If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Като вземем предвид кога се развива действието, може би консервите ще са им по-необходими там, в Русия Да не говорим за някакви Союзи и Фрегати, от които вероятно само спомени ще са останали
Не разбирам защо трябва да се меси политиката. Особено разни шантави спекулации за бъдещето. Всъщност при технологичното ниво за което коментираме, нито една държава не би могла да прати помощ навреме.
А за технически подробности като невъзможност спускаемия апарат на съюз да се приземи на Марс, въобще няма защо да коментираме.
Да но няма да е съюз с неговия спускаемия апарат. За да кацне на Марс трябва изцяло нов апарат действащ по различна концепция. В уикито пише че ще използват scy crane. Гледал съм концептуални клипчета, нещо не ми допада.
Ще ми се да препоръчам тук три страхотни научнофантастични книги, две от които прочетох за изминалото едно денонощие, а сега съм по средата на третата и бързо напредвам, тъй като е...супер интересна. Та, първата от трите е:
Не се доверявайте на обложката - аз предпочетох уикито, в което пише, че книгата е била само номинирана за "Небюла" без да я печели накрая. Това обаче хич не накърнява качествата й: Обобщено, тя би могла да се характеризира като научно-фантастичен трилър съвсем в духа на по-доброто от Майкъл Крайтън, само че с един "плюс" повече по отношение на научната подложка и хуманистичните идеи. Т.е. аз поне в никакъв случай не бих я определил като "просто забавление" или "пуканки". Нестандартна тематика, свързана с генетиката и...праисторическата археология, първото май е типично за автора, но тази е първата му и единствена книга, която съм чел. Засега.
ПП: Има и някои, всъщност може би доста моменти, които биха могли да се определят като "клиширани" - в завръзката, фабулата и самия епилог, но това е само повърхностно впечатление. В тази книга Грег Беър кара дори и "клишетата" да звучат по нов начин, а героите му са пълнокръвни и симпатични. Точка за него и за мен като (по)читател на научнофантастичния, трилъровия и изобщо "смисления" тип литература
Струва ми се, че послеписът към "Радиото на Дарвин" в пълна степен би могъл да се приложи и към втората книга, която е:
Този път авторът ми бе познат; най-вече с военнофантастичния си екшън "Вечната война" и освен това книгата е действителен, а не фиктивен носител на престижна награда ("Хюго", ако не ме лъже паметта)*. Това, което помня от "Вечната война" обаче съвсем не се връзва с "Камуфлаж", макар че военната тематика (напр. описание на военните действия в Тихия океан през Втората световна) присъстваше и тук. Смятах Холдеман за "стар" и донякъде "класически" автор на "твърда" фантастика, но този роман е сравнително нов (от 2004, мисля), като не бих го определил като "стандартен" в никакъв случай. Сюжетът и интригата погъделичкаха наистина приятно мозъчните ми клетки. Удоволствието от четенето растеше лавинообразно с всяка изминала страница. Ще спомена, че става въпрос за "извънземно нашествие" на Земята, но толкова далече от Хърбърт Уелс, колкото не бихте могли да си представите. Отново силен превес на хуманистичните идеи, но без да се забравя и "трилъра". Не виждам нищо лошо в това една книга да казва едновременно смислени неща и да бъде интересна. Почнах я към 9-10 вечерта, а я завърших към 4 сутринта, струваше си отвсякъде.
Същинско пиршество на въображението, на което нямам насищане и затова вече съм доста напред и просто едва я оставих, за да напиша този пост. Не знам как по-точно да я определя жанрово... Никак не ми се вижда подходящо "посткибернетичен пънк" - това става по-скоро за "Конгрес по футурология" на Станислав Лем, която може и да е от 70-те год. на миналия век, но пък е изпреварила времето си. По-скоро микс от "Невромантик", "Пътешствията на Гъливер", "Китайски загадки", Джеймс Клавел иии....нещо като "Ах тази Алиса" на Сам Лундвал" или "Донеси ми главата на принца". При това става въпрос за бъдещата Земя, превзета от всевъзможни нанотехнологии и молекулярни трансформатори. Също като предната ("Камуфлаж") има реални награди - "Хюго" за 1996 г. и също като споменатото произведение на Лем ми се струва изпреварила времето си. За научната страна по-компетентно могат да се изкажат други, на мене ми изглежда правдоподобна, а явно и на журито, определило лауреата на "Хюго" през 1996 г. От литературна и фантастична гледна точка си е чисто пиршество. Много съм доволен от избора си: макар и авторите да ми бяха напълно непознати (с изключение на Джо Холдеман), заложих и спечелих
*Не "Хюго", а "Небюла" за 2006 г. - току що погледнах. Все пак не съм се лъгал чак толкова за другите неща - Холдеман е '43-ти набор и е участвал във войната за Виетнам, което инспирира и написването на "Вечната война", а вероятно и други негови произведения с милитаристична тематика (аз съм чел само няколко разказа).
РЕД: "Радиото на Дарвин" наистина се оказа носител на "Небюла", но не за 2000-та г., а за 2001 (според уикито). Както и да е, романът според мене си струва, като се доближава до най-доброто, писано напр. от Майкъл Крайтън (който също се интересува от генетика), а аз лично бих го определил като "хуманистична фантастика". Макар и "обобщенията да са за идиоти"
"Радиото на Дарвин" аз някак го бях подминал, за разлика от други книги на Беър. След презентацията тук реших да го зачета и поне за мен, след малко мудното начало, е една доста добра философско-фантастична книга. Благодаря на Ги, че я показа тук
Прочетох последния роман на Бюджолд - "Джентълменът Джоул и Червената кралица". Голямо разочарование. След "Сватбата на кап. Ворпатрил" мислех, че е получила ново вдъхновение и ще съживи Бараярската серия, но този роман е много слаб.
Е, по-mellow е, но според мене е на границата на прекаляването, т.е. добре се е справил.
Между другото това с "гей"-ството го има и в "Камуфлаж" на Джо Холдеман, но отново по нестандартен начин, макар че (нямаше начин!) да не го заподозра и в лек "комерсиален" стремеж... Но не пречи, сериозно, по-скоро е разглеждане на любопитни (може би за всеки човек изобщо) феномени
Бараярската серия ми беше любима преди, но сега някакси не ми се подхваща отново... Обаче последните две, които прочетох: "Под купола" на Стивън Кинг и "Пепел" на Илза Бик ме грабнаха...някакси си падам по катастрофическата фантастика; един от най-любимите ми разкази за всички времена е напр. "Непостоянна луна" на Лари Нивън
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
Comment