З-ние III - За Провинциите - ПРИКЛЮЧИЛО

[Odzava]

Луций Вер се отправя към трибуната:

Бащи на града, това ще е най-тежкото ни заседание на което ще трябва да решим коя фамилия за коя провинция да носи отговорност. Нека не забравяме, че управлението на всяка провинция е дълг пред Рим и неговите граждани, а не самоцелно желание за печалба. Ето списъка на благородните римски фамилии:
1.Aelia Pulcheria
2.Калиопа Либерия
3.Авл Полибий Катон
4.Децим Антоний Пробий
5.Фауст Каниний Петий
6.Тиберий Аврелий Баро
7.Секст Росций Ауспекс
8.Децим Платий Бонифаций
9. Луций Вер
10.Квинт Есенций
11.Марк Флавий Стагон
12.Луций Октавий Калдий
13.Антония Галба

А ето и подвластните на Града провинции:
1. Галия Цизалпина Транспаданска
2. Галия Цизалпина Циспаданска
3. Галия Цизалпина Набронска
4. Сицилия
5. Сардиния
6. Африка (Биксациум, вероятно е имал в предвид Янус)
7. Либия (Триполитания, може би)
8. Далмация
9. Илирик (Венеция и Истрия вероятно)
10. Ахея
11. Македония ?
12. Кинена (Либия супериор, Горна либия ?)
13. Таракона
14. Балеарските о-ви

Тъй като виждаме, че провинциите са с една повече, Ви предлагам, доходите на една от тях, и то най-богатата, да се разпределят от Сената, за благото на Рим. Останалите благородни фамилии ще могат да правляват една от провинциите след като боговете посочат със знамения своето решение.
Благородни римляни, Републиката е заобиколена от варвари, които ни застрашават. Техните земи могат да бъдат използвани за благото на нашите граждани, а самите варвари могат да станат част от Републиката. Така мирът ще властва не само в границите на Рим, но и отвъд тях. Новите земи предлагам да бъдат давани за управление на тази от фамилиите, която посочите самите Вие.

[княз Крылов]

Катон се надига от мястото си.

Извини ме , благородни Вер, но мисля че е редно да споменем в списъка кандидатите и други лица. Или ти искаш да опразниш сената за цяла година, докато всеки управлява своята провинция. Освен това не те разбирам. Да не искаш да преложиш управителя да привоява доходите от управляваната провинция?! По законите на Рим проконсулите и пропреторите получават като заплата само малка част от доходите от провинциите, остатъка се разделя между Рим и провинцията ....все пак и тя трябва да живее от нещо.

Сенатори, предлагам тази година нито една провинция да не се управлява от сенатор. Нека дадем тази чест на други почтенни патриции. Това ще бъде добър урок за младежта в по-спокойните провинции, а в граничните и размирните да изпратим хора със здрава ръка и военен опит. Аз бих счел за чест синовете ми да се нагърбят с управлението на близки порвинции, даже съм склонен да откажа заплатите им в полза на Рим. Трябва да мислим за бъдещето. Защото днешните синове са бъдещи Бащи на Града.

[Odzava]

Вер се надига от мястото си:

Благородни, Катон, не съм и помислял да напускаш Сената. А и какъв сенатор, ще бъдеш ти на полето ....

Разнася се лек доброжелателен смях сред сенаторите.

Фамилиите имат членове, вярно малди, както забеляза уважаемият ми опонент, но разумни и добре възпитани. Те ще могат да управляват провинциите с мъдростта на своето възпитание, подпомагани от своите глави на фамилии със съвети. Не е удачно да оставим провинциите на попечителството на чиновници-така ще загубим възможността да се грижим за Рим и Републиката.
за спокойствието на провинциите е следващата ми дума. Спокойна ли е Галия-не! Нима всички гали са приели да живеят по нашите закони? По границите на Републиката сноват племена, които чакат сгоден час да нападнат полята и селата. Не чувате ли тропота на нумидийската конница? Забравихте ли кой подкрепяше Хамилкар през Втората война?
Умни и решителни трябва да са управниците на провинциите. А такива мисля могат да се намерят във всяка фамилия.

[княз Крылов]

Катон развеселен явно от това че се е представил как използва ораторското си изкуство сред овце на полето.

Прав си Вер, но не патрициите не са чиновници. Както знаеш всички заемат избираеми длъжности, каквато е и длъжността на пропретора. А за Галия прав си! но нима нямаме благородни младежи, които имат заложби за велики пълководци?

Ето например младия Юлий Цезар, който в момента завършва своя мандат на градски квестор. Младежът има твърд дух и блестящи заложби на военен. Нима не е редно да дадем на един младеж възможността да се прослави?! Всъщност даже предлагам Кай Юлий Цезар за пропретор на Галия Цизалпина Набронска.

[Odzava]

Прав си, Катоне, умен е младият Цезар. Но той не е част от никоя фамилия. Как ще го напътстваш ако е неразумен. Той няма да е обвързан чрез послушание към теб. Но ако държиш да го назначим там предлагам да осиновя младия Гай. Така всяка от фамилите ще носи и отговорност за делата на пропреторите. Нима не се страхуваш от разхищения, Катоне? Републиката има нужда от всяка сестерция. Поради което предлагам да се допитаме до боговете.

[княз Крылов]

Катон отговаря от мястото си на трибуната:

Вер, Галия не ми е бащиния че някой да отговаря пред мен за това как я управлява. Юлий ще носи отговорността си пред Сената и Римския народ, а не пред баща си! А и рода на Юлиите не е по-малко знатен от този на Публиите или Верите.

Синовете ми отговарят пред мен като синове, но пред Сената и Народа като граждани!

[Odzava]

Не ме слушаш, Катоне! Не пред теб ще отговаря пропретора, а ти пред Сената. Защото ще е от твоята фамилия. А знайно е, че отговорност за делета си носи всеки, но и неговият родител, защото чрез възпитанието и съветите си той направлява делата му.

[княз Крылов]

Моята отговорност ще е само морална. Няма да мога да преживея срама ако сина ми се обезчести на държавна длъжност. но това е функцията ми на баща, а не на сенатор. Сената няма право да иска такава отговорност от мен. това е превилегия на съвестта ми и Боговете.

[Sir Gray]

Kвинт Есенций:

Сенатори! Сенатори! Нека решаваме проблемите един по един!

Първо, предвид това, че подвластните на Града провинции са повече от предложените от Вер сенатори, то е ясно, че някои от тях ще бъдат под нечия друга (НИХ) опека. Тук съм напълно съгласен с уважаемия Авл Полибий Катон

Второ, според мен задълженията на консулите и техните фамилии в Града не биха им позволили да се грижат допълнително и за провинция, затова предлагам за периода на консулство да е невъзможно и кандидатирането на пропреторство на провинция, дори фамилно такова.

Трети и основен проблем: Процедурата по кандидатиране и одобряване на проконсулските и проприеторските постове. Предлагам:
1. Консулите, от уважение към техните заслуги към Града по време на консулството им, да имат правото да си избират провинция след свършване на мандата им.
2. Всички останали сенатори да могат да си дават кандидатурите за избрани от тях провинции.
3. Кандидатурите да биват одобрявани от Сената след допитване до боговете.
4. При конфликт на кандидатури и/или останали незаети постове, то решението да се взима от трима избрани сенатори - бих предложил Авл Полибий и Луций Вер плюс още един.

[княз Крылов]

Та това си е материал за закон, благородни Квинт Есенций, иначе с повечето неща съм съгласен.

[Aliendreamer]

предложение

Дълго слушаше летящите думи и дребните дрязги доспочтения Луции.Превали времето за обяд и празнотата в тялото му и слюнката в устните му го изправиха пред събралите негови колеги.С бавен тържествен тон речта му се понесе като река буина след топенето на снега."Мъдри думи,благородни ми Квинт обърна се тои към последния оратор,осмелявам се аз да предложа себе си в комисията от трима,и разум е нужен там където властва страста."
Сурови очи се обърнаха към енергичния Вер."Мъдроста и уважението,благородни и наи-вече добруването на Рим винаги са ни водили в тежки мигове,но уви съзирам във вас,огъня на нетърпението,моля ви постараите се да превъзмогнете това,макар че, си мисля,по нашите гранични региони и варварските опустушения човек като вас,ще бъде полезен."
Миг мълчание,и потока от думи отново се понесе,"А сега,уважаеми,предлагам да се отеглим за почивка и д уважим гозбите приготвени за нас,още в ранния час на слънчевия ход по синия небосвод над нас,преди да се върнем отново към нашата отговорност и служба на римския народ."
Достопочтения Луции,се върна обратно на мястото си отпускаики се достолепно на мястото му отредено в сената.

[mellisa]

Достопочтени, нека оставим толкова тежка за нас задача в ръцете на боговете, които ни закрилят и нека те решат как да разделим провинциите помежду ни.

[Kaiser]

Сест Росций недоволно се провиква :
" Нека уважаваме Боговете , почтенни сенатори , и да се молим за тяхната опека .
Но нима небесните властели трябва да вършат земните дела ? Та нали ние , патри-
циите , сме тези , които ръководят съдбините на Града . С промисъл божествена ,
нека не се страхуваме да си поделим провинциите . Да се вслушаме в онези , които
вече предложиха мъдри правила за това дело !
А ако благородната Пулхерия е толкова богобоязлива , нима тя не желае да се
оттегли от Сената , и да се посвети на жрическа служба ? "
Мълчание обзема Сената .

[княз Крылов]

Катон се изправя от мястото си.

Благородни Росций, като те слушам се чудя дали именно на Аелия и е мястото сред весталките, или на теб. О две заседания насам само въззоваваш към боговете. А другите възпираш? Да не ревнуваш случайно всички които ги почитат?

Не се бой! Те са много и са всемогъщи! Ще стигнат за всички ни. Стига с тези бръщолевения.

Два начина има за решаване на този въпрос: жребий и кандидатури. Жребият е оставяне в ръцете на Боговете, но кой грантира в чии точно божествени ръце ще попаднем? Рим има и божествени врагове. Втория начин е въпрос на отговорност -
Аз предлагам две кандидатури:
Гай Юлий Цезар за пропретор на Галия Цизалпина Набронска
и своя син Кай Полибий за пропретор на Сицилия.

[messire Woland]

Децим Антоний, реплика от място към Секст Росций: "Нека оставим божествените работи на боговете, а своите да вършим сами - добре, но при това, нека не нападаме другите сенатори с предложения за оттегляне от политката. Ако не ни е изгодно да слушаме какво те казват, винаги можем да си запушим ушите - като последно решение."