Добри филми (не на военна или историческа тематика)

[Хана]

"Записките" е много повече от едно добро актьорско изпълнение ( а те бяха 2 всъщност), макар че, вярно - Джуди Денч беше зловещо добра. Навява ми някакви асоциации с Фаулз, чиито герои са много самотни и понякога агресивно самотни, и със София Копола, чиито героини са изгубени, така да се каже, в нечий чужд сценарий. Допадна ми, че намерих съмишленик в една от второстепенните идеи на филма: че красотата е Боже наказание, а не Божи дар, както обикновено е прието да се мисли. Да се живее, ако си красив, е по-трудно, само че трудно по друг начин, не по обичайния. Можеш да имаш всичко, включително и целия боклук на света.

[Sir Gray]

Хана, това прозвуча като казано от личен опит

[messire Woland]

На мен "Записките ..." не ми харесаха. Да, и двете актриси играят един път, дават всичко от себе си. Това е така. Обаче след като го гледах, останах с чувството, че съм гледал нещо недовършено, може би правено по реален случай, но значително орязано. Все едно някой е изрязал половината действие и ние, зрителите, трябва да гледаме някакъв субпродукт, недовършен и/или зле замислен. Може би сценарият не е бил добър, а може би нещо в навързването на характерите и актьорите ... но аз останах с чувството, че гледам нещо незавършено или недомислено. Особено слаби бяха обратите във филма - и слаби и недоизпипани, като онзи момент с преподавателя, който в крайна сметка задвижи нещата срещу Галадриел (гледах го преди около 2 месеца и вече не помня имената). И т.н., може много да се изброява.

[Док Холидей]

ходих в одеон и най-накрая гледах сталкер
съвършен филм
поради което съвършено отегчен се почувствах
нищо не мога да напиша за филма.
не мога да го критикувам
не мога да го хваля
всяка сцена е завършена като музикална фраза изпипана
бях с огромни очаквания / по-големи надали
не се оправдаха
нямаше по-накъде
филмът е естетически пир на сетивата но не е по моята част
спомням си онова изречение от параграф 22 дето партиите на шах били толкова интересни чак отегчителни
за мен филмът беше толкова добър, че чак не ми хареса
може би няма да отида на нищо повече на тарковски

[messire Woland]

ходих в одеон и най-накрая гледах сталкер
съвършен филм
поради което съвършено отегчен се почувствах
нищо не мога да напиша за филма.
не мога да го критикувам
не мога да го хваля
всяка сцена е завършена като музикална фраза изпипана
бях с огромни очаквания / по-големи надали
не се оправдаха
нямаше по-накъде
филмът е естетически пир на сетивата но не е по моята част
спомням си онова изречение от параграф 22 дето партиите на шах били толкова интересни чак отегчителни
за мен филмът беше толкова добър, че чак не ми хареса
може би няма да отида на нищо повече на тарковски

Хаха, да, е да ... за мен, с по-малко думи: не ми хареса още навремето. За съжаление. И аз тръгнах с надежди да го гледам, но ...

[gollum]

"Записките..." и "Кралицата" още не съм ги гледал, но имам намерение, така като чета сигурно няма да остана разочарован. Филма на Такеши Китано дано да си го намеря, общо взето нещата, които съм гледал (негови и с негово участие) ми харесаха с някои изключения ("Брат" не ми допадна, "Кукли" беше интересен, но може би твърде японски).

"Сталкер" го гледах много отдавна. След това попаднах и на сценария на Стругацки, по който е правен филма (текстът е преработка на четвърта глава на "Пикник край пътя"). Откровено филма не ми хареса, за мен се нарежда сред слабите неща на Тарковски (където му прави компания "Соларис", а честно акзано и "Носталгия"). За мен добрите му неща са "Андрей Рубльов" и "Огледало", поне на мен ми харесаха най-много ("Иваново детство" не съм го гледал). "Жертвоприношение" навремето ми хареса. Макар че сега като се замисля, всичките му филми носят печата на една претенциозност. Понякога това не ме дразни, но понякога напротив.

[кало]

За "Сталкер" - присъединявам се към мнението на Док Холидей. С малка уговорка - филмът ми харесва, но е нещо, което се гледа веднъж на 10-тина година. Не по-често.

[bukvite]

"Записките..." и "Кралицата" още не съм ги гледал, но имам намерение, така като чета сигурно няма да остана разочарован. Филма на Такеши Китано дано да си го намеря, общо взето нещата, които съм гледал (негови и с негово участие) ми харесаха с някои изключения ("Брат" не ми допадна, "Кукли" беше интересен, но може би твърде японски).

"Сталкер" го гледах много отдавна. След това попаднах и на сценария на Стругацки, по който е правен филма (текстът е преработка на четвърта глава на "Пикник край пътя"). Откровено филма не ми хареса, за мен се нарежда сред слабите неща на Тарковски (където му прави компания "Соларис", а честно акзано и "Носталгия"). За мен добрите му неща са "Андрей Рубльов" и "Огледало", поне на мен ми харесаха най-много ("Иваново детство" не съм го гледал). "Жертвоприношение" навремето ми хареса. Макар че сега като се замисля, всичките му филми носят печата на една претенциозност. Понякога това не ме дразни, но понякога напротив.

Сталкер... отидох да гледам някога този филм, много надъхан от всичко от Стругацки изчетено то кора до кора. Бях силно разочарован. филма беше ужасен според мен. После ми обясниха, че реално Тарковски е снимал критика на социализма под формата на фантастика и затова филма изглежда така.
Не знам.. все още не го харесвам, но като се замисля нито един от филмите по Стругацки не съм харесал досега. /последните идиотии с най-любимият им роман "Трудно е да бъдеш Бог" не ми се обсъждат./

[gollum]

После ми обясниха, че реално Тарковски е снимал критика на социализма под формата на фантастика и затова филма изглежда така.

Филма е правен по сценарий, написан от братята и бих казал, че, естестевно, се пирдържа плътно към текста на сценария. Но да си призная, визията на филма не ми хареса, имаше интересни (театрални по същество) сцени, но прочита на текста на сценария ми допадна повече (когато моето въображение вършеше работата на снимачиня екип ). Това ми се е случавло и друг път като отношение между текст на пиеса и театрална постановка.

[Хана]

На мен "Записките ..." не ми харесаха.

В тази тема поне всяко изказано мнение има свойството да бъде абсолютно вярно Въпрос на вкус, предпочитания, характер и какво ли още не. Аз си признавам, че си падам по такъв тип филми, в които важното витае някъде помежду случващото се, а не в сюжета, в историята. Вярно е, че в един хубав филм трябва да има добра история. Тук история има, но и за моя вкус тя е твърде екстравагантна и в този смисъл може би обратите й не са добре изпипани. Ако трябва да предам сюжета в едно изречение, то ще е: "Властна лесбийка се опитва да прелъсти красива нимфоманка, която обаче има педофилски наклонности към млади момчета". Бррр... звучи ужасно, но филмът въобще не е за това. Няма особено значение дали случващото се е между жени или между мъж и жена и кой точно ще е в ролята на Барбара (героинята на Джуди Динч). Всякакъв тип човек (да не кажа всеки от нас) може да е в ролята на самотен (кой не е бил самотен?) егоист (кой не е бил егоист?), който от любов, за да притежава любимия си (кой не е искал да притежава любимия си?) целенасочено го манипулира и прави нещастен (същия въпрос).

[Док Холидей]

ето как си обяснявам нещата.
тарковски е правел филмите си с големи усилия в битка с критиката и всяка простотия, която държавата успее да му сервира. във всеки филм той е трябвало да вложи голям опит, всичко, което се е натрупало под една или друга форма за един не толкова къс период от време. и това са 6 или 7 филма.
това, което вчера видях е съвсем друго кино. аз такова кино досега не бях виждал. имам предвид точно такава визия. това е някакво друго нещо - съвсем съвсем друго кино. то изисква съвсем друго писане и мислене ако се хващаш въобще със задачата да го коментираш.
гледал съм и иваново детство, но той e едно от първите му големи неща и не ми се струва толкова революционно /що се отнася до тарковски, струва мис е, че той и революция в едно изречение просто не могат да присъстват, но революционно приравнявам на различно/
когато гледам филми, освен ако не са потресаващо добри, мога да си замълча. все ми е едно дали ще кажа - добро е
не, не е добро и т.н.
в случая просто не мога да се сдържа. да си издрънкам всичко, което ми е на душата. удоволствието, разочарованието и прочие.
колкото повече време минава, толкова повече всичко се сляга и накрая ще остане най-важното. идеята. в крайна сметка предполагам, че сталкер не е нищо друго освен идеята. сценарият, мястото и всичко останало не ме интересуват. щото пак ще почнат да ми се въртят из главата разни въпроси ама как и защо и разни естетики и т.н. което не искам да се случва. просто да гледаме на сталкер като на блестяща идея, която витае из пространството. и времето.

[messire Woland]

Да, темата за самотата беше добре представена, това ... да, брилянтно беше направено. Какво не ми хареса обаче - някак всичко беше развлачено и разхвърляно - историята с ученика беше някакси ... не на място или поне някак недоизпипана. Другата, с учителя, който извади историята също дойде някак ни в клин, ни в ръкав (макар и очаквана все пак - беше ясно че това ще се случи, но не и как точно). След това уволнението на героинята на Джудит Денч беше неизпипано - защо, как ... директора извади знание и отношение, което ако беше имал преди или не е личало или се е спуснало като Бога в гръцките театри.
Отношенията между скандалната учителка и мъжа й бяха горе-долу направени, но и там се искаше още според мен - пак ме оставиха с усещането, че са само леко скицирани и недовършени - все едно на сценариста му е писнало или е решил, че не са съществени и ги е изрязал. И т.н. Просто недовършен филм при все добрите идеи, които имаше в него.

[кало]

ще си позволя малка илюстрация по темата "Сталкер":

[gollum]

Док, от приказки "дборо е" или "не е добро" (или пък "харесва") няма голям симсъл, освен чисто практически - аз да речем се ориентирам според пишещия дали да отделя време за да гледам съответния филм или не. Другото, което има смисъл е опитът да се опише какво точно е за съответният човек. Дори и да е ясно (а то е), че нищо няма да излезе.

[Dinain]

"Записките" изгледах вчера и съм съгласен с коментара на Хана. С една разлика - тя набляга прекалено много на сексуалния елемент във филма (да, даже така е прекалено много според мен). Джуди Денч играе прекрасно ролята на манипулативна стара вещица; "Галадриел", макар че по принцип не ми е симпатична, тук се справя много добре. И аз харесвам такива филми, но вероятно поради различни причини... филми за обикновените хорица и отношенията между тях. Воланд мисля че е прекалено критичен, но в тази тема споренето е табу. "Романът" с момчето, както и появата на тайният обожател от учителския персонал не са изненадващи, поне за мен не бяха. В училището се появява млада и хубава учителка, омъжена за много по-възрастен мъж, или в съкратения вариант на Хана - "нимфоманка". Че ще си спечели обожатели сред учителите и сред учениците, не е никак изненадващо...
Стига толкова... добър е филма, даже много. Тичайте да го гледате (образно казано).