Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Добри филми (не на военна или историческа тематика)

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Голъм, не казвам и аз, че "Списъкът на Шиндлер" е слаб филм.
    Между другото "Пианистът" не е ли направен по записките на Шпилман, починал през 2000г? Ако е така, "построяването на въздействието" има, разбира се, голямо, но не и приоритетно въздействие, за да е критерият. А "Списъкът на Шиндлер" с тия стрелби от терасата по хората в лагера сутрин и други такива сцени нещо ми се струва доста пресилен. Дали би цитирал подобна сцена от "Пианистът"? И какво имаш предвид под "нагласяване"
    Другия филм не съм го гледал; как е възможно да бъде гледан?
    Last edited by ivan_kunchev; 05-03-2007, 14:52.

    Comment


      Не знам по какъв текст е правен "Пианистът", но един бърз поглед към www.imdb.com ми показа, че си съвсем прав, правен е по спомените на Шпилман. Но това едва ли има голямо значение. Предполагам, че в "Списъкът..." също са залегнали спомените на хора, преживели съответните събития, така или иначе и в двата случая сатва въпрос за художествено пресъздаване на съвсем реални събития. Но не това исках да напиша - няма значение, защото сме наясно, че никое художестевно пресъздаване, дори и да е плод на ума и ръцете на човекът, преживял съответната реалност субективно, не е реалистично само по себе си (нито става такова, защото е базирано на "реални хора и събития" или лични спомени, както е в нашия случай). Филмът е дело на режисьора преди всичко, авторът на изходният текст няма голямо влияние, значително по-малко от сценариста, във всеки случай.
      Извинявай и това не е съществено (то кое ли в подобна тема е). Филмът се прави с определена цел и в повечето случай трябва да постигне дадено въздесйтвие върху зрителите си, котео може да има в основата намерението на автора да им внуши някаква идея или чувство, но може и да има как да се изразя - по-широки (или тесни в известен смисъл) подбуди.
      Преценката за е субективна и аз лично винаги я базирам върху това доколко успявам да се "вчувствам" или "вживея" в ставащото на екрана, т.е. да почувствам лично нещата, да ги прекарам през машината на собствените си въображение и чувства.
      Малко е трудно да се сравнява резултатността на това преживяване, първо защото с времето неизбежно паметта оказва своето сиво въздействие и преживяното започва да избледнява, да не говорим, че в определени случай с времето се превръща в част от доста неразделимия личен вкусов опит (ще ми простиш, надявам се, тази ужасна словесна конструкция), което още повече затруднява сравнението.
      КАкто и да е, та мисълта ми бе, че въпреки че докато гледах "списъкът на Шиндлер" доколкото си спомням отбелязвах използваната "филомва механика" (доколкото лаишкото ми око можеше да я различи), тя не ме дразнеше, а и не бих казал, че някъде усетих пресъздаваното на екрана като "пресилено" ли пък "неистинско" повече от обичайното. Донякъде съм склонен същото да отбележа и за "Пианистът", макар че си спомням, че един-два момента имаш дразнение от подобен род. Малко ми е трудно вече да си спомня какви бяха (все пак са минали поне четири години, откакто го гледах), но имаше моменти на "дидактика", които не ми се понравиха. Може би точно това разбирам под "нагласяване" - моментите, в които намерението на автора да ни натрапи своето разбиране са твърде очевидни и вредят на процеса на вчувстване, главно защото ограничават грубо свободата на въобръжението ни (вместо само да подготвят сцената и да го оставят да се почувства в ролята на главен герой). Не казвам, че подобни моменти не е имало и в "Списъкът на Шиндлер", но поне сега не си ги спомням.

      ПП Впрочем, сцени като "обстрела с пушката" ще да са съвсем реалистични, от беглите ми спомени от прочит на мемоари на концлагеристи. Като тази "реалистичност" наистина няма общо с мястото и ролята им във филма. В конкретният случай ми се струва, че тази сцена донякъде (макар и може би излишно очевидно) играеше определена роля в изграждане на ролята на оня шеф на концлагер (името на ролята ми убягва - "Гьорд" ли беше или нещо подобно?).

      ПП2 "Der Untergang" не е филм на тази тема, но е значително по-добър - става въпрос за последните дни на Хитлер. Ношумя преди време и го прожектираха у нас под името "Крахът на Третият Райх". Може да се намери в различни торенти май, - аз го гледах на кино, което определено си заслужаваше:

      Comment


        А, да, сетих се за "Падението". Между другото някои от "реалистичните" спомени на известни концлагерници бяха поставяни, спомням си, под съмнение от хора, които по-късно за пострадали като усъмнили се в Холокоста - главният грях за цивилизацията на запад днес (впрочем бих отбелязал, че и днес има наказания за усъмняване в "догмата" - нещо толкова отхвърляно като назадничево в "тъмното Средновековие" от доста хора в една тема дето посетих преди малко - "Дали християнството е причина за застоя през Средновековието").

        Comment


          Между другото някои от "реалистичните" спомени на известни концлагерници бяха поставяни, спомням си, под съмнение от хора, които по-късно за пострадали като усъмнили се в Холокоста - главният грях за цивилизацията на запад днес
          Е, хъм, съмнявам се, че въпросните "страдали за вярата си " ревизионисти-Антихолокостници са пострадали кой знае колко сериозно на фона на концлагеристите, в чиито преживявания се съмняват. Та ако не друго, то поне наказанията за усъмняване в догмата са се попроменили... сравнително сокро и на някои места.
          Както и да е, това е съвсем друга тема, котяо май няма нищо общо с киното.

          ПП Съмнението и скептицизмът са нещо хубаво. Но все пак с нищо хубаво не бива да се прекалява.

          Comment


            Dr. Strangelove or: How I Learned to Stop Worrying and Love the Bomb
            Филмът никак не е нов (1964), но е едно от прекрасните творения на Кубрик. Не мога да го сравнявам с "Портокалът", нито с "FMJ" или "Широко затворени очи" - всеки от тях е твърде различен. Въобще Кубрик не се подвизава много-много в комедията, но затова пък социалните и анти-милитантски (или анти-институционални) мотиви са често срещани във филмите му.
            В "Д-р Стрейнджлав" анти-военщината е представена по един трагико-комедиен начин, доста подобно на "FMJ", но с по-силно ударение на черната комедия. В IMDB филмът е получил рейтинг 8.7, този път напълно заслужен - карикатурните персонажи са твърде внушителни, диалогът - брилянтен (стандартно за Кубрик). Не липсват и типичните "закачки" и препратки към други произведения - например името на съветския генсек Mr. Kissoff. Накратко - чудесна черна комедия за "бомбата" :tup:

            "No beast so fierce but knows some touch of pity."
            "But I know none, and therefore am no beast."

            (Richard III - William Shakespeare)

            Comment


              Gentlemen, you can't fight here. This is the war-room!

              Comment


                Не знам, на мен този филм им хареса много повече от "FMJ" (който не беше лош, но според мен не бе нещо особено). Определено е много добър. "Портокалът" не съм го гледал, но книгата много ми хареса навремето. Страх ме е, че точно поради това филма няма да ми допадне.

                Comment


                  Gentlemen, you can't fight here. This is the war-room!
                  Всичките са уникални И лудия доктор, и лудите генерали и всичките други луди...
                  -You're talking about mass murder, General, not war.
                  -Mr. President, I'm not saying we wouldn't get our hair mussed. But I do say no more than 10 to 20 million killed. Tops! ... Depending on the breaks.
                  "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                  "But I know none, and therefore am no beast."

                  (Richard III - William Shakespeare)

                  Comment


                    Вчера гледах K-PAX

                    Comment


                      И как е? Аз съм го свалил от много време, но все не намирам време и настроение да седна да го изгледам.

                      Comment


                        като всеки друг филм с Кевин Спейси. Няма bent out of shape )) просто кевин спейси, нито повече нито по-малко. ако харесваш останалите му работи, това няма да са изгубени два часа. )) аз го харесвам.

                        Comment


                          Аха, значи сигурно ще ми хареса .

                          Comment


                            Ако мога и аз да изкажа скромното си мнение - К-Pax не ми направи никакво впечатление. Не че не ми хареса, но ми се стори безличен и скучноват.
                            "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                            "But I know none, and therefore am no beast."

                            (Richard III - William Shakespeare)

                            Comment


                              Karaula (The Border Post)

                              Филмът е нова (2006 г.) продукция на Британия и повечето бивши юго-републики. Действието се развива през 1987 г. в малко поделение на тогавашната югославско-албанска граница. Главните персонажи са двама войници, началникът-дебил и красивата му жена. Доста клиширани, но някак си това не се набива на очи. Съжетът е типично "балкански" - започва с веселба и лудории, постепенно ексалиращо напрежение и завършва с експлозивно-трагичен финал. Освен това филмът е технически издържан, никакви забележки нямам. Дори дължината му е точно колкото трябва. Накратко - препоръчвам го, много приятни 90 минути бяха.

                              "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                              "But I know none, and therefore am no beast."

                              (Richard III - William Shakespeare)

                              Comment


                                Мислех да напиа някои бегли впечатления за филмите, които съм изгледал напоследък. После седнах да прочета това, което се бе събрало, доста беше, изчетох съвсем малко. Още съм под влиание на Хана, не наща а тази на Такеши Китано. Неговата е Hana-bi, май се превежда фойерверки(колебанията ми върху изписването на тази дума само засилват едно мое подозрение, представям си какъв ще е резултатът от богословието в училищата). Та да се върна на филма, нещо Бийт Такеши ми се понрави твърде неприятно. Трябва да го избягвам повече, силното въздействие което ми оказва определено не е здравословно. Аз уж щях за филма да пиша, но явно това няма да се случи, а намерението е неумело прикрита самозаблуда. Даже самозаблуда не е, словоблудство. Бан заслужава.
                                Хареса ми филма, съжалявам че го гледах. По-уравновесените люде изпитващи симатии към готиния японец може да го потърсят.

                                Гледах и два други филма.
                                "Записки по един скандал", нещата са подобни на историята с фойерверките, но по-малко депресиращи. Отново хубав филм, невероятно изпълнение на Джуди Денч, поне на мен ми хареса, а аз съм пристрастен откакто гледах Айрис. Другите също са на ниво.

                                ...и поради липса на време ще се пробвам да допиша довечера.

                                ...и продължението...

                                Да Хана, "Записките" е много повече от едно добро актьорско изпълнение, за което възнамерявах да пиша. Сега май ми е преминало желанието. Темите са няколко и всичките са интересни. Централната и най-силна е тази за самотата, като тя под една или друга форма присъства при всички герои(поне на мен тъй ми се стори) - от възпълната даскалка до възслабата такава. От хубавицата до грозницата. От децата до старците. И не съм сигурен дали може да се каже кой е по-самотен и изобщо по-самотен ли е някой. Виждаме различна реакция, но не знаем какво прави разликата. Впуснах се в твърде много детайли, при това от моя "прочит", което със сигурност е грешно.
                                Права си за темата за красотата като Боже наказание(сигурно тук е момента да благодаря на Бог, че ме е пощадил ), даже не бих я определил като второстепенна. Интелекта и чувствителността очевидно не са по-малко , а дори по-страшно наказание(двойна благодарност). Просто много ъгли на едно и също нещо. Време е да спра, че май разказах целия филм.
                                Много теми, все човешки, пресилени на места(много лично мнение, почти толкова лично, колкото и творчеството на Селянин), но за съжаление не прекалено.
                                Лично аз съм силно заинтригуван от романа, по който е правен филма. Поне от това което присъства във филма. Любопитството ми обаче няма да наделее над страха и поне за момента ще се въздържа от сблъсък с хартиената версия.
                                Но стига за "Записките...".

                                Гледах и "Кралицата", който остави доста противоречиви чувства у мен. В хода на гледането ме подразниха доста неща, тоест доста персонажи. Тони Блеър и принц Филип са направени и изиграни изключително неправдоподобно. Просто не мога да ги приема. От друга страна покрай тях постепенно се изгражда образа на Елизабет, който при цялата си малословност е толкова силен в края, че засенчва всичко останало.
                                Колкото повече време минава от гледането, толкова по-хубав почва да ми се струва филмът. Дразнещите неща избледняват и остава онзи толкова силно въздействащ образ на кралицата. Даже се чудя дали другите не са преднамерено направени дървени за да се стимулира този ефект. Дали един превъзходен(или дори интересен) Блеър не би хвърлил сянка върху блясъка на Нейно величество.
                                Адмирации и за Хелън Мирън.

                                P.S.
                                Знам, че се повтарям, но не е ли време да сменим името на темат. А може би не трбва да закачаме традицията? Слава богу, решението на тези толкова сложни и отговорни въпроси лежи на чужди плещи.

                                P.P.S.
                                Сега видях написаното от Воланд. И според мен имаше повествователни слабости, по скоро ми направи впечатление сцената на "Разкритието". И все пак струва ми се това са малки недостатъци на фона на постигнатото. Сюжетът присъства, но само като носител на същността, а тя е доволно съвършена. С радост прощавам драскотините по опаковката.
                                Last edited by Ханс; 03-04-2007, 21:13.
                                Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

                                Comment

                                Working...
                                X