"Vikings" e симпатичен сериал, но си е фентъзи от край до край. Приятен саундтрак, но не и чак запомнящ се. Готини мутри с присъствие - тоест актьорите наистина си ги бива. Красиво снимано и нелоши диалози. Чисто кинаджийски, дето се вика, е недостижим по нашите ширини.
Но исторически издиша и то зверски.
Първо и особено грандиозно - от сериалчето излиза, че до 793 скандинавците изобщо не са сигурни дали Англия е реална страна или не е само някаква легенда. Това просто е грамаднейша глупост. Отлично са знаели къде е Англия, а и там също са знаели кои и къде са "даните" (то даже във филма едно калугерче знаеше скандинавски, който и без това не е бил напълно неразбираем за англосакси). Имало си е бая оживен бизнес през Северно море още поне от римско време. Да не говоря за съучастието на скандинавци в Adventus Saxonum. Оттам нататък "плаването на запад" като основа на конфликта между ярла и Рагнар е нелепо.
Второ - не е много ясно защо е задължително да се плава направо през открито море. Дори без слънчевия часовник и слюдата, може спокойно да се плава каботажно "на запад" (демек на юг, казано като в сагите) от родния норвежки фиорд на филмовите герои, покрай западния бряг на Ютланд, към Германия, Фризия и Ла Манш. А от Па дьо Кале Англия просто е видима.
Трето, някъде около 793 ярлът говореше за "Русия", което е смешен анахронизъм. Името "Рус" няма да се появи поне, ама поне до 864 г. Още малко, щяха да споменат, че редовно пият по едно в Санкт-Петербург.
Печално нелепите епизоди с shield-maiden-ката буля Рагнаровица, дето преби мъжа си с щита, а после мъжът й предложи на отчето шведска тройка, просто ме накараха да избухна в неудържим плач.
Повтарям, сериалът е готин (много по-готин от напълно абсурдния петдесетарски филм "Викинги"), но не е баш исторически. Чисто фентъзи с елементи на разсъждение, това е. Между другото, дори в "1066" имаше подобен род весела глупотевинка - там пък норвежците все още бяха езичници, явно за да са по-епични (все едно християните не са епични, даге). Като изключим това, "1066" наистина беше върховен. В любимия ми пример за архитъпотия "Ironclad" едни още по-закъснели норвежки метъли бяха езичници чак в 1200 г.
Изобщо, далеч сме и от "The Viking Sagas", и от гарвановата трилогия. Които просто са си еталон
---------
"Линкълн" нещо не ме запали, явно не ми се е гледал. Но нищо не мога да кажа против самия филм. Не е за мен, това е.
---------
За своя радост си изтеглих "The Sword of Doom", (или "Мечът на Съдбата", 大菩薩峠, Dai-bosatsu Tōge, "Проходът на Великия бодхисатва", 1966), с Тацуя Накадаи. Нещо развивам вкус към морбидни класически японщини. Препоръчвам смело.
Но исторически издиша и то зверски.
Първо и особено грандиозно - от сериалчето излиза, че до 793 скандинавците изобщо не са сигурни дали Англия е реална страна или не е само някаква легенда. Това просто е грамаднейша глупост. Отлично са знаели къде е Англия, а и там също са знаели кои и къде са "даните" (то даже във филма едно калугерче знаеше скандинавски, който и без това не е бил напълно неразбираем за англосакси). Имало си е бая оживен бизнес през Северно море още поне от римско време. Да не говоря за съучастието на скандинавци в Adventus Saxonum. Оттам нататък "плаването на запад" като основа на конфликта между ярла и Рагнар е нелепо.
Второ - не е много ясно защо е задължително да се плава направо през открито море. Дори без слънчевия часовник и слюдата, може спокойно да се плава каботажно "на запад" (демек на юг, казано като в сагите) от родния норвежки фиорд на филмовите герои, покрай западния бряг на Ютланд, към Германия, Фризия и Ла Манш. А от Па дьо Кале Англия просто е видима.
Трето, някъде около 793 ярлът говореше за "Русия", което е смешен анахронизъм. Името "Рус" няма да се появи поне, ама поне до 864 г. Още малко, щяха да споменат, че редовно пият по едно в Санкт-Петербург.
Печално нелепите епизоди с shield-maiden-ката буля Рагнаровица, дето преби мъжа си с щита, а после мъжът й предложи на отчето шведска тройка, просто ме накараха да избухна в неудържим плач.
Повтарям, сериалът е готин (много по-готин от напълно абсурдния петдесетарски филм "Викинги"), но не е баш исторически. Чисто фентъзи с елементи на разсъждение, това е. Между другото, дори в "1066" имаше подобен род весела глупотевинка - там пък норвежците все още бяха езичници, явно за да са по-епични (все едно християните не са епични, даге). Като изключим това, "1066" наистина беше върховен. В любимия ми пример за архитъпотия "Ironclad" едни още по-закъснели норвежки метъли бяха езичници чак в 1200 г.
Изобщо, далеч сме и от "The Viking Sagas", и от гарвановата трилогия. Които просто са си еталон
---------
"Линкълн" нещо не ме запали, явно не ми се е гледал. Но нищо не мога да кажа против самия филм. Не е за мен, това е.
---------
За своя радост си изтеглих "The Sword of Doom", (или "Мечът на Съдбата", 大菩薩峠, Dai-bosatsu Tōge, "Проходът на Великия бодхисатва", 1966), с Тацуя Накадаи. Нещо развивам вкус към морбидни класически японщини. Препоръчвам смело.
Comment