Fields of Glory - походова тактическа военна игра за Античността

[gollum]

Наскоро попаднах на една тактическа военна игра (благодарение на Воланд), която ми допадна, та рекох да я споделя, току-виж се намерил някой със сходен на моя шантав вкус. Става въпрос за РС вариант на основата на настолната военна игра "Fields of Glory" - името си е същото, играта е на Slitherine Software, покрива разнообразните римски конфликти.
Напълно тактическа е, т.е. разиграват се само сражения (нормално, като се има предвид прототипа), от всяка страна има между 10 и 30-40 "бойни групи", т.е. отряди. Полето е разделено на шестоъгълници, всеки отряд има "фронт", т.е. е насочен към една от страните на хексовете. Играе се на ходове в класически стил.
Това, което ми допадна е, че съчетава донякъде реалистично "усещане" на случващото се (доколкото мога да преценя, де) с достатъчно прости интерфейс и изпълнение, а и всяко сражение е достатъчно кратко. Но най-добрата страна на играта е това, че за победа не е нужно да се унищожи вражеската армия като жива сила, а само да се деморализира, което се изразява в пречупване на морала на определен брой отряди (според общия брой отряди в армията).
Фронтът на отрядите е много важен, защото определя дали даден отряд може да нападне друг. Смяната на посоката, в която "гледа" отряда отнема цял ход, т.е. маневриране с кавалерийски отряди (например, за да излязат в тила на вражеската пехота или конница) обикновено отнема няколко хода. Нападението в тил е особено ефективно. още повече, ако отрядът вече е скован с действия по фронта.
Има много видове отряди, но най-съществено е разграничението между леки пехота и кавалерия с метателни оръжия и всички останали. Отрядите с метателни оръжия нанасят доста малки повреди и са слаби в ръкопашен бой, но са много удобни за прикриване на останалите отряди (тежка пехота или конница) и за "подготовка" на нападение, т.е. за отслабване на отряд, който ще бъде нападнат. Разделението между леки и тежки отряди (т.е. с метателни оръжия или с оръжия за ръкопашен бой) е много съществено, защото за "париране" на действията на леките имате нужда от свои леки и обратното - за да деморализирате тежък отряд трябва задължително да го атакувате със свой тежък отряд - само "обработка" с метателни оръжия би отнела много време и не дава сигурен резултат.
Има и лидери (в даден отряд), които имат "команден радиус", т.е. брой хексове, в които оказват влияние върху своите отряди.
Също така, леките отряди винаги отстъпват, ако направите опит да ги атакувате, така че има смисъл да бъдат нападани само ако трябва да ги прогоните или ако имате така разположени отряди, че можете да ги достигнете след като отстъпят. Всеки отряд отстъпва само веднъж за даден ход, което дава възможност след това да бъде атакуван с друг отряд.
Друга положителна страна е "въвличането" на отрядите, - нещо твърде рядко реализирано в някоя игра (което е досадно). Ако даден отряд атакува друг и се стигне до ръкопашен бой, двата отряда са "ангажирани", т.е. не можете да ги местите и трябва всеки ход да атакувате със своя, докато контакта не бъде прекъснат (което се случва обикновено при деморализиране на единия от двата или пък ако бойния дух падне достатъчно, че отрядът да направи опит да прекъсне атаката, който може да е успешен или не).
Всеки отряд може да откаже да изпълни заповед, което се определя от бойния му дух и характера на заповедта. В определени ситуации може самоволно да нападне чужд отряд (особено това важи за конницата). Деморализирането на един отряд оказва влияние и върху съседните отряди - ако даден отряд в строя бъде деморализиран е възможно и бойния дух на съседните му отряди да падне.
Единствената отрицателна страна на бойната система е липсата на физическа умора като фактор. За съжаление, тя не е включена, иначе добре би балансирала нещата. Проблемът е, че сега всяка единица има определен брой "ходове", които може да направи всеки ход (освен ако не е деморализирана, когато не можете повече да я управлявате), а като се има предвид и автоматичното отстъпление на леките единици и конницата, когато се опитате да им наложите ръкопашен бой, то се случва дадена единица в рамките на един ход да се движи веднъж изцяло и след това по време на хода на противника да се движи още веднъж, пак на дължината на пълния си ход. И на следващия ход няма ефект на уморяване, който да намали хода й, което е нереалистично.
Умората би решила този проблем както и би ограничила ресурса от маневреност на всяка единица - сега може да се "играе" доста дълъг "танц" на маневри.

Играта има редактор, с който могат ад се правят карти и да се създават нови сражения. Мисля че могат да се създават и нови единици, но още не съм проверил как става това.

[Томек]

Наскоро я открих, благодарение на общата тема за походови стратегически игри и съм повече от доволен. Това си е на практика класически wargame с миниатюри, само че пренесен на компютъра, което спестява часове над различни таблици и шепи зарове. Дори артът на отделните части представлява снимани боядисани миниатюри(което лично за мен не е толкова положително защото многото детаили създават ефект на шарени петна. Предпочитам стилизирани рисувани фигури). Битките са много, има и разширения и допълнения включително до Наполеоновите войни. Ще се постарая да си закупя играта в оригинал защото твърде ми харесва и както казва Голъм е силно реалистична.
Единствената забележка, както отново е посочена по-горе, е възможността за прекалено много маневри. Има сражения, които буквално се разпиляват по цялата карта и учудващо малко единици дефектират.

[gollum]

и както казва Голъм е силно реалистична.

Ами не е толкова реалистична, както ще забележиш, като поиграеш малко. Всъщност, заровете имат твърде голяма роля и на моменти могат да наклонят баланса (да речем, удряш с елитна част в отлично състояние в тила някоя част със средно качество и резултата е под 1% загуби, а понякога може и твоята да получи по-големи загуби или дори да се наруши кохезията й, а в друг случай може да се случи и, да речем, с група от 500 стрелци да удариш фронтално в ръкопашен бой добре бронирани 500 рицари и да отнесеш 50-60 и да им пометеш бойния дух, а твоите да загубят 4-5 души).
Що се отнася до закупуването, доста е солено, за съжаление (ценовата им политика е особена, а и почти никога не правят намаления, за съжаление). Но може би си струва да почакаш, в момента разработват мотора на играта наново от нулата и ще пускат всички експанжъни за новия като го пуснат (вероятно до една година може и да се го завършили, може и по-скоро, не е много сигурно). Идеята е да го прехвърлят на по-удобен език и да имат възможност да вкарват нови възможности, така че в перспектива да "разширят" и епохата към ХV²²-ХV²²² век. От ИИ-то също има какво да се желае. Аз засега си ползвам пиратското копие с всичките експанжъни, а може би ще си купя новата версия като (когато) излезе. Защото иначе ще хвърлиш някъде доста над 100$ за стара версия с проблеми, които не могат да се отстранят, а след това ще трябва да си купуваш новата.
За маневреността: главния проблем е в липсата на параметър "умора", т.е. ако хората ти търчат по равното, реално това не се отразява на бойните им възможности. Единствено придвижването през тежък терен води до сериозна загуба на кохезия, но би трябвало да има наказания и за марша по открита местност.
Почти съм завършил първия си AAR на един сценарий от Battle Pack-а, та там се възползвам от тази особеност и се получава доста далеч от историческото сражение (е, то в случая е трудно да се получи близо, но няма значение).

[Томек]

Хъм и на мен ми направиха впечатление понякога странните резултати, но мислех, че освен късметa не съм предвидил някои модифайър.
Не знаех, че е толкова скъпо, жалко. Също така се надявах, че в оригиналната версия някои неща ще са изчиствени. Явно ще се кара на пиратерия докато се получи компромис между цена и качество. Между другото при мен инсталацията се получи доста странно. Инсталирах базовата игра, после я ъпдейтнах на 1.8.1 и сответно новите сценарии се добавиха в менюто. Проблемът дойде с инсталацията на допълнителните разширения, които уж се инсталират но не добавят съответните сценарии и/или шорткъти за да ги стартирам отделно. Чудя се дали да не преинсталирам всичко наново или да търся друга кракната версия.

[gollum]

Доколкото съм разбрал системата, различните модификатори дават общото съотношение (превъзходство), но реалните загуби се определят чрез зар на база на това превъзходство. За съжаление, те могат да варират много (например, гърмиш с бомбарда по плътно каре пехота (1500 души) от два хекса разстояние и резултата е 1 убит; при следващ случаи можеш да гърмиш със същата бомбарда на разстояние 6 хекса по кавалерия (500 души) и да свалиш 12 души). Същото важи и за проверките за кохезия, макар че там като цяло нещата са наред.

За цената, трябва първо да се вземе основната игра (~55 лв.), след това допълненията, всяко е по ~ 36 лв., седем допълнения, значи всичко отиват над 300 лв. Това са дигиталните, защото другите са по-скъпи.

Що се отнася до допълнителните сценарии - трябва да смениш варианта. Когато избираш сценария обикновено имаш падащо меню горе, от което можеш да определиш кое допълнение гледаш. Това важи за част от допълненията. Ако имаш проблеми все още, пиши ми на ЛС, моята версия си е работеща.

[Томек]

Не мога да не споделя грандиозното и много емоционално сражение, което се проведе вчера вечерта, при Мохач. Вдъхновен от темата за битката в раздел "Ренесанс и религиозни войни", реших да опитам да променя хода на историята и да спра Сюлейман Великолепни. Не успях. Падна Кардинал Томори, падна и самият крал при една отчаяна контраатака.
За разлика от историческото сражение битката спечели не османската артилерия, а безчислените акънджии и татари, които успяха да излязат в тил на християнското войство и настана поголовна сеч. Час и половина пот, кръв и сълзи.

п.с. добре де, без кръв и почти без сълзи но пак си беше силна вечер

[gollum]

Много интересно звучи, ще се опитам да намеря време и аз да си пробвам силите с това сражение. Пък ще видим какво ще излезе, макар че сигурно ще се огранича с късичък отчет, че подробните искат повече време, а ми се иска след това да направя някой за DC или UoC.
Междувременно спретнах едно отчетче, макар и от друго сражение - Босуърт 1485 г., взел съм ролята на Ричард ²²² (е, не баш с меч в ръка, а по-скоро като "стратег", но нищо). Дано да ви допадне.

[Томек]

Браво, прочетох го с удоволствие. Добро сражение се е получило, макар че си водил армията на Йорк като пълководец, а не като крал
Всъщност учудващо добре се е изпълнил плана. В началото като видях сложния замисъл предрекох пълен неуспех. Мислех, че Хенри ще удари по десния фланг с разрушителна сила докато се изтеглят (според мен необосновано) силите ти, а пехотата ще бъде блокирана в теснината преди да е преминала.

[gollum]

ДА, срещу човек вероятно би се развило доста по-различно, но ИИ-то май не е в състояние да действа толкова свързано, поне в сражения, където има дотолкова ясно разделение на дивизиите.
За изтеглянето - това ми е втория опит, първия го правих преди доста време и тогава не мислех да правя AAR, та съответно нямах скрийншотове (втория път го играх специално с тази идея). Тогава не отстъпих, а си останах и се бих на билото на хълма. Общо взето, беше още по-кърваво сражение и го спечелих на границата - те почти ми бяха разбили дясното крило, а аз (както и тук) им разбих дясното и центъра (но нещата се развиха иначе - пехотата от техния център я унищожих от лявата страна на гористо-блатистия център). Сражението свърши, защото достигнахме техния лимит по-бързо (заради яката баталия на лявото ми крило), но не би трябвало да спечеля, защото и аз бях на 1-2 точки от моя лимит. Тогава осъзнах минуса на системата, който между другото се преодолява лесно - просто трябваше освен лимит да сложат и условие за поне 20% разлика в точките - инак или се играе до такава, или сражението се смята като ничия победа (както би трябвало да е в този първи случай).
После го играх още веднъж, но от страната на Хенри Тюдор. Спечелих, но не беше лесно - пак се получи голямо мазало на хълма. В този случай ИИ-то въобще не потъпи като мен, а на практика се опита да съедини силите на лявото си крило с кралската дивизия На Ричард ²²². Този път моя план беше да ударя "ускорено" с дивизията на Хенри Тюдор към хълма, а пък дивизиите на двамата Станлиевци трябваше да се съединят и да ударят заедно лявото крило на йоркистите.
Този план се разви интересно. Аз си мислех, че лесно ще разбия йрокисткото ляво крило със съвместните отряди на Станлиевците (много конница), обаче са заблудих - те буквално размазаха пехотата ми и за малко да загубя, докато успея да изведа конницата си в тила им. В крайна сметка ги победих, но с доста загуби.
А на билото на хълма беше още по-интересно - успях да разгромя лявата им дивизия и да заема билото на хълма, където се "ударихме" челно с дивизията на Ричард. Там бяха доста равни нещата (но все пак превъзходството в пехота на моя страна си каза донякъде думата, а и в един момент започнаха да пристигат в тила им конни отряди от дивизията на Станлиевците). Тук пак завършихме поради достигане на лимита (за йоркистите), но макар и в по-добро положение и аз не бях далеч от границата за Ланкастър.
Така че сражението може да се спечели и от двете страни.

Преди време пробвах Ажинкур обаче не успях да го спечеля от английска страна - превъзходството на французите е много голямо.

[Томек]

Би било добре да поиграем някой път, но не знам дали има VASAL модул играта а и ми се ще повече опит да натрупам. Нещо грубичко ми се получават маневрите и често "хитрият" ми план оголва услужливо гърбовете на войските ми пред неприятеля.
Действително е голям пропуск, че няма отчитане на факторът умора. Според мен би могло частите да почват свежи и след това в зависимост от хода, снаряжението и тн. постепенно да минават на жълто и червено, като си носят последствията. Освен това ми се струва, че би било добра идея частите оставени извън командния обхват определен брой ходове да се деморализират и дори да отстъпват. В момента има подобна функционалност, но тя се проявява само като отказ в редки случай да атакуват или самоволна атака, ккато и в по-трудно възстановяване на боеготовността.


Азенкур е откачена битка, която не би трябвало да завърши така както е завършила, та не се учудвам.

[gollum]

Не, няма VASAL модул, за съжаление. Може би пощата (трябва да видя дали са интегрирали техния e-mail сървър, че тогава няма да може).

Вчера пробвах Мохач, но успях да стигна само до 7-ми ход. Направих няколко значими грешки (винаги забравям да проверя внимателно кои от стрелците ми са средна пехота и кои - лека или скирмишъри и в резултат на това се забърквам в ръкопашен бой по-рано, отколкото бих желал), но и някои успехи. Обаче сражението е някак... безформено. Твърде много стрелци и леки подразделения, авангардната фаза е твърде дълга. Както и да е, до този момент превъзходството в точки е на моя страна (6 към 14), но най-вероятно ще е сложно да се справя, когато в действие влязат еничарите. Вероятно по-добър план би било не да се настъпва, а да се примами противника да го стори, като своята линия е далеч от оръдията им.
Между другото, доста изгодно могат да се използват краищата на бойното поле срещу тяхната лека конница (стрелци): една атака, когато се движат по края може напълно да ги изкара от строя. Така ликвидирах поне три отряда конница.
Основното предимство на унгарците са шестте отряда копиеносци и пикинери: те са брутални в първия ход срещу спахиите (отнасят до една шеста от състава им). Аз успях да "подмамя" два спахийски отряда да ударят по пикинерите ми: държах пикинерите във втора линия, а пред тях аркебузери. Спахиите се опитват да ударят леката пехота с аркебузи, обаче тя отстъпва и ги увлича със себе си, в резултат на което те атакуват пикинерите и стават на салата. После лесно могат да бъдат обкръжени и ликвидирани, стига техните спахии да са далеч (че те са по-ефективни от нашите пикинери).
Мисля че сражението може да се спечели, може би дори с разлика около 50% в точките, стига човек да е наистина предпазлив в действията си.

[Томек]

Аз също обмислях изтегляне към укрепения лагер и евентуална контраатака след успешно отблъскване на тяхната. Трябва да го пробвам при следващо преиграване, но преди това мисля отново да пробвам централно, като задължително атакувам с конницата по фланговете. Първият път централната атака ми се видя по-историческа, а и твърде разчитах на превъзходството си в огнева сила, тежка пехота и рицари. Поради многото войска на сравнително малък терен османските топове нямат поле за стрелба почти до края, докато унгарските през цялото време брулят уши, което също е добра предподставка за централна атака. Ако човек успее да неутрализира конницата на противника мисля, че може да обърне тежката пехота и да се добере до топовете. Виж 50 % разлика...
Чудя се защо е толкова малък ефекта на стрелбата - при 50-60 % вероятност за кохезионен тест (и евентуално спад на боеготовността), сравнително рядко някои се огъваха, а и като цяло супер високия боен дух на османците, възстановяваше морала твърде често - в някой случай до 5 части на ход.
Моите вчерашни среднощни сражения бяха с променлив успех - два неуспешни Азенкура, които бяха свинщина и прекъснах по средата (там явно е заложена някаква сложна игра с използване на терен и маневренеост, която за момента не владея достатъчно), както и две Левктри по учебник спечелени срещу уви твърде тъп ИИ, последователно с тиванците и спартанците.

[gollum]

Левктра съм я пробвал преди време, наистина е твърде лесна срещу ИИ-то.

За Мохач, главния проблем според мен са не толкова леките им подразделения (много са наистина), защото докато държиш единна бойна линия и своите леки отпред, на практика няма какво да направят. освен това, лесно можеш да ги прогониш (те винаги отстъпват) към края на картата и там да ги удариш и да ги извадиш от играта едно по едно. Главният проблем са спахиите и еничарите им, ако успеят да ударят заедно. Затова си мисля, че вероятно е по-разумно да се направи опит да им се наложи ръкопашно сражение някъде в центъра на картата или леко южно от центъра (чак до укрепения лагер е опасно, защото тогава твоите войски са много близо до края на картата и лесно нарушаването на строя може да прерасне в принудително бягство). Така може да има шанс да се разбие основната маса преди да дойдат елитните им подразделения (които в началото започват в горния централен регион).
Налагането на сражение може да стане или чрез клопка (ако спахиите им вече са там и са склонни да атакуват): лека пехота с тежка зад нея или с гамбит. За второто са подходящи спомагателните пеши лъкаджии (средна пехота), защото те не отстъпват, т.е. хем са привлекателна цел за кавалерийска атака, хем няма да отстъпят и ще се завърже ръкопашен бой. Тогава щом конницата им е скована, трябва да се удари в тил или фланг, за да не може да отстъпи (често конницата прекъсва атаката през следващите два хода). Ако по този начин се наберат някъде над 30 точки преди да са дошли еничарите, има някакъв шанс, особено ако собствените загуби са в пределите на 18 точки (или някъде там).
За техните стрелци аз се опитвам да концентрирам огъня по един отряд. Особено ако строя му се наруши веднъж (disrupted), тогава има шанс дори и само със стрелба да се обърне в бягство. Ако успееш за един ход да го докараш до fragmented, тогава има шанс, защото в най-добрия случай лидерите им ще успеят да го докарат обратно до disrupted, но ще е твърде "крехък" вече и ще може да се разбие дори и само със стрелба или със заплаха за атака.
Между другото, повечето им леки отряди са с лошо или средно качество, така че са достатъчно податливи на такава тактика. Виж, еничарите и спахиите са с добро до отлично и част от тях са елитни, така че при тях ще е сложно. Може би само удар в гръб. Но за тази цел трябва да се подмамят и да има тактическо превъзходство, което трудно ще се постигне без да им се нанесат предварителни загуби.
Другият вариант (вече съм го правил, но не помня в коя битка, беше една от римските граждански войни, Цезар срещу Помпей) е да се разчита да се набере нужния брой точки само от разбиването на отряди с лошо и средно качество. НО това са над 20 отряда - те имат толкова, но ще е сложно и ще иска много време. Може и да не стигне.

От опита си в играта досега съм открил, че ключово значение има кога ще се ангажираш в сериозна схватка и какви резерви ще си оставиш. Особено какво можеш да прекараш в гръб. Тук е сложно - рицарската конница е с лидерите, та не си струва да се прекарва по фланговете. И маневреността й е много слаба (както и трябва да бъде). Затова ще трябва да се прави само с леката конница. Препятствието са техните леки конници. Затова тях трябва да ги унищожим първи.

[Томек]

Добри идеи, ще се пробвам пак срещу Сюлейман Великолепни. Особено ме грабна идеята за капана с примамки от леки части. Гамбитът със средните стрелци е доста рискован, защото при няколко удара срещу тях се деморализират и ако го обърнат на бяг е доста вероятно да всеят паника баш където не трябва - чувствителните пикинери.
Между другото не знам дали си забелязал, но която и да е част отстъпва само веднъж. Ако след това се атакува е твърде уморена за да се измъкне.

[gollum]

Между другото не знам дали си забелязал, но която и да е част отстъпва само веднъж. Ако след това се атакува е твърде уморена за да се измъкне.

В рамките на същия ход, да. Но гадните конници обикновено бягат толкова надалеч, че рядко има възможност за нов удар . Между другото, и с маневрирането има интересни моменти, които не се забелязват веднага (и не винаги са очевидни):

- само дисциплинираните (обучени) подразделения могат свободно да сменят фронта си, да се въртят "на място", на останалите им трябва цял ход за тази цел. Реалистично е.

- самото маневриране никак не е свободно - понякога трябват до три хода, за да можеш да "нацелиш" кавалерията в посоката, която искаш да удари. Просто част от хексовете, за които на предишния ход е изглеждало логично да може да се "отиде", не са достъпни. С това понякога има проблеми, защото не е очевидно (не е добре изразено в рамките на интерфейса).

Между другото, за мен един от недостатъците на системата (освен липсата на умора) е невъзможността да се сменя формацията на подразделението. Част от подразделенията, особено тежката пехота, би трябвало да имат такава възможност.