Траур в Рим

[mellisa]

О, Богове, изправям се днес пред вас, а по дрехите ми е кръвта на дъщеря ми.
Кръвта на вашата весталка, убита коварно и подло от враговете ми, какво казвам, от враговете ви, щом са се осмелили да посегнат на ваш служител !
Не ми останаха, о, Богове, сълзи, които да изплача, не ми останаха, о, Богове, думи, които да изрека.
Нямам сила, о, Богове, за друго, освен да ви призова за справедливост!
Сърцето ми е изплънено с омраза към онези, които са толкова жестоки за да посегнат на живота на едно дете.
О, кама на убиец, защо не срещна моето сърце, а пожела жестоко да напоиш земята с невинна кръв!
О, майчино сърце, защо не спираш да биеш пред ужаса, който те обвива ? Perge nunc, aude, incipe quicquid potest, Aelia, quicquid nоn potest! Утробата ми, носила детето ми, днес иска справедливост!

Ще остана тук, във този храм, докато не срещна очите на този, който е пролял кръвтта й. Призовавам и консула, който скоро ще се завърне, да намери онзи, който е поръчал това светотатство. И нека Боговете и хората ми направят един подарък - искам аз, сама, да реша каква ще е неговата съдба. Някой е решил за живота на дъщеря ми, нека нито боговете, нито хората ми откажат правото аз да реша за неговия !

Справедливост !

[Avatarx]

Ако искаш да участваш запиши се в играта! Ако искаш да наблюдаваш, наблюдавай но не се меси!
Парабелум!

[gregorianus]

Хъммм!

Леле!!!

Юпитер каза: "Ще я видим ние тая работа!" Положението наистина е сериозно и изисква вниманието на боговете. На фона на случващото се в Републиката и извън нея, пък и по принцип смъртта на религиозно лице не е шега работа. Боговете не са сенатори, но работа на понтифекса, когато институцията заработи пак, е да се допитва в храма за оракул при такива стряскащи случаи. Из улиците на Града се скита непоколебим убиец, който не се спря и пред светостта на девиците-весталки.

П. П. Нека разни цивилни лица от неримски произход не омаловажават събитието, моля!

[mellisa]

Няма справедливост на земята, но явно няма и на небето!
Нищо!
Qui nil potest sperare, desperet nihil!
Няма да се откажа, докато справедливостта не възтържествува, няма да спра да призовавам боговете и хората, докато те не ми обещаят да предадат в моя власт онзи, който е сторил това светотатство!
Fortuna opes auferre, non animum potest!
И нека онзи, който остава равнодушен пред воплите и молбите ми, пред мъката и болката на сърцето и душата ми, един ден сам разбере това страдание !

[Kaiser]

Траур в Рим

Сенатори ! Започвам словото си така , вярващ , че бащите на Отечест-
вото още имат гордият нрав на патриции и глави на родове !
Случи се още едно жестоко убийство . Още невинна крьв бе пролята.
Синьт ми Квинт Росций бе намерен мьртьв . Един млад живот , горящ
от жаждата да служи на Рим , да вкуси от сладостта на битката и слава-
та вече блуждае из царството на Аид .
Моля Боговете и подземният лодкар да се смилят над сянката му .
Позволете ми сенатори ,да издигна Арка в негова чест , в прослава на погубената сила.
Нека наказан от Боговете бьде презреният убиец. Смьрт за него !!!
Секст Росций Ауспекс , патер фамилиас

[mellisa]

Споделям болката на уважаемият Росций, още повече, че тя е и моя.
Нека боговете чуят гласа на 2ма опечалени родители и намерят онзи, който е ръководил ръката на убиеца.
Предлагам на сенатора Росций да споделя с него храма, който бе издигнат в памет на дъщеря ми.

[Kaiser]

Благодарен съм на Аелия Пулкерия и обявявам ,че името на нейната дъщеря ще бъде
поставено на арката , която издигам в памет на сина си Квинт , като знак на общата
скръб и печал , обхванала едни от най-благородните римски семейства ! Богове - знай-
те , че превелика е нашата мъка , а неутешима болката ! Мъст !

[Kaiser]

траур в Рим

писмо от Секст Росций Ауспекс , бивш консул , патриций , патер фамили-
ас на рода Росций , от провинция Римска Витиния :
" Почтенни римляни ! За втори път трябва да съобщя за голяма трагедия
сполетяла генса на Росциите . Съпругата на непрежалимият ми син Квинт
Росций , Луция Росция , дъщеря от фамилията Калдус , бе открита мъртва
в имението ми край Рим . За това нещастие ми съобщи дъщеря ми Флавия,
която управлява от мое име делата ми в Града . Слава на Янус , децата и
и мои внуци - Квинт Млади и Антония са оцелели и сега са с мен във Витиния , където помагам на сина си Апий в нелекия пост на извънреден
пропретор , след като момчето поведе моите войски и завладя провинцията .
Неизразима е моята мъка . Неизчерпаема е яростта ми . Но Великата
Немезида и духовете на предците не ще оставят убиеца в покой .
Нека Янус Патер да пази Рим и неговия народ ! Пакс ! "