Междузвездни войни

[a_godumov]

Е, то Голъм добре го е описал, аз само да допълня за липсата на артилерия, бронирана техника и т.н. (понеже някъде по-надолу видях такъв въпрос). Та, Хайнлайн смята, че добре бронирания и най-вече изключително бързоподвижен и добре въоръжен пехотинец обезсмисля всяка бронирана машина, тъй като тя ще е по-бавна от него, не толкова маневрена и в крайна сметка би била унищожена от пехотинците. Нищо не казва за летящи машини обаче. Във филма пехотата беше изключително зле въоръжена и без никаква маневреност. Мярнаха се наистина някакви самолети по някое време, но дотук.

Аз за това и говорих за книгата. На мен лично ми се стори нерационално старанието да направят универсален войник. Мобилната пехота в книгата е въоръжена с няколко съвсем различни оръжия - огнестрелно оръжие, огнехвъргачка, ракети и дори мини атомни бомби. Просто не мога да си представя как се носят боебрипасите за всичко това Все ми се струва, че ще е добре да има поне малко специализация.

[gollum]

a_godumov, това е дискусия за самостоятелна тема, както напомни и Даниц, впрочем, още повече това важи за подобна дискусия - трудно ми е да я формулирам, но нещо от типа на "наземната война в далечното бъдеще". Мисля че вече са отваряни подобни теми във форума и за радост са предадени на забвение . Ако останем изцяло в рамките на концепцията на Хайнлайн, то въпросът ти си има, според мен, очевиден отговор: ако всеки един от неговите "космически пехотинци" се сражава в тактически план напълно самостоятелно, то неизбежно трябва да притежава достатъчна универсалност на въоръжението, защото може да се каже, че той замества батальон или бригада в съвременния смисъл. Т.е. ако една съвременна тактическа единица се състои от танкове, бронетранспортьори, миномети, пехота, оръдия и прочее и постига универсалност за сметка на съчетание на различните въоръжения според условията на тактическата ситуация, то един пехотинец, изпълняващ в книгата на Хайнлайн същата роля няма как да постигне това, освен ако съчетава различно въоръжение в собственото си снаряжение. Впрочем, и той включва известна специализация на въоръжението дотолкова, доколкото основните поразяващи оръжия се носеха само от конкретни хора в екипа (примерно, за сметка на други оръжия).
А що се отнася до боеприпасите, т.е. до самостоятелността на всеки пехотинец, в концепцията на Хайнлайн тя е много малка - минути или часове, не повече, тъй като скоро след десанта те напускат бойното поле. Т.е. вероятно колкото им трябва могат да го носят със себе си( зцатова и концепцията за езкоскелет и помощна мускулатура като част от скафандъра), а при нужда се снабдяват по въздуха (някъде в книгата май се споменаваше за това).
Разбира се, самата концепция е уязвима донякъде.

[кало]

А азимов общо взето никъде не описва сражениета от типа

общо-взето - да, но конкретно нещо подобно - а именно - тактически маньовър за спечелване на космическа битка, описва във "Втората фондация" - втората й част - битка между флота на Фондацията и този на Калгън.

http://www.chitanka.info:82/lib/text/379/0

[Amazon]

Не знам доколко сражението е издържано в тактически план, но битката беше описана изключително "цветно". Четох "фондациите" и предхождащата ги новела/за някакво умиращо слънце идеше реч/ когато бях на 12. Сега след 20 години, единственото което си спомням е точно тази битка. Набило ми се е в главата, образа на проблясъците на унищожените малки търговски кораби, уцелени от огромните крайцери, остатък от имперския период. Много напомня на сцената от "Завръщането на джедаите", когато Люк провеждаше приятелска беседа с Негово Императорско Величие на борда на звездата на смъртта, а на заден план през панорамния прозорец/алуминиева дограма, двоен стъклопакет/ се виждаха проблясванията на унищожените бунтовнически изтребители - малки огнени кълба, блясващи за половин секунда около туловищата на звездните разрушители. Може би най-въздействащата сцена в цялата сага - поне за мен. Явно Джордж Лукас също е чел Азимов.

[BAGA_TUR]

Сражението на флотата на Втората Фондация с този на Калагън бе описана най-общо. Двойно по-малко фондациански кораби примамиха противника и го нападнаха изненадващо от няколко посоки.
Азимов, нахвърля с най-общи понятия космическите битки /ако спомене такива/ в поредицата за Фондацията, но това си има някакъв вид логика, като вземем предвид кога са писани първите 3 книги от поредицата - около 50-та година на миналия век. А и самия автор не си "пада" по космически битки - поне както съм забелязал от книгите му.

.

[княз Крылов]

незнам какви редакции на фондациите сте чели вие но доколкото си спомням а спомена ми е много пресен, Азимов не описва нито веднъж подробно космическа битка и в повечето случаи тя остава извън кадъра и просто по едно време научаваме че е свършила. Да не говорим че Азимов налага съвсем друга идея за водене на "интелигентна" война в която битката се печели още преди започването и , като преди нея продължава пдмолвна и дълга подготовка за пставянето на противника в безизхдна ситуация. Така че според мен е малко нелогично да се изтъква Азимов като един "космически тактик" след като цялата поредица за Фондацията е създадена да покаже превъзходството на стратегическите решения над тактическите, а именно че правилното стратегическо решение, може напълно да постави под свой контрол тактическо или опративно такова.

[pnp5q]

Ще ми се някой педагог или психолог /или и двете/ да се изкаже кога "детските" приказки стават "сериозна" работа.
Впрочем, "Звездни рейнджъри" беше забранена по социалистическо.
А "Тигър! Тигър!" е доста готина книжка - ще взема да си я препрочета.
Съгласна съм изцяло със статията на Брин и първата на Муркок - ще си припомня и неговата "Ето Човека!" - че навремето ми дойде много библейска, на друг акъл бях.
Та благодарение на тези две статии ми се избистри нещо, което за себе си наричам "добра" фантастика - за разлика от "обикновената" - досега ги различавах само по интуиция, но като се замислих - вероятно един от признаците за различие е именно избягването на архетипните сюжети.

[кало]

незнам какви редакции на фондациите сте чели вие но доколкото си спомням а спомена ми е много пресен, Азимов не описва нито веднъж подробно космическа битка и в повечето случаи тя остава извън кадъра и просто по едно време научаваме че е свършила. Да не говорим че Азимов налага съвсем друга идея за водене на "интелигентна" война в която битката се печели още преди започването и , като преди нея продължава пдмолвна и дълга подготовка за пставянето на противника в безизхдна ситуация. Така че според мен е малко нелогично да се изтъква Азимов като един "космически тактик" след като цялата поредица за Фондацията е създадена да покаже превъзходството на стратегическите решения над тактическите, а именно че правилното стратегическо решение, може напълно да постави под свой контрол тактическо или опративно такова.

амче в чии слова прозря твърдението, че Азимов е "космически тактик". Дадох рядък пример, в който той описва космическа битка, нещо много рядко за творчеството му. Никой и не твърди, че става дума за малоумно описание от сценарен (като на пророка Хайнлайн, да се свети името му :twisted: ) тип.

ПП - Книгите на Азимов не зависят от твоите спомени. :tongue5: можеш да ги поосвежиш (спомените) с линка, който съм дал.

Аз лично ги (цялата поредица за Империята и Фондацията - 14 романа плюс едно продължение на други автори) препрочетох за три дни на един лаптоп, лежейки със счупен крак преди два месеца. установих, че често са наивни до глупост, на места напълно лишени от онова, което за мен е "художествена стойност" и с, много често, доста лош превод. но пък ми доставиха детинско удоволствие.


пак ПП - другото по-подробно описание на космическа "битка", или по-скоро сблъсък между два кораба е в романа "Роботите и империята" - също част от мега-поредицата за империята и фондацията.

Обаче сме съвсем извън темата.

[княз Крылов]

продълженията са три - двете излязоха на български и не бяха лоши въпреки (или може би именно защото) не бяга "Азимов"

третот така и не дочаках Иначе цъкъла започва всъщност с Аз` роботът

[кало]

и понеже се поразхвърляха разни тези за "добра" и "лоша" фантастика, ИМХО - още дълго дори най-добрите сред добрите ще дишат праха на Лем и братя Стругацки.

[pnp5q]

[OT]Стругацки forever!
Впрочем, има ли добри напоследък?
От поредицата на Бард EDIT: напоследък само `Сингуларно небе` и в по-малка степен `Железният изгрев` ми направиха впечатление. Доколкото виждам, излизат почти само поредни бозави томове на мечове и магии.:vsad: [/OT]

[княз Крылов]

Като стана въпрос за добра и лоша фантастика - на вкус и на цвет приятелей нет.

Това е доста относително - според мен всичките класици имат и слаби и силни попадения.

Азимов например е просто ненадминат в късите раскази по мое мнение, но като литературен стил е пълен провал в повестите и романите. Единствено интересния сюжет държи вниманието на читателя.

Стругацки обичат да слагат дълбоки мисли - но понякога са толкова дълбоки и в толкова скучно облекло, че едва се издържат. Лем - за него не мога да кажа нищо , защото от него съм чел само Приказките за роботите и Соларис.

[Thorn]

Лем - за него не мога да кажа нищо , защото от него съм чел само Приказките за роботите и Соларис.

Значи още утре започни "Непобедимия", "Завръщане от звездите", "Конгрес по футурология" и "Звездните дневници на Пиркс".

И след това - Сума технология.

[Amazon]

Нека и аз да подритна темата в погрешна посока. За мен хубаво и реално описани космически битки и операции тип САС и Спецназ, има в поредицата за Стен на Алън Кол и Крис Бънч. Специално космическите битки бяха във "Флота на прокълнатите".
Сравнително детайлни космически битки, има и в продълженията на "Междузвездни Войни", ама истинските продължения - тези на Тимъти Зан, поръчани от Джордж Лукас. Ако двамата не се бяха скарали, новите серии на Сагата, щяха да са нещо съвсем различно.
Мащабно космическо сражение, с тактически елементи, има в една от книгите на Дейвид Брин.

П.П: Сега се сетих - първата книга от Фондациите, не беше ли "Космически Течения", а не "Аз Роботът"?

[gollum]

Хайде да сперм с космическите сражения - да напомня, че вече веднъж се отклонихме към тях и си има специална тема, където това отклонение се развиваше. Да не я повтаряме.
Тук да си остане за поредицата, на чието име е кръстена темата.
Ако има желаещи може да се отвори отделна нарочна тема з обсъждане на анализите на Муркок и Брин.