Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Примерно морско сражение (ПКР срещу десантна флотилия)

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #61
    Пилот написа Виж мнение
    6. При полуактивно насочване ракетите на кораб А най-вероятно ще се ориентират по целите си без да ги объркат, защото ракета А1 лети по честота 1 към цел 1, ракета А2 по честота 2 към цел 2 и т.н. Същевременно ползването на същата система за насочване на ракетите от кораб Б значи, че той осветява различни цели със същите честоти, тоест ракета Б2 може да лети по честота 1 към цел 2, оттам да обърка ракета А1 и т.н.
    За да направим такъв извод, трябва при две еднакви системи всички възможни честоти да са използвани от първия кораб. По-точно, трябва броя на ПКР да е по-голям от броя на възможните честоти. Вижда ми се съмнително. Особено ако приемем, че сигналите не се модулират само по честота, в което обаче не съм сигурен.

    Пилот написа Виж мнение
    Отделно има момента, че когато летят много ракети разбъркани (ПКР и ЗР) идващите зад тях ЗР ще имат проблем да разпознаят кое какво е и все нещо може да се окаже между тях и целта им.
    Реално не би трябвало да има разбъркване, защото и ПКР, и ESSM летят на вълни. Х-35 БАЛ дава залпове през 3 секунди (1 км между вълните), а ESSM са през 1 секунда (1.5 км между вълните). Този модел обаче е много сложен за смятане, без да дава някакви предимства.

    Пилот написа Виж мнение
    7. За батъл мениджмънта – Линк16 средно върви с 50килобита/с (част от това ще отива за гласова комуникация). Ако трябва да разпределиш 300+ цели с информация за идентификация, позиция, скорост, посока, височина и това да го обмениш няколко пъти за да сравниш картините на отделните радари и да потвърдиш, че цел 45 на радар А е цел 356 на радар Б и трябва да се смята като една (квитанция за това и до двата радара обратно) и това да го правиш непрекъснато, дали няма да имаш проблеми всичко да върви в реално време?
    В Уикипедия пише, че е до "115.2 kilobits per second", без обаче това да дава отговор на въпроса "достатъчно ли е". Бих казал, че сигурно е достатъчно, щом е най-модерната система за целта. Макар че турските въоръжени сили ще разполагат и с по-модерна през 2024 г., но това е друга тема.

    Пилот написа Виж мнение
    Отделно ти трябва централно разпределение на целите, което много ме съмнява да го имате – оттам и някои ЗР от различни кораби има шанс да стрелят по една и съща цел.
    Кое те кара да се съмняваш?

    Comment


      #62
      Ракетите от различните кораби са на различни места в даден момент от времето, тоест ЗР не летят успоредно на вълна. Това е едно. Другото е, че главите за насочване имат вътре в тях някакъв лимит на какви честоти са чувствителни. Колкото за залпа с Бал - комплексът по дефиниция е пръснат на 4км^2, с умно разпределение на пусковите из този квадрат залпът може да е много по-гъст от 1км между вълни в основната си част.

      Това, което вие отказвате да приемете за Линк 16, е че това е основно система за създаване на цялостна бойна картина за командирите и отделните единици, не повече (не е за масово насочване на ракети). Не е домашният ЛАН по който да хвърчат безкрайни мегабити информация. Нямам детайли, но моето разбиране е, че онези 20-100килобита/с са за всички единици в мрежата. Оттам и като имате 20 кораба в съединението скоростта е точно достатъчна да се обнови картината на въздушната обстановка веднъж на няколко секунди.

      За централизирана система за разпределяне на цели - по принцип всеки кораб си има индивидуална система която автоматично сортира целите наоколо и напада най-опасните от тях взимайки предвид:
      1. Състоянието на корабните системи (презарежда ли се ракета, работи ли радар А, има ли засечка в оръдие Б и т.н.)
      2. Положението/скоростта на кораба спрямо целите.
      3. Положението на корабните радари за подсветка спрямо целите.
      4. Курсове на ракетите.
      5. Вида на всяка ракета.
      6. Собствени системи за РЕБ/примамки (не искаш да изстреляш диполни отражатели докато водиш полуактивна ракета например, а пък ако го направиш твърде късно няма ефект).
      7. От всички изброени глупости отгоре се прави сортиране кои цели са най-опасни/най-лесни за обстрел с оглед състоянието на всичко останало.
      8. Стреля се и се смята отново всичко отгоре спрямо обстановката.

      Сега, за да правиш това нещо на ниво корабно съединение се изисква всичката тази информация да я събираш в централен пункт който да преценява и разпределя целите обратно (с квитанции за всички тези действия), което ще отнеме допълнително време и най-вече огромно количество обменена информация между кораба командващ цялото нещо и всички останали, сигурно десетина-двайсет пъти повече отколкото просто веднъж на няколко секунди да си изясняват кой какво вижда на радара, едно и също нещо ли е то и дали е от наши/чужди/неутрални (типичното предназначение на Линк 16). Отделно имаш проблема, че най-малкият бъг, ненадейна поява на РЕБ от противника или осколка в антената може да убие системата и да има нейде кораб който си стои и не стреля по цел, а има тази възможност.
      „Аз, Драгомир, писах.
      Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“

      Модератор на раздел "Военна Авиация"

      Comment


        #63
        Пилот написа Виж мнение
        главите за насочване имат вътре в тях някакъв лимит на какви честоти са чувствителни
        Да, това е единственото ограничение за потенциалния брой на каналите. Инициализацията на ракетите влиза в ония 10 секунди за реакция. Ти най-добре можеш да кажеш какъв спектър от честоти би могла да поддържа ESSM теоретично, но на мен ми се струва, че 500 е добро число (0.5 GHz със стъпка 1 MHz).

        Пилот написа Виж мнение
        моето разбиране е, че онези 20-100килобита/с са за всички единици в мрежата
        Това е капацитета на един информационен канал от Link 16. Един терминал има няколко канала (при Link 11 са до 4). Един кораб може да има няколко терминала.

        It also incorporates multi-frequency Link 11 enhancements, allowing the operation of up to four parallel channels among participating units.
        Tactical Digital Information Links

        За повече подробности ще трябва да се разрови, но на мен ми се струва излишно. Просто бъдещата модернизация на Link 16, Link 22, да не говорим за MADL, ще осигури пълен тактически информационен комфорт на турската армия.

        За конкретните параметри на бъдещия турски батъл мениджмънт ще поразгледам утре, макар че се съмнявам да изскочи нещо.

        Comment


          #64
          Е, бъдещето приемане на въоръжение на българската армия на огромни хуманоидни роботи също ще ни улесни задачата, но кога и как ще стане не е ясно. Говорим за системи които ги има в момента и работят, не за нещо в неопределеното бъдеще. Криптирани и напреднали неща като Линк 16 се правят с десетилетия в общи линии. Сега по същество:

          1. Половин гигахерц е страшно много пространство честно казано - би искал много по-точни филтри за да не те заглушават. Честно казано си нямам представа какво е ограничението, но поне от инженерна гледна точка трябва да има такова - не можеш да произведеш радар който да работи еднакво добре на множество честоти. Отделно има течове, тоест може да излъчваш силно на определена честота, но да не ти бъде изцяло само тази и да заглушаваш съседните.

          2. Малко ровене откри следните неща за СМ-2 Блок 3Б - най-вече, че няма никакви шансове за задхоризонтна стрелба с нея. Следващите два цитата са откраднати от глобалсекюрити, може би ще е добра идея да ги разкараме след като си ги прочетете след 2-3 дни за да не ни пищят ако ни намери гугъл кражбата (искат по принцип регистрация за достъпа). Вкратце - задхоризонтна програма с насочване от специално пригоден самолет е имало, наричала се е СМ-5, не е стигнала до никъде защото била умопомрачително скъпа. Като евтина алтернатива е почната СМ-6, която в момента се разработва и първо не е за износ, второ базира се на удължената версия на стандарта която не е за вашите фрегати. ИЧ насочването на Блок 3Б е само за спомагане срещу силна РЕБ. Оттам и с фрегатите ще си стреляте само до хоризонта.
          СМ-2:
          SM-2 RIM-66 / RIM-67 Standard Missile
          In response to the changing threat, the US Navy funded the development of today's Standard Missile-2 (SM-2). Standard-2 MR incorporates midcourse guidance, which allows programming of the missile for radar search only. The missile is redirected in midflight and then again during the terminal homing phase. SM-2 MR is installed on the DDG- and CGN-type ships and on Aegis CG-class ships.
          SM-2 is deployed in several different configurations, ranging from the SM-2 Block IIIA up through the SM-2 Block IV ER for the US Navy's AEGIS compatible ships. SM-2's primary role is to provide area defense against enemy aircraft and antiship missiles. The current generation of SM-2 Blocks IIIA and IIIB, capitalizes on technology improvements to substantially increase performance against the advanced antiship missile threat.
          The Standard Missile-2 (SM-2) is the Navy's primary surface-to-air fleet defense weapon. The currently deployed SM-2 Block II/III/IIIA configurations are all-weather, ship-launched medium-range fleet air defense missiles derived from the SM-1 (RIM-66B). SM-2 employs an electronic countermeasures-resistant monopulse receiver for semi-active radar terminal guidance and inertial midcourse guidance capable of receiving midcourse command updates from the shipboard fire control system. SM-2 is launched from the Mk 41 Vertical Launching System (VLS) and the Mk 26 Guided Missile Launching System (GMLS). SM-2 continues to evolve to counter expanding threat capabilities, and improvements in advanced high and low-altitude threat interception, particularly in stressing electronic countermeasures (ECM) environments, are being implemented through modular changes to the missile sections.
          The SM-2 is a solid propellant-fueled, tail-controlled, surface to air missile fired by surface ships. Designed to counter high-speed, high-altitude anti-ship cruise missiles (ASCMs) in an advanced ECM environment, its primary mode of target engagement uses mid-course guidance with radar illumination of the target by the ship for missile homing during the terminal phase. The SM-2 can also be used against surface targets. SM-2 Blocks II through IV are long-range interceptors that provide protection against aircraft and antiship missiles, thereby expanding the battlespace.
          The Block II version of SM-2 includes a signal processor to provide less vulnerability to ECM, an improved fuze and focused-blast fragment warhead to provide better kill probability against smaller, harder targets, and new propulsion for higher velocities and maneuverability.
          A Block III version of SM-2 provides improved capability against low altitude targets.
          Block IIIA, a modification to this version, extends capability to even lower altitudes. RIM-66C Block IIIA includes a new warhead that imparts greater velocity to warhead fragments in the direction of the target.
          Block IIIB is the next step in the continuing evolution of the Standard Missile family, incorporating an infrared (IR) guidance mode capability developed in Missile Homing Improvement Program (MHIP) with the radio frequency (RF) semi-active guidance system of the proven SM-2 Block IIIA. The MHIP dual-mode RF/IR guidance capability is being incorporated to counter a specific fielded and proliferating electronic warfare systems in existing aircraft and ASCM threats. OPEVAL of SM-2 Block IIIB was conducted during April 1996, with missile firings by an Aegis cruiser that was completing workup training for deployment. Based on OPEVAL results, SM-2 Block IIIB is operationally effective and suitable

          СМ-5
          SM-5 Mountain Top
          The STANDARD Missile program has been developing ship-based air defense missiles for decades, so there was an established program office that invested time in pre-Milestone-B planning and coordination with stakeholders. According to program officials, the original plan for the next generation missile was an aggressive, costly solution dubbed SM-5. After thoroughly considering alternatives, however, the Navy decided to take the more cost conscious, incremental approach of the SM-6 which program officials said addressed 80 percent of their capability needs for half the cost of the SM-5.
          The Cooperative Engagement Capability (CEC) program allows the Battle Group surface ships and airborne elements to exchange integrated, fire control quality information in real time as both an electronic warfare countermeasure and an enhanced operating capability. The SM-5 designation was applied informally to the US Navy's plan for an over-the-horizon, networked missile to leverage AEGIS CEC. The program began in 1998, and was projected to give the Standard Missile the capability of intercepting cruise missiles over land. Intended to replace the SM-2(ER) Block IV, the missile would have been targeted by E-2D Advanced Hawkeyes and. SM-3 is the upper tier BMD missile and SM-4 the cancelled RGM-165 Land Attack Standard Missile (LASM).
          In January 1996, the Navy and the Army demonstrated advanced, experimental capabilities in Cruise Missile Defense (CMD). In the CMD Phase I Advanced Concept Technology Demonstration (ACTD), also known as "Mountain Top", surface-to-air missiles were launched from an AEGIS cruiser to engage sea-skimming cruise missile test targets well beyond the ship's radar horizon. Approved by the Deputy Under Secretary of Defense (Advanced Technology) in May 1994, the CMD ACTD Phase I was a joint Army and Navy effort led by the Navy.
          The focus of this ACTD was the detection of over-the-horizon cruise missile targets by an elevated sensor and target engagement by surface-based (sea and land) air defense systems. In practical terms, the extended horizon engagement concept involves deploying an airborne platform with a new surveillance and tracking radar to detect low-flying cruise missiles while they are still far beyond the horizon of protected areas and defending shooters. The airborne radar was envisioned to provide precision radar data for guidance of surface-to-air missiles launched from ships and land-based missile batteries to intercept cruise missile targets beyond the firing ship's horizon or battery’s line of sight.
          One of the technical challenges of achieving this capability was to develop a "networking architecture" to allow the individual radars and weapons systems onboard the firing ship or battery and airborne surveillance/tracking sensors to operate as a single composite air defense system. The networking architecture must meet the very stringent requirements necessary to transfer radar and missile status data with high accuracy and precise timing to provide for interceptor missile control and homing. This networking requirement was met by the Navy's Cooperative Engagement Capability (CEC). CEC provides an identical, real time, fire control quality picture of the battle space as though it were viewed through the collective eyes of all participants in the CEC network. Other technical challenges were modifications to surface-to-air missile performance, missile control, and airborne radar. Required changes to Navy STANDARD missile terminal homing performance were incorporated in several of the latest SM-2 Block IIIA missiles specially modified for this experiment.
          Navy Mountain Top culminated in missile firing tests conducted on 20-21 January 1996. The AEGIS cruiser, USS Lake Erie (CG-70), fired four STANDARD missiles and achieved four target kills at ranges more than three times greater than typically achievable with deployed systems. A typical firing scenario began when a sea-skimming target was flown out beyond radar range, and turned back toward the ship or toward shore. The developmental radar detected the target and provided tracking data to USS Lake Erie via CEC. USS Lake Erie evaluated the threat, completed fire control solutions, and ordered the target engaged while it was still well beyond the ship's AEGIS SPY-lB radar horizon. When the missile passed beyond the ship's radar horizon it was guided to the target by reflected signal energy from the tracking radar illuminator. Because target tracking and terminal homing illumination were provided by the surrogate aircraft via CEC, the SM-2 could intercept a low-flying target at long range, thus dramatically extending the air defense horizon.
          The termination of the STANDARD Missile-2 (SM-2) Block IVA program due to cost, schedule, and performance problems prompted the Navy to modify the next in its series of planned standard missile programs. Initially, the Navy proposed the STANDARD Missile-5 (SM-5) program, which was intended to develop sophisticated targeting capabilities.
          Strong support from senior acquisition leaders allowed program officials to advocate for a more achievable and affordable "80 percent solution" which resulted in the SM-6 program. The key to the SM-6 supplanting the SM-5 was the SM-2(ER) Block IVA. SM-2 Block IVA was to be a lower altitude BMD tier (terminal phase) to complement SM-3 that would also have an extended range AAW capability to replace Block IV. Block IVA was cancelled in 2001 and the Navy needed a gap filler. Raytheon proposed the SM-2 Block IV with the AIM-120C-7 to create the RIM-174 SM-6 Extended Range AAW Missile (ERAM). The SM-6 has the over-the-horizon, networked capability of the SM-5 with the AMRAAM's active seeker autonomous terminal interception, rather than the E-2D supported solution of the SM-5.
          Допълнително:

          RIM-156 Standard SM-2 [r]: Intended to be launched from the vertical launch system of AEGIS battle management system equipment ships, this is principally a long-range surface-to-air missile using semi-active radar homing with no over-the-horizon capability; it can accept midcourse guidance for its secondar anti-shipping missile capability and thus engage over-the-horizon targets [e]
          „Аз, Драгомир, писах.
          Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“

          Модератор на раздел "Военна Авиация"

          Comment


            #65
            Пилот написа
            2. Малко ровене откри следните неща за СМ-2 Блок 3Б - най-вече, че няма никакви шансове за задхоризонтна стрелба с нея.
            Започваме да се въртим в кръг, не знам дали забелязваш. Да не говорим, че сам си противоречиш с цитатите:
            RIM-156 Standard SM-2 [r]: Intended to be launched from the vertical launch system of AEGIS battle management system equipment ships, [u](1)this is principally a long-range surface-to-air missile using semi-active radar homing with no over-the-horizon capability[(/1)/U]; (2)it can accept midcourse guidance for its secondar anti-shipping missile capability and thus engage over-the-horizon targets(/2) [e]
            Единственото място в текстовете, които си цитирал, занимаващо се с този въпрос е това. И виж сам какво пише:
            според (1) - да, не може, но веднага следва допълнението (2), което позволява такава възможност и то именно във връзка с борбата с ПКР. Така че аз поне бих приел въпроса за решен, след като и ти цитираш нещо в същия смисъл.
            Така или иначе, САЩ разработват двете версии на SM-2 - MR (среден обсег) и ER (увеличен обсег), за да могат да ангажират цели на съответните максимални дистанции (до 80-100 и до 160-170 км) с тези ракети (иначе би било безсмислено да оскъпяват ракетите). И двата максимални обсега очевидно се намират извън радио-хоризонта на корабните радари за цели в долния диапазон (особено за повечето видове ПКР). Също толкова очевидно е, че разработката на системата се води не само с оглед на борба със самолети (основна цел) но се оптимизират и за борба с ПКР (директно е написано в текста, който си цитирал), т.е. с основното самолетно средство, което представлява опасност за корабите.
            Да се върнем отново преди да го затворим окончателно:

            SM-2 MR блок ²²²В:

            1.0 Има възможност да се изстреля по предварително зададена траектория на прехват;

            1.1 Това означава, че ако има радар, който да осигури достатъчна информация за курса на целта и

            1.2 Той може да предаде през информационната мрежа (има връзка към) до кораба-носител тази информация, то компютъра на този кораб може да изработи траекторията и да я подаде на ракетата.

            1.3 При горното условие е възможно да се изстреля ракета по цел, която е все още невидима за собствения радар на кораба-носител, стига да има друг приятелски обект, който може да засече, идентифицира и определи курса на целта и да я подаде на кораба-носител по комуникационен канал.

            2.0 може да приема команди за корекции на траекторията по време на полет;

            2.1 същото означава, че принципно е възможно да се изстреля в тези условия ракета по цел, за която има непълна информация, т.е. курсът на прехват е приблизителен и да се разчита на промяна на курса в полет, когато постъпят по-точни данни.

            2.2 от моя гледна точка ще разглеждам тези случаи (1) и (2) като два различни сценария със значителна разлика в точността (в рамките на до 20%). Естествено, (2) може да се ползва и в рамките на сценарий (1), като в този случай става въпрос само за поддържане на точността.

            2.3 като се има предвид траекторията на ракетата, за подаване на радио-корекции тя няма да се намира отвъд хоризонта за кораба, който я е изстрелял дори при обсег близък до максималния й. Тъй-като ни интересува само MR, то говорим за обсег до 100 км (по-вероятно 80 до 90 реален максимален обсег срещу такъв род цел).

            3.0 ракетата има нужда от "осветяване" на целта в края на полета си, за да може да я прехване успешно. Това "осветяване" трябва да е от X-band радар и може да трае само 1-2 секунди (т.е. един и същи радар може да "планира" осветяванията, така че да насочва множество ракети).

            3.1 това означава, че за да имаме каквато и да е смислена точност, трябва да има приятелски обект, който да е приел нужната информация от кораба-носител (за момента на осветяване) и да може да я обновява ако има промени в курса на ракетата, който да "освети" целта в нужния момент - за тази цел трябва да се намира в обсег и в рамките на своя радио-хоризонт (към целта).

            3.2 В идеалният случай"осветителят" трябва да е корабът-носител или кораб със сходни възможности и връзка в реално време с него. Това ще дава "добра точност".

            3.3 При друг "осветител" може да има леко колебание в точността (в рамките на 5-10%).

            3.4 Ако няма кой да "освети" целта ракетата ще разчита само на ИЧ-глава, което дава много ниска вероятност за поражение (в долната граница на зар100) и по-голяма вероятност две ракети да прехванат една и съща цел (ако има повече цели и ракети).

            4.0 В тази ситуация приемам, че "АУАКС"-самолетът, с който разполагат турските сили, може да засече цел от тип ПКР (дал съм обсег за това), но не и да я "осветява", т.е. неговата информация може да е горе-долу достатъчна за изработване на курс за стрелба (но може да има колебание в точността в рамките на 5-10%). Ако целта е "засечена" и "идентифицирана" от по-прецизен радар (дори и да не е на същия боен кораб, на друг от същия тип-клас и възможности), то тогава огневите данни ще са по-добри.

            Т.е. при благоприятно стечение на обстоятелствата (отделен за тази цел "АУАКС"), разумно разпределени ескортни ресурси, турското съединение ще има шанс да започне обстрел със SM-2 на дистанции от 80-90 км, стига да успее да открие ракетите. Тази възможност с отнася само и единствено до TF-2000.
            от друга страна, вероятността българският отбор да може да организира нападение на тази дистанция е сравнително малка (пак се намесва радио-хоризонтът ), т.е. напълно е възможно нападението с ПКР да се извърши от значително по-малко разстояние (под 50, може би дори под 30 км), което ще даде по-малко време за реакция и така или иначе ще вкара ESSM, като основно средство.
            Т.е. изхабихме доста време и усилия (но пък за мен не беше напразно, защото научих доста нови неща) за един не много вероятен сценарий. Но пък намерих решение за част от проблемите си около модела, така че имаше полза.

            SM-4/5/6 (както и, естествено, 3), въобще не се отнасят към нашата дискусия, защото тези така и не направени версии са предвиждани за замяна на SM-2 ER, каквато TF-2000 няма да носи и се занимават с доста по-мащабен проблем (защита на големи съединения - очевидно авионосна група), на по-голям обсег (включително прехват на КР над земната повърхност (а не над морето). Не виждам какво отношение има към нашия проблем.
            едва ли е нужно да споменавам, че основните проблеми - организацията на отделните тактически единици в общо информационно пространство е преди всичко хардуерен/софтуерен проблем. Като си спомним закона за нарастването на изчислителната мощност, нещо което е изглеждало достатъчно сложно в края на 90-те години, ще е достатъчно просто 25 години по-късно. ДА не говорим какъв прогрес има в това отношение оттогава.

            Пилот написа
            Е, бъдещето приемане на въоръжение на българската армия на огромни хуманоидни роботи също ще ни улесни задачата, но кога и как ще стане не е ясно. Говорим за системи които ги има в момента и работят, не за нещо в неопределеното бъдеще.
            Тук вече отиваме в много неясна посока, но ние приемаме това започвайки работа по играта, нали? Тя ще се случи в бъдещето, БА няма да има абсолютно нищо общо с това, което е в момента и бих казал, никога не би могла да бъда точно такава. Ясно е, че щом отиваме в бъдещето, някои неща от бъдещето ще дойдат при нас. Работата е да не прекрачим границата . Но това е моя работа - с ваша помощ, разбира се.

            Това е моето разбиране/приемане на ситуацията към момента, с оглед на изнесеното в съседната и тази тема.
            Last edited by gollum; 30-04-2012, 10:53.

            Comment


              #66
              Кухулин написа
              Хаосът обаче се преодолява с пари. Хората измислят какви ли не системи, за да го сведат почти до нула.
              Отчасти, до някаква степен - всеки инженер ще ти каже, че колкото по-сложна е една система (а за да овладееш подобно по размери и сложност пространство-време ти трябва и съответния "апарат"), толкова повече ъзможност нещо да се обърка в нея се появяват. Т.е. двете страни се опитват да 4овладеят" пространството на войната и в опита си го усложняват. Моето разбира не е, че няма възможност хаосът и случайността да се изгонят от него. оже и да греша, но за мен това е фундаметално положение, така че по-добре да не разговаряме повече в тази посока (не тук де, иначе може да е доста интересно). Войната няма да се превърне напълно в наука, ще си остане изкуство/наука.

              Сун Дзъ написа
              Както решиш, но по тази логика когато правиш калкулаторите за ПВО на БГ отбора ще е резонно само C 300 да може да сваля самолети и хеликоптери. Всичко по-малко като "стрели", "игли", "панцир" и "бук" само ще драска боята.
              Щом 11 килограма бойна част не може да унищожи 300 килограмова ракета без системи за запазване на бойна живучест, колко трябва да е БЧ за да унищожи десетки пъти по-тежките и осигурени хеликоптери и самолети ?
              Изпадаш в крайност. Написах, че има шанс (вероятност) за такова събитие, като тя е достатъчно малка (в срамвнение артилериското ПРО срещу ракета). Вече бе споменато, но ПКР е значително по-добре защитена спрямо такова въздействие цел, която при това е много по-малка и компактна (към по-малко уязвима). ЗА да постигнеш ефект в крайната част на траекторията е необходимо да поразиш (по възможност да взривиш) бойната част, т.е. относително малка цел с размери около метър на 30-40 см, която е полубронебойна, както написа Пилот. Може да се получи, може да стане частично, може и да не стане съвсем. Вероятностите отбелязват този момент и са достатъчно ниски (вероятно в края ще са около 5%).
              Така или иначе, единствената възможност при подобно съотношение за "унищожение" е бойната част на ракетата да се взриви в резултат на пораженията.

              Comment


                #67
                По отношение на RIM-116 въпроса е чисто игрови, т.е. как ще се моделира ситуацията. Ако приемем, че се стреля срещу маневрена цел, значи точността ще е ниска, но и шанса за остатъчни поражения по кораба ще е нисък. Ако приемем, че целта е заключила стабилизаторите при попадението, значи и двете величини ще се повишат.

                Следователно, при моделиране на RIM-116 спокойно може да се смята само с един коефициент - вероятност за поражение.

                Освен това, бих предложил следващата актуализирана симулация по отразяване на ПКР да не включва SM. Мисля, че е излишно усложняване. Нека да видим и анализираме на второ четене този по-прост модел - засичане на 35 км дистанция. Само бих помолил за по-подробно разписване на процеса.

                Comment


                  #68
                  Следователно, при моделиране на RIM-116 спокойно може да се смята само с един коефициент - вероятност за поражение.
                  Да, така ще е най-добре.

                  Освен това, бих предложил следващата актуализирана симулация по отразяване на ПКР да не включва SM. Мисля, че е излишно усложняване. Нека да видим и анализираме на второ четене този по-прост модел - засичане на 35 км дистанция.
                  Не знам доколко това има смисъл - все пак имате такива ракети и те са доста добри. Вторият сценарий от първи ми пост разглежда засичане на 35 км.

                  Само бих помолил за по-подробно разписване на процеса.
                  какво разбираш под "по-подробно"? Досега не бе ли достатъчно подробно?

                  Comment


                    #69
                    gollum написа Виж мнение
                    какво разбираш под "по-подробно"? Досега не бе ли достатъчно подробно?
                    Имам предвид тази част (самия процес):

                    1-во разиграване: 12 попадения, 10 реални, към съединението продължават 22 ПКР
                    Тъй като коефициентите са няколко, ще е добре да се уточни влиянието на всеки от тях при върху конкретния резултат. Каква част от ракетите са пропуснали заради ниска точност (каква всъщност е конкретната точност?), каква част заради дублиране и т.н. Това, освен че би помогнало за проверката на модела, вероятно би помогнало и за избора на тактиката.

                    Имаме SM, добри са, нека да си седят като опция срещу ПКР. Все пак, не виждам защо ще се използват под 35 км.

                    Comment


                      #70
                      Аха, ок.

                      Каква част от ракетите са пропуснали заради ниска точност (каква всъщност е конкретната точност?), каква част заради дублиране и т.н
                      Всъщност аз съм ги привел в поста, но отделно:

                      - редукция 20% заради "дублиране" (универсална, но в новата редакция ще я променя).

                      - 45% за SM-1 и 55% за SM-2.

                      - 65% за ESSM.

                      - 35% за RIM-116.

                      Въз основа на нещата, които междувременно научих ще променя тези вероятности (в посока повишаване и диференциране).

                      Comment


                        #71
                        gollum написа Виж мнение
                        - редукция 20% заради "дублиране" (универсална, но в новата редакция ще я променя)
                        Редукцията беше над определено количество ракети за кораб, нали. Или за установка RIM-116? Може би втория вариант е по-реалистичен, защото там също има хай-тек fire-control. Примерно да се смята дублиране, ако има над 2-3 ракети за 1 RIM в тази фаза от ПРО.

                        Comment


                          #72
                          Да питам, защото в реалността е съществено:
                          Отчита ли се и ще имали значение бойната формация на съединението по време на гореспоменатите събития?
                          т.е. ще има ли значение както вида и големината така и разположението на съдовете в съединението.
                          Питам защото имаше конкретен въпрос, какво ще стане ако най-отпред се движат баржи натоварени със скраб за примамки на ракетите, дали ще инкасират преките попадения , а бойните съдове по-малко или никакви, аналогичен е въпроса и с десантните баржи когато са отпред и подхождат към брега..
                          Sub sole nihil novi est

                          Comment


                            #73
                            Mirovk написа
                            Отчита ли се и ще имали значение бойната формация на съединението по време на гореспоменатите събития?
                            То се вижда в началното описание, че го отчитам. Описал съм, че бойните кораби се намират в отворена дъга, насочена към брега пред десантните. За простота ще ги отчитам като външен кръг, разделен на шест сектора по 60 градуса и вътрешен, който е едно цяло.
                            gollum написа
                            В морето, на разстояние от 100 км приближава турска ескадра, в която влизат пет десантни кораба (над 5 000 брт), още десет десантни баржи (значително по-малки по размер) и два големи транспорта (над 10 000 брт). Охраната се състои от 2 х TF-2000, 2 х TF-100, 2 х "Ада", 4 х "Габия". Формацията е построена така, че бойните кораби са в полукръг пред транспортите. Да речем, че цялата ескадра е с фронт от около 6 км и "дълбочина" от 4 км. Приемаме, че се движат към брега със скорост от 15 възела (8 м/с).
                            За разпределението на попаденията също съм писал:
                            gollum написа
                            азпределението на ракетите ще бъде по една на кораб. Когато ПКР са по-малко от корабите, ще определям вероятностите със зар. Предимство ще има големината на кораба и това къде се намира в съединението.
                            Ако корабът няма система за самозащита, РЕБ, примамки, то тогава вероятността да бъда поразен е по-голяма. Разпределението на целите ще се прави само на база на място в строя и размери на целта. Ракета, която е пропуснала целта си без да бъде свалена от ПРО, ще се опита да намери друга цел. На този етап решаващо значение има непосредствената отбрана на всеки кораб.

                            Принцип на разпределяне

                            Различавам следните типови размери кораби:

                            1) ракетен катер, самоходна десантна баржа, корвета с намалена забележимост

                            2) корвета, фрегата с намалена забележимост

                            3) фрегата, много малък транспорт (до 3 000 брт)

                            4) разрушител, малък транспорт (3 000 - 10 000 брт), десантен кораб

                            5) плаващ док, крайцер, среден транспорт (10 000 - 20 000 брт)

                            6) големи кораби (военни кораби над 30 000 брт) и транспорти, танкери и прочее (кораби над 20 000 брт)

                            Всеки следващ размер е два пъти по-забележим от предишния.
                            Примери:

                            * група, съставена от два кораба размер 1 и един кораб размер 2
                            вероятността за поражение от една ПКР на кораб в групата е 50% за размер 2, 25% за размер 1 (1-50 е размер 2, 51-75 е първия размер 1, 76 - 100 е втория размер 1)

                            * група, съставена от три кораба размер 1, два кораба размер 2, 1 кораб размер 4
                            вероятността за поражение от една ПКР на кораб в групата е 53% за размер 4, 13% за размер 2 и 7% за размер 1 (1-53 е размер 4, 54-66 е първия размер 2, 67-79 е втория размер 2, 80-86 е първия размер 1, 87-93 е втория размер 1, 94-100 е третият размер 1)

                            Разпределението се извършва първо за корабите, който се намират в сегмента от строя, който се пада откъм страната на нападението.
                            Last edited by gollum; 01-05-2012, 10:10.

                            Comment


                              #74
                              Голъм, хич не ми се спори повече защото просто отказваш да четеш и възприемаш какво съм казал в темата - помолих да ми дадете пример някъде с учение където ракетата която споменавате е ползвана, ти си караш старата песен. Минах и порових, намерих ви учение което е правено по вашия сценарий, показах че е правено със специално модифицирани ракети и самолети и не се получава с блок 3, а са щели да правят специално блок 4 или СМ-5 за тази цел (но са се отказали, след това правят СМ-6 където ИЗРИЧНО пише за възможност отвъд хоризонта). Намерих ти предназначението на ИЧ главата и то не е за стрелба отвъд хоризонта, черно на бяло ти пише, че няма ли видимост по въздушни цели не се стреля. За надводните прави разлика - при цел 100х20 метра скорост 5-10м/с може да улучиш като имаш командна линия до 1км над кораба (пряката видимост), целта няма къде да отиде за 2-3с, кораб е и я виждаш със surface-search радар. Ракетата е цел 1х2 метра и с 310м/с, която дори не я виждаш къде е точно - няма как и да улучиш.

                              Прави каквото искаш, повече по тази тема няма да пиша. Колкото за сегашните коефициенти - те са леко над това което алексНЕЙВИ дава за аналогична руска ракета, не виждам защо да ги качваш още нагоре.
                              „Аз, Драгомир, писах.
                              Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“

                              Модератор на раздел "Военна Авиация"

                              Comment


                                #75
                                Този alexNAVY ни го знам кой е, нито го познавам, нито някога съм говорил с него. Откъде да знам откъде си взима данните? А и какво е "аналогичното" в случая между ESSM и руската ракета също не е много ясно.

                                Пилот написа
                                Голъм, хич не ми се спори повече защото просто отказваш да четеш и възприемаш какво съм казал в темата
                                Радва ме подобно отношение, честно казано. При положение, че ти вадя изречения от текст, който сам цитираш (и твърдиш, че се опираш на него), които са в пряко противоречие с това което твърдиш. И не е като да не се опирам на източник, както описах. Ама как да е.
                                Чудя се за какво си губя времето въобще. Знаете ли, намерете си някой друг да ви прави играта - аз си имам много по-интересни неща за вършене. Ще му предам каквото е направено до момента и да се оправя.

                                Comment

                                Working...
                                X