Въпроси към Посредника на играта (турски отбор)

[1951]

Kak ще се опише използването на крилати ракети и други боеприпаси с голяма далечина на поразяване?
Как ще се опише ниската радарна забележителност на F-35, с който ще разполагаме в някакво количество?
Как ще се отразява на противника унищожаване на командни пунктове, радарни станции, заглушаване на комуникациите и прочие сривове в командно-контролната структура?

[gollum]

Kak ще се опише използването на крилати ракети и други боеприпаси с голяма далечина на поразяване?

С крилатите ракети имам известни затруднения, така че ще отвърна с въпрос - от каква платформа се изстрелват тези, с които разполага Турция? Ако се разрешат, предполагам че ще е като за останалите типове оперативна ракетна "артилерия".
За останалите с наземно базиране ("Точките" на българския отбор и май 2-3 вида ваши) няма проблеми - те са като стандартна артилерия, но с ограничено количество боеприпаси (по този повод - имаш ли идея с колко боеприпаса за тези "Точки" разполага България?), голям обсег и по-мощен ефект. Т.е. както при артилерията се задава "по какво се стреля" и "къде се стреля". Естествено, има вероятност да не улучат точно (намалена ефективност) - особено ако няма достатъчно добри разузнавателни сведения за целта.
Основната разлика със стандартната артилерия е, че "големите" ракети могат да бъдат засечени и атакувани от някои ПВО системи. Мисля че за българският отбор това са С-300/С-200. Вероятността за успех е малка (от типа на 0,1-0,4), но е възможно.

Как ще се опише ниската радарна забележителност на F-35, с който ще разполагаме в някакво количество?

На две "нива", така да се каже.

Първо, по отношение на оперативната информация за българския т отбор ще е по-сложно да засече присъствието на Ф-35 във въздуха, отколкото останалите ви самолети (естествено, големите самолети - танкери, транспорти и АУАКС-и се забелязват много по-лесно). Т.е. ще се засичат от по-малко разстояние, в момента се колебая точно колко. Да речем: ако опонентите ви разполагат с радарна станция, която има обсег от 200 км, то транспорт или танкер ще го засича на максималната далечина от 200 км; АУАКС (заради неговото излъчване) ще го засича от 25% по-голямо разстояние (250 км); изтребител като Ф-16 ще го засича с 25% по-малко, т.е. на 150 км, а Ф-35 ще го засича едва на 25% от ефективния си обсег, т.е. 50 км разстояние. Това за радарните инсталации с малка дължина на вълната. При тези с голяма (но няма да стават за целеуказване, само ще засичат "някъде там") - т.е. метър и нагоре, за Ф-35 ще е 50% от максималния обсег.
Приемам коментари по този принцип, важното за мен е всичко да е достатъчно просто.

Второ, при ракетна атака, независимо от наземни или авионосни ракети, всеки самолет има "уязвимост", т.е. вероятност да бъде захванат и поразен от ракетата. Тези стойности са високи за големите самолети (особено за "излъчващи" като АУАКС), сравнително малки за изтребители (бързо движеща се малка цел) и много по-малки за самолет с ниска радарна забележимост. Съотношението, ако приемам танкерите за 100%, е АУКС - 150%, изтребител като Ф-16 или МиГ-29 - 25%, изтребител като Ф-35 - 5%.
При близък въздушен бой и ИЧ-ракети това не важи, тук основна е маневреността.
В модела всичко това са вероятностни събития, т.е. при атаката ракетата има вероятност (моделира се от ефективността на ракетата спрямо ефективността на защитата на самолета) да "захване" целта, след което самолетът има "хвърляне" за маневриране и използване на примамки или електронна заглушаване (две хвърляния реално), при които ракетата може да "изгуби" целта си. Ако това не се случи, ще гледам какви са пораженията, те.. доколко ефективно ще "удари" самолета.
За бомбардировачите и изтребителите в бомбардировъчен режим - активното маневриране за отклонение от ракетата означава загуба на основната мисия, т.е. изхвърляне на боеприпасите в опит да се спасят - срив на ударната мисия.
За изтребителите активното маневриране за отклоняване от атака означава намаляване на собствената офанзивна ефективност (загуба на позиционно преимущество).
И по този момент приемам коментари.

Как ще се отразява на противника унищожаване на командни пунктове, радарни станции, заглушаване на комуникациите и прочие сривове в командно-контролната структура?

Унищожаване или временно неутрализиране на команден пункт (щаб) се отразява като загуба на "организация" (т.е. бойна ефективност). В зависимост от 4тежестта" на пораженията върху командните структури, загубата може да е от 2-5% до 25-50%. При възстановяване на структурата "организираността" постепенно ще се подобрява (измерва се в часове).

Заглушаването на комуникациите ще се отразява в известна загуба на обратна връзка, т.е. забавяне на заповеди и рапорти.Посочва се къде (като район) се заглушават (тук ще ми трябва известна чисто техническа помощ, защото не знам с какво се извършва това заглушаване и какъв е ефективният обсег). В посочения район донякъде случайно част от "единиците" могат да страдат от тези ефекти. Те са краткотрайни. Освен това може да има кратковременна загуба на "организация" в малък размер - 2-5%.

Радарните станции - те изграждат "картината", т.е. при липсата на някое от "очите" ще има и дупка в сведенията какво се е случило във въздуха през този ход, както и при изпълнението на условните места в плановете (от типа на "при засичане на вражески самолети на линията Х до У, се прави това и това").

Въобще, тъй-като основните ми интереси са към малко по-древен период, съвременната война ми е по-чужда като технология и затова приемам различни коментари.

Имам и аз един въпрос, 1951, свързан с ефективността на ХАРМ-ракетите. Вашият отбор разполага с такива и ще може да "лети" анти-радарни мисии. Въпросът е какъв е шансът такава ракета реално да порази работещ радар на някоя от ПВО-системите им или наблюдателен такъв. Пилот ми обясни, че (поне за С-200 и С-300) позицията на всеки дивизион има 2-3 лъжливи "радарни" цели, какъв да е шансът ракетата да удари някоя от тях вместо реално работещият радар? Той предложи да е равен, т.е. при 3 лъжливи цели и 1 реално работещ радар, ракетата има 1/4 шанс да улучи реалният радар (като се отчете и, примерно 10% шанс да не улучи нищо)?

[1951]

HTS_new.docTS_ZRV.doc

С крилатите ракети имам известни затруднения, така че ще отвърна с въпрос - от каква платформа се изстрелват тези, с които разполага Турция? Ако се разрешат, предполагам че ще е като за останалите типове оперативна ракетна "артилерия".

Турците разработват една собствена конструкция SOM, която се чака скоро да влезе на въоръжение.
Тя може да се качи на F-16, F-4 и F-35.

http://en.wikipedia.org/wiki/SOM_%28missile%29

Турция има и друга крилата ракета, която се ползва от F-16:

http://en.wikipedia.org/wiki/Standoff_Land_Attack_Missile

Tук е интересно, че повечето съвременни боеприпаси имат голяма далечина на полет 20 - 30 и повече километри, което ги прави един вид "крилати ракети" (грубо). Тоест дава се възможност самолета да ги изстреля извън зоната на поражение на ПВО-то, което пази дадения обект. За крилатите ракети аз го виждам така, самолетът достига даде рубеж, изстрелва си ракетата и тя лети като снаряд до целта. И има някакъв процент вероятност да я порази.
Виж този списък на боеприпасите в дневните турски ВВС:

http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_modern_weapons_of_the_Turkish_Air_Force

За останалите с наземно базиране ("Точките" на българския отбор и май 2-3 вида ваши) няма проблеми - те са като стандартна артилерия, но с ограничено количество боеприпаси (по този повод - имаш ли идея с колко боеприпаса за тези "Точки" разполага България?),

Стандартно са доставени с шест боекомплекта на установка, така, че предвид факта, че част от ракетите са изстреляни, а други са бракувани заради времето на съхранение, тъй че не повече от 4 - 5 ракети на установка.

Основната разлика със стандартната артилерия е, че "големите" ракети могат да бъдат засечени и атакувани от някои ПВО системи. Мисля че за българският отбор това са С-300/С-200. Вероятността за успех е малка (от типа на 0,1-0,4), но е възможно.

Само С-300 може да работи по крилати ракети, някои варианти по-ефективно от други. С-200 е за височинни цели. За всеки комплекс трябва да се проверява отделно какво може. Принципно, обаче крилатите ракети са много крива цел и за ефективното им унищожаване трябва да има много добро радарно полет, работеща командно-контролна система и съответните комплекси в района.

Приемам коментари по този принцип, важното за мен е всичко да е достатъчно просто.

Аз лично бих намалил още дистанциите на откриване за F-35.
Освен това е добре да има намалено откриване за самолети летящи на пределно малка височина.

При близък въздушен бой и ИЧ-ракети това не важи, тук основна е маневреността.

Не само, но и системата за самозащита играе много важна роля и в двата сценария.
При F-16 и най-вече при F-35 тя е на много високо ниво.

Имам и аз един въпрос, 1951, свързан с ефективността на ХАРМ-ракетите. Вашият отбор разполага с такива и ще може да "лети" анти-радарни мисии. Въпросът е какъв е шансът такава ракета реално да порази работещ радар на някоя от ПВО-системите им или наблюдателен такъв. Пилот ми обясни, че (поне за С-200 и С-300) позицията на всеки дивизион има 2-3 лъжливи "радарни" цели, какъв да е шансът ракетата да удари някоя от тях вместо реално работещият радар? Той предложи да е равен, т.е. при 3 лъжливи цели и 1 реално работещ радар, ракетата има 1/4 шанс да улучи реалният радар (като се отчете и, примерно 10% шанс да не улучи нищо)?

Прикрепям две статии по темата, но най-важно е да се отбележи, че не само HARM се ползва за унищожаване на ПВО. В статията си пише, де.

[gollum]

Благодаря, ще ги прегледам. Със сигурност ще има разнообразни неточности, но се налага да се работи с приближения към реалността.
За височините - да, отчитам ги, в момента моделът отчита четири "работни височини" (свръхмалка, малка, средна и голяма), на които можете да "задавате" полета на самолетите. Колкото по-голяма, толкова по-голям е обсегът на ракетите и дистанцията на засичане и обратното. При свръхмалка е от порядъка на няколко километра. Но пък влизат в обсега на всякакви ракети с малък обсег и зенитна артилерия.

Един от проблемите ми е с невъзможността да намеря данни за количествата авиационни управляеми боеприпаси, с които разполага Турция. Някакви идеи? Ако не се намери, ще направя някакво "приближение".

[1951]

Един от проблемите ми е с невъзможността да намеря данни за количествата авиационни управляеми боеприпаси, с които разполага Турция. Някакви идеи? Ако не се намери, ще направя някакво "приближение".

Мисия невъзможна е това.
Принципно се купуват по няколко (5 - 6) боекоплекта за всеки самолет.

[gollum]

Така и предполагах, а и така има страшно много да се рови и прави, така че ще ги смятам на този принцип.
Мисля на две от ескадрилите ви да дам специализация в анти-ПВО мисии, а на четири - в работа по наземни цели (две от тях ще са с "Фантомите") - можете да изберете точно кои да са. Останалите ще бъдат универсални, но тези със специализация ще са малко по-добри.

[1951]

Така и предполагах, а и така има страшно много да се рови и прави, така че ще ги смятам на този принцип.
Мисля на две от ескадрилите ви да дам специализация в анти-ПВО мисии, а на четири - в работа по наземни цели (две от тях ще са с "Фантомите") - можете да изберете точно кои да са. Останалите ще бъдат универсални, но тези със специализация ще са малко по-добри.

Това е логично и добро като решение!

[Kont]

Не е ли време разузнаването да проработи?!

[gollum]

За кое?

[Kont]

Мисля си че може да открехнеш булото на секретноста и да понаучим с какво ще разполага - не и какво ще купува другият отбор!
Пък ти си знаеш, дали трябва или не!

[1951]

Когато се уточни въоръжението на двете страни, то ще бъде публично изложено.
Иначе имам въпрос за това дали на чрез превзето летище ще може да се прави въздушен мост?
Как ще се регулират операциите с използване на въздушни танкери? Тоест как по този начин ще си удължаваме полетното време на бойните самолети?

[gollum]

Когато се уточни въоръжението на двете страни, то ще бъде публично изложено.

Да, това съм го казал изрично - когато завърша и уточня списъците, всичко ще бъде изложено в открита тема. Почнал съм ви вас, така че засега те също нямат почти никаква информация - само в съвсем общи линии.
Съвсем грубо сухопътните им сили (без поръчките) ще са две механизирани бригади, един лекопехотен полк (специални сили), 2-3 батальонни мобилни формации и 5-6 отделни артилерийски, зенитни и други полкове, плюс един инженерен и един полк морски специални сили. Въздушните са една ескадрила МиГ-29 (12), една Су-25 (12), една "Спартан", 6 х Ми-24 и няколко транспортни самолета и вертолета. Няколко подвижни и не толкова радарни станции. ВМС - две фрегати плюс 6 ракетни катера, 1 миночистач (стар), 2 патрулни катера и 6 морски вертолета.
Това е без точните числа, за тях ще трябва да се поизчака.

Иначе имам въпрос за това дали на чрез превзето летище ще може да се прави въздушен мост?

Да, стига да няма наземна съпротива, т.е. летището да е под контрола ви. Естествено, ако самолетите са в обсега на ПВО.-то на опонента ви, ще бъдат обстреляни.

Как ще се регулират операциите с използване на въздушни танкери? Тоест как по този начин ще си удължаваме полетното време на бойните самолети?

Това го обмислям в момента, още не съм сигурен. Мисля че ще трябва да се зададе баражната зона за танкерите (където става презареждането) и оттам ще смятам колко време се добавя. Още не съм проверил точно колко изтребителя (по тип) и с колко време може да презареди един КС-135. Предполагам, че ще е нещо приблизително точно.

Да подчертая нещо важно: никакво навлизане в чужди териториални води или въздушно пространство, отворени са само вашето и българското.

[Mirovk]

Извинявам се , заби нета и се постна 2-пъти въпроса.

[Mirovk]

Имам един интересен въпрос:
Какво ще стане при унищожаването на инфраструктурни обекти нанясящи глобални щети и съответно отчита ли се щетите върху противника респективно нас, т.е. имам в предвид конкретно нещо: унищожаваме каскадата "Горна Арда" , водата ще залее и отнесе всичко , саответно това нанася ли щети и върху армията в района и забавя ли движението им. Същото е и ако те изпуснат всички язовири вливащи се в Марица , саответно при Харманли-Свилен град ще ни издави и въобще няма да пробием с танкове ) , за АЕЦ няма да питам че ще опорочим играта, но мисля чме правилно се изразих.

[gollum]

за АЕЦ няма да питам че ще опорочим играта, но мисля чме правилно се изразих.

За това съм написал в правилата - ударите ли по централата, почти сигурно противника ви печели, защото се намесват кажи-речи всички европейски сили, за да спрат конфликта.
Идеята на играта е да се види какво може да се направи с конвенционални средства. Съгласен съм, че взривяване на язовирни стени, както и наводняване на области реално се е ползвало в не един конфликт, но ми се иска да видим какво може да стане без подобни методи, затова имам намерението да ги забраня. Не ми е особен проблем да изчисля "какво ще стане" (загубите ще са големи, особено при висока концентрация на сили), но приемам, че правителството (вашето или българското) не би разрешило подобен род акции заради международния отглас. С тази цел съм въвел политическите точки. Така че - не, няма да разрешавам подобни действия, нито на вас, нито на опонентите ви.