Кино - филми на историческа тематика

[Odzava]

И аз успях най-накрая да гледам "Писма от Иво Джима". Чесно казано доста протеворечиви чувства изпитвам след гледаното. Поради това донякъде съм съгласен с Ханс, че титлата 'велик филм" може да почака и друга кандидатура. По въпроса за техническите и останали особености на филма няма как да взема отношение ( по разбираеми причини), но сценария според мен беше добър. Доста ми напомни за филмите "Взвод", "Добре дошли на Хамбургер хил" и цяла плеяда съветски филми за боевете през 1941 г. Като идея, не като усещане.
Друго обаче ме смущава - оставям историческата действителност настрана. Съгласен съм с Ханс - филмът е художествен, не документален. Обаче в един художествен филм според мен е редно да се наблегне на психологията и националния манталитет на героите. А чесно казано във филма малко се забелязваше "японската душа". Е, имаше сцени с пристигащия приятел и молбата за асистенция на неосъществимо харакири накрая. Обаче това е външната страна. От целия филм си лъхаше на "Дневника на един страхлив войник". Нямаше го онова чувство, което съм усещал в спомените на много други японци - капитани, адмирали или офицери от сухопътните сили - желанието да запазиш своята и на Императора чест. А това е било водещо тогава. И тук се сещам за дезертьорите - тяхното присъствие във филма според мен бе логически необходимо, за да обоснове оживяването на един от главните герои. Макар накрая на филма американските морски пехотинци да проявиха странно дълбока човечност след 30 дни непрекъснати боеве на острова пак остана едно странно чувство на неуместност на цялата сцена.
Друго с което съм на 100% съгласен, че филма си е повече военен, отколкото антивоенен. Защото нищо антивоенно не виждам в желанието на героя да оживее. По-скоро си е "физиологично", като рефлекс за самосъхранение, но това не прави филма "физиологичен". Да не говорим, че представянето на сцените със саоубийствата според мен са били доста смекчени от сценаристите. Поне аз не си спомням дали във филма показаха самоубийствата на ранените в лазарета. Но тогава филма може би щеше да стане много тежък.
Вероятно написах твърде много неточности или глупости, но личното ми мнение, е че Клин Ийстуд е направил добър американски филм за японската гледна точка по превземането на Иво Джима.

[Хана]

"Кара те да мислиш" е един битов и по-просташки израз за добрия стар Аристотелев катарзис, един вид интелектуалният и емоционалният катарзис, който преживяваш в резултат на изгледан добър филм или прочетена добра книга. Но понеже при филма въздействието е много по-компактно и затова силно, там някак и усещанията са по-концентрирани.

П.П. Така както ми го описахте, абсолютно ме отказахте да гледам Иво Джима. Японската гледна точка и военно-историческата страна на въпроса не ме интересува, художествената, доколкото разбрах, е на заден план.
Виж, линкът към "Малки деца" предлага следното:
Plot keywords for Little Children (2006):
Mother Son Relationship
Mother Daughter Relationship
Panties
Parent Child Relationship
Masturbation Scene
Husband Wife Relationship
Adultery
Temper Tantrum
Bathing Suit
News Report
Internet Porn
Castration
Swimming Pool
Policeman
Emergency Room
Pornography
Suburbia
Feminism ...
Почвам да се притеснявам какво му е харесал Ханс

[gollum]

Друго с което съм на 100% съгласен, че филма си е повече военен, отколкото антивоенен.

Не знам, Одзава, според мен е точно обратното. То съм го написал, де, макар и може би да не съм обяснил добре какво разбирам под "военен" и съответно "антивоенен" филм. Да поправя набързо този пропуск (сигурно с плачевен резултат откъм разбираемостта, но то си е за моя сметка). Военен филм в моята представа е такъв, който изцяло и единствено се ограничава с военната страна на събитията, а ако някаква "човешка страна" се мярка, то е само за да илюстрира нещо откъм военната му страна. И задължително (май) такива филми са пропити с романтика на войната. Последното означава, че ако във филма има сражения (а как няма да има, след като е военен), то те показват как войниците, подпомогнати от оръжието и екипировката си (т.е. оръжието и волята за надделяване над противинка са основен герой във филма, не човекът, който остава "там някъде"), ефективно или недотам (но само защото не са достатъчно "надъхани", защото са на "неправилната страна" или поради неефективност на подготовката (трябва да се илюстрира последното откъм военната му страна)) унищожават противникови войници и оръжия. Докато този филм показваше съвсем друго в сраженията, по-скоро пълната безсмисленост на волята, съзнателното желание или дори уменията, всичко се свежда до гърмене по някакви неясни и неразпознаваеми силуети и поразяване от също толкова неразпознаваема и случайна смърт.
За един военен филм е характерно, че основната линия показва как с оръжието и волята си главните герои избиват "лошите" (или пък "загиват геройски" отнасяки много от тях, което ги превръща в герои). Докато тук се виждаше от сражението как всичко е безмислено, волята, дори силният стремеж към героизъм не водят до нищо друго, освен до безсилие (и донякъде са причинени от него), а битката е един хаос, без нищо свято или смислено. Иначе казано, това че убиваш врагове не придава смисъл на смъртта ти или на присъствието ти там. Нещо, което като послание няма как да бъде намерено в един военен филм, поне в моите разбирания за такъв.
В този смисъл военен филм е примерно "Спасяването на редник Райън" или примерно "Те се сражаваха за Родината". "Писма от Иво Джима" по-скоро не е такъв. Затова и се сългасих с Ханс, че филмът щеше да е толкова въздесйтваш и без почти никакви военни сцени.
Та да префразирам думите ти, Одзава - "Защото нищо антивоенно не виждам в желанието на героя да оживее" - нищо "военно" не виждам във филм, в който героят няма желание да унищожи врага, да действа именно военно. И това да не е сред водещите мотиви във филма. А тук този мотив общо взето отсъства, поне според мен.
В това отношение бих посоцил като пример историята с лейтенант Ито.

Да не говорим, че представянето на сцените със саоубийствата според мен са били доста смекчени от сценаристите. Поне аз не си спомням дали във филма показаха самоубийствата на ранените в лазарета. Но тогава филма може би щеше да стане много тежък.

Не знам, тук личното ми мнение е, че дори и тези сцени бяха много тежки и силно въздействащи. Може би съм твърде чувтвителен, знам ли, но и това беше напълно достатъчно.

А чесно казано във филма малко се забелязваше "японската душа".

Това отново е много специфично, а и е въпрос на степен на познаване на тази неуловима съставка на битието . Не твърдя, че наистина я познавам, но да речем, че може би повърхностно съм я достигал, а може и да не съм. Струва ми се, че тя присъстваше във филма. И в образите на обикновените войници и сред командния състав ми се струва, че се мяркаше, съвсем определено. Може и да не е било твърде задълбочено, не знам. Моето субективно усещане е за нейното присъствие.
Но според мен в чисто военно отношение (това за мен е единствения "военен" елемент във филма) добре бяха уловени особеностите и пробелмите на японската армия и флот и усета им за войната в онзи момент.

[Odzava]

Хм...Ам Гъл, май сме погледнали филма от различен ъгъл. Съгласен съм с повечето неща, които си написал, по принцип. И доста ясно се изразяваш :tup:
Въпросът ми беше, че представените в Иво Джима сцени, независимо от мотивите движили героите не го прави анти-военен. По скоро за мен има други критерии. Едва ли ще успея да дам ясно обяснение, но ще посоча "Коса", като пример за анти-военен филм според мен. Защото да не желаеш да унищожиш рага може да се нарече и "страх" но единствено категоричния отказ да участваш в безумието наречено война прави филма "пацифистки". А такъв отказ по презумпция е невъзможен в Япония. Но това е друга тема :mhehe:
По въпроса за японското командване, малко американско звучеше на моменти поведението на генерал Курибаяши. И ако предните 3 години капитани умират на потъващите си кораби, командири на дивизии остават на мостиците да се любуват на луната, докато корабите потъват под краката им, полковници водещи войниците си в атака с извадени катани, или оставащи до край на командните си пунктове, където си правят харакири, щабове, които се готвят за масови самоубийства след загубата на сражението, майки скачащи в пропастта с децата си, или убивайки ги със собствените си ръце, е това е само част от настроенията тогава. Разбира се имало е и войници които са се предавали, но от спомените на много от тях останах с впечатление, че те са изпитвали срам от факта че са живи.
Това бяха и нещата, които влязоха в противоречие между собствената ми представа за събитията тогава и тази на Клинт Ийстуд. Разбира се далеч на твърдя, че моята ограничена гледана точка е вярна. По-скоро това е моята малка гледна точка.

[gollum]

Съгласен съм . Общо взето разлика в категориите. За мен "пацифистки филм" е съвсем друга работа (той отива в категорията пропагандни филми в известен смисъл ). Сега, впрочем, се сетих за един чисто военен филм, който съм гледал, който успява да е едноверменно военен и да се държи далеч от по-противната (за мен) романтика на войната - "Тора, Тора, Тора". А мисълта ми бе, че за мен "военния" филм почти винаги съдържа в себе си една особеност, която най-лесно може дасе предаде с това, че поражда у зрителя желание (в определени части от филма) "нашите" да убиват колкото се може повече варгове, "да успеят". Една такава особена атавистична и вероятно чисто детска "тръпка". Тук въобще не я усетих . Впрочем, вероятно наистина добрите военни филми също почти не я съдържат и са по-близо до документалните филми без авторов коментар .
Ще се съглася с теб и за още нещо - наистина за представяне на комендването бяха избрани двама японски офицери, живяли дълго в САЩ и естествено увлечени по всичко сащианско. Вероятно за баланс следваше да се проследи като допълнителна нишка поне един "чисто японски" офицер. Разбира се, подобна увлеченост по САЩ е била доста характерна черта на Япония през този период, преди всичко сред градската култура.
И да добавя - все пак доколкото мога да преценя има известна разлика между японските военни в началото на войната и в края, особено сред тези с по-широк културен кръгозор. А и двамата следваха самурайския канон доколкото можеха и в края си. Определено имаше и един партриотичен мотив (особено силен с изпълнението на детския хор, което хванаха на радиото към края), а и на мен двете "речи" на Курибаяши ми звучаха напълно японски и в самурайски дух . Може би този елемент следваше да се проследи отделно и по-засилено, а не да се набляга повече на другия. Между другото и в "Дневник на един страхлив войник" този елемент присъстваше.

ПП Съвсем встрани от темата, общо взето това, което правят японците перз тази война и което ни изглежда твърде неприемливо е според мен следствие от техния успешен "ускорен преход" към мореднизация в западен стил. Подобни сцени са също толкова характерни и за ПСВ, но за европейските държави, когато все още национализма е на върха на мощта си и е достатъчно млада идеология. Веднага се сещам за загиващите немски или британски кораби, когато моряци и офицери често предпочитат да загинат с кораба си (дори и да е ясно, че нищо не могат да постигнат), под разветия флаг и пеейки химна. При японците тази фаза е в разгара си през ВСВ, когато малко или повече вече се е променила в Европа.

[Odzava]

Съгласен съм . Общо взето разлика в категориите. За мен "пацифистки филм" е съвсем друга работа (той отива в категорията пропагандни филми в известен смисъл ). Сега, впрочем, се сетих за един чисто военен филм, който съм гледал, който успява да е едноверменно военен и да се държи далеч от по-противната (за мен) романтика на войната - "Тора, Тора, Тора".


ПП Съвсем встрани от темата, общо взето това, което правят японците перз тази война и което ни изглежда твърде неприемливо е според мен следствие от техния успешен "ускорен преход" към мореднизация в западен стил. Подобни сцени са също толкова характерни и за ПСВ, но за европейските държави, когато все още национализма е на върха на мощта си и е достатъчно млада идеология. Веднага се сещам за загиващите немски или британски кораби, когато моряци и офицери често предпочитат да загинат с кораба си (дори и да е ясно, че нищо не могат да постигнат), под разветия флаг и пеейки химна. При японците тази фаза е в разгара си през ВСВ, когато малко или повече вече се е променила в Европа.

За "Тора, тора, тора" съм съгласен на 100%. Наистина и за мен си остава един прекрасно направен филм. Но там има една особеност, че главния герой е японския план за нападение. Там хоата са по-скоро статисти, отколкото герои на повествованието. И това значително облекчава задачата по безпристрастността на гледната точка. Не говоря за останалите достойнства на филма. Върховно беше да се видят американските и японски кораби такива каквито са били. В "Пърл Харбор" японците атакуваха "Тикондероги".
Японските офицери, а по правило и политическия и икономически елит винаги са действали малко азиатски по въпроса - да учили са в америка, за да могат да побеждават американци. Много е странно, поне за мен. Например Того става моряк и учи в Англия защото като дете е присъствал на обстрела на японски град (май беше Шимоносеки) от британските кораби. Ямамото учи в САЩ, но винаги се е готвил да воюва с Америка. Още от 16-ти век японците го карат "да сдъвчем чуждото добре и да вземем каквото ни е изгодно, а другото ще изплюем". Перефразирам Ода Нобунага. Така, че "американското образование" на офицерите не е в разрез с техния морал, поне според мен не е .
А поведението на японците според мен не бих могъл да го обвържа с поведението на европейските офицери от ПСВ. И през Руско-Японската, и по време на ВСВ японците демонстрират характерния за тях стил на воюване. Защото ако в ПСВ в Европа патриотизма, който движи подобни прояви бързо се изчерпва до революции във всички страни, то в Япония до последния ден не показва признаци на подобни настроения. И до последния ден излитат като камикадзета генерали, адмирали и унтер-офицери. Например като доброволци за фукурю (Дракони на щастието-доброволци, които чакали десанта в подводни звънци с мини, за да взривят баржите) и кайтени се записва 80% от курса през 1945 г.

[gollum]

Но там има една особеност, че главния герой е японския план за нападение. Там хоата са по-скоро статисти, отколкото герои на повествованието.

Много добре си го написал . Това е и моята мисъл - има "добри" военни филми и те трябва да са точно такива. Има и "лоши" (в моето разбиране), тях съм ги описал в по-предния си пост. Почти всички военни филми на които съм попадал са във втората категория.

[Ханс]

Мнението ми напълно се припокрива с това на Голъм, наистина не смятам, че филмът е военен. То аз и друг път съм го писал, но според мен изобщо няма военни филми(или ако има аз не съм попадал на такъв). Как да кажа, за да е военен даден филм той би трябвало да величае войната, а не просто да представя романтиката и. Войната би трябвало да е оправдана, необходима и "добра".
По определени причини (мисля че Даниц доста добре описал тоз момент, макар и от друга перспектива, в оная тема за "войната имисленето") не вярвам да видя подобен филм. Киното е сравнително младо изкуство, ако имаше малко по-дълга история от преди войните, то сигурно щеше да има военни филми. След ПСВ никой не би могъл да си позволи да направи такъв филм, особено ако е по-кадърен автор. Не само филмът би бил провал, но и вероятно би пратил въпросното лице в пета глуха.
Войната просто не се възприема по този начин от хората. Дори когато са склонни да признаят необходимостта от войната, хората се нуждаят от морално оправдание за това.
Изобщо не ми е лесно да се сетя за подобно произведение. Сещам се само за "Рейнджърите..." на Хайнлайн и един виетнамски разказ, чието име за съжаление не помня.

Според мен и "Тора х 3" не военен филм. повече бих го описал като историческа драма - той повече ми напомня на възстановка. Не се опитва да заеме страна, не се опитва да вмени нещо. Как да кажа на него не му е присъща никаква пропагандност. За туй и не мисля, че е военен.

Признавам, че хич не съм наясно с японската психология и може да греша, но що се отнася до американизираните офицери, струва ми се, че те са доста съществени за сценария. Не мисля, че чисто японската гледна точка не бе представена. Напротив, тя бе централна за филма, но просто тя не бе представена посредство един конкретен и "обемен" персонаж, а е отразена във всички останали офицери. Всъщност целия филм е пропит с този японски дух, а "американизираните" офицери са контрастни, контрапункт. Това донякъде личи от това, че филма почит не навлиза в личният им свят. Тъй като няма друга освен японската гледна точка, характерното би могла да изпъкне точно когато се съпостави с нетипичните "цивилизовани" офицери. Това можеше да се получи и по малко по различен начин - това което предложи Голъм - един пълнокръвен "японски" персонаж(вместо танкиста да кажем). Това обаче според мен би било по-банално и по-изкуствено, макар и по-очевидно.
Както Голъм уточни, Курибаяши и танкиста не бяха толкоз американизирани, те по скоро бяха възприели някои неща от западната цивилизация, но останаха верни и на японската. Те не отричаха "атаката на честа", просто я отлагаха като последно средство, когато друго не може да се предприеме (и не мисля, че това е толкоз не точно исторически), а в края не се поколебаха да се самоубият. Последното много добре контрстираше със самоубийството на войниците, за част от които това съвсем не бе толкова лек избор. Мисля, че последното бе представено отлично и Голъм не случайно похвали сцената, тя наистина бе доста добре направена.
Според мен обикновенните войници, най-вече кадета и главния герой, бяха в доста по-малка степен верни на японския дух (което не означава, че не са били убедителни, просто от изключенията). Те по същия начин служеха за контрапункт на останалите, а изключителността им бе подчертана и от по-сериозно надничане в личния живот, с което донякъде се обясняваше уникалността им.
Та така де, не мисля, че ако беше направен строго "японски" филм, без всичките тези изключения щеше да е много добър резултата. Не мисля, че би бил достатъчно разбираем за по незапознатите(не че аз съм запознат де) и дори би им изглеждал нелогичен.

P.S.

Образно казано филма е проснат на дисекционната маса и в края на преживяването е разглобен на съставните си части, а всяка е описана и въз основа на това е съставена техническа оценка .

Не е съвсем така, просто след определен момент (май е свързан с количеството), част от техническите въпроси почват да се запомнят. Наример аз лично смятам, че "Писмата..." са донякъде направени с остатъците от "Знамената...". Сякаш е разполагал със значително по малък бюджет - по нескопосаниц CGI, доста стандартна работа с камерата(изключвам цветовете), някак остарял монтаж. Доста голяма бедност на статисти и отсъствие на сложна хореография. Донякъде и декорен вид.
Всичко това може да е и преднамеррено, за да се придаде един по-суров вид, по близък до документалното, минимализъм за който спомена по рано.
Не мога да кажа, че от това филмът страда, неговите силни страни са другаде, но не мисля и че печели. Въпреки предимствата си в техническо отношение "Флаговете..." за мен са доста по-слаб филм, а ако "Иво Джима" бе заснет на същото ниво, вероятно би бил привлекателен за по-широк кръг хора.

[gollum]

Да, съгласен съм. Аз само използвах с малко по-различен смисъл "военен филм". В моето обяснение, съчетано с товето "Тора х 3" е добър "документален" исторически филм. Докато "военни филми" все пак могат да се намерят - не малко съветски филми на военна тематика са такива (май мога да се сетя и за някой руски), със сигурност съм попадал и на сащиански и други филми, които са "военни" в моя симсъл. Разбира се, не напълно - в това ти (и Даниц) сте съвсем прави. Но за мен ясното присъствие на "романтиката на войната" и на онова особено чувство при гледане (което се опитах да опиша) прави филма "военен", въпреки че несъмнено определени неща изискват и присъстивето на "антивоенни елементи", поне обикновено.

Да допълня нещо за "Писмата..." - за мен лейтенант Ито, макар и епизодичен персонаж, изпълняваше важно място във филма. От една страна бе пропит с "японското", което обсъждахме (искаше да посече отстъпилите, които за него несъмнено са безчестни; ругаеше командващия като явен "симпатизант на западното"; поведе хората си в самоубийствена нощна атака, с която да върнат честа си възвръщайки превзетото от сащианците и т.н.). Заедно с това при него това "японско" бе в известен смисъл, може би в малка степен все пак, "папагалско", т.е. нещо, котео се имитира, но не е докрай сатнало част от теб, осъзната част, да го кажем така. В това отношение той констрастираше с танкиста-офицер и главнокомандващия, при които по-скоро бе обратното (те не бяха докрай "японци", но същевременно съвсем осмислено приемаха "повелята на честта" - впрочем, това бе добре илюстрирано в епизода, когато Курибаяши получаваше пистолета и отговаряше на въпросите на американската дама). И въпреки че Ито сам постъпи според това, което смята за "повеля на честта", т.е. да го кажем така, последав "японския път", то се сблъска с безсилието на този път пред хаоса и безсмислието на войната. Искаше да жертва живота си, заменяйки го за нещо, но така и не сполучи. Което го доведе до някакво преосъзнаване на нещата и до това да бъде пленен накрая.

[Dinain]

Искате "военни" филми? След като се говори за "Писмата..." и "Знамената...", редно е да споменем и "Пясъците..." (все "на Иво Джима")

http://imdb.com/title/tt0041841/

Taglines for
Sands of Iwo Jima (1949):

Fightin' . . Laughin' . . Lovin' !
Аlone and outnumbered, they had one thing in their favor... the American dream.

Джон Уейн в ролята на Срж. Джон Страйкър. Феноменално.

Това го обсъждахме с Ханс наскоро:

http://imdb.com/title/tt0056062/

Hell Is for Heroes (1962)
Tagline:Great new stars! Great new roles! Great new hit!

[Odzava]

... но що се отнася до американизираните офицери, струва ми се, че те са доста съществени за сценария. Не мисля, че чисто японската гледна точка не бе представена. .... Както Голъм уточни, Курибаяши и танкиста не бяха толкоз американизирани, те по скоро бяха възприели някои неща от западната цивилизация, но останаха верни и на японската. Те не отричаха "атаката на честа", просто я отлагаха като последно средство, когато друго не може да се предприеме (и не мисля, че това е толкоз не точно исторически), а в края не се поколебаха да се самоубият. ....

Ханс, не мога да коментирам филма на твоето ниво, но поповод "американизацията" на офицерите ей това ме подразни във филма. Няма такива животни, това се опитвах да обясня. Където и да са ходили офицерите, който и да ги е учил, те си остават японци. Поне аз не си спомням да съм чел японец да бъде "натурализиран" от друга култура в собствената си страна. Става въпрос до 1945 г., след това не знам. Японската гледна точка по въпроса е съвсем друга - макар да е безкрайно неуместно да засягаме историческата действителност мисля че на Иво Джима няма пленен командващ офицер, още по-малко Курибаяши - ето какво казва всезнаещото Уики:
The cause of General Kuribayashi’s death remains a mystery. His men provided contradictory reports and his remains could not be traced. He was most likely killed in action upon leading the final assault. His body could not be identified because he had taken off his rank badge to fight as a regular. Less credible theories of his death include suicide (seppuku) or murder by a fellow soldier.
Да не говорим, че самият Курибаяши изпраща много писма за своите планове и виждания за самата битка, като заявява на своите близки - "Не очаквайте да оцелея"!
Подобни несъответствия ме карат да мисля, че филма е доста митологизиран от режисьора и сценариста и се да отрази "японската" гледна точка обективно е невъзможно. А и усещането ми за филма е като аз да разказвам истории от марсианска гледна точка.
По въпроса военен-невоенен, явно всеки си има собствени критерии, но едва ли това е най-важното. Какъвто и да е филма и приятен за гледане, но според мен далеч не е "перфектния филм". Според мен японските офицери можеха да изградят много антагонистични двойки един с друг, но линията американизирани/очовечени на Запад - традиционни японци според мен е най-неуместната. Ако се търси правдиво представяне. Иначе като сценаристки похват вероятно е печеливш.

[gollum]

ОБщо взето съм съгласен с теб, Одзава. САмо ще си позволя леко да те коригирам - във филма все пак Курибаяши (и танкиста - не му запомних името) въпреки че имаха и "западен поглед", съвсем несъмнено си бяха останали при "японския път". И това, стурва ми се, бе успешно показано - и двамата се самоубиха, съвсем определено не очакваха да оцелеят и не смятаха, че смъртта им е напразна. Това особено силно бе показано за Курибаяши в двете му речи пред войниците. Единственитя "момент на колебание" бе когато разговаряше с войника, който оцеля накрая. Но ми се струва, че това дори не бе точно "колебание", а по-скоро необходимо за да се покажат причините за неговата решимост да следва японското. Поне аз така го възприех.
Съгласен съм с теб, че трябваше да има поне един или два по-подробно разгледани образи на японски офицери, образно казано "незападняци". Филмът в моите очи щеше да спечели от това (можеха да се проследят за сметка на допълнително съкращение на бойните сцени). Но ми се струва, че и Ханс е прав, че това не би допринесло за общата оценка и представяне на филма, а същевременно вероятно би го напарвило по-фрагментарен (макар и за мен по-вътрешно непротиворечив и "правдив" в този смисъл).

[Odzava]

Е, не. Нямах предвид, че Курибаяши е "пета колона" на Иво Джима. Всъщност всички тук говорим едно и също, но се различаваме единствено по субективното усещане и възприемане на филма.
Аз лично имах друго очакване за филма, след като четох рецензиите, и това май беше проблема. Всъщност очаквах нещо от типа на спомените на Хорикоши и Окумия или на Ямабе.

[kenoby]

Пичове не упях да прочета всичко което сте написали, но мисля, че правите сериозни пропуски.
Забравяте филма "Апокалипсис сега" един от най-добрите филми на всички времена.
"Добро утро Виетна", който даваха скоро по BTV
Също така "Иваново детство" на Тарковски, филм за ВСВ.
Стига със сапунени добре направени и недостоверни исторически продукции като Райан и Пред портата, които вие обсъждате надълго и нашироко.
Сериозни хора сте. Погледнете по-сериозно върху нещата. Моите филми ще ги напиша след евентуална реплика.

[gollum]

Здравей и добре дошъл на форума, Konoby.

Забравяте филма "Апокалипсис сега" един от най-добрите филми на всички времена.

Никой не ги забравя . Преди да пишеш подобни неща е по-добре да поразгледаш темите, ще забележиш, че са обсъждани много повече различни филми. Така се избягват някои недоразумения, които често се случват пир първо постване в даден форум.
Разбира се, всяко плясване на квалификация от типа на "най-добър филм на всички времена" общо взето заслужава подминаване. Но "Апокалипсис сега" е далеч от това да е исторически филм (не е такъв), а и според мен е много далеч от това да е добър филм, макар че лично на мен ми харесва (или по-точно, харесват ми не малко сцени от него). Но като цяло е объркан, на моменти сюжета върви много зле, а в края това си личи много ясно. Но филма никак не е лош. Впрочем, на мен дори повече ми хареса тази екранизация по романа на Конрад за телевизията.

"Добро утро, Виетнам" е добър филм, поне на мен доста ми допадна. Има достатъчно силен привкус на "Параграф 22", но си има и нещо свое.

"Иваново детство" е един от малко филми на Тарковски, котио не съм гледал, та ще ми е трудно да коментирам, докато не ми се случи да поправя този пропуск.