Парни танкове и парни самолети, какво повече може да иска човек.
Нищо революционно, но е изпипана откъм атмосфера и изненадващо освен прекрасната графика, гейплея е също изпипан. Кампанията е леко лишена от въображение и към края май са поприбързали, но по средата има разнообразни и интересни мисии. На средната трудност е супер лесна, но не ми се пробваше на по-висока понеже нямам време да преигравам евентуална загубена мисия. В skirmish компа на "tough" или ниво 4 от 6 на трудност 1 на 1 е некомпетентен, не съм пробвал по-нагоре. Като изисквания е изненадващо лека, т.е. на моя комп на максимална графика върви съвсем прилично 1 на 1, но днес играх с-у 5 компа free for all и в един момент си стана походова но аз така или иначе спирам на пауза да давам заповеди. Какво да правя, не мисля бързо вече като едно време
Ако има сериозен проблем, той е точно липсата на някакви фундаментални отличия от mainstream-а на тоя тип игри. Бойните единици са разнообразни и уникални, героите имат готини умения, общия брой части е достатъчно висок за да не се налага като в 'craft поредицата да си смяташ колко точки ти е армията. Трите раси не са просто една раса с различни дрешки, а наистина се играят различно. Разните глобални ъпгрейди изискват някаква елементарна стратегия. Но в крайна сметка никакви ключови иновации...
Може би единственото по-сериозно отличие е наличието на "trample", т.е. газене. Големите юнити могат да газят по-малките и често това е много по-ефективно от това да ги пуцат. Например големия парен танк може да седи да стреля по пехота до другдиден по пладне, но ако командира е интелигентен просто може да прегази каквото има по пътя и да си свирка. Супер единиците като тази на картинката могат да газят почти всичко друго. Едно допълнително измерение на боя което май другаде го няма.
За рождения ден смятам да взема съвременен комп и тогава ще се върна по-сериозно към Dawn of War (пък и експанжъна ще излезе тогаз някъде).
А, още нещо, не съм играл първата Rise of Nations, така че нямам база за сравнение дали това или онова или не.
Нищо революционно, но е изпипана откъм атмосфера и изненадващо освен прекрасната графика, гейплея е също изпипан. Кампанията е леко лишена от въображение и към края май са поприбързали, но по средата има разнообразни и интересни мисии. На средната трудност е супер лесна, но не ми се пробваше на по-висока понеже нямам време да преигравам евентуална загубена мисия. В skirmish компа на "tough" или ниво 4 от 6 на трудност 1 на 1 е некомпетентен, не съм пробвал по-нагоре. Като изисквания е изненадващо лека, т.е. на моя комп на максимална графика върви съвсем прилично 1 на 1, но днес играх с-у 5 компа free for all и в един момент си стана походова но аз така или иначе спирам на пауза да давам заповеди. Какво да правя, не мисля бързо вече като едно време
Ако има сериозен проблем, той е точно липсата на някакви фундаментални отличия от mainstream-а на тоя тип игри. Бойните единици са разнообразни и уникални, героите имат готини умения, общия брой части е достатъчно висок за да не се налага като в 'craft поредицата да си смяташ колко точки ти е армията. Трите раси не са просто една раса с различни дрешки, а наистина се играят различно. Разните глобални ъпгрейди изискват някаква елементарна стратегия. Но в крайна сметка никакви ключови иновации...
Може би единственото по-сериозно отличие е наличието на "trample", т.е. газене. Големите юнити могат да газят по-малките и често това е много по-ефективно от това да ги пуцат. Например големия парен танк може да седи да стреля по пехота до другдиден по пладне, но ако командира е интелигентен просто може да прегази каквото има по пътя и да си свирка. Супер единиците като тази на картинката могат да газят почти всичко друго. Едно допълнително измерение на боя което май другаде го няма.
За рождения ден смятам да взема съвременен комп и тогава ще се върна по-сериозно към Dawn of War (пък и експанжъна ще излезе тогаз някъде).
А, още нещо, не съм играл първата Rise of Nations, така че нямам база за сравнение дали това или онова или не.
Comment