Кино - филми на историческа тематика

[Guy de Mont Ferrand]

Но филмът си е много хубав иначе, това са дребни неща. Но аз продължавам да си мечтая за филма за Лепанто - с по двеста и кусур галери от всяка страна, с разумно показана предистория, а самото сражение - смислени маневри и движения, а след това - добре направени абордажи. Там реално има моменти, в които флагмански галери са атакувани от 2-3 страни, а отделните им части преминават по няколко пъти от едни в други ръце, докато останалите галери прехвърлят хора на помощ с лодки. Има си и героични капитани, които загиват на поста си, при това, и от двете страни (османският флагман може да бъде показан също героично).

Такъв добре направен филм би бил ударил всички възможни тавани по разходи. Както между другото и самото сражение е ударило същите тавани - галерата е била много по-скъпа от платнохода, да не говорим за използваните там. На всичкото отгоре самото сражение на практика няма съществени последици (освен "началото на края" на османската средиземноморска експанзия - но това в дългосрочен план). Иначе, при всичките ми симпатии към корейците и японците, предполагам, че битката е била много по-интересна от техните.

[gollum]

Иначе, при всичките ми симпатии към корейците и японците, предполагам, че битката е била много по-интересна от техните.

О, от тази, за която става въпрос във филма - със сигурност. Мащабите са съвсем различни. Доколкото съм чел и те имат донякъде сходни по размери сражения, но макар и понякога с повече кораби, самите кораби най-често са по-малки, а и разликите в нивото са по-значими от тези в Средиземноморието, където има "национални" особености, но не чак различно технологично ниво. Всичко се решава накрая в абордаж, т.е. от морската пехота. Оръдията играят определена роля, но не чак такава.
А галерите са си много скъпи, спор няма - и за строеж, и за издръжка. Но пък са били усъвършенствали нещата до степен да ги правят много бързо, а понякога и от нискокачествено недобре изсъхнало дърво, т.е. един вид "бюджетни" военновременни кораби за кратко ползване.

[Dinain]

Е, аз предупредих, че в корейския филм има елементи на фентъзи Това нинджи-снайперисти с мускети от 16-и век, победа в четворен абордаж и т.н.

[Guy de Mont Ferrand]

А галерите са си много скъпи, спор няма - и за строеж, и за издръжка. Но пък са били усъвършенствали нещата до степен да ги правят много бързо, а понякога и от нискокачествено недобре изсъхнало дърво, т.е. един вид "бюджетни" военновременни кораби за кратко ползване.

Казвам го, защото са ми попадали някакви изчисления със списъци на наистина колосални суми, изразходвани конкретно за християнския флот при Лепанто. То не че османският ще да е струвал по-евтино, макар че в него са се използвали повечко корсари със собствени кораби - но като куриоз се цитира факта, че османският флот бил възстановен за една година след битката, докато християнският победител се разпаднал.

Навремето китайските сторонници на Мин са се оттеглили с бой от Фудзиен, превземайки и Формоза от холандците; боевете там ('сичкото военноморско ) със сигурност не са отстъпвали по мащабност и екшън на Японско-Корейската война

[gollum]

Мисълта ми е, че военните галери са се правели за сравнително бързо и според нуждата. Т.е. едната година можеш да имаш пет, следващата - 100 или 200. Т.е. разходен материал по време на сериозна война с кратък живот на "бойното поле" (в морето). То не че с флота след това е по-различно. И понякога - знаейки, че става въпрос за кораби с кратък живот, са ги правели от недобре изсъхнало дърво, т.е. излизат по-евтини. Обратната страна е, че са малко по-лоши като възможности и имат сравнително кратък живот. Но това не е било проблем, защото е било ясно, че животът им ще е кратък - една-две до няколко години. Някъде бях попадал на подобен коментар точно по повод на кампанията, кулминацията на която е Лепанто. За османските галери.
ТА въпросът е, че макар и скъпи, кораби се строят бързо. Скъпото и сложното за заместване е друго .

макар че в него са се използвали повечко корсари със собствени кораби

Е, те и в християнския флот повечето са ескадри на различни страни, т.е. всяка със собствени сили. Може даже да се каже, че османския е много повече "държавен" флот от християнския. Макар и той със стабилна добавка от корсарски кораби. То не, че това не се оказва донякъде недобро решение, защото те си имат специфични цели и разбирания (което се отразява на самото сражение).

но като куриоз се цитира факта, че османският флот бил възстановен за една година след битката, докато християнският победител се разпаднал

Е, християнският флот никога не е и бил мислен като "единен" - по-скоро обединен само за кратко - за кампанията. Знаеш, че го съставят ескадри на държави, които иначе са врагове и постоянно се дърпат извън конкретната кампания. Цяло чудо е, че ескадрата не я постига съдбата на някои предишни опити за обединен флот срещу османците (бягства, изоставяния или просто гледане как избиват една част). Главният ефект от сражението, доколкото мога да преценя е загубата на обучен персонал от страна на османците - много пленници, много убити и то сред опитните моряци и морска пехота. Нови галери могат да се построят, но с екипажите за тях е по-проблемно.
А отделните части на двете ескадри са доста различни - всяка със сови традиции и тактически похвати. Различно е и "технологичното" ниво на корабите. То затова и си мисля, че може да се получи много интересен филм, ако някой го направи както трябва. Или още по-добре мини-сериал .

[Guy de Mont Ferrand]

О - и не само за Лепанто, представям си напр. сериал за морските битки на Ордена на Св. Йоан от обсадата на Родос от 1480 г. до битката при Лепанто. Пълна касапница и всякакви възможни интересни подробности, вкл. технологични. Ще е луди пари, даже и с 90 % компютърна симулация, но би си струвал.

[Кухулин]

Добре се движат като за гребни кораби, може би с петнайсетина възела

[Amazon]

Ако го докарват до 15 възела може водни ски да караш зад тях

[Guy de Mont Ferrand]

Кораба-костенурка = Звездата на смъртта

Абе...снайперистът-нинджа ми направи най-голямо впечатление. Смятай ако имаше модерна пушка

[Кухулин]

Аз малко с половин око го гледах, ама снайпера не беше ли мацка-снайперистка?

[Dinain]

Да, жена беше.

[Guy de Mont Ferrand]

Аз малко с половин око го гледах, ама снайпера не беше ли мацка-снайперистка?

Може и мацка да беше, не знам, и аз го гледах малко с половин око. Кьосе беше във всеки случай

[NATAN]

Начиная с XV в., Корея вела активные боевые действия против японских морских пиратов вако. Это были не шайки разбойников, состоящие из нескольких десятков головорезов, а воинские отряды, которые могли насчитывать две-три тысячи человек и углубляться на территорию Кореи на 25–30 км. Немало известных корейских военачальников, в числе которых и Ли Сонге, основатель династии Ли, выдвинулось в борьбе с ними, а в 1389 и 1420 гг. корейский флот даже предпринимал карательные экспедиции на остров Цусима, где располагались основные пиратские базы (Хальберт, том 1, с. 289, 304). Корейские моряки превосходили японских в боевой выучке, корейские корабли имели лучшее артиллерийское вооружение, а два основных преимущества японцев: более высокий уровень мастерства в ближнем бою и оснащение ручным огнестрельным оружием – в условиях морского сражения было очень сложно реализовать. Сказалась и разница в военно-морской доктрине – в Японии военный корабль рассматривался только как платформа для доставки самураев к месту сражения и ставка делалась на абордаж. Между тем, корейцы придерживались китайской тактики морского боя, делающей акцент на уничтожение противника на расстоянии с помощью артиллерии и стрелкового оружия.
К тому же корейским флотом командовал адмирал Ли Сун Син – человек выдающихся военных талантов, под руководством которого корейский флот двигался вдоль берега и методично топил все встреченные им суда, идущие под японским флагом.

В сущности японские джонки действительно были беззащитны перед кобуксонами, особенно если последние застигали их в порту. Джонки в теории могли нести 12-ти фунтовые орудия, но на практике артиллерии у японцев не хватало, по большей части корабли вооружались пушками по 3-6 фунтов (или небольшими бомбардами), - и то, пушки были только на части джонок. Но и 12-ти фунтовые ядра не причиняли вреда кобуксонам. Когда японцы попытались развернуть против них осадную артиллерию, это также не дало эффекта. Японские осадные пушки были слабоваты и их ядра (скорее всего, по большей части каменные), выпущенные с большой дистанции, не пробивали борта кобуксонов. Даже если попадали. На абордаж кобуксон не брался, да и действовали они группами, прикрывая друг друга, а от попадания 48-ми фунтового ядра джонка если и не разваливалась, то сотрясалась так, что у нее падали мачты. Японцы не смогли вывести из строя ни одного кобуксона. По некоторым мнениям, имея на борту 48-фунтовые орудия, кобуксон мог бы тягаться с линейным кораблем XVII века.

източник: подробно описание на корабите(легендарните канонерки "Кобуксен"), тактиката и въоръжението да двете страни в т.н.Имджинска война и адмирал Ли Сун Син (на руски)

http://istorya.ru/forum/index.php?showtopic=3816

Конкретно за наказателната експедиция на флота на Чосон до о.Цусима намерих откъс от ето този филм но самият филм не мога да го открия, ако някой попадне на него ще съм благодарен на линк!

http://www.youtube.com/watch?v=EhekAcAjcKo

[Kramer]

А има ли свестен филм за обсадата на Малта през 16 в.?

[Guy de Mont Ferrand]

А има ли свестен филм за обсадата на Малта през 16 в.?

Аз не съм гледал.