От текст на арх. Емил Коцев
Провалът на кандидатурата на София за Европейска столица на културата бе звучен шамар по авторитета на столичната администрация, но тя направи всичко необходимо той да не бъде забелязан, анализиран и обяснен. А това бе най-подходящият момент да се разделим с допусканите досега грешки в изграждането на градската среда на София.
Вместо това настървената арогантност зелените обществени пространства на София да бъдат оползотворени за политически цели и прикрити меркантилни интереси продължи с неотслабващи амбиции. Последните примери бяха кампаниите за възстановяване на Мемориала на 1-ви и 6-ти пехотни полкове (засега неуспешна) и за издигане на паметник на цар Самуил (успешна).
Известна представа за последствията за средата може да ни даде един сравнителен анализ на "обзавеждането" между София и Париж.
Париж
Париж възниква като гало-римски военен лагер върху един издължен остров на Сена. Сега тази част носи името Ил дьо ла Сите и е люлката на Париж. Тук са разположени сгради - паметници на френското архитектурно-историческо наследство, като катедралата "Нотр Дам дьо Пари", кралската църква "Сент Шапел", Съдебната палата на Париж и пр. Ил дьо ла Сите разполага общо с 4 площада, включително един пазарен, и 3 градини. Паркирането в тях е забранено.
Монументалната им украса се състои от два паметника – на кралете Анри IV и Карл Велики, два фонтана с тематични скулптурни композиции, една декоративна чешмичка и един мемориален комплекс. Ако изключим по-авангардния стил на Мемориалния комплекс, останалите създават хармоничен градски ансамбъл със заобикалящите ги сгради. Мащабите са човешки, липсват самоцелната монументалистика, натрапчивата героизация и най-вече евтиното лустро. И в двата паметника националната памет е деликатно величествена в своята дискретност и патина. Точно тази култивирана с векове изящна дискретност, с която в Париж е пропито всичко и която ще остане вечно непонятна за лумпена и парвенюто.
София
Площта между булевардите "Цар Освободител", "Дондуков" и "Васил Левски" също би могла да се определи като съвременна люлка на София с най-емблематичните й сгради – бившият Царски дворец, Народното събрание, катедралата "Св. Ал. Невски" и др., както и три от най-известните софийски площади. Те само условно могат да се нарекат обществени, защото територията им е превърната в паркинг (платен!), т.е. те са изгубени за обществото. В тази зона са разположени и пет градски градини плюс пространството около пл. "Ал. Невски", което също е озеленено, но е разпокъсана от транзитно движение територия и това я превръща също в изгубено обществено пространство. Тоест от общо 10 обществени пространства само 5 принадлежат на гражданите!
В същата зона има и три нерегламентирани "пазара" – на плетива, на икони и картини и на сувенири. В София административната и артистичната инициативност са струпали цели 29 обекта на национална гордост – паметници, възпоменателни плочи, чешмички, вечен огън и пр. Повечето са наблъскани хаотично в пространството около пл. "Ал. Невски". Тук пиедестал до пиедестал се извисяват царе, светия, възрожденци, опълченец, слепи воини, летец с перка, поет с лопата, майка с щастливо дете в ръце (от кръста нагоре), бунтовен селянин, партизанка, писатели, художници, трабант, кон, лъв, пръски от фонтан, витошка морена, светещи очи, дантели, карета, плетени вълнени чорапи, икони, картини, ордени, тирбушони, самовари, матрьошки… Извинения за пропуснато.
За някои това изобилие от памет може би е достигнало апогея си, но се лъжат. Според една нова инициатива тук е мястото и на един паметник на цар Борис Първи. И за каймак ни обещават в близко бъдеще около "Св. Ал. Невски" да бъдат набити десетки светещи пилони. Те ще озаряват нощем не само струпаното тук имане от национална памет, но и инкрустираните в паважа позлатени павета с имената на достойни българи – нов вид хоризонтална национална памет! Бедни ми Париж, кой невеж те нарече Град на светлината?
Париж никога няма да бъде Европейска столица на културата, защото всяка година неизменно е световна столица на културата.
София също никога няма да бъде Европейска столица на културата. Защото отдавна всичко е сбъркано. Административната безотговорност, партизанщината, интелектуалната егоцентричност, творческа безскрупулност, непоносимостта към ред, закон и чуждо мнение обезобразиха обществените пространства на столицата ни. Те сега не принадлежат на хората, а са гето на урбанистичен кич и парвенющина.
Провалът на кандидатурата на София за Европейска столица на културата бе звучен шамар по авторитета на столичната администрация, но тя направи всичко необходимо той да не бъде забелязан, анализиран и обяснен. А това бе най-подходящият момент да се разделим с допусканите досега грешки в изграждането на градската среда на София.
Вместо това настървената арогантност зелените обществени пространства на София да бъдат оползотворени за политически цели и прикрити меркантилни интереси продължи с неотслабващи амбиции. Последните примери бяха кампаниите за възстановяване на Мемориала на 1-ви и 6-ти пехотни полкове (засега неуспешна) и за издигане на паметник на цар Самуил (успешна).
Известна представа за последствията за средата може да ни даде един сравнителен анализ на "обзавеждането" между София и Париж.
Париж
Париж възниква като гало-римски военен лагер върху един издължен остров на Сена. Сега тази част носи името Ил дьо ла Сите и е люлката на Париж. Тук са разположени сгради - паметници на френското архитектурно-историческо наследство, като катедралата "Нотр Дам дьо Пари", кралската църква "Сент Шапел", Съдебната палата на Париж и пр. Ил дьо ла Сите разполага общо с 4 площада, включително един пазарен, и 3 градини. Паркирането в тях е забранено.
Монументалната им украса се състои от два паметника – на кралете Анри IV и Карл Велики, два фонтана с тематични скулптурни композиции, една декоративна чешмичка и един мемориален комплекс. Ако изключим по-авангардния стил на Мемориалния комплекс, останалите създават хармоничен градски ансамбъл със заобикалящите ги сгради. Мащабите са човешки, липсват самоцелната монументалистика, натрапчивата героизация и най-вече евтиното лустро. И в двата паметника националната памет е деликатно величествена в своята дискретност и патина. Точно тази култивирана с векове изящна дискретност, с която в Париж е пропито всичко и която ще остане вечно непонятна за лумпена и парвенюто.
София
Площта между булевардите "Цар Освободител", "Дондуков" и "Васил Левски" също би могла да се определи като съвременна люлка на София с най-емблематичните й сгради – бившият Царски дворец, Народното събрание, катедралата "Св. Ал. Невски" и др., както и три от най-известните софийски площади. Те само условно могат да се нарекат обществени, защото територията им е превърната в паркинг (платен!), т.е. те са изгубени за обществото. В тази зона са разположени и пет градски градини плюс пространството около пл. "Ал. Невски", което също е озеленено, но е разпокъсана от транзитно движение територия и това я превръща също в изгубено обществено пространство. Тоест от общо 10 обществени пространства само 5 принадлежат на гражданите!
В същата зона има и три нерегламентирани "пазара" – на плетива, на икони и картини и на сувенири. В София административната и артистичната инициативност са струпали цели 29 обекта на национална гордост – паметници, възпоменателни плочи, чешмички, вечен огън и пр. Повечето са наблъскани хаотично в пространството около пл. "Ал. Невски". Тук пиедестал до пиедестал се извисяват царе, светия, възрожденци, опълченец, слепи воини, летец с перка, поет с лопата, майка с щастливо дете в ръце (от кръста нагоре), бунтовен селянин, партизанка, писатели, художници, трабант, кон, лъв, пръски от фонтан, витошка морена, светещи очи, дантели, карета, плетени вълнени чорапи, икони, картини, ордени, тирбушони, самовари, матрьошки… Извинения за пропуснато.
За някои това изобилие от памет може би е достигнало апогея си, но се лъжат. Според една нова инициатива тук е мястото и на един паметник на цар Борис Първи. И за каймак ни обещават в близко бъдеще около "Св. Ал. Невски" да бъдат набити десетки светещи пилони. Те ще озаряват нощем не само струпаното тук имане от национална памет, но и инкрустираните в паважа позлатени павета с имената на достойни българи – нов вид хоризонтална национална памет! Бедни ми Париж, кой невеж те нарече Град на светлината?
Париж никога няма да бъде Европейска столица на културата, защото всяка година неизменно е световна столица на културата.
София също никога няма да бъде Европейска столица на културата. Защото отдавна всичко е сбъркано. Административната безотговорност, партизанщината, интелектуалната егоцентричност, творческа безскрупулност, непоносимостта към ред, закон и чуждо мнение обезобразиха обществените пространства на столицата ни. Те сега не принадлежат на хората, а са гето на урбанистичен кич и парвенющина.
)
). И защо изобщо трябва да гледаме Париж, Белград, Катманду или която и да е друго столица? И тъй като това е исторически форум - припомнете, моля, колко самолета бомбандират Париж през ВСВ, защото София я бомбандират "Общо около 2500 самолета с 20 449 офицера и войници (по други източници бойните машини са общо 2387)". Всички знаем до какви разрушения водят тези бомбандировки.
Comment