З-ние III - За Провинциите - ПРИКЛЮЧИЛО

[mellisa]

Аелиа Пулкерия се изправя бавно и се усмихва на Сест Роций.

Премного уважаеми Роции, премъдри Роций, трогната съм от загрижеността, която проявявате към мен и моята връзка с боговете, но мисля, не е нужно да се тревожите повече - както вече обявих, дъщеря ми ще влезе в храма като весталка и ще се посвети на свещения огън

Очаквам, че ще сте сред гостите на нашето тържество, организирано по този повод

[Sir Gray]

По същество, благородни патриций, по същество! Тържествата да оставим за вечерта.
Вече имаме две кандидатури, нека съберем един пълен списък и след това да гласуваме. Самото гласуване предлагам да стане така: всеки от нас ще подаде на съхранение в Храма списък с кандидатурите, които одобрява и тези, които не одобрява съответно. След това ще разчитаме на Боговете да ни дадат знак за одобрените кандидатури, а за останалите ще трябва да се изкаже преди предложената комисия.

Аз предлагам себе си за пропретор на Ахея. Военните дела винаги са ме влечали и смятам, че при наскорошните сведения за засилването на варварите от Партия личното присъствие на един сенатор на източната граница е желателно.

Кандидатурите досега (удебелени са игровите персонажи):
Гай Юлий Цезар - Галия Цизалпина Набронска
Кай Полибий, син на уважавания Авл Полибий Катон - Сицилия
Квинт Есенций - Ахея

[gollum]

Фауст Каниний:

(първо, да поздравя благородната Аелиа Пулкерия за избора на дъщеря й - той само носи чест на нейния древен род и е напълно в съгласие с традициите (а нима не се опитваме всички ние да спазваме заветите на предците си и да предадем тези традиции непроменени на тези, които идат след нас?).
О, благородни сенатори, мълчаливо заемах своето място в сената през тази изпълнена с дебати седмица, дълго и предълго слушах упражнения по реторика - било то за природата на републиката (та нима не сме всички ние републиканци), било то по частни партийни въпроси (сякаш се кълнем пред партийния си патрон, а не пред републиката и боговете).
Аз, Фауст Каниний, съм от скромен и древен род, моите педци с кучешка вярност служиха на републиката. Приех мястото в сената единствено като възможност да продължа тази добра традиция. И какво откривам тук? Благородни сенатори, които се нахвърлят един върху друг с благи думи в спор върху това кой да контролира нашите провинции, сякаш те са част от родовото ни патрицианско наследство, а не (както е) част от Римската република. Та нима тези провинции не бяха отвоювани от хаоса и цивилизовани от всички нас - римските граждани, та да постъпваме с тях като с частни владения?
Благородни Вер и още повече ти, Сест Роций, с какво право сте тръгнали да поделяте Римските провинции между сенаторите?! Та нима е възможно да се извърши подобно нещо, което бих определил само като светотаство, без да се измени не само на римското гражданство, но и на традициите ни?
Не, колеги сенатори, всяка провинция е част от републиката и се управлява от достойни и доказали уменията си чиновници-администратори, чиято вярност принадлежи единствено на Рим. Доходите от всяка провинция следва да се събират и да се вливат в общата хазна на Римската република, откъдето да се определя каква част да отива за разходи по поддържката и развитието на римската цивилизация в порвинциите. А наша работа като сенатори е да определим в какви пропорции да се извършва това, да намерим златната среда в управлението. Но не би следвало управители на порвинциите да стават сенатори - та те са необходими тук и тук, в сената, вършат своята служба към Републиката и боговете.
Разбира се, сред тези чиновници-управители ще служат и нашите синове и наследници - къде другаде, ако не в провинциалната аднимистрация тези младежи могат да се научат на републиканските добродетели и да овладеят уменията, които един ден ще им потрябват тук, в сената, като наши достойни заместници. И всеки от тях, а следователно и изпратилия го род, ще получава скромна заплата, част от доходът на съответната провинция, но не тази облага ще е целта му, а парвилното управление на поверената му провинция.
Та затова ви призовавам, сенатори, нека не превръщаме сената в долнопробно пазарище за порвинции, всеки от нас има своето родово имение и там следва да упражнява частинте си интереси.

[княз Крылов]

Катон и привържениците му бурно ръкопляскат на речта на Фауст Каниний ...

[Sir Gray]

Уважаеми Фауст Каниний, вашите думи са наистина мъдри и не мога да не се съглася с тях. Но предложената от вас радикална промяна на традиционната ни финансова система с тази обща хазна и ...хм... как да го нарека, може би една нова и странна дума би била най-подходяща за такова невиждано досега нещо, да речем "бюджет" изисква сериозни промени в законите ни. А както и сам забелязвате в момента Сенатът е съвсем малко, да не кажа никак, по-организиран от Форума.
Още една точка ако търпението на сенаторите позволи - присъствието на всички сенатори в Рим понякога може да ни изиграе лоша шега. Има моменти, когато трябва да се даде империум на изтъкнат и доказан гражданин на Рим. Например сега чуваме за раздвижване в Партия, Отвъдна Галия е все още непокорена, а знаем какво направиха галите с нашия хубав град, опасности заобикалят Републиката отвсякъде.
Затова смятам за уместно да направим така:
-при определени от Сената важни постове и проблеми назначеният на поста сенатор да няма избор, той трябва да изпълни дълга си пред Сенатът и Народът на Рим, дори този дълг да го води далеч от Рим.
-при проконсулство/проприеторство главата на фамилията да решава сам дали да изпрати свой довереник или да отиде сам да се грижи за поверената му провинция. Разбира се, ако реши да напусне Рим няма да може да участва в събранията и гласуванията на Сената. Ако ли пък реши да остане в Рим, то ще трябва да се примири (и да отговаря пред Сената и Народа) с недостатъци в управлението на поверената му провинция.

[gollum]

Фауст Каниний:

Благодаря Ви, дълбокоуважавани Квинт Есенций, за това, че обърнахте внимание на прибързаните ми и необлечени в прекрасната премяна на реторичното изкуство слова. Още по-голяма радост споходи сърцето ми, когато видях загрижеността Ви за тези наболели въпроси, които именно ние, като сенатори на републиката, сме призовани да решим.
Но трябва да си призная, че вашето разбиране за функцията ни като сенатори ме изненадва. Вие казвате, че имало моменти, когато би било по-добре един сенатор вмето да заема мястото си сред тази аудитория, да се впусне в чиновнически или военни дела далеч от Рим. Но нима нашето основно задължение към Рим, към народа ни и към боговете, не лежи именно тук, сред стените на сената? Именно тук нашата мъдрост (доколкото боговете са ни надарили с това качество по рождение, родителите ни са ни наставили по пътя на мъдростта и ние сме я умножили с делата си) може да даде плод, нашият опит във военните и административни дела - да намери приложение. Защото нашата задача е да регулираме законите, да следим за нарушения и да решаваме най-трудните проблеми на властта.
Нима това задължение ви се вижда недостатъчно, Квинт Есенций? Че решавате да го изоставите и да тръгнете към провинциите? Не, недейте толкоз леко да се отказвате от тази задача...
Мисля, че далеч по-добре за функционирането на този сенат ще е да дадем път на младите наследници от патрицианските родове (че защо не и на тези, недостатъчно знатни, но надарени от боговете с талант римски граждани)да се научат на администартивно изкуство, та затова предлагам за управители на провинции да не се избират сенатори. Аз вярвам, че сред нашите наследници ще се намерят достойни младежи, които с радост и енергия ще поемат тази задача.
Що се отнася до военните заплахи (а нима не сме били постоянно сред подобни заплахи откак съществува Рим?), то именно затова избираме консули помежду си - за да управляват войската и да се грижат за сигурността на Рим.
Ако Вие, Квинт Есенций, желаете да провъзгласите кандидатурата си за консул, то аз пъв бих Ви подкрепил - та всички ние сме слушали достатъчно за полководческите ви умения. Но все пак това е дело, което сенатът трябва да реши.
...
Казвате, че е ежелателно всеки сенатор да възприема своето назначение като дълг, а не като награда; че трябва безропотно да го приеме и да поеме пътя, към неговото изпълнение. Това допада на сърцето ми, защото именно службата, безропотна и упорита, пред олтара на републиката, ме доведе сред екливия мрамор на тази сенатска сграда. Но дали можем да изискваме подобно безалтернативно послушание от всекиго? Та някой може да усети сърцето и душата си неготови за оказваната му чест, да се почувства недостоен или дори неспособен за възлаганите му отговорности. Нима това ще е свидетелство за неговата измяна?..
Не мисля - всеки трябва да има възможността да се откаже от оказваната чест и да може да се оттегли от предлаганото му назначение.
...
Накрая стигаме до този, тъй сполучливо наречен от вас, "бюджет" (вероятно самите богове са осенили дъха ви, Есенций, та произнесохте сред нас, смълчаните, таз точна дума). Несъмнено Републиката, нейните служби и ниституции, изискват пари за да съществуват и да се развиват. А откъде другаде ще дойдат тези средства, ако не от провинциите? Може би вие, Квинт Есенций, бихте предпочели всяка година доброволно да дарявате пари от имението си за тези цели, може би други сенатори и патриции биха последвали вашия пример (ъй похвален). Но нима можем да разчитаме само на подобна, бих я нарекъл, благотворителност? Нима така може Рим да се развива?
Не, не и не, отвръщам аз - необходимо е да събираме и множим средствата.
Та затова предлагам следният законопроект: 50% от доходът на всяка провинция да се събира тук, в Рим. 40% от доходът да се използват от управителя за нуждите на провинцията му, а оставащите 10% да се използват като възнаграждение за труда на управителя. Всяка година управителите на провинциите ще предават в Рим тези две "порции" от доходите на провинциите си и те ще съставят републиканския бюджет, то който ще се изразходват средства за поддръжка на армията, на службите и за сторителство в Рим. При нужда от тях ще могат да се отделят средства за подръжка на някоя провинция, ако последната е засегната от бедствие или нашествие.
С този бюджет ще се разпореждат консулите под нашия контрол - те ще трябва да се отчита за изразходването на средствата пре Сената на всеки 5 месеца.
Също така предлагам управителите на провинции да се назначават за срок от 2 години, като назначаването им да става по следният начин: 7 от управителите ще се назначават от Сената след гласуване; 4 от управителите ще се назначават след теглене на жребий и 3 - по волята на боговете (под контрола на избрания понтифекс максимус).
Също така предлагам да не е допустимо представител на една и съща фамилия да получава две поредни назначения в една и съща повинция.

Накрая внасям за обсъждане още един законопроект: за армията на Рим. Предлагам дасе забрани създаването на частни армии - армията следва да е една и да се подчинява на интересите на републиката. Всеки сенатор може да подкрепи със свои средства определени войскови части, но всеки набран легион трябва да бъде подчинен на републиката и на нейните военни управници - консулите. Всеки сенатор или патриций, който създаде със собстевни средства армия следва да я подчинява на единия от двамата консули. Ако не постъпи така, то следва да се счита за изменник на интересите на републиката.
Разбира се, всеки консул можеда преподчинява легиони на управителите на провинции за местна защита или да използва надарени младежи от патрицианските среди като полководци.

Какво ще каже сенатът за тези предложения?

[Хана]

Антония Галба се изправя от мястото си, изпъва гънките на пеплоса си и заговаря с тих глас:

Достопочтенни патриции и патрицианки!
Дълбока скръб налегна семейството ми – почина любимия ми съпруг, познатия на всички вас Флавий Галба. Сега аз, скромната жена, ще трябва да заема неговото място в Сената. Mortuos plango, vivis voco – оплаквам мъртвите, но се обръщам към живите. Тъгата и необходимостта да се погрижа за имотите и делата ни не ми позволиха досега да се включа във вашите народополезни дебати. Предполагам, ще ми бъде трудно в началото да се проявя достойно в това ново за мен поприще – разчитам на съдействието на опитни ретори и политици като вас. А и едва вчера пристигна писмоносеца с вестта за държавните дела, които ще трябва да поема от името на моето семейство. Злите езици говорят, че именно затова, за да заема мястото му, съм отровила съпруга си...

Сред сенаторите се чува оживено шептене. Антония вдига глава към тях, отправя им смразяващ поглед и разговорите стихват.

Антония продължава: Кълна се в Юпитер, ако чуя някой да разпространява подобни слухове, веднага ще пратя центуриони да му отсекат главата!!!

Що се отнася до провинциите, изслушайте и моето скромно мнение. Да изчакаме малко. Всеки от вас, благородни сенатори, се проявява в различни области: един е силен в реториката и политиката и е най-необходим тук, в Сената, друг е премъдър тактик и доблестен воин, трети е умен и справедлив управител на муниципалии и провинции. Всеки с предпочитанията си, de gustibus et coloribus non disputandum est, или както ще се каже векове по-късно на един варварски език: на вкус и на цвет товарищей нет. Тези от вас, които предпочитат политическата и военната дейност, тези, които станат претори, понтифекси, трибуни и т.н., да получат по-малки провинции и да се отдадат на основната си дейност като печелят по този начин признателност и богатство.. Така ще възтържествува справедливостта.
А ако има нещо, което ценя повече от великия Рим, това е справедливостта във великия Рим! Vivat Rome!

Под одобрителните възгласи на сенаторите Антония сяда на мястото си.

[Kaiser]

PAX SENATORES

Съкрушен, Секст Росций Ауспекс бавно се изправя пред сенаторите :
" Ave почтенни сенатори , горди синове на Марс , бащи на Отечеството !
Страх обзема сърцето ми , о благородни . Ужас владее душата ми и тро-
ви ума . Защото доживях да видя как не варварите опустошават Рим ,
рушейки славата му , а как римляните сами потъпкваме собственото си
благо . Ние , бащите , които трябва да даваме пример с опита и разу-
ма си , с търпимост и непреклонност ръководейки съдбините на Града ,
се превръщаме в непокорни деца . Нападаме се взаимно , с гняв и омраза
изпълнени , слепи и глухи . Да помним Едип , гордия цар и съдбата му
нещастна ! Pax , pax , pax братя патриции !
Мъдрост струи от почтенния Фауст Каниний , достойна за почит е благо-
родната Пулхерия , величието на предците е видно в лицето на Катон .
Кълна се пред всевластните богове , достойни сме всички ! И не от ом-
раза гневливо съм говорил пред вас , сенатори , а от грижа към Рим .
Аз подкрепям всеки разумен довод , приемам мъдростта на Каний , но
не забравям и тази на Вер .
Нека не унищожим Града ! Аз и моя генс ще продължим да се борим с
Фортуна и вярвам, почтенните патриции и техните фамилии също няма
да се предадат пред тредностите ! Да продължим работа !
PER ASTERA AD ASTRA ! ПРЕЗ ТРУДНОСТИТЕ КЪМ ЗВЕЗДИТЕ ! "
Изтощен, Росций се вглежда в лицата на сенаторите , очаквайки реше-
нието им .

[Odzava]

Уважаеми сенатори! Нима никой не е вникнал в моето предложение. Нима може една провинция на републиката да се управлява добре, ако нейния управник не милее за Рим? А кой по-добре от нас и нашите близки познава нуждите на Града. Приветствам уважаемия Авл, който изпрати сина си да поеме делата в Сицилия. А з от своя страна предлагам делата в Африка да бъдат възложени на моя син - Тит Вер.
Съгласен съм с предложението на уважаемия Фауст за разпределение на доходите от провинциите.

[mellisa]

Уважаеми сенатори, бащи на Републиката, както знаете замествам тук в Сената моят съпруг, парализиран след една от многото битки, които спечели в Африка. Дълги и особени са нашите отношения с тази провинция, която Маркус Пулкериус Африканус, моят свекър, спечели за благото на Рим.
С удоволствие и с радот прочетох желанието на благородния Луций Вер да ни отмени в тази тежка за нас задача, но сенатори, странна е съдбата на рода ми - както всички пътища водят към Рим, така и ние сме явно завинаги свързани с Африка. Моята дъщеря, благородната Юлия Пулкерия, която вече е весталка в храма, трети ден вижда пясъците на Сахара и улиците на Картаген.
Така че, сенатори, явно такава е волята на боговете - да служим, аз и семейството ми, за благото на Рим в Африка....
Призовавам сенаторите да дадат на моя син, Луций Аелий Пулкерий Африка като провинция.

[Aliendreamer]

"О,благородни за благото на Рим,моля да дадете защитата на границата ни с германите на доблестния ми син",изправи се Луции Октавии,от името на фамилията и сина си."Нека бъде волята на боговете."

[messire Woland]

Предложение за закон, който да разреши проблема с управлението на 14те провинции:
I Провинциите се разделят на следните групи (примерно разделение):
IA Рим, Италия, Сардиния, Острови и Хиспания
B Африкански провинции
C Галия
D Гърция и Македония
Във всяка група провинции управлява един сенатор за срок от 2 години. Съответно в Рим остават 8 сенатори (2/3), които ще трябва да взимат решения. Сенаторите, които управляват тези групи от провинции няма да имат право да ги напускат за заседания.
Доходът от тези провинции може да се разпределя например както го е указал Фауст Каниний.

[gollum]

Фауст Каниний:
"Предлагам друг законопроект - да го обсъдим на нашето пето заседание. Той е обширен и разглежда всички основни въпроси, включително и този за провинциите. И чак след това да гласуваме кой коя провинция да поеме като управител."

[Odzava]

Уважаеми сенатори, бащи на Републиката, както знаете замествам тук в Сената моят съпруг, парализиран след една от многото битки, които спечели в Африка. Дълги и особени са нашите отношения с тази провинция, която Маркус Пулкериус Африканус, моят свекър, спечели за благото на Рим.
С удоволствие и с радот прочетох желанието на благородния Луций Вер да ни отмени в тази тежка за нас задача, но сенатори, странна е съдбата на рода ми - както всички пътища водят към Рим, така и ние сме явно завинаги свързани с Африка. Моята дъщеря, благородната Юлия Пулкерия, която вече е весталка в храма, трети ден вижда пясъците на Сахара и улиците на Картаген.
Така че, сенатори, явно такава е волята на боговете - да служим, аз и семейството ми, за благото на Рим в Африка....
Призовавам сенаторите да дадат на моя син, Луций Аелий Пулкерий Африка като провинция.

Уважаема Пулкерия, щом вашия род е свързан с Африка, аз ще одтегля кандидатурата на младия Тит и ще подкрепя вашата. Предлагам на Тит Вер да бъде дадена възможност та изяви способностите си в Либия.

[gollum]

Фауст Каниний:
"Предлагам един законопроект, който, надявам се, ще улесни донейде разпределението на длъжностите на пропретори (управители на порвинции). Съдържанието му е следното: Нека, уважаеми сенатори, когато разискваме назначенията за пропретори да ги разпределяме по фамилии, а не спрямо конкретни техни членове. Всяка фамилия сама ще определя кого да изпрати за пропретор. Така ще може по-лесно да се постигне яснота при избора.
Също така подкрепям предложението на Децим Антоний да обединим някои провинции под общо пропреторство. Предложението за новото административно деление е следното (формат: провинция / обединени стари провинции / доход на ход):

1. ИБЕРИЯ (Балеарите и Тaракона) / 3500 сестерции

2. АФРИКА (Африка) / 4500 сестерции

3. ЛИБИЯ (Либия и Киренайка) / 2500 сестерции

4. МАКЕДОНИЯ (Македония) / 3500 сестерции

5. АХЕЯ (Ахея) / 4500 сестерции

6. ИЛИРИКА (Далмация, Илирик) / 2000 сестерции

7. СИЦИЛИЯ (Сицилия и Сардиния) / 1800 сестерции

8. ГАЛИЯ (Транспаданска, Циспаданска, Нарбонска) / 4500 сестерции

Т.е., според новото деление ще има само осем провинции. Предлагам бързо и без отлагане да гласуваме този законопроект и след това да разпределим провинциите."