Fields of Glory - походова тактическа военна игра за Античността

[gollum]

Днес намерих време да довърша Мохач. Уви, рано се похвалих - загубих на 12-тия ход (32 на 32 точки, загубите бяха по малко над 3000 души от всяка страна). Явно на османските лидери е зададен много висок рейтинг за възстановяване на бойния дух - на всеки ход възстановяваха по 3-4 части (докато аз за цялата битка успях да възстановя само едно ниво на едно подразделение). Зарът на моменти също бе доста вбесяващ (да речем, удрям фронтално със свежа рицарска конница техни стрелци (при това, не еничари, а "средно качество") само за да загубя 40 души срещу трима техни. Или разни безумни хвърляния като удар с рицарска конница в тила на ангажирана вече по фронта тяхна пехота, които ми носи повече загуби и падане с едно състояние на организираността.
В един момент бях решил, че ще се справя, но после формацията ми рухна. Вероятно по-отбранителен подход би бил подходящ. Ще трябва да се пробва в бъдеще .

[Томек]

Добре, олекна ми, мислех че само срещу мен са играли така настървено. Помня, че неспирният звук на тромпети ме отчайваше най-много. Междувременно попрочетох някои неща в уики страницата на играта и се надявам да се справя по-добре. Доста по-сложна е системата отколкото мислех (примерно от един тип атака по време на един ход може да падне само едно ниво на кохезия - т.е. колкото и последователни меле атаки да провеждаш противникът може да "падне" само едно ниво, също както и при стрелбата и при нападението. Следваща степен надолу може да стане само с достигане на критично ниво загуби - пр. под 75 % става автоматично дисръптед, а под 50 % бяга с изклщчение на елитните , за които прагът е 35 %). Колкото до неравните загуби - това еси е шанс изчислен като някакъв процент от общия брой - така колкото по-голям е единият отряд, толкова по големи са жертвите, дори ако в процентно изражение са близки.

На следващия ден: Не е истина - отново паднах при Мохач - 31/31 на 42/47 като успях да сваля всички военачалници на противника, барабар със самия султан, де що имаше еничари и повечето от останалата му пехота. Отново неизтребимата лека кавалерия на османците + жестокото разочарование, когато три поредни кавалерийски атаки срещу оръдията безславно завършиха с отказ на благородниците да се занимават с подобна неблагородна дейност. Битката беше в средата на терена с флангови удари, като ИИ-то ме изненада с новаторска тактика - събра тежката си конница в юмрук и проби отбраната. Добре, че на този етап вече епископ Батори беше успял мощно да се вклини странично и с един контраудар на германските наемници запушихме пробива. Самият Сюлейман увлечен да сече редовете на отряд отстъпващи пикинери се оказа в обкръжение. Страхотно сражение в което неверниците дадоха 1/3 повече жертви, но успяха да измъкнат победата.

[gollum]

Колкото до неравните загуби - това еси е шанс изчислен като някакъв процент от общия брой - така колкото по-голям е единият отряд, толкова по големи са жертвите, дори ако в процентно изражение са близки.

Да, знам и не ме радва това решение. То е следствие от цялата система (те даже така и я рекламират), но аз си мисля, че един по-симулативен подход би дал доста по-добре и реалистични резултати.

За артилериите - точно заради процентните загуби не е добра идея да се атакуват, освен със спомагателни подразделения в гръб.

Иначе за битката - браво, малко не е достигнало. Би трябвало да може да се мине (в крайна сметка, замислено е човек да я играе от унгарска страна). И аз ще взема да се пробвам отново като намеря малко свободно време.

[Томек]

След 4 опита успях да бия франсетата при Азенкур макар и не много удовлетворително - силно отбранителна игра с използване на стрелците като щит пред тежките части и концентриран огън по вражеските арбалетчици. ИИ-то практически не се решава да атакува стрелците челно, особено когато са защитени от колове. На няколко пъти се опитваше да прекара рицари през гората и да ме удари по фланговете, което ме принуди да се изтегля почти до края и да построя войската си в "обърнат полумесец". По някое време младият Хари не издържа и удари разстроената тежка пехота на противника. Това предизвика нечуван брой рицарски конни отряди да наизкача от горските дебри и като вълци да наобиколи краля и свитата му. За щастие слънцето залезе и битката приключи. На другия ден сенешалите подписаха примирие и Хенри V се оттегли необезпокояван към Кале. Макар да дадоха 3 пъти повече жертви французите избегнаха болката и позора от 1415 година.