Дами и господа, представям ви:Command&Colors:Ancients!
Това е настолна военна игра, която се води „лека категория” , т.е. със сравнително опростена командна механика и без стотици каунтъри. Разиграват се исторически сражения от древността като в момента има около 150 официално публикувани и достъпни за игра сценарии + още толкова разработени от фенове. Времевият период е от Гръко-Персийските войни, до края на Западната римска империя. Играта се играе с помощта на дървени блокчета представляващи отделните войскови части, командни карти, и няколко специални зара. Бойното поле е разделено на шестоъгълници, а сценариите обикновено включват по 15-20 военни части от всяка страна. Броят на дървените блокове в една част представлява жизнеността на съответния отряд или по-точно бойният му дух. За всяко попадение се отнема по едно блокче, като с премахването на последното се счита, че отрядът е разбит и противникът си пише една победна точка. Целта е всеки от опонентите пръв да достигне до критичния брой победни точки, който обикновено е между 5 и 8. Освен чрез ликвидиране на вражески отряди победни точки се преписват за завладяване на ключови пунктове според сценария и за ликвидиране на вражески командири.
Това представлява един от сценариите с наредените вече войски.
Игровата механика се състои в разделянето на бойното поле на ляв, десен и централен сектор и възможност за управление на войските във всеки една от тях, за която играчът изиграе съответна карта. Играчът разполага с ръка от няколко командни карти, като броят им варира според сценария на сражението. Всеки ход се играе по една карта и на нейно място се тегли нова. Действията се определят от играната карта, чрез която може да се заповяда на един или повече отряди. Картата определя къде и кои войски могат да се активизират.
Пример: Играя карта: ”Флангова атака: Заповядай на две части във всяко странично поле” и решавам да местя два от своите отряди лека кавалерия на левия фланг, докато на десния командвам отряд стрелци да обстреля противника и настъпвам с един отряд пехота.
Другата основна характеристика е цветовото кодиране на различните типове войски според ролята им на бойното поле – зелен цвят за леките пеши и конни подразделения, син за основните и червен за „тежките”, което предвид епохата в повечето случай представлява елитни отряди, ветерани и тн. Разбираемо фалангата от елинистичния период също винаги е представена като тежка пехота. Освен командни карти на териториален принцип има такива отнасящи се за всички войски от определен вид.
Пример:Играя карта: „Атака с основните войски: Заповядай на толкова сини части, колкото командни карти имаш в ръката.” Аз за тази битка разполагам с ръка от 5 карти и затова мога да дам заповед за предвижване или нападение на до 5 мои отряда, които са обозначени със син цвят, т.е. основни войски, навсякъде по бойното поле.
Всеки от опонентите има от един до три военачалника, които имат важни функции по отношение на отряда, който водят и близките войски. Военачалниците укрепват духа, спират отстъплението и помагат на войските да се бият по-добре. Може би най-важната им функция е по отношение на самото командване – измежду командните карти има такива, които дават възможност да се заповяда на командир и близките до него отряди.
Сраженията се водят посредством хвърляне на няколко зара. Всеки зар има зелена, синя и червена страна. Останалите три страни са обозначени със специални символи: кръстосани мечове, бял флаг и шлем. Отделните видове войски хвърлят различен брой зарове като пораженията за противника се отчитат според цветовете, които излизат като резултат. Гледа се съвпадение между цвета на противниковата част и резултата от заровете, като в зависимост от нападателя се отчитат и специалните символи.
Пример:Неподкрепената от командир лека пехота в близък бой хвърля два зара, като значение имат резултатите съвпадащи по цвят с нападнатата част и знамето, при който резултат противника отстъпва. За сравнение тежко въоръжените ветерани хвърлят по 5 зара и нанасят поражение включително на символ мечове.
В играта има голямо разнообразие от войскови части и за щастие удобни картони на които подробно е разписано кой с колко зарове напада, дали и как стреля, как се движи и дали отстъпва при нападение. Повечето от правилата всъщност са интуитивни и след една, две игри лесно се запомнят.
Сражение в разгара си.
Играта е абстрактно и силно опростено представяне на сражения. Въпреки това в механиката й е заложена доста голяма дълбочина и начинът по който си взаимодействат отделните компоненти дава исторически привкус на битките. Основните тактически правила са да пазиш целостта на строя си и да нарушиш неприятелския, да пазиш фланговете си и най-вече да обмисляш в перспектива нападението и защитата си. Лошият късмет в хвърлянето на зарове може да провали някоя схватка, но добрият пълководец така провежда атаката, че шансовете са на негова страна в дългосрочен план. Освен това става дума за пресъздаване на битка, където до голяма степен си е територия на хаоса.
За да не става прекалено многословен преглед, прилагам линкове към две ревюта на тази игра, за съжаление на английски:
Подробен преглед на играта в списанието на генералите:
http://www.armchairgeneral.com/board...s-ancients.htm
Детайлен преглед на компонентите, механиката и стратегията на играта, като авторът прави няколко исторически сравнения:
http://boardgamegeek.com/thread/3293...commentary-and
Не знам дали стана ясно, но играта е страхотна и силно я препоръчвам на всеки изкушен от този тип игри и историческия период. Също и на останалите, като после ще се разберем за бирата.
Това е настолна военна игра, която се води „лека категория” , т.е. със сравнително опростена командна механика и без стотици каунтъри. Разиграват се исторически сражения от древността като в момента има около 150 официално публикувани и достъпни за игра сценарии + още толкова разработени от фенове. Времевият период е от Гръко-Персийските войни, до края на Западната римска империя. Играта се играе с помощта на дървени блокчета представляващи отделните войскови части, командни карти, и няколко специални зара. Бойното поле е разделено на шестоъгълници, а сценариите обикновено включват по 15-20 военни части от всяка страна. Броят на дървените блокове в една част представлява жизнеността на съответния отряд или по-точно бойният му дух. За всяко попадение се отнема по едно блокче, като с премахването на последното се счита, че отрядът е разбит и противникът си пише една победна точка. Целта е всеки от опонентите пръв да достигне до критичния брой победни точки, който обикновено е между 5 и 8. Освен чрез ликвидиране на вражески отряди победни точки се преписват за завладяване на ключови пунктове според сценария и за ликвидиране на вражески командири.
Това представлява един от сценариите с наредените вече войски.
Игровата механика се състои в разделянето на бойното поле на ляв, десен и централен сектор и възможност за управление на войските във всеки една от тях, за която играчът изиграе съответна карта. Играчът разполага с ръка от няколко командни карти, като броят им варира според сценария на сражението. Всеки ход се играе по една карта и на нейно място се тегли нова. Действията се определят от играната карта, чрез която може да се заповяда на един или повече отряди. Картата определя къде и кои войски могат да се активизират.
Пример: Играя карта: ”Флангова атака: Заповядай на две части във всяко странично поле” и решавам да местя два от своите отряди лека кавалерия на левия фланг, докато на десния командвам отряд стрелци да обстреля противника и настъпвам с един отряд пехота.
Другата основна характеристика е цветовото кодиране на различните типове войски според ролята им на бойното поле – зелен цвят за леките пеши и конни подразделения, син за основните и червен за „тежките”, което предвид епохата в повечето случай представлява елитни отряди, ветерани и тн. Разбираемо фалангата от елинистичния период също винаги е представена като тежка пехота. Освен командни карти на териториален принцип има такива отнасящи се за всички войски от определен вид.
Пример:Играя карта: „Атака с основните войски: Заповядай на толкова сини части, колкото командни карти имаш в ръката.” Аз за тази битка разполагам с ръка от 5 карти и затова мога да дам заповед за предвижване или нападение на до 5 мои отряда, които са обозначени със син цвят, т.е. основни войски, навсякъде по бойното поле.
Всеки от опонентите има от един до три военачалника, които имат важни функции по отношение на отряда, който водят и близките войски. Военачалниците укрепват духа, спират отстъплението и помагат на войските да се бият по-добре. Може би най-важната им функция е по отношение на самото командване – измежду командните карти има такива, които дават възможност да се заповяда на командир и близките до него отряди.
Сраженията се водят посредством хвърляне на няколко зара. Всеки зар има зелена, синя и червена страна. Останалите три страни са обозначени със специални символи: кръстосани мечове, бял флаг и шлем. Отделните видове войски хвърлят различен брой зарове като пораженията за противника се отчитат според цветовете, които излизат като резултат. Гледа се съвпадение между цвета на противниковата част и резултата от заровете, като в зависимост от нападателя се отчитат и специалните символи.
Пример:Неподкрепената от командир лека пехота в близък бой хвърля два зара, като значение имат резултатите съвпадащи по цвят с нападнатата част и знамето, при който резултат противника отстъпва. За сравнение тежко въоръжените ветерани хвърлят по 5 зара и нанасят поражение включително на символ мечове.
В играта има голямо разнообразие от войскови части и за щастие удобни картони на които подробно е разписано кой с колко зарове напада, дали и как стреля, как се движи и дали отстъпва при нападение. Повечето от правилата всъщност са интуитивни и след една, две игри лесно се запомнят.
Сражение в разгара си.
Играта е абстрактно и силно опростено представяне на сражения. Въпреки това в механиката й е заложена доста голяма дълбочина и начинът по който си взаимодействат отделните компоненти дава исторически привкус на битките. Основните тактически правила са да пазиш целостта на строя си и да нарушиш неприятелския, да пазиш фланговете си и най-вече да обмисляш в перспектива нападението и защитата си. Лошият късмет в хвърлянето на зарове може да провали някоя схватка, но добрият пълководец така провежда атаката, че шансовете са на негова страна в дългосрочен план. Освен това става дума за пресъздаване на битка, където до голяма степен си е територия на хаоса.
За да не става прекалено многословен преглед, прилагам линкове към две ревюта на тази игра, за съжаление на английски:
Подробен преглед на играта в списанието на генералите:
http://www.armchairgeneral.com/board...s-ancients.htm
Детайлен преглед на компонентите, механиката и стратегията на играта, като авторът прави няколко исторически сравнения:
http://boardgamegeek.com/thread/3293...commentary-and
Не знам дали стана ясно, но играта е страхотна и силно я препоръчвам на всеки изкушен от този тип игри и историческия период. Също и на останалите, като после ще се разберем за бирата.
). Аз бих въвел разлики между тактическо напредване и марш (в "обсега" и умората) и съответно между бойна, предбойна и маршева формация (евентуално чисто за да се даде по-голяма роля на избора и между офанзивна/дефанзивна формация). Но това пак излизайки от конкретната тема (сраженията през Античността).
.
Comment