Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Кино - филми на историческа тематика

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    За японския филм - гледах го вчера, като филм е добър, посланието също ми допада, драматичността също си я биваше, въобще - добър филм. Обаче имаше разни военно-исторически неточности/слабости: повтаря всички известни митове все едно отмята по списък (то не че следва да се очаква от художествен филм да развенчава някой и друг мит, но бе много нелепо представена цялата работа). Няма и да споменавам за "атмосферата" на самолетоносача - бърр, много зле (ако човек няма идея за какво става въпрос, ще остане с впечатлението, че екипажа на самолетоносача е 30-40 души (а не към 2000), които се моткат насам-натам безцелно, шмтакат се възторжено насам-натам и с военни действия не се занимават иначе, освен случайно, а офицери или военна йерархия в японския флот няма). Но това са дребни неща и подробности, които не пречат особено, още повече, че атмосферата, според мен, бе добре представена, а това е по-важно.
    Разбира се, на фона на старите им военни филми не е чак толкова добър, според мен, но това важи за всички техни филми за войната от последните 20-тина години, които съм гелдал (да речем, онзи за Ямамото).
    Last edited by gollum; 06-11-2014, 23:11.

    Comment


      Преди малко се завърнах от прожекцията на ''Fury'', и след филма ми стана ясно, че: Шърман-а вътре е широк поне като гарсониера; американските танкисти са все снажни момци над метър и седемдесет; Персонажа на Брад Пит още през 45-та е разпостранил така модерната сега сред младите футболисти причьоска; винаги има в екипажа или в ротата(редник Райън) един набожен войн, дето ''стреля'' с библия в ръка. И на последно място калените в битки SS ветерани все са калпави стрелци било то с панцерфауст, ем-ге или лично стрелково оръжие.

      Comment


        И на последно място калените в битки SS ветерани все са калпави стрелци било то с панцерфауст, ем-ге или лично стрелково оръжие.
        Е, това последното е стара традиция, възлизаща вероятно към зората на киното, която се разпространява върху всяко оръжие в ръцете на редовите "лошковци" - било то брадва, боздуган, копие, стрела, куршум или бластер. Класика са имперските щурмоваци, които са "най-добрите стрелци", обаче не могат да улучат главните герои дори от два метра разстояние. То затова са и главните герои, де .

        Comment


          Замислих се, че от множеството изгледани военни филми, тези които представят ВСВ от гледна точка на Оста колкото и да са малко на брой, изброявам няколко (''Сталинград'', ''железен кръст'', ''писма от Иво Джима'',италианския ''Ел Аламейн'', финландския ''Tali-Ihantala 1944'' където ''лошите'' в случая са войници на съюзниците, доста добре си уцелват немци, японци, италианци и финландци. Дали се търси някаква историческа коректност в случая?
          Last edited by заря91; 08-11-2014, 02:03.

          Comment


            Замислих се, че от множеството изгледани военни филми, тези които представят ВСВ от гледна точка на Оста колкото и да са малко на брой, изброявам няколко (''Сталинград'', ''железен кръст'', ''писма от Иво Джима'',италианския ''Ел Аламейн'', финландския ''Tali-Ihantala 1944'' където ''лошите'' в случая са войници на съюзниците, доста добре си уцелват немци, японци, италианци и финландци. Дали се търси някаква историческа коректност в случая?
            Не съм сигурен, че разбирам какво имаш предвид? Даречем, и немскитя "Сталинград" не е кой знае колко добър и има много какво да се критикува в него. Ако има някакво значимо достойнство, според мен, то е, че изглежда сравнително добре да обрисува отношенията/атмосферата от гледна точка на немските войници.
            Италианския "Ел Аламейн" беше ужасен - според мен. Не мисля, че каквото и да е там бе реалистично. Ако ще говорим за кино от това време, "Младите лъвове", да речем, е в пъти по-добър и като кино, че и като "историчност". Лично мнение, разбира се.
            Финландските - гледал съм няколко и малко ми се сливат, но всеки от тях бе доста "реалистичен", доколкото мога да преценя. Мисля си, че това е тяхна си специфична особеност, която не си струва да се пренася върху всички други. Най-вероятно има някакво съчетание от много нисък бюджет, използване на реенактори и тяхна (възстановено) екипировка и снаряжение и някакъв специфичен си финландски подход към историческото кино. Но и за тях не съм сигурен в каква степен реалистичон обрисуват съветската страна - впрочем, общо за всички тези филми е (както най-често е и за онези от другата страна).
            "Писма от Иво Джима" не е баш японски филм, ако и да играят в него главно японци, но не виждам как може да се разглежда самосотятелно от близнака му. И двата представят нещата всеки от едната гледна точка - мисля че общо взето еднакво добре. Сравнително реалистично, но тук заслугите мисля са изцяло на режисьора и не мисля, че могат да се пренасят върху някакъв национален кинематограф. Ак говорим за японско военно кино, то там могат да се намерят и смешно неисторични и страхотни и исторични филми, макар че поледните сякаш са по-скоро правени през 50-те и 60-те години най-вече. Но пак - тов, което е добро, е общо взето специфично японско, а и добро дотолкова, доколкото представя тяхна специфична гледна точка. Та, о тизброените ми се струва, чме някакво търсене на "историческа коректност" може би има само при двата филма-близнаци на Клинт Истууд.
            Примерно, сериалите на НВО ("Band of brothers" и "The Pacific") са също толкова добри, ако не и по-добри в това.

            Като се замисля, ако режисьорът, сценаристите и консултантите си свършат добре работата и филмът е съсредоточен само върху гледна точка на една страна във войната, обикновено се получава добре - за тази страна. И това е по своему реалистично, защото за един пряк участник във войната противникът най-често не е повече от силует, а не реален човек. Проблемите идват - и това е много по-трудно да се направи майсторски и добре, - когато имаме филм, който се опитва едновременно да представи нещата от "двете страни на барикадата" или се опитва да представи общ поглед, обзор върху цяло сражение или етап от войната. Това е много по-трудно и най-често всички изпадат в шаблонност и двуизмерност при представянето на едната страна. Не е въпрос на това дали произхождат от страната на победилите или загубилите, по-скоро е въпрос на индивидуални качества и възможности.
            Може би единствената - донякъде съществена, - разлика е в случая с немците, при които най-силно "работи" факторът за вглеждане в "греховете" на тяхната страна през войната. Този своеобразен филтър вероятно оказва някакво общо влияние върху немското военно кино. Но пък не мисля, че той действа пир италианците или в някаква особена степен при японците (там е повече въпрос на индивидуално отношене и познание на събитията).
            Поне такива са моите впечатления.

            Comment


              Имах впредвид, че в изброените от мен филми снимани във Германия, Финландия, Италия или свързани с Япония през ВСВ има голям контраст със американски,английски, френски, руски, австралийски че даже и полски военни филми за периода. Просто във тези филми войниците от Оста са показани в някава нормална светлина, в контраст със свръхсолдати от антихитлериските филми (предимно холивудските разбира се) дето трепят фрицовете на конвейр с по един пълнител на томи-гъна, шпагина, стена или трофейния шмайзер

              Comment


                По повод рефлексията на японците, /извинете, ако съм споменавала филма по-рано/, преди време изкопах една трилогия от по три часа парчето... И едва изтраях до средата на втора част. Макар че "извода" от първата беше твърде любопитен: един хуманист се опита да осигури по-човешки условия за китайците в японския лагер; те "отвърнаха" с бунт... Накрая излезе, че стремежа му да направи добро доведе до повече жертви. Прочее, ако ви се търси, английското заглавие е The Human Condition I, II и III.
                "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

                Comment


                  Да, тая трилогия е характерна за рефлексията на японците.

                  заря91, обобщаваш ненужно, според мен. Т.е. бъркаш различни типове филми. Има си исторически филми и екшън филми с исторически "дрешки" (да речем, сравни "Тънката червена линия", "Band of brothers", "When trumpets fade" или "The last bullet" със "Сахара" (оня от 95-та), "The dirty dozen", "The guns of Navarone" или "Where eagles dare"). За последните са характерни всички тези тропи. Да спомена същия този италиански "Ел Аламеин", в който италианците вършеха чудеса от храброст и имаше всякакви сцени в стил "един поваля двадесет". Същевременно има и общо взето реалистични исторически филми - работата не е в "рефлексията", според мен, а по-скоро в подхода към филма, т.е. какъв тип филм правим. Ако за нещо мога да се съглася, то е, че липсват - поне за немци/японци (за италианците не съм чак толкова сигурен) типа екшън исторически филми, в които "нашите" (т.е. техните) вървят по всички тези екщън тропи. И причината вероятно е тази - не толкова допълнителна рефлексия, колкото резултат от това, че са загубили войната и "техните" не могат да се представят по този начин.
                  Но основното е разликата в това какъв филм правиш - примери за добри исторически филми за ВСВ могат да се намерят в националното кино на всяка от големите държави, взели участие във войната, според мен.

                  Comment


                    Працаўнікі НКВД і Гестапа рабілі супольную працу і добра адзін аднаго разумелі. Нават методыка абыходжання з вязнямі была падобная. Нявыдуманыя лёсы людзей і...

                    Comment


                      Уокър, драсвай по някоя референцийка , че едно напористо момче си отиде заради многото семпли линкове ... ако не се е върнало де, ха-ха ...


                      А, да попитам, ако някой се е прехласвал по "Престъпна империя" със Стив Бушеми - колко епизода е 5-тия сезон в крайна сметка ?

                      Comment


                        The Man in the High Castle - това щяло да излиза догодина, т.е. някъде през 2015 г., по романа на Филип Дик.
                        Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                        Проект 22.06.1941 г.
                        "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                        Comment


                          Saints and Soldiers
                          Мисля, че не го видях до тук. Историята е проста, разказана е добре, патетизмът е умерен. Един хубав военен филм.
                          Човешката глупост е безпределна, защото разумът му е неограничен!

                          Comment


                            заря91 написа Виж мнение
                            Преди малко се завърнах от прожекцията на ''Fury'', и след филма ми стана ясно, че: Шърман-а вътре е широк поне като гарсониера; американските танкисти са все снажни момци над метър и седемдесет; Персонажа на Брад Пит още през 45-та е разпостранил така модерната сега сред младите футболисти причьоска; винаги има в екипажа или в ротата(редник Райън) един набожен войн, дето ''стреля'' с библия в ръка. И на последно място калените в битки SS ветерани все са калпави стрелци било то с панцерфауст, ем-ге или лично стрелково оръжие.
                            Така, и аз се прецаках да гледам тази...., мхм, ще го кажа "пикня", за да не обидя бозата (обичам боза!)... Та както и да е, незнам дали това е темата, но в мен останаха едни въпроси, които ми се ще да споделя с Вас, а именнно:

                            1. Какво точно е идеята на филма? Аз не разбрах какъв беше смисълът на цялата работа, сериозно!..

                            2. Не съм военен, но все пак ми се струва, че имаше сраженията във филма (прегазването на позицията в полето с двете ПАК-чета в гората зад тях; битката с Тигъра и накрая битката с бойната група от СС) бяха абсолютно странни и на моменти безумни, според мен. По-конкретно:

                            - за мен бе изумително, че 2 ПТ оръдия успяха да стрелнат само два пъти (без да уцелят нищо), при положение, че целта им идваше фронтално, на ниска предавка по добре простреляното вече поле (съдейки от голямото количество скрап, който се валяше из нивата.... Особено странно ми стана, че ПТ стреляха едно след друго (явно за да са сигурни, че Уордеди ще концентрира силите си върху всяко едно от тях поотделно за по-лесното им унищожаване). Според моята логика, резонно беше всички да започнат да стрелят едновременно (двете ПТ, картечниците и т.н.), така най-малкото за танковете щеше да е по-трудно да си разпределят целите...

                            - в сражението с/у Тигъра.... Според мен точно там филма свършваше, защото логичното беше Уордеди да поеме пръв 88 милиметровата цепеница с оглед на модификацията, на която се вози (със 76 мм дългоцевно оръдие).... Всички знаем, че "Firefly" и А8 са били приоритетна цел на германците, доколкото имат огневата мощ да им причинят щети от по-голяма дистанция.... Безумията продължиха с фронталната атака с/у самоходния бункер (Тигъра), на което германското командир отговори с още по-безумното сближаване, а можеше спокойно да се упражнява в стрелба от място..., по едно време се усети и тръгна на задна (+10 за карма), но незнайно защо после желанието за форветц надделя и пак тръгна напред, докато Уордеди вече дрифтеше зад него и го застреля в гръб (вероятно сценариста е чул нещо за края на Витман)...

                            - накрая няколко думи за героичната финална сцена.... Оставям настрана некачествената партида гранати, които експлоадираха в "трюма", както и двете шепи куршуми, които Брат Пит пое с тяло, обаче тоя кашишки щурм на танка ми дойде в повече.... Поне да бяха на коне като поляците....
                            Нацитата можеха просто да ги подминат, или да се промъкнат до тях зад димна завеса, или заобикаляйки къщата, която покриваше доволно голяма част от сектора за стрелба... Луда работа, явно скоро няма да гледаме готин военен филм......
                            "Я знаю, что после смерти на мою могилу нанесут кучу мусора. Но ветер Истории безжалостно развеет ее"
                            И. В. Сталин

                            Comment


                              Е, за какво са тези обобщения - ти може да не гледаш скоро готин военен филм, но аз пък гледах наскоро. Всъщност това и написах в "ревюто" си - зрителите или ще оплюват, или ще превъзнасят този филм (но равнодушни няма да останат).

                              Mежду другото, като стана дума за 88мм оръдия и се сетих за този филм:

                              When Trumpets Fade (1998)

                              In WWII Western Germany, Private David Manning reluctantly leaves behind a mortally wounded fellow soldier and searches for survivors from his platoon, only to learn from commanding officer Captain Pritchett that they have all been killed in action. Despite requesting a discharge on the grounds of mental disability, Manning is promoted to sergeant and assigned to lead a new platoon of young inductees.

                              Доста е добър за ТВ филм и има едни злобни 88-ки, които не дават мира на американците. Действието се развива по време на битката за гората Хюртген. Мисля, че съм споменавал някъде този филм преди време.

                              ПП Сега виждам, че е на HBO и предвид скромния бюджет и предвид, че излиза в същата година като "Saving Private Ryan" е разбираемо защо е доста неизвестен, но хубав филм.
                              Last edited by Dinain; 18-12-2014, 01:23.
                              "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                              "But I know none, and therefore am no beast."

                              (Richard III - William Shakespeare)

                              Comment


                                messire Woland написа Виж мнение
                                The Man in the High Castle - това щяло да излиза догодина, т.е. някъде през 2015 г., по романа на Филип Дик.
                                На първо четене - ужас!
                                Според мен повечето, ако не и всички, творби на Филип К. Дик са нефилмируеми. Освен под формата на някаква далечна интерпретация в стил Bladerunner или Total Recall.
                                Човекът във високия замък ми е една от топ 20 книгите и наистина изпитвам страх как може да я оклепат. Още повече, че става въпрос за сериал продуциран от amazon....
                                Peace Through Strength -- Victory Through Devastation

                                Comment

                                Working...
                                X