Ренесанс на игрите а ла "Panzer General"?

[gollum]

От известно време се каня да отворя тази информативна тема, т.е. предназначена за хора като мен, които изпитват носталгия по игрите от така наречената "петзвездна серия" (най-известната си остава Panzer General) и все още се връщат към тях. Преди известно време си мислех, че с този тип игри е свършено, дори изглеждаше, че не би било погрешно да се заключи, че времето на походовите игри отминава. Малко след тези размисли попаднах на една от най-добрите такива игри (има тема за нея във форума) - People's Tactics, а тази година трябва да излезе и втората й част. Която обещава да бъде още по-добра.
Като и да е, за други игри ще стане въпрос в тази тема. Благодарение на Воланд, който ми посочи връзки към тези проекти, разбрах, че през последната година сякаш има някакъв "бум" на панцерогенералоподобни игри. Което ме накара на първо време да се опитам да си ги намеря и да ги разгледам. А самото количество такива игри ме кара да се замисля дали няма някакъв ренесанс на походовите военни игри, базирани на шестоъгълна пространствена структура.
Тези игри са:

"Shattered Union"
информация:
http://www.wargamer.com/reviews/shat...union_preview/
http://www.gamespot.com/pc/strategy/...summary;review

"Massive Assault" (две три поредни серии)
информация:
http://www.wargamer.com/reviews/man2/
http://www.ag.ru/reviews/massive_assault_network_2

"War on Folvos'
информация:
http://www.lonelytroops.com/wof/

"Inhabited Island:Battlefield" (с оригинално заглавие "Обитаемый остров - послесловие")
информация:
http://www.ag.ru/reviews/inhabited_island_battlefield
http://www.gamespot.com/pc/strategy/...&mode=previews
(все още не е излязла, предстои да се появи някъде през април)

"Commander - Europe at war"
информация:
http://www.wargamer.com/e3_2006/prev...r_europeatwar/
(все още не е излязла, предстои да се появи в края на лятото)

Следващата ми работа, след като разбрах за тези игри бе, разбира се, да се опитам да ги намеря, за да ги разгледам. Успях да отделя известно (ограничено) време на всяка от тях, с изключение на "Commander - Europe at war" (по очевидни причини). На "Inhabited Island:Battlefield" пробвах само демото.
След като се запознах с тях, за съжаление, ентусиазма ми понамаля, защото всичките тези игри въпреки че в графично отношение са далеч по-добри от дрената "петзвездна серия" (и последните й варианти, котио бяха вече 3Д), по отношение на бойната система са все още много далеч от нея, т.е. при тях тя е по-проста, по-зле напарвена и позволява много по-малко варианти и възможности. А сега ще се опитам накратко да опиша какво в иговите системи ми се понрави, а какво - не. Няма да се спирам на останалите неща като графика, сюжет и т.н., тъй като за тях съм посочил други източници.

1. "Shattered Union"
Когато е запознах с идеята на игарта, очаквах да попадна на такава, в която е взета основата от "People`s General" и е надградено над нея - все пак ставаше въпрос за съвременна военна игра на базата на шестоъгълници и дискретни "единици" от стандартни типове - самолети, вертолети, танкове, пехота, артилерия и т.н.

Положителни страни:
Към бойната система, позната от "петзвездната серия" е прибавен стратегически режим. Т.е. имаме стратегическа карта, разделена на провинции. Всеки ход можем да закупуваме единици, като парите за това идват като доход всеки ход от всяка провинция, котяо е в ръцете на играча. По време на хода могат да се нападат чужди провинции, като за целта се избират сили от общ резерв, в който се намират всички сили, които имаме в момента. На ходовете на останалите играчи те могат да нападнат наши провинции и тогава се случва едно от следните две неща. Ако нападнатата провинция е такава, която е завладяна на нашия ход, то там се отбраняваме с войските, които сме използвали за да я заемем (като можем преди това да ги поправим и ъпгрейднем с наличните пари)ы към които можем да добавим още от общия резерв. Ако нападнат провинция, която вече е в наши ръце, то трябва да изберем да я защитаваме от свободните (неизползвани през нашия ход или в друга защитна битка) сила.
Това поставя играча пред доста интересни възможности. Има "мъгла на войната", котео е хубаво. Единиците имат боеприпаси, което също е хубаво.

Отрицателни страни:
Бойната система е доста примитивна и нелогична. За съжаление е много примитивна в савнение с използваната в "People`s General". Първо, типовете единици нямат кажи-речи никаква разлика, освен в показателите. Второ, показателите са малко и недостатъчни за реализирането в бойната система на разликите, характерни за съвременните въоръжения. Трето, не е реализиран принципът на съвместно използване на силите, т.е. артилерията не води дефанзивен огън, нито това правят противотанковите единици и т.н. Единствено ПВО-то води защитен огън. На практика почти няма разлика между отделните типове самолети (има бомбардировачи и изтребители), което е доста странно. Въобще бойната част на играта се свежда изцяло до това, че който пръв разкрие положението на частите си ги губи, защото сблъсъкът между частите е реализиран така - ако с дадена своя част на падна противникова, то винаги моята част първо нанася повреда на противинковата, а тя чак след това отвръща с колкото сила й е останала. Принципът е сходен с този в "петзвездната серия", но там всичко зависеше от инициативата, т.е. инициативната единица удря първа. Тук няма инициатива и винаги първа удря нападащата част. След като няма и артилерийска подкрепа, отбраната е обречена винаги да е много по-слаба от нападнеието в чисто тактичеки план. Въобще играта не оставя усещането за разлики в различните класове единици.

2. "War on Folvos'
Игрицата е разработена от малка група хора, без финнасите и възможностите на големите компании и на моменти това й личи. Действието се развива на някаква планета в бъдещето и е конфликт меду няколко различни сили. Реализирани са всички основни принципи на "петзвездната серия". Като бона система играта е взимствала доста неща от третите части на "Панцер Генерал", както и от "People`s General", смея да кажа, по-успешно от ситуацията в "Shattered Union".

Положителни страни:
Напомня много на третата част на "Панцер Генерал" при игра. Има въздушни единици, реализирани съвсем като единици на картата, които се зареждат и попълват на летища, т.е. съвсем като в "Панцер Генерал". Има изтребители, изтребители-бомбардировачи и разузнавателни безпилотни машини. Всички единици имат по две "действия" вески ход, котио могат да се използват за попълване, движение или атака по преценка на играча. Има си артилерия и нещо средно между ПВО и атилерия, както и танкове и пехота. Донякъде се държат различно в играта, котео е хубаво. Има и защитни съоръжения. Качествата на единиците са в достатъчно големи числа (двуцифрени, между 10 и 60-80), котео дава добро разпределение между различните единици, така че да ги различава. В "Shattered Union" са по-зле, тук са по-добре от третата част на "Панцер Генерал". Добре е решено и това, че има различен обсег на въздушната и наземната атака, както и има различен тип "наблюдение", т.е. начин, по който единиците виждат в "мъглата на войната". Има "мъгла на войната", котео е хубаво.
Един от големите плюсове на играта е логистичната система. Има логистична единица. Единственият начин да попълвате живота на единиците си и боеприпасите им е когато са разположени до тази единица. Идеята за пръв път се появи в "People`s Gemeral", но е хубаво, че са я взели.

Отрицателни страни:
Има само един тип наземна атака и наземна отбрана, котео оначава, че няма разлика между бронирани и небронирани единици, всички се атакуват и защитават с един и същи показател. Общо има различен показател за въздушен бой и за наземен бой, като всеки от тях има стойност за атака, обсег и отбрана. Освен това има показател за движение (един тип за наземните единици, което също не е хубаво), за боеприпаси и за обсег на наблюдение. С това се изчерпва бойната система. По-лошото е, че няма дефанзивен огън от страна на артилерията или останалите части. И най-лошото - единиците не отвръщат на огъня. Т.е. на моя ход аз безответно атакувам вражеските единици. На техния ход те ме атакуват без моите да им отвръщат. Няма и достатъчно разлики между отделните класове - всички имат еднакво количество точки движение, няма специални възможности, въобще в това отношение не е проявено въображение. Няма натрупване на опит, нито пък лидери на единиците.

"Massive Assault"
За тази игра ще съм кратък. В рецензията на www.ag.ru има само славословия за нея и както почти винаги, тази рецензия е боклук. Играта има едно-единствено предимство пред "петзвездната серия", че има известен стратегически елемент, т.е. "градове", които се зазвемат и дават доход. Бойната й система е толкова прост и глупава, че няма как да е повече. Ако се бе появила преди 25 години сигурно нямаше да е лоша. Такава бойна система днес показва, че създателите й са хвърлили всичкото си време и усилия да направят графиката красива. За тази бойна система едва ли са отделили повече от един час време.
Има само четири бойни показателя за всяка единица - повреда, живот, обсег и движение. И при това тези стойности се колебаят между 1 и 8. Няма различни типове повреда, движение и т.н. Единиците не си отвръщат на атаките, няма никакъв комбиниран или защитен огън. Пълна скука.

"Inhabited Island:Battlefield"
Първоначално бях изпълнен с ентусиазъм по отношение на тази игра. Първо - литературният първоизточник го харесвам от дете. Самата идея да поиграя за Огненоносните творци, Хонти или пък Осторвната идея е достатъчна за да ме изпълни с ентусиазъм. Играта е създадена от същия екип, създал "Massive Assault". Когато се запозна х свъпросната игра на живо (още не бях свалил демото на "Обитаемия остров") се хванах за главата и се изпълних с опасения. За радост те са само донякъде оправдани. С радост мога да кажа, че като бойна система тази игра е най-съвършената от описаните от мен. Все още е далеч в повечето отношения от "петзвездната серия", но за разлика от горнте заглавия поне внася нещо ново в тази стара идея. И дори няма "мъгла на войната".
Графично играта е много красива и приятна. За съжаление, това понякога означава, че има проблеми с виждането на единиците и управлението им, но те не са фатални.

Положителни страни:
В тази игра най-после се появява разлика между бронирани и небронирани цели, т.е. всяка единица има показател за атака на бронирани и небронирани цели. След това, котео е по-интересно, има и отделен обсег на атаката в двата случая. Освен това единиците имат живот, който дава разликата между "тежки танкове" и "крехка пехота" - първите имат много живот, вторите малко. Освен това единиците имат показател за движение, при това различно, т.е. пехотата се движи лесно сред гори и хълмове и само тя може да минава през мочурища и реки. След това - единиците си отвръщат една на друга при сражение и то едновременно. И което е най-хубавото - има дефанзивен огън от страна на артилерията а понякога и не само от нейна страна.
Интересно е реализиран транпорта - той е отделна единица със собствен ход. Всяка единица има "размер", който заема в транспорта и съответно един камион може да носи няколко пехотни единици, но само една или две артилерии. След като бъдат разтоварени единиците си имат запазват своя ход.
Всяка единица може да се придвижи, да стреля и пак да се придвижи, ако има още ход. Може да се придвижи, след това да се играе с друга единица и после пак да се използва първата, стига тя още да има ход.
Всички единици имат показател за виждане и съответно има "мъгла на войната". Но само разузнавателните единици виждат повече от останалите. Това ги привръща в много важни. Интересното е, че има и "време на деня", т.е. на всеки няколко хода условията се сменят между зора, пладне, привечер и нощ. Всеки от тези периоди си има особености по отношение на правилата за забелязване и на ефективността на единиците.
В тази игра има и "специални способности" - окопаване, маскиране, поставяне на минни полета, водене на заградителен огън от артилерията и т.н. Това е добра заемка от третата част на "Panzer General". Има и опит на единиците, което също е добре.
Накрая и най-важното - нововъденеията. В играта има боен дух (морал) на единиците. Съответно, всяка единица може да е в "зелено", "жълто" или "червено" състояние. В първото единицата е нормално ефективна. Когато понесе загуби преминава във второто и ефективността й силно намалява. В третото единиците не могат да водят бой и най-често неконтролируемо бягат. Една неопитна единица може дори само след няколко точки повреда да премине в най-ниското състояние. Една елитна единица може да загуби почти пълния си състав и все още да е в най-високото състояние.
По сходен начин стоят нещата и с повредите - понасяйки повреди единицата губи от ефективността си и това се отразява в показатлите й. Когато вдига ниво опит единицата получава стабилна добавка към показателите си.
Интересно е решена стратегическата част - по време на сражение всяка страна, която разполага с база има две фази на всеки ход. Първата е бойна, втората е мобилизационна. По време на тази фаза могат да се строят и подобряват постройките в базата, да се създават нови единици в специални сгради или да се поправят повредени единици, ако се намират в съответната постройка за производство. Доходът е походов и се дава от основната сграда в базата.

Отрицателни страни:
За съжаление, не всичко е хубаво. Първо, единиците нямат нито боеприпаси, нито гориво, което изцяло отрязва логистичния елемент, а това наистина е жалко. Второ, в играта има въздушни единици, н по нищо не се разбира, че са такива. Създателите й явно не са успели да разберат, че е достатъчно да въведат отделен тип единица и съответната атака и отбрана, за да ги реализират. Въздушните единици в играта с два типа. Първият са самолети, които се базират на летища и извършват мисии от тях. Дотук всичко е добре. Единствената защита от тях са зенитните оръдия (котио не стават за нищо друго) - те автоматично прикриват с огъня си войската. Самолетите могат да бъдат атакувани от наземните сили когато са на летище. Вторият тип са хеликоптери. А те са просто още една наземна единица, която има по-голяма свобода на движение. Т.е. няма отделен типа атака и отбрана за въздушните единици, което хич не е както трябва. На практика това означава, че всяка единица, намираща се до вертолет може да го атакува, включително отряд вампири на мутатнтите.
За съжаление, няма и отделни типове защита, котио да допълват показателя за живот, както и няма специфични показатели за близък бой, а щеше да е добре. Няма и лидери на единиците, както и можеше да се прояви по-голямо въображение при специалните способности. още повече, че всъщност за всичко, което споменавам като критика дрои и въображение не е нужно - то е реализирано в "Панцер генерал" и е достатъчно да се вземе оттам.

Все пак от споменатите игри тази е най-добрата. В нея ще участват четири "страни" - Хонти, Огненосните творци, Островната империя и Мутантите от радиокатвнита пустиня. Всяка има доста оригинални и различни единици и възможности. Освен това с добавили и излъчвателите (поддържат бойния дух), което също е много хубаво.

Няколко заключителни думи. От една страна е хубаво, че пак се правят игри от този тип. Но не мога да разбера защо се налага бавно и с несигурни стъпки да се преоткриват неща отдавна открити и реализирани, вместо да се надгражда оттам, докъдето стигнаха SSI. В повечето случаи това означава, че с получават красиви и доста безсмислени игри.

ПП Между другото, сега свалих още една игра, базирана на шестоъгълници. Тя не е много в темата, защото е чиста военна игра, но мисла че ще е добра - "Punic wars":
http://www.wargamer.com/reviews/punicwars_review/

[Dinain]

Голъм, очевидно само последната игра се доближава до Panzer General III. Много жалко. Scorched Earth мисля че се казваше - последната серия на ПГ, беше най-добра откъм тактика (въпреки че първият, оригинален ПГ си остава любим). Въвеждането на увеличаващ се с опита брой "действия" на единица и възможността на дългоцевните танкове да стрелят от разстояние даде просто невероятна свобода на действие и огромен брой комбинации. Не минава много време преди играчът да се научи как с правилна поредица от действия да превзема укрепен град (защитна артилерия, ПВО, бункери, окопана пехота, ПТ оръдия) в рамките на един-единствен ход и то с миниални загуби Допълнителен плюс бяха специалните способности на командирите, трофейните машини и много други. Единствено триизмерната графика беше недоизпипана, но SSI поне знаеха в какво си струва да инвестираш усилия
Но като чета рецензиите ти на "хексагоновите" игри от ново поколение, виждам че те са много далече от нивото на ПГ. Ще мине още много време преди да го достигнат и надминат, ако въобще.

[gollum]

Но като чета рецензиите ти на "хексагоновите" игри от ново поколение, виждам че те са много далече от нивото на ПГ. Ще мине още много време преди да го достигнат и надминат, ако въобще.

М`да, идиотска работа. Напарво е учудващо като се има предвид, че единственото, което се е искало от екипите, разработвали тези игри е да познават творчеството на SSI и да надграждат над него. Наистина можеше да се получи нещо хубаво. А и мисля, че все още има достатъчно широка аудитория за подобни игри.
Първата ми реакция, преди да имам възможност да ги пробвам само четях рецензиите (което ми напомня да спомена, че на рецензиите на www.ag.ru, особено ако става въпрос за военни игри, не може да се разчита, пишат ги хора, които нямат и бегла представа от типа игри, за които става въпрос) очакванията ми бяха високи. Затова и изникна мисълта за "възраждане" на жанра . Но после сблъсъкът с реалноста бе жесток, както винаги. Общо взето от тези игри "War on Folvos" става, горе-долу е нещо средно между втората и третата част на "Panzer General", стига човек да се примири с някои неприятни отризателни страни, най-неприятната е липсата на разлика между пехота и бронетехника и липсата на едновременен удар.
Макар че да си призная, единствената причина да и отделя още малко време е, че на XP-то не ми тръгва "People's General".

Но игрицата по "Обитаемия остров" е наистина обещаваща, приятна е, а и нововъведението с "морала" наистина върши работа. А и тук поне имаше моменти с "пробиване на силна отбрана", каквито си спомням по "Панцер Генерал". Жалко, че го няма в игрите от "петзвездната" серия, там щеше да върши още повече работа. Остава да се надяваме, че в бъдеще най-сетне някои от разработчиците ще се усетят - ясно си личи, че създателите на "Inhabited Island:Battlefield" са гледали от SSI. Лошото е, че не са взели всичко, което си е струвало. Пък и доста интересни и разнообразни са единиците. Остава ми само да съжалявам, че имам демо версия и че мисиите са малко. Ще се надявам като излезе играта да ми попадне в ръцете.

А за игрите на SSI, да си призная, харесват ми много неща от третата част на "Panzer General", идеята с различното количество "действия", специалните способности и т.н. е добра. Но за мен също има идеи от първия "Панцер", които съвсем напразно бяха изоставени. Например, наличието на гориво, особено при самолетите, бе хубава идея. Лошото е, че имаше накъде да се развива цялата серия, но...

[Thorn]

Аз продължавам почти всеки ден да си играя на панцер 1. И поддържам идеята да си спретнем двубой с някого то вас, който е в София.

[messire Woland]

Да, в първия панцер точно това с горивото за авиацията задаваше целите и темпото на настъпленията. Вярно, бомбардировачите си имаха повечко гориво, но изтребителите - не. И точно заради това за наличните летища се разиграваха истински сражения А и се налагаше човека да си прави планиране - дали да използва парашутисти (единствената игра от серията, където те бяха наистина важни), ако ги използва - в кой момент, така че да не бъдат унищожени от противника и т.н.

За серията ... жалко, SSI имаше множество добри идеи и то не само в тази серия - Imperialism I беше почти перфектна, но не се разбира с новите операционни системи (втората част вече не беше толкова балансирана за съжаление). Може би в някой момент да се намери разработчик, който да поеме тези идеи и да ги продължи, но ... нещо не ми се вярва. Нещата се получават малко като с "Геройската" серия - в новите версии наблягат почти само на графиката, а геймплея и идеите са нещо странично и досадно за разработчиците. Вярно, в Русия, най-вероятно заради това, че разработчика е руски, играта има някаква популярност, но извън нея - е по-скоро провал за серията. Нещо подобно се случва с всички стари нелоши идеи - потъват, или някой само използва името, слага нова графика, но изрязва най-съществената част. И дотам.

[Dinain]

Но за мен също има идеи от първия "Панцер", които съвсем напразно бяха изоставени. Например, наличието на гориво, особено при самолетите, бе хубава идея.

Аз втория "Панцер" не съм играл много, но доколкото си спомням, в третия също имаше гориво... или греша? Може би ограниченията на авиацията бяха реализирани по друг начин - че в края на хода самолетът трябва да е кацнал на летище? Преди доста време съм я играл, но помня че имаше нещо подобно.
Спомням си че и идеята с многото действия не се получаваше много добре именно с авиацията - беше въпрос на късмет да се срещнат два самолета (обикновенно противникът долиташе, нанасяше удар и се изтегляше обратно в "дълбокия" тил). Беше възможно и да "гониш" вражеските самолети с мобилните зенитки (anti-aircraft) из картата, тъй като бяха доста пъргави... което си е абсурд: разполагайки 2-3 такива зенитки (с 3-4 действия всяка) по протежение на фронта, почти сигурно всеки вражески самолет, който посмее да излети, можеше да бъде "прихванат" и свален

[messire Woland]

Точно сега не мога да си спомня как беше с авиацията в третия Панцер. Във втория нямаше ограничения на горивото и самолета можеше да си лети по цялата карта необезпокояван. Единственото ограничение бяха амунициите, от които повечето самолети си имаха достатъчно. Е, ходът им също, но той беше малко или много унифициран - всички имаха между 14 и 17 точки движение, най-масовата стойност май беше 16.

[gollum]

Във PG2 единстевното ограничение на авиацията беше дължината на въздушния ход, т.е. колко далече може да отиде за един ход. И количествто боеприпаси. Нямаше никакво значение къде се намират самолетите - все си летяха. Летищата имаха значение за три неща - популване на загуби, попълване на боеприпаси и получаване на нови самолети.
В PG3 е същата работа с тази разлика, че самолетите имаха по няколко движения. Пак нямаше гориво, пак нямаше някакво задължение да свършва или започва хода близо до летище. Но което е по-лошото, в PG3 вече нямаше и гориво за наземните части.
Логистиката бе представена по два начина - чрез попълване с боеприпаси и попълване на самите части. Имаше едно наистина добро нововъведение - с всяко следващо попълване максималният живот на частта падаше с единица.

[Dinain]

Мда... друго добро нововъведение беше че "стресирането" (suppression) на единиците се натрупваше в рамките на хода и не само от стратегическата авиация - което правеше огневата подготовка много по-ефективна. Че и можеше да се осъществи не само с артилерия, ами и с танкове, зенитки, самолети и т.н.

[gollum]

Всъщност suppression (то по-скоро може дасе преведе като "подтискане" или "неутрализация", аз предпочитам последното) присъстваше още в PG, но в по-неявна форма. Но се причиняваше трайно, т.е. до края на хода само от стратегическата авиация. В PG2 вече се появи като свойство на всеки тип единица, но с известно натрупване само за бомбардировачите и артилерията (но отново неявно). Идеята и в двете части бе, че при сражение между две единици тази, която удря първа причинява директна загуба на сила и неутрализация. При ответния огън реално се бият само оцелелите, от коиот е извадено количеството на неутрализираните. Но това бе само за сражението, при следващия сблъсък неутрализацията се изчислява отново. Ако неутрализираните превишават останалия живот на единицата, тя остъпва без да отвръща на огъня. Чак в PG3 го направиха ясно видима част от състоянието, която при това продължава до края на хода.
Но като гледам "Обитаемият остров", много по-лесни щяха да са нещата ако бяха въвели и боен дух ("морал"). Така щяха да се реализират началните сражение в СССР много по-близко до историческите.

Иначе новото във PG2 в сравнение с първата версия (освен графиката), бе че вече можеше да се дели активността на единиците. Т.е. можеш да придвижиш една единица. След това да се занимаваш с други единици и след време пак да я избереш и да използваш стрелбата й. Което само за разузнавателните единици бе реализирано и като възможност да се дели хода (т.е. неявно същата концепция, която е приложена спрямо всички в PG3). Второто нововъведение се отнасяше до авиацията - вече нямаше гориво за авиацията, а остана само за сухопътните единици. Освен това съкратиха и класовете единици с два. Отпаднаха стратегически бомбардировачи и anti-aircraft (разликата бе, че зенитката можеше да стреля и след това да се движи, докато този клас можеше да се движи и след това да стреля). И накрая, третото и най-съществено нововъденеие - появиха се лидерите, които в PG3 се развиха в нещо, подменящо изцяло единицата. При изключителни обстоятелства единицата можеше да се сдобие с лидер, което й даваше две специални способности. Първата зависи от класа, а втората е случайна. Някои от тях бяха изключително мощни, например, втори изстрел, винаги атака пръв, допълнителна единица обсег и една особено мощна "overwatch", при която ако придвижите своя адиница до такава с тази способност тя бива атакувана автоматично. Друго нововъденеие бе способността на артилерията да указва огнева подкрепа в рамките на обсега си, а не само когато е до атакуваната единица, както е в първата част.
Между другото, в "People`s General" се появиха още нововъведения в тази система и за мен това е най-съвършената част от поредицата. Там се появи противобатарейния огън, различна концепция за въздушните единици (самолетите бяха реализирани като мисии), появи се степенуване във виждането на единиците (можеше да се вижда, че има вража единица, без да се знае каква е). Както и още една допълнителна стойност (близка атака и близка отбрана). Имаше и много добра проямна в попълването и опита - можеха да се купуват елитни единици, които винаги се попълват до определено ниво на опит (1, 2 и 3 звезди). И може би най-същественото, появиха се unit attachments, всяка единица можеше да има една или две такива, което означаваше, че човек може да променя качеставта на стандартна единица според нуждите си. Също така изчезна иницаитавата и бе заменена с профил - стойност, която имаше значение както за сражението (размяната на изстрели)ы така и за видимостта на единицата.

[Пилот]

Аз също съм голям фен на Генералите, особено на единицата. Ако има навити хора може да си организираме един турнир или битки? Имаше гарантирано и игра с пращане на ходовете през майл, тъй че не би били проблем. На мен любими карти са ми Москва 1941, Сталинград, Курск...
Аз търся от доста време двойката, някога я имах но беше преди множко години. Някой да я има?

[gollum]

Аз имам всички части на серията без "Star General". Двойката специално можеше да се дръпне отнякъде, ще потърся откъде.

[dibo]

Пилот, ако я кача на части в Rapid - това устройва ли те? А иначе май най-добрите от сериите бяха PG2 и People's General. Не съм ги играл от две години, но мисля, че работеха под XP.

[Thorn]

Тя и единицата работи под ХР - поне при мен няма грешка!

А някой може ли да ми каже кои от другите части са с геймплей по типа на единицата - май Allied и Pacific бяха такива. И дали може да ми ги прати?

[gollum]

Да, Allied General и Pacific General са като единицата с много малки вариации. Обаче AG го имам само във версия за windows 95, а тя е малко куца. Иначе и трите вървят под XP. Всъщонст единствената, която не върви е People`s General (за мое голямо съжаление), като това може да е свързано с определен тип фрафична карта, защото самата игра при мен тръгва, но не се зареждат картите и единиците (може да е свързано с моята графична карат и да не се случва при други).
Thorn, вкъщи имам SSI Antologia, мога да ти я копирам и на следващата форумна среща да ти я донеса. Там мисля че ги имаше всичките.