Зулу

[Parabellum]

Ето ги двата боеприпаса-сами направете разликата

[Wellington]

не знам кой тип са използвали, но сега британците са провеждали изпитания с цел да установят това обстоятелство, които са показали, че при температура на въздуха над 35 С и след 12 последователни изстрела цевта и затвора на Хенри-Мартини се нагорещява толкова, че това води до разширяване на гилзата в затвора и тя засяда и екстрактора не може да я изхвърли, а трябва да се изкара с щика (освен това при разкопките върху някои от гилзите е имало слиди от остър предмет, за които се предполага, че са при опити да се извади гилзата). И аз се учудих, защото не са ми известни подобни свидетелства през руско-турската война, но все пак това е доказано научно.

[gollum]

Поразтърсих информация насам-натам и явно британците са били около 1200 души плюс повече от 500 души местна милиция и африкански съюзници. Зулусите са били около 20 000 души. Т.е., съотношението е било 1 към 11,8, а не 1 към 15.
Не би трябвало да са изпитвали недостиг на боеприпаси, защото са имали голям обоз със себе си, към стрелковото оръжие са имали и две полеви батареи, както и една ракетна батарея. Част от войската е била кавалерия.
Инак британците започват инвазията като разделят силите си на три големи отряда, които по-нататък се разточват доста. Зулусите унищожават голяма част от единия отряд, след което британската операция е прекратена.

Въпросът не е към мен, но аз ще предложа няколко варианта:
1. засада в гората
2. издебване когато са в походна колона
3. нападение през ноща

Всичко това е много хубаво и правилно, но непостижимо в тамошните условия - британските отряди напредват сред леко нагъната равнина. Няма възможност да бъдат издебнати когато са в походна колона, защото видимостта е много голяма (местността е почти равна) и те ще имат време да се престорят в боен ред. Пък и все пак спазват някои елементарни правила за сигурност и имат авангардни и флангови конни отряди, които охраняват походните колони.
Засадата в гора естествено отпада като вариант, остава нощният бой. Но за през нощта британците построяват сравнително добра защита от обозните коли и имат охранение, което вероятно би им позволило да отблъснат нападението.
Самата битка се провежда на възвишение (около 400 м над околността), като британците са го заели, но силите им са разпокъсани - зулусите успяват да ги издебнат и обградят, след което да ги нападнат от няколко посоки, в резултат на което огънят им е дсота неефективен. При това нападението завършва малко преди свечеряване, така че притичащите се на помощ британски войски (един батальон) не успяват да организират удар или преследване.

[albireo]

Всъшност основна "заслуга" за поражението на британците при Исандлуана има лорд Челмсфорд, който убеден че основните зулуски импита се намират на югоизток, тръгва да ги гони с 2/3 от армията си и оставя 1300 души (малко по-късно подсилени с отряд от 450 души на местните заселници) да защитават лагера. Същевременно 20 000 зулуси кротко ги дебнат на 5 мили на североизток. Челсмфорд, малко след като е тръгнал, получава съобщение от командващия лагера полковник, че много зулуси са забелязани да напредват около Исандлуана. Челсмфорд напълно игнорира това съобщение и продължава в набелязаната от него посока както си е наумил. Някъде около обед (когато битката за лагера вече се е водила с пълни сили) до една от малките спомагателни колони от армията на Челмсфорд отново достигат сведения, че лагера е в опасност. Командващият колоната полковник по своя инициатива обръща назад към Исандлуана, но е върнат с изрична заповед от щаба на Челмсфорд да не се поддава на 'фалщива тревога'.
След като узнава за поражението Челмсфорд казал : "I can't understand it, I left a thousand men there."

Още нещо - в спомагателните отряди от местни заселници в армията му е имало много бури, които са го съветвали да построи laager (всички коли от обоза се подреждат в кръг) на хълма Исандлуана. Това е била обичайната бурска тактика и именно по този начин Андрийс Преториус с 500 бури, побеждава зулусите при подобни обстоятелства 30-на години по-рано при Блъд ривър. (Като тогава са си служели с пушки с предно пълнене имайте предвид! ) Челсмфорд обаче е смятал възможно най-бързо да напредне до кралския краал в Улунди и е смятал лагера за временен...

[gollum]

Благодаря ти, albireo, за изчерпателната информация. МИсълта ми бе, че както и да го погледнем, действията на зулусите не предполагат обвинения в идиотизъм или темерутщина. Всъщност, с оглед на обстоятелствата са доста разумни (а пък и така удрят именно обоза на цялата армия). Определено другите им възможности са били да се срещнат с по-голямата част от армията в бой (който щяха да загубят) или да се предадат (нещо, което не ми се вярва да направят).

[gollum]

Преди малко изгледах филма "Зулу" и съм съгласен с Империал - много е добър. Направо да заключи човек, че едно време са умеели да правят филми, не като сега .

[Imperial]

Der Untergang, който гледах вчера, ме убеди че все още може.

[gollum]

Това само може да ме радва. Дано да ми попадне, та да го гледам и аз. Инак препоръчвам на всекиго ако си намери "Зулу", да го гледа - филмът определено си заслужава.

[Wellington]

Gollum, от къде се сдоби със Зулу, ако е от data или arena, за съжаление нямам добра връзка с тях, може ли тогава да се уговорим, ако го имаш, за друга форма на снабдяване с него.

[Елемаг]

Аз търдя "Зората на Зулу" ако някой знае къде да го намеря ще се радвам да го сподели.

[gollum]

Wellington, за филма съм ти пратил лично съобщение.
За "Zulu dawn" - не съм го намирал досега. Гледал съм го много отдавна, но иначе филмът е по-нов от "Zulu".
Филмът "Zulu" разказва само за отбраната на мисията Роркес Дрифт, където има разквартирувана една рота британски войници, които са командвани от един старши лейтенант от инжинерни войски (изпратен от третата колона, малко преди да я унищожат при Исандлуана, за да построи мост на реката близо до Роркес Дрифт; командването го поема просто защото е с най-висок ранг (по-висок от този на лейтенанта, командващ ротата). Битката продължава около едно денонощие, като накрая зулусите се оттеглят.
В "Zulu dawn" ако правилно си спомням е за самата битка при Исандлуана.

[Wellington]

Онзи ден гледах Зулу (за което благодаря на Gollum) и мога да кажа, че филма може да се определи за военна класика. За времето, в което е правен, баталните сцени са много добри, но това което ми направи впечатление е играта на Майкъл Кейн (лейтенант), както и представянето на другия британски лейтенант - говорил съм си с британски офицери, а и съм чел книжки за британската армия от периода на Наполеоновите войни и Викторианския период (напр. The Indian Mutiny), и бях останал с точно такова впечатление за британското офицерство.
За мое съжаление, филмът някак си загърбва ролята на "милиционерите" участвали в защитата, а както се видя на края на филма, част от тях също са получили Victoria Cross, най-високото военно отличие в британската армия и до днес, което се дава за храброст, проявена пред лицето на врага (което само по себе си е отделна тема и не знам дали чухте за последния награден войник за действията му под неприятелски обстрел в Ирак).
По отношение на драматичността на финалите сцени на битката - настъплението през човек на двойната стрелкова верига и защитата на последната част от укреплението, мога да кажа, че в киното има и по-драматични подобни сцени. Става въпрос за "Марширувай или умри" (March or die) с Джийн Хекман и Теранс Хил, който разказва за "някакво" сражение между части на френския чуждестранен легион и бедуините през 20-те години на 20 век. Там последната битка наистина много приличаше по идея на Зулу - набързо укрепен лагер, който се атакува от превъзхождащи сили - но драматизма на битката там беше доста по голям. (нещо като опит за римейк на този филм е "Легионерът" с Жан Клод Ван Дам, но той е гола.вода в сравнение с Марширувай или умри). За съжаление до сега не съм го намерил по българските сайтове и може би ще се наложи да го купя от вън, защото си заслужава.

[Imperial]

Относно Victoria Cross искам да вмъкна една бележка: по тяхно време просто е нямало друг медал, който тези войници са можели да получат, така че е малко заблуждаващо да се каже "получили най-високото отличие". То днес е такова, но тогава просто е нямало какво друго да им се даде.

[Wellington]

Относно Victoria Cross искам да вмъкна една бележка: по тяхно време просто е нямало друг медал, който тези войници са можели да получат, така че е малко заблуждаващо да се каже "получили най-високото отличие". То днес е такова, но тогава просто е нямало какво друго да им се даде.

Това не е вярно, за което приалагам примери за други военни награди, които могат да се присъждат на военни:
Companion of The Most Honourable Order of the Bath (1725)
Companion of The Most Distinguished Order of St. Michael & St. George (1818)
Distinguished Conduct Medal (1854)

и т.н., но безпорно от неговото създаване Victoria Cross е най-престижен и от създаването му е присъждан само на 1355 души, като този месец беше присъден първият от 20 години насам на редник Johnson Beharry.

[Imperial]

просто е нямало друг медал, който тези войници са можели да получат

Не съм казал, че въобще е нямало други ордени, но те всичките са за офицери и се дават при съвсем различни обстоятелства. Victoria Cross е единственото, което войниците са можели да получат като награда за представянето си в бой.