процес в САЩ (което не ме вълнува особено). Някъде бяхме обсъждали, сигурно нееднократно, натурализма, реализма и киното .

[Dinain]

Мда, но аз не се изразих правилно. То и аз не съм участвал в съдебно жури, но съм участвал и наблюдавал няколко пъти в подобен тип "форуми" и имам преки впечатления от начина по който се вземат решения в такава структура. Но и няма нужда да си го виждал всъщност. Имах предвид че Runaway jury илюстрира динамиката, човешките взаимоотношения, както и манипулации, много по-добре, отколкото, примерно, "12". Последният просто представя една неубедителна (поне за мен) картина, където персонажите често вземат немотивирани решения, извъртат се на 180 градуса след смехотворни аргументи на защитата, въобще - държат се нереалистично. Най-нереалистична за мен беше подчертаната инфантилност на част от персонажите, на моменти минаваща в дебилност.

[gollum]

Аз за "12" на Михалков не пиша - не съм го гледал. Както посочих, гледал съм само стария филм от 50-те - "Дванадесет разгневени мъже". И реших, че него имаш предвид със сравнението, но съм се заблудил. Навремето ми се видя доста убедителен, но тогава и аз бях различен.

[pnp5q]

[OT]По принцип, без да съм гледала ни 12-1, ни 12-2:
Като знам как при социализма (и паралелно - появата теории за манипулация, маркетинг, НЛП и пр.) хората бидоха изучени някой друг да мисли вместо тях - и нещо повече - при социализма свикнаха друг да се грижи за тях, се чудя за себе си дали наистина е нереалистична

подчертаната инфантилност

:vsad:
[/OT]

[кало]

Динайн, прости, но филмът изобщо не е за това, за което си мислиш, че е.
Не ти ли е хрумвало, че "театралните монолози" са похват, при това напълно преднамерен? И преиграването - също. И че в космоса няма звуци...
И че процедурата по вземане на решение, ако изобщо в Русия има такова жури от 12 души, изобщо не е цел на този филм? Че то, Дискавъри не може да се похвали с реализъм, а ти го търсиш в художественото кино?!?

А Йода как се държи - реалистично ли? И слънчогледите на ван Гог не са съвсем като истинските...

Ако си все пак си решил да се справиш със сравнително нелеката задача "Михалков", ще ти трябва малко класика - "Робиня на любовта", "Свой сред чужди, чужд сред свои", "Незавършена пиеса за механично пиано", "Очи чорные", като е добре да започнеш с най-лесно смилаемия "Сибирский цирюльник", и минеш на "Утомленные солнцем"...

А дотогава не посягай към Тарковски и "Сталкер"

[Док Холидей]

Едва сега успявам да проумея, че пред мен стои един Родион Романич Разколников /е, в някои издания Расколников, но да не бъдем придирчиви/, който опитва да си придаде фасон със секирка. Почесва ли се, бръсне ли се, не се знае, това в крайна сметка няма никакво значение, защото той е решил големия въпрос на своето време. А именно - има хора, на които е позволено всичко. Те могат да убиват бабички и патриарси без да им мигне окото. Та кало явно се е сметнал за един нов Расколников, който знае как стоят нещата с изкуВството.
Впрочем никога не съм си представял, че Расколников мяза на такава маймуна. Самият Достоевски го описва като извънредно симпатичен младеж още на първите страници на романа.
Този тук по-скоро прилича на Шрек.

Но нека не бъда многословен - кало, недей да даваш акъл там, където никой не ти го е искал. ) Демонстрирането на знания няма да накара патката ти да порастне колкото кулата Монпарнас, нито ще ти спечели орда от почитатели. Запази си словесните фойерверки за друг форум.

[gollum]

Ако си все пак си решил да се справиш със сравнително нелеката задача "Михалков", ще ти трябва малко класика - "Робиня на любовта", "Свой сред чужди, чужд сред свои", "Незавършена пиеса за механично пиано", "Очи чорные", като е добре да започнеш с най-лесно смилаемия "Сибирский цирюльник", и минеш на "Утомленные солнцем"...

А дотогава не посягай към Тарковски и "Сталкер

Кало, хайде да не се обиждаме на кино . Аз (давам пример) съм минал тези всички тези филми (и още доста, но това е друг въпрос и ще си призная, че от тези на Михалков най-много ми допадат "Пет вечери", "незавършена пиеса за механично пиано" и "Няколко дни от живота на Обломов"), въпреки това "Сталкер" въобще не ми допада и го смятам за доста слаб. При все това не бих казал, че творчеството на Тарковски не ми импонира по принцип (определено ми хареса "Андрей Рубльов", "Огледало" също ми допадна - останалите по-малко, сред тях бих отличил "Жертвоприношение", който също с нещо ми хареса). Та мисълта ми е - все пак става въпрос и за вкус, а не само за замерване на елитарност и кой колко сложни филми разбира и гледа . Ако правилно съм разбрал забележката ти към Динайн.

[кало]

Голъм, не си ме разбрал, не се опитам да меря нечия "елитарност", а да опонирам на критиките на Динайн към "12". Надявам се никой да не се е обидил от това, което съм написал, още повече, че предполагам, Динайн може и сам да ми отговори, ако реши.

Иначе - разбира се, че става въпрос за вкус, но критиките на Динайн не са на тази плоскост. Както и моята реплика.

Аз също смятам, че "12" има много трески за дялане.

Репликата за Тарковски, който е ужасно различен от Михалков, е с цел опит да покаже, че към руското кино трябва да се привиква по определен начин, точно както към испанското или пък френското. Съжалявам, че се налага да пояснявам това за неразбралите.

Та мисълта ми е - все пак става въпрос и за вкус, а не само за замерване на елитарност и кой колко сложни филми разбира и гледа

сори, че така си схванал това, което съм написал, но грешката си е твоя.

[gollum]

Явно не съм те разбрал, но така ми прозвуча. Все пак с особеностите на дадено национално кино всички сме наясно (в смисъл, че има особености, а всеки от нас сигурно е запознат и с конкретиката в един или друг случай ), та затова и след споменаването на конкретни режисьори реших, че не за това пишеш. Все пак националните особености са едно - особеностите на конкретен режисьор - съвсем друга работа. Така да се каже, приликите между различните филми в дадено национално кино са много по-малко и малки от разликите между филмите на отделните режисьори. Особено когато се споменава, да речем, Тарковски, който, според мен, далеч не е типичен представител на съветското кино (за основната вълна в него). А и за Михалков това няма да е съвсем точно. Та оттук се получи и недоразумението.

[Dinain]

Кало, пределно ясно ми е че театралните монолози са похват. Но както се опитах да кажа още в първия си пост за "12", аз го разглеждам като филм, а не като театър. Или може би би трябвало да кажа че не го разглеждам като руски филм - не съм много запален по тая школа, признавам си веднага. Та разглеждайки "12" именно като филм, то резултатът е слаб; може режисьорът да е искал да каже много и различни неща, може тези неща да интересни и оригинални, може театралните монолози сами по себе си да са брилянтно изпипани, но всичко това трябва в края на краищата да се съедини за да се получи това, което наричаме филм - някаква история с мотив, интрига, начало, среда, край и т.н. И точно там е провалът според мен - крайния резултат е... трудно гледаем.
Сравненията с Дискавъри ги оставям без коментар. В пост #425 (май) обясних какво имам предвид под реалистичност, а и не за пръв път говорим за това. Член на съдебно жури да разказва за любовницата си и да приканва другите да приключват, защото трябва да я вземе от летището - ами това ми изглежда нереалистично, още повече с оглед на персонажа, изграден до този момент. Все едно да изграждаш персонажа на Йода като побелял мъдрец и след това той да каже нещо съвсем глупаво.
Накратко - разглеждам "12" като филм, точно каквото очаквам да бъде. Може и да съм сбъркал и да е трябвало да очаквам нещо друго...

ПП "Сталкер" се опитах да гледам преди време. Пречупих се след половин час горе-долу.

[кало]

Динайн, вероятно си прав, че има някакъв вид нелогичност (а не нереалистичност) в поведението и развитието на характерите. тези промени често са типични именно за руското кино - ирационални на пръв поглед, но често типични за живота, който, както знаем винаги може да изскочи от релсите.
Поставяш няколко души в стресова обстановка и това се получава. В оригинала също има подобно развитие - от гневни викове към плач и гърчове на слабост.

В "12" има разрез на руската действителност в момента - както в социален, така и във вътрешен, да го наречем - психологически план. Има ги оформилите се направления по тези две плоскости, както и винаги присъстващото лутане. Шефът-далавераджия на гробището с порно-душа на дарител е напълно реален персонаж от тоя свят - аз лично в България съм срещал такива хора. Не това е, което трябва да се дяла във филма, ИМХО.
Смятам, че на места твърде по толстоевски звучат някои нравоучения (но пък може би в общество и сред личности, загубили цяла ценностна система, от това има смисъл), и твърде праволинейно. Твърде деус екс махина ми идва финалът, твърде "рамбовски" ми е героят на самия Михалков - дето изцяло ги чатка нещата и знае всички отговори. Но пък именно в общество и сред индивиди (ползвам и двете, защото, както посочих филмът е разрез и на обществото, и на "душата"), които търсят, трябва да има някакъв път, изход - та затова и финалът е такъв - малко праволинеен, едва ли не хепиенд в контекста на преживяното.
а оригиналната сюжетна нишка е само повод, тя остава встрани от множеството разкази в "12".

[Dinain]

оригиналната сюжетна нишка е само повод, тя остава встрани от множеството разкази в "12".

Точно до този извод стигнах и аз - самия процес е само параван, повод да се съберат на едно място 12 души от различните прослойки на обществото и всеки да разкаже историята си. Това може да се възприеме като едно статистическо изследване с художествени методи, което само по себе си е стойностно, но поне за мен не го прави стойностен филм.