откъде си се сдобил с Ordinary Decent Criminals?
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Добри филми (не на военна или историческа тематика)
Collapse
This is a sticky topic.
X
X
-
Док Холидей написаоткъде си се сдобил с Ordinary Decent Criminals?"Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта
Comment
-
Вчера си купих(тука свалянето е безмислено - за 45 лева можеш да си купиш 3 филма, а по местните стандарти сумата е нищожна) "Аnd Now Of Something Completely Different" на Монти Пайтън и преди малко го догледах - напиках се да се хиля. Горещо го препоръчвам наред с "Life of Brian" на същите хубостници. Въобще Тери Гилиъм е велик режисьор.Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.
Comment
-
Sailor_Malan написаВчера си купих(тука свалянето е безмислено - за 45 лева можеш да си купиш 3 филма, а по местните стандарти сумата е нищожна) "Аnd Now Of Something Completely Different" на Монти Пайтън и преди малко го догледах - напиках се да се хиля. Горещо го препоръчвам наред с "Life of Brian" на същите хубостници. Въобще Тери Гилиъм е велик режисьор."I'm a fuel injected suicide machine. I am the rocker, I am the roller, I am the out-of-controller!"
Comment
-
Ky3Mu4 написа"Monty Python and the Holy Grail" - това е филма, който мога да гледам всеки ден, невероятенКървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.
Comment
-
Ни в клин, ни в ръкав, ама тия дни си мислех следното. Ако трябва да се класират някакви филми като най-добри на десетилетието, какви биха били моите фаворити? Ами ето моето подреждане:
70 - те години - "Апокалипсис сега" (Козият рог тогава ли излизаше?)
80 - те години - "Оркестър без име" - тука сиурно ще бъда критикуван.
90 - те години - "Сибирският бръснар"
От 2000г насам - "Пианистът"
Като първи резерви са ми "Фотоувеличение" и "Доктор Живаго", обаче не знам те кога излизаха.
50 - те години бих номинирал "Трамвай желание" с Марлон Брандо, но той е по пиесата на Тенеси Уилямс, т.е е замислен като театрална постановка.
Вие какво мислите по тоя въпрос?
Comment
-
И аз подобно на теб едва ли мога да напиша много за Хичкок - гледал съм негови филми много отдаван, още по времето, когато ги пускаха по "Десета муза" по "втора програма" (и порграмата и рубриката отдавна не същестувват) и определено човекът, който ги и гледал тогава няма почти нищо общо (дори външно) с мен.
Ако не се лъжа и аз писах нещо за "Децата...", но честно казано не си спомням какво. Споделям мнението ти.
Оrdinary Descent Criminal е от филмите със Спейси, които не ми харесват. Той е готин, филма - не. Въпреки че на почитателите на точно този жанр вероятно би им харесал.
М /1931/
Аз съм се подготвил и с "Der Müde Tod", но подходящото време и настроение още не са ме навестили.
Правя един скок към ноар, не съм много убеден че това е точно за "The Good German" на Содербърг. Всичко е по канона, но... Няма значение ноар ли, не е ли. Филма е интересен само и единствено от гледна точка на експеримента. Така е замислен, но малко работа върху сценария не биха му навредили.
Little Children
Очаквах съвсем различно нещо и слава богу за тази грешка. Ритна ме този филм. Не блести с нещо, но е безкрайно откровен. Казва ти някакви неща без грам заобикаляне. Неща които поне на мен не се харесват. Нещо от които май не може да се избяга. Не че не ги знам и без филм, гадно е когато ти ги хвърлят директно в лицето. На места дори успяват да ти се усмихнат, съвсем малко, просто за да покажат че могат.
Има и някакви недостатъци. Кой ли няма!
Вие какво мислите по тоя въпрос?Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.
Comment
-
Хана, получава се "вчустването" и пред компютъра (както може съвсем да се провали и в мрака на кинозалата), все пак е изцяло въпрос на психическа нагласа. Аз и без друго когато (колкото и рядко да е) се наканя най-после да гледам някой филм, свален отдавна и събиращ прах на някоя самотна полица на харда ми, то най-често това е нощем, т.е. мрака и откъсването са налице, а при това използвам достатъчно изолиращи слушалки и гледам да не спирам филма (това е, котео убива гледането на компютър, както впочем се случав и ако гледаш в компания). Та в тази връзка вчера най-после намерих време да гледам "Broken flowers" на Джармуш (май е последния му филм) и общо взето останах доволен. Изключително икономичен и пестелив филм, които не си позволява да отиде по-далеч от деликатен намек (за който дори след минута ще се усъмниш дали го е имало), оставяйки всичко на зрителя. Допадна ми.
Ivan Kunchev, силно се съмнявам в смислеността на подобна класация, дори да се ограничим в границите на личните предпочитания, пак ще отразява не повече от моментно състояние на духа (и паметта, което обяснява много).
Comment
-
ivan_kunchev написаХанс, нещо вече споменато ли цитираш? Ако е ставало дума другаде, препрати ме къде мога да ти видя мнението.
И изобщо се чудя дали поставянето на "Козият рог" до "Апокалипсис Сега" е шега. Този филм не бих го поставил в класация на добри филми.
За 80-те става още по-тежко. Там си сложил "Оркестър без име", вярно за български филм е добър, но пък най-добър за 80-те? Не е ли малко множко?
90-те колкото и да са бедни на качествено кино не родиха ли нещо по-прилично от този жалък напън на Михалков?
Същото и за след 2000.
Ами не съм съгласен. Стига с тия български филми, не ми се говори за тях. Преди няколко месеца попаднах на някакъв телевизионен театър с министъра на културата, ако не бях чул едно Харолд не бих се загледал. Оказа се "Харолд и Мод". Ами още ми се гади като се сетя. Сравни го с филма от 71-ва. То няма какво да се сравнява. А има и още български екранизации(и не само български, много популярно произведение), едната е с председателя на съвета на артистите или както там му се вика. Предполагам, че ако видя това нещо ще ми се прииска да си избода очите.
Както и да, отплеснах се.
Аз класация от този тип не мога да направя, а твоята ми се вижда толкова спорна(не че има някоя която не би ми се видяла), че предпочитам да замълча. Мисля по друг начин. Вярно не замълчах, което си е грешка, но пък грешките са нещо обичайно при мен.Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.
Comment
-
Ами не знам, нали просто си говорим съвсем неангажиращо. разбира се тука има едни проблем дето още Кант го е забелязал - за естетическия вкус. Когато си приказваме за любимите си храни никой не налага на другия и не очаква от другия да харесва това, дето ти го харесваш. А като става дума за красивото и възвишеното всеки някак изисква от всички останали да се съгласят с неговото мнение. То това е и особеното тука - субективно изискване за обективност ли беше, или както там се наричаше. В тоя смисъл такъв разговор хем допуска мнението и на другия, хем и по идея се стреми към някакво общо съгласие. Разбира се, че такива класации са много спорни и винаги ще бъдат. Но истински гениалните творби би следвало да се издигат над споровете. Чувал съм, че оригинала на скулптурата "Давид" предизвиквал такъв потрес у онези, които застанат пред или около нея. Поне няколко такива изказвания съм чувал от щастливци, дето са я видели.
Comment
-
Добре, добре, оттеглям тази тема. То вече се преситихме на класации, вероятно е по-добре да се говори за конкретни филми, макар че пък трябва и някакви сравнения да могат да се правят. Например за мен "Списъкът на Шиндлер" е един много по- украсен, с доста на места търсени ефекти на примитивно въздействие върху зрителя, т.е, търсещ неговото непременно съгласие по един лесен, лековат начин, изобщо доста по-"демонстративен" филм, отколкото е "Пианистът", поради което мисля, че е и по-слаб от него.
Comment
-
Ще си призная, че навремето "Списъкът на Шиндлер" ми въздейства. Но съм съгласен, че всичко в него е търсен ефект (сега се сещам за оцветената дреха на момиченцето, да речем). Но филмът не бих казал, че беше слаб поради това - като цяло бе добре построен и не стардаше от слаба актьорска игра (бих казал, че примерно Лиам Нийсен много добре напарви ролята си, а не бе само той (сещам се и за Ралф Файнс, който според мен прави доста силна спомагателна роля)).
"Пианситът" не, че е слаб филм, но честно казано поне за мен бе доста по-"нагласен" (и то именно като построяване на въздейстивето) и поради това - по-слаб като въздействие. Впрочем и при двата проблемът е с преекспонираността на темата, пир която е много трудно да се постигне автентичност на "вживяването" във филма - съзнанието обикновено се плъзга по едно банално възпирятие на нещата.
Естествено, това е лично възприятие - не бих казал, че ми бе непирятно да гледам който и да е от тези два филма (и двата ги гледах на кино, при това). Донякъде се затруднявам в сравнението от това, че между изживяването на тези два филма е минало за мен много време.
За сравнение - "Der Untergang" ми въздейства много по-силно и бих казал, че в някои отношения е по-добре направен и от двата.
Comment
Comment