Conquest of Elysium III и IV

[messire Woland]

Разузнавачите са ключови за енчантъра, винаги, когато имам възможност, взимам поне 1-2 - в идеалния случай един в кулата и по един с всеки лидер. А в една игра, на първата ера, ми се падна точно този случай - 1 бесило, от което излезе само един-едничък некротод и това беше. И след това от след една битка извадих още един и край, повече никъде нямаше, а наоколо само животни и немъртви бродят.

[Imperial]

Как се решава проблема с животните? От всяка гора ли излизат или само от античните?

[messire Woland]

Как се решава проблема с животните? От всяка гора ли излизат или само от античните?

Само от античните. За енчантъра те са ресурс в повечето случаи, а самите гори могат да се превърнат в голем естествено За някои от другите, като например барона, са голяма досада. За трола са си бонус. В общи линии май няма играч, дето да е безразличен към тях, или ги ползва, или гледа да ги изгори при първа възможност.
Ако хич няма как, има един малко по-завързан начин: намираш си някой кръг от побити камъни и там с ритуал удължаваш лятото. Което прави летата по-дълги и горещи и с повече горски пожари. И ако имаш късмет ...

[gollum]

Мани, аз имах разузнавач в армията си, обаче той явно не бе достатъчен, за да видим гадината. Е, аз си бях виновен де - зърнах ъгълче от столицата - понеже се пуснах на случайна ера, оказа се упадъчната. Та гледам - почти началото на играта е, а в това ъгълче на столицата няма никого. Хем си имам разузнавач и съм почти сигурен. Та реших да вляза, но не би - оказа се, че вътре има една гад невидима .

Ха, това за кръга с побити камъни не го знаех. Кой може да го прави този номер?

[messire Woland]

Ха, това за кръга с побити камъни не го знаех. Кой може да го прави този номер?

Всеки. Номерът е обаче да го намериш, ако го има де. На повечето карти го има, обаче рядко е близо. А и на повечето играчи не им е добре да се палят горите. От друга страна - това е главният коз срещу тролите и друида.

[Imperial]

На каква трудност играете? Аз се пускам на доста ниска, уж само разучавам играта, обаче AI играчите измират адски бързо и не успявам да видя много.

[gollum]

Зависи от целта. Ако се опитвам да разуча някой клас - на най-ниската. Ако "играя", понякога пробвам и на по-високи, но май по-висока от барон не съм пробвал. Тъй-като стартът много зависи от това къде ще се паднеш и това важи и за ИИ-то, то веднъж са зле, друг път ме изнасят доста скоро. Случвали са ми се и титанични борби, в които се стига до патова ситуация (на мен не ми се иска да продължавам, макар че може и да има измъкване).

[Imperial]

Интересно откъде са вземали имената

[messire Woland]

Интересно откъде са вземали имената

Сред демоните има много български Не ми се мисли защо.

[gollum]

Човекът, който създава съдържателната страна е с религиозно образование. Предполагам, че демонските български имена идват по линията на богомилите и свързаните с тях ереси. Т.е. съмнявам се, че е от незнание или просто имената са му харесали. Като навлезе човек в света на играта (и на "Доминиънс") се вижда, че всичко е внимателно обмислено и конструирано и при цялото разнообразие няма случайни неща.

[Imperial]

Та както е видно, пробвах се с култистите. Комбинацията от сравнително яки твари на предна линия и Watery Doom e опустошителна срещу нормална армия. Останах срещу бакемоно и му изметох 2-3 гарнизона по 150 единици почти без загуби (моята армийка беше примерно 300, повечето от водните твари и известен брой стрелци и арбалетчици, плюс няколко крале, кралици и тн)... докато не попаднах на главната му армия (или една от тях), която имаше над 400 единици. Добре, призовах още твари и докарах и моите докъм 400 и тръгнах да го гоня. Сметнах, че ще е лесна плячка. Само дето се оказа, че тази му армия не е от дребните бакемончета, а е почти изцяло от демони и призраци (разните Oni-та и Tengu Warrior и тн) с висока магическа устойчивост. Като приключи титаничната битка на него все още му оставаше половината армия. Разбира се записах играта преди битката, но засега нямам идея какво да го правя.

[messire Woland]

Много от играчите стават невероятно силни ако им се даде възможност да натрупат армии. По принцип аз се старая да не го допускам, но се случва, тогава единственият вариант е ако оставя някъде гарнизони и да отслабва. Но не е много вероятно. Като цяло култистите изглеждат силни, но на фона на останалите раси са средна работа. Обаче пък много бързо могат да натрупат сили и да не дават на другите да се развиват. Могат и да пиратстват по крайбрежието, ако разбира се не се окаже, че там плуват разни мощни гадове.
Японците бакемоно са много специален случай - в началото не са кой знае какво, обаче даде ли им се да се развият и изпонапризовават разни гадове стават свръхнеприятни.
Друг герой с огромни армии са индианците, но поне аз засега не съм ги засичал да са с непобедими армии въпреки огромните бройки.

Може би един от начините да бориш такъв с огромна армия е само изтощението - да го удряш "на комуникациите", рушейки империята му далеч от мощната му армия, а нейното придвижване да следиш с разузнавачи. И да се надяваш на обръщане на ситуацията в бъдеще.

Играл ли си с Warlock-а? Той е много интересен (и могъщ, ако имаш късмет в началото). Или с Voice of El - това е един изключително интересен персонаж също.

[messire Woland]

Аз, за да си припомня нещата, реших да се пусна с Warlock . Средна карта, случайна ера, трима противници, а аз се паднах със земен маг. И веднага започнаха изненадите: точно до моята локация - три древни гори. Малко по-нататък - още една, едно гробище, както и една бандитска бърлога. Бълват Не е чудно, че още отначало беше сеч. В рамките на първите 10 хода неутралите видяха сметката на някакъв неудачник. След това при мен се появи "Гласът на Ел", който не се беше развил и аз го изнесох. Овладях 2 мини и вече щастлив тръгнах да поразузная наоколо. И какво да видя - още 5 древни гори на изток от мен Естествено, всяка която виждах по пътя си я давах на огнените елементали, обаче вече започнах да подозирам кой ще е третия играч.
Естествено, оказа се друид. Тъкмо го открих и виждам една негова армия от 53 единици, срещу моята от 37 (повечето обаче хора и малките земни елементали). Реших да му изгоря горите, които бяха пред мен и да се върна за подкрепления, защото около моята бърлога кръстосваше някакъв гнусен мощен мутант - средно между лъв и мантикора. И в този момент от тъмната част на картата изпълзя главният друид. Естествено - Elder druid, то при толкова гори хич не е чудно и с армия над 150 единици и то всякакви призовани чудесии, разни свещени животни и всякаква бродеща гад събрал. Атакува ме, накрая остана с една шепа създания, но победи. Явно играех прекалено агресивно и трябваше да отстъпвам в моя край на картата по-рано

[gollum]

Аз с култистите така и не съм имал успех досега. Пробвал съм се няколко пъти, но в крайна сметка все губех. С бакемоно не съм пробвал, но не веднъж са ми били противници (включително веднъж с енчантър), но обикновено успявах да се справя с тях сравнително рано. Съгласен съм с Воланд - оставиш ли който и да е да си разкарва коня на спокойствие твърде дълго, създават огромни армии, срещу които няма справяне, освен може би ако си с некромант, демонист или добре развит уарлок. Т.е. тези, които могат да разчитат да получат на разположение единични изключително мощни създания.

[gollum]

Заинтересувахте ме с тия чудовища - бакемоно, та реших да се пробвам. Първият път не се получи, защото се самоубих успешно. Бях забравил да изключа едно от заклинанията на лидера, което удря цялото бойно поле.
Вторият път потръгна добре - пуснах се на "голяма" карта, с трима "уникални" противници (ниво на трудност "рицар"), в имперската ера. Доста добре овладях околността, въпреки че стандартните единици на бакемоно са дота мижави. Използвах една сравнително голяма и често попълвана армия с лидера-маг (50-60 единици) - предимно от стрелци и две-три малки армийки от по 20-тина единици с лидер генерал за скаути.
Сравнително скоро срещнах първия си противник на север с единия си скаут и известно време си играхме на рейдове - аз му вземам няколко градчета, които носят кървави жертви, той си ги връща. Беше от слепите подземни създания (бледите). Междувременно открих столицата и до нея обширна планинска верига със златна жила, пазена от солидна джуджешка армия с една от техните кралици, но с неземен доход от над 30 на ход.
известно време се колебах дали първо да се пробвам натам или да се опитам да се разправя с "бледите", но надделя втората опция. Организирах армия от 80-90 единици - повечето стрелци, имах вече и известно количество от по-силните бакемоно - нещо като огри и едри самураи. Пробвах и първите призовавания, засега все на стандартен брой жертвоприношения и успешни. Получих някакви огнени демончета и двама-трима крилати гоблина.
Отправих се към земите на бледите и там, може би напълно случайно попаднах на основния им лидер, сам в една мина. Имаше към двеста живот, но успях да го капична без проблем. После се разправих с две-три техни армии от по 20-30 единици. С не малки загуби, но успешно. Но идваха нови, така че реших да отстъпя, но преди това да разузная още малко. И така попаднах на цитаделата им, охранявана от под 10 гадинки. Нападнах я и ги победих.
Междувременно генералите-скаути доста разшириха територията ми и имах стабилен приход от жертвоприношения.
Върнах основния герой и попълних армията му - най-вече с бойци за първите редици. Пробвах и що е няколко призовавания - едното на "крал". Получих някакъв гигантски крал-бог, нещо като огромния самурай от "Бразилия". Маг, с два вида магии - от техните японски и некромантски. Много неприятен тип. После нападнах най-лесния квартал от столицата и след това пробвах още три пъти кралски призования от които получих три богини-лисици (катсуне) и цели орди от крилати гоблини.
Междувременно установих контакт с още един от играчите по далечната граница на запад. Оказа се хобург - полуръст. Конкретно армия с лидер пиромант, но предимно от полуръстове и разни призовани. Тъй-като го срещнах с един от скаутите - отстъпих и пратих натам лидера си. Но минаха две зими, докато се домъкне. Когато стигнах дотам се оказа, че планиската верига с две сребърни мини вече е в ръцете на третия противник. Варварин. Междувременно наех още един лидер - вещица, попълних му армията и го пратих също натам, като разбих по ред четири варваски армии от по 50-80 единици и обединих двете си армии - общо се получи тълпица от над 170 създания. На този етап записах играта и ще се пробвам и по-нататък, но варварите са по-трудни противници, защото нямам много хора да запълват фронтовата редица. За сметка на това лисиците и огромният самурай маг вършат чудеса, приспивайки по цяла редица от противниците (лисиците току примамват от противниковите войници).
Интересно е, че бакемоно не могат да употребяват много желязо и то си се трупа. За сметка на това, ключови са планинските мини, защото там си се трупат безплатно всеки ход нови бакемоновци от най-ниското ниво - с копия, лъкове или цепеници. Слабаци, но ако са стрелци вършат добра работа. Самураите им са доста силни, но се купуват по трима и не идват всеки път. Интересни са за игра, нещо като смесица между барона и някои от по-слабите призователи.