Тъй, понеже уууж се смята форума за сериозен военно-исторически, една сериозна военна игра
Онзи ден се сдобих с тази джиткалка и след изпълнен с кютек вчерашен ден мисля, че е време за първи впечатления.
1. Gameplay - насоката на играта и тактическа симулация на битка (или по-точно операция, защото битката се простира в няколко дена и цяла поредица от сблъсъци и сражения) от Гражданската война в САЩ. Играчът поема командването в различните сценарии върху различни подчасти от съответните армии, от бригада, през дивизия, корпус до армия като най-високо ниво (сценариите, където се командва армия са само два май), обикновено паралелно с голям брой компютърно командвани приятелски части според армейската йерархия. Съответно предизвикателствата според това какво точно се командва в този сценарий доста се различават - на бригадно ниво например, от играчът се иска микроигра, с внимателно позициониране на всяка единица и тн. На това ниво, с няколко единици за командване това е и възможно. Съответно заповедите към играча се получават в хода на играта (от висшестоящия) и обикновено са особено директни (пази туй и туй място, завладей еди коя си горичка) и не позволяват особена импровизация от страна на играча. На по-високите нива вече обаче играчът има значително повече възможности по това, как точно да изиграе сражението (на корпусно ниво например разполагам с три дивизии (идващи една след друга на бойното поле) и задачата да отхвърля авагарда на противника от предварително подготвените му позиции. Самият план на сражението е задача на играча. Съответно на тези по-високи нива се свършва с микро играта - частите са толкова много, че практически е невъзможно да се командват всичките. Освен това е невъзможно да се наглежда цялото бойно поле непрекъснато и оставени сами на себе си подкомандващите могат по-адекватно да реагират на собствената си ситуация (като пример - ако поема командването на всяка единица в една от дивизиите ми, мога да ги хвърля всичките в тотална атака, с резултата, че при неуспех всички са тотално разбити и цялата дивизия се разбягва неудържимо. Оставена на командира и, който има задачата да атакува, той ще се старае да оставя резерви и да запазва доколкото е възможно боеспособността на командването си).
Самото симулиране на боя е доста добър и реалистичен, поне засега не съм намерил големи дразнещи моменти (освен този, че моите имат тенденцията прекалено лесно да се разбягват... но може би се дължи на това, че атакуваха сам самички батарея от поне 50тина оръдия).
Като цяло от геймплея съм доволен, недостатъците са на нивото на "кампанията" - такава липсва реално. Има поредица от сценарии, някои от който са свързани, сиреч с каквито сили завършиш предишния сценарий, с тези минаваш в следващия. Но това е единствения "кампаниен" елемент. Иначе сценариите са нахвърляни произволно (е, следващи реалното развитие на събитията де, с няколко "вариантни сценария"). За жалост (или за щастие), няма и кариера - още първия ден играчът може да играе сценарии с командване от бригада до корпус, няма някакво постоянно изкачване. Също е леко досадно, че доста сценарии са двойни - един път от южняците, втори път същата битка от северняците.
ИИто само за себе си се справя относително добре. Разбира се, компютърните командващи допускат частите си да изпаднат в пълна бъркотия (което за мен като строеви перфекционист е ааадски дразнещо), но като цяло реагират адекватно на подадените им заповеди. Е, проблема е, че не използват силите си максимално ефективно (ще забие артилерията в някоя дупка да си чеше ..., макар че на 50 метра има супер подходящо баирче с прекрасно огнево поле.), пехотата ще напада разбъркано един през друг, като половината ще си пречат да стрелят, често се отклоняват в някаква безумна посока вместо да следват целта си (половин дивизия ми е преследвала един регимент кавалерия из половината карта, който си отстъпваше с лекота, щото шефа на дивизията беше със заповед "атака", а тая смотана кавалерия се появи от някъде и беше прихваната като "цел" от моите), позиционира пехотата на окритото да им се кефят противниковите артилеристи макар че на 20 метра има прекрасна горичка за криене, въобще нормалното. Но като цяло косурите се преживяват.
2. Техническата страна
Напълно задоволителна за "военна" игра. Графиката в сравнение с модерните популярни шлагери е доста рудиментарна, но пък кой го интересува това . Човечетата не са модели, а спрайтове и това си проличава, но пък са напълно приемливи за човек, искащ съдържание, а не специални ефекти и нищо друго. Каквото мен ме подразни беше ниската разделителна способност (и няма начин да се зададе друга), която е причина на дистанция единиците са се превърщат в петно от шарени пиксели, което доволно затруднява разпознаването свои/чужди. Ниската разделителна способност също е причина дори знамената на единиците (основния разпознавателен белег) да се размазват и да заприличват прекалено едни на други в далечината. Трябва да се приближи камерата, за да се види какво всъщност става. Но предполагам това лежи на скапания 3Д енджин и като цяло вътрешни алгоритми, които ама ич не са оптимизирани. С резултат, че играта бая бързо претоварва машината и се почва със засичането (на по-големите битки). Но предвид минималните производствени ресурси, на разположение за разработката на такива "жанрови" игри, това е неизбежно.
Друг един недостатък, който наистина вече е гадост - адски е трудно да си намериш преките подчинени по картата, за да ги кликнеш и да им дадеш заповеди. Щом започне боя, те почват да си шарят напред назад и единствения начин е да се отвори картата и да се дзвериш къде са съответните обозначения дивизионен командващ например. А не дай си боже да го светнат някой от тия - тогава командването получава някой от неговите подчинени, но докато разбереш кой (което става горе доле бързо) и най-вече докато го намериш къде се е сврял..... По принцип като кликнеш на даден генерал и неговите подчинени са обозначени със звездички, обаче ако си корпусен командващ докато откриеш кой от цялата орда генерали, разпиляни по бойното поле е със звездичка (и то за да я видиш трябва отблизо да гледаш - виж по-горе за разд. способност и размазването в далечината).
Та тъй, това накратко първи впечатления. Но като цяло играта е много свеж полъх, определено за военни ентусиасти е събитие. Лично за мен аз бих предпочел по-скоро Наполеоновата ера (там поне и кавалерия си има), но предвид големите възможности за модване сигурно няма да чакаме дълго за такъв мод.
Онзи ден се сдобих с тази джиткалка и след изпълнен с кютек вчерашен ден мисля, че е време за първи впечатления.
1. Gameplay - насоката на играта и тактическа симулация на битка (или по-точно операция, защото битката се простира в няколко дена и цяла поредица от сблъсъци и сражения) от Гражданската война в САЩ. Играчът поема командването в различните сценарии върху различни подчасти от съответните армии, от бригада, през дивизия, корпус до армия като най-високо ниво (сценариите, където се командва армия са само два май), обикновено паралелно с голям брой компютърно командвани приятелски части според армейската йерархия. Съответно предизвикателствата според това какво точно се командва в този сценарий доста се различават - на бригадно ниво например, от играчът се иска микроигра, с внимателно позициониране на всяка единица и тн. На това ниво, с няколко единици за командване това е и възможно. Съответно заповедите към играча се получават в хода на играта (от висшестоящия) и обикновено са особено директни (пази туй и туй място, завладей еди коя си горичка) и не позволяват особена импровизация от страна на играча. На по-високите нива вече обаче играчът има значително повече възможности по това, как точно да изиграе сражението (на корпусно ниво например разполагам с три дивизии (идващи една след друга на бойното поле) и задачата да отхвърля авагарда на противника от предварително подготвените му позиции. Самият план на сражението е задача на играча. Съответно на тези по-високи нива се свършва с микро играта - частите са толкова много, че практически е невъзможно да се командват всичките. Освен това е невъзможно да се наглежда цялото бойно поле непрекъснато и оставени сами на себе си подкомандващите могат по-адекватно да реагират на собствената си ситуация (като пример - ако поема командването на всяка единица в една от дивизиите ми, мога да ги хвърля всичките в тотална атака, с резултата, че при неуспех всички са тотално разбити и цялата дивизия се разбягва неудържимо. Оставена на командира и, който има задачата да атакува, той ще се старае да оставя резерви и да запазва доколкото е възможно боеспособността на командването си).
Самото симулиране на боя е доста добър и реалистичен, поне засега не съм намерил големи дразнещи моменти (освен този, че моите имат тенденцията прекалено лесно да се разбягват... но може би се дължи на това, че атакуваха сам самички батарея от поне 50тина оръдия).
Като цяло от геймплея съм доволен, недостатъците са на нивото на "кампанията" - такава липсва реално. Има поредица от сценарии, някои от който са свързани, сиреч с каквито сили завършиш предишния сценарий, с тези минаваш в следващия. Но това е единствения "кампаниен" елемент. Иначе сценариите са нахвърляни произволно (е, следващи реалното развитие на събитията де, с няколко "вариантни сценария"). За жалост (или за щастие), няма и кариера - още първия ден играчът може да играе сценарии с командване от бригада до корпус, няма някакво постоянно изкачване. Също е леко досадно, че доста сценарии са двойни - един път от южняците, втори път същата битка от северняците.
ИИто само за себе си се справя относително добре. Разбира се, компютърните командващи допускат частите си да изпаднат в пълна бъркотия (което за мен като строеви перфекционист е ааадски дразнещо), но като цяло реагират адекватно на подадените им заповеди. Е, проблема е, че не използват силите си максимално ефективно (ще забие артилерията в някоя дупка да си чеше ..., макар че на 50 метра има супер подходящо баирче с прекрасно огнево поле.), пехотата ще напада разбъркано един през друг, като половината ще си пречат да стрелят, често се отклоняват в някаква безумна посока вместо да следват целта си (половин дивизия ми е преследвала един регимент кавалерия из половината карта, който си отстъпваше с лекота, щото шефа на дивизията беше със заповед "атака", а тая смотана кавалерия се появи от някъде и беше прихваната като "цел" от моите), позиционира пехотата на окритото да им се кефят противниковите артилеристи макар че на 20 метра има прекрасна горичка за криене, въобще нормалното. Но като цяло косурите се преживяват.
2. Техническата страна
Напълно задоволителна за "военна" игра. Графиката в сравнение с модерните популярни шлагери е доста рудиментарна, но пък кой го интересува това . Човечетата не са модели, а спрайтове и това си проличава, но пък са напълно приемливи за човек, искащ съдържание, а не специални ефекти и нищо друго. Каквото мен ме подразни беше ниската разделителна способност (и няма начин да се зададе друга), която е причина на дистанция единиците са се превърщат в петно от шарени пиксели, което доволно затруднява разпознаването свои/чужди. Ниската разделителна способност също е причина дори знамената на единиците (основния разпознавателен белег) да се размазват и да заприличват прекалено едни на други в далечината. Трябва да се приближи камерата, за да се види какво всъщност става. Но предполагам това лежи на скапания 3Д енджин и като цяло вътрешни алгоритми, които ама ич не са оптимизирани. С резултат, че играта бая бързо претоварва машината и се почва със засичането (на по-големите битки). Но предвид минималните производствени ресурси, на разположение за разработката на такива "жанрови" игри, това е неизбежно.
Друг един недостатък, който наистина вече е гадост - адски е трудно да си намериш преките подчинени по картата, за да ги кликнеш и да им дадеш заповеди. Щом започне боя, те почват да си шарят напред назад и единствения начин е да се отвори картата и да се дзвериш къде са съответните обозначения дивизионен командващ например. А не дай си боже да го светнат някой от тия - тогава командването получава някой от неговите подчинени, но докато разбереш кой (което става горе доле бързо) и най-вече докато го намериш къде се е сврял..... По принцип като кликнеш на даден генерал и неговите подчинени са обозначени със звездички, обаче ако си корпусен командващ докато откриеш кой от цялата орда генерали, разпиляни по бойното поле е със звездичка (и то за да я видиш трябва отблизо да гледаш - виж по-горе за разд. способност и размазването в далечината).
Та тъй, това накратко първи впечатления. Но като цяло играта е много свеж полъх, определено за военни ентусиасти е събитие. Лично за мен аз бих предпочел по-скоро Наполеоновата ера (там поне и кавалерия си има), но предвид големите възможности за модване сигурно няма да чакаме дълго за такъв мод.
Comment